Джон Туелв Хокс
Странникът (19)

18.

Мая стоеше кротко и наблюдаваше тримата мъже. Трябваше й доста време, за да се свести от електрошока, и все още изпитваше пареща болка в гърдите и лявото рамо. Докато беше в безсъзнание, мъжете бяха вързали краката й с ремък. Китките й бяха оковани в белезници и мушнати под стола. Тя се мъчеше да овладее гнева си и да открие спокойно местенце в сърцето си. Мисли си за камък, учеше я баща й. Гладък черен камък. Извади го от студения планински поток и го дръж в ръка.

— Защо не говори? — попита Боби Джей. — Ако бях на нейно място, щях да те напсувам.

Пастира погледна Мая и се разсмя.

— Опитва се да измисли как да ви пререже гърлата. Баща й я научи да убива още от малка.

— Яко.

— Те са луди — отвърна Пастира. — Друга жена арлекин, една ирландка, Блажената майка, отишла в един град в Сицилия и избила тринайсет души за десет минути. Опитвала се да освободи един католически свещеник, отвлечен от някакви мафиоти наемници. Свещеникът бил прострелян и издъхнал в една кола от загуба на кръв, но Блажената майка избягала. И сега, кълна се в бога, в един крайпътен параклис северно от Палермо има олтар, на който Блажената майка е изрисувана като Ангела на Смъртта. Дяволите да ги вземат! Проклета психопатка, това е тя.

Тейт жвакаше дъвка и се почесваше — приближи се до стола и се наведе, устата му беше на няколко сантиметра от лицето на Мая.

— Това ли мислиш, сладурано? Как да ни убиеш? Не е хубаво това, не е.

— Дръпни се от нея — нареди Пастира. — Не отключвай белезниците. Не й давай храна и вода. Ще се върна веднага щом открия Причет.

— Изменник. — Мая трябваше да си замълчи, нямаше полза от разговори, но думата сама се изплъзна от устните й.

— Изменник означава „предател“ — отвърна Пастира. — Но знаеш ли какво? Нямам какво да предавам. Арлекините вече не съществуват.

— Не можем да позволим на Табулата да завземе властта.

— Имам новини за теб, Мая. Арлекините са безработни, защото Братството вече не убива странници. Ще ги хванат и ще използват силата им. Това трябваше да направим и ние още преди години.

— Не заслужаваш да носиш името на арлекин. Предаде паметта на семейството си.

— И дядо ми, и баща ми се интересуваха само от странниците. Никой от тях дори не е помислял за мен. Приличаме си, Мая. И двамата сме израснали с хора, които се прекланяха пред изгубена кауза.

Обърна се към Боби Джей и Тейт.

— Не я изпускайте от поглед — каза им и излезе.

Тейт отиде до масата и взе ножа за мятане на Мая.

— Виж го — каза той. — Перфектно балансиран.

— Ще вземем ножовете, арлекинския й меч и бая пари отгоре, когато Пастира се върне.

Мая бавно размърда ръцете и краката си, чакаше удобна възможност. Когато беше дете, баща й я заведе в един клуб в Сохо, където се играеше билярд. Научи я да мисли напред и да организира бързи последователни действия: бялата топка ще удари червената и после ще се отскочи от ръба на масата…

— Пастира е нещо много наплашен от нея. — Стиснал ножа, Тейт се приближи до Мая. — На арлекините им се носи славата, ама явно е преувеличена. Виж я само. Има две ръце и два крака като всички. — Опря ножа в бузата на Мая. Натисна и се появи капчица кръв. — Виж. И на тях им тече кръв. — Внимателно, като скулптор, който оформя мека глина, направи плитък разрез по врата чак й до ключицата. От раната започна да се процежда кръв.

— Виждаш ли? Червена е. Точно като твоята и моята.

— Стига си се занасял — каза Боби Джей.

Тейт се ухили и тръгна към масата. За секунди остана обърнат с гръб и затули видимостта на брат си. Мая падна напред на колене и изпъна ръце назад. Изхлузи се от стола и пъхна ръце под таза и краката си. Секунда — и вече бяха отпред.

Изправи се — китките и глезените й все още бяха вързани — и скочи над Тейт. Направи салто над масата, сграбчи меча и се приземи пред Боби Джей. Сащисан, той понечи да извади пистолета си. Мая замахна и му преряза гърлото — от артерията шурна кръв. Боби Джей започна да се свлича, но тя вече го беше забравила. Плъзна меча надолу зад ремъка, сряза го и освободи краката си.

Движи се бързо! Сега! Заобиколи масата и скочи към Тейт, който бъркаше под огромната си фланелка за пистолета. Докато вдигаше оръжието, тя направи крачка вляво, замахна и му отряза ръката. Тейт изкрещя и залитна назад, но тя не му остави нито секунда, замахна веднъж към гърдите и веднъж към врата.

Тейт падна на пода и Мая се изправи над тялото му, здраво стиснала меча. В такива моменти светът се смаляваше, свиваше се като угаснала звезда в една-единствена малка точка на страх, ярост и тържествуване.