Майкъл Крайтън
Аборт (18)

Три

Влязох в телефонна кабина близо до фоайето на болницата. Извадих тефтерчето си и погледнах аптечния номер и номера на рецептата. Извадих и хапчето, което бях взел от стаята на Керън. Отчупих с нокътя си малко парченце от него и го разтроших в дланта си. То лесно се стри на ситен прах. Със сигурност знаех какво е, но за всеки случай го близнах с върха на езика си.

Вкусът не можеше да се сбърка, а този на стрития аспирин беше ужасен.

Набрах номера на аптеката.

— Аптека „Бейкън“? Обажда се доктор Бери от Линкълн. Искам да попитам за някои лекарства, както следва…

— Само за секунда да взема молив.

Последва кратка пауза.

— Продължавайте, докторе.

— Името е Керън Рандъл. Номерът е едно-четири-седем-шест-шест-седем-три. Предписал — доктор Питър Рандъл.

— Добре, ще проверя.

Аптекарката пусна телефонната слушалка и аз чух шепот и шум от разгръщащи се страници. После тя отговори:

— Да, ето го — долетя отговорът. — Лекарството се казва дарвън, двайсет капсули по 75 милиграма. Доза — по едно на четири часа, ако има нужда. Изпълнено е два пъти. Искате ли датите?

— Не, това е достатъчно.

— Мога ли да ви помогна с нещо друго?

— Не, благодаря. Бяхте ми много полезна.

Оставих бавно слушалката. Нещата се заплитаха все повече.

Що за момиче беше това — да се преструва, че взема противозачатъчни хапчета, докато всъщност пие аспирин, който държи в шишенце от лекарства, които действат болкоуспокояващо при мензис?