Наташа Драгнич
Всеки ден, всеки час (36)

34

Дора седи в самолета. Под нея са Алпите. Тя слага длани върху корема си и се усмихва. Винаги трябва да имаш план, тогава нищо не може да се провали. Тя изчисли всичко съвсем точно. И просто трябва да успее. Дните бяха правилни, изобщо най-подходящите. Трябва да се е получило.

Дора отказва чашата вино. Трябва съвсем отрано да започне да се пази. „Наздраве“, прошепва тя и отпива портокалов сок. И той не е лош. Пие за себе си, за мъжа, чието име тя отново не бива повече да произнася, за любовта и нейните плодове, забранени или не: тя е единствената, която решава дали са такива.

Затваря очи и се обляга назад в неудобното самолетно кресло. Тя е мъртва и жива едновременно, тя е всичко и нищо. Огромната височина не прави болката по-относителна, спомена по-размазан, не прави самата нея по-…

Тя се усмихва. В чантата си носи картина, рисувана от Лука. Неин портрет. Как спи. Главата й е върху изпънатата дясна ръка. Лявата й длан е отпусната върху чаршафа пред лицето й. Изглежда доволна. Уравновесена. Сякаш е имала прекрасни сънища. Кичур коса се е спуснал върху лявата й буза. Виждат се голите й рамене. Личи си бременността й. Ясно и отчетливо. Лука я е нарисувал, без да го вижда. В картината си той е уловил истината, която никога няма да узнае.

Толкова пиян Лука не е бил много отдавна. Винко едва го държи. Наполовина го носи, наполовина го влачи към къщи, а Лука с преплитащ се език крещи да го оставел в хотела, там си имал стая, сега живеел там, или пък на лодката, там бил домът му. После повръща. И така по целия дълъг, безкраен път до дома. Винко взема ключа на Лука и двамата влизат вътре. В жилището е тихо, само откъм едната стая се дочува тихо похъркване. Вече е два часът след полунощ. Винко намества Лука на дивана в хола, завива го с одеялото, метнато върху креслото, и си тръгва. Не може да стори нищо повече за своя най-добър приятел. Дора си отиде. Всичко си отиде. Това е историята на Лука. Винко поклаща тъжно глава. Добре, че той си има своята Бисерка.

Адско главоболие събужда Лука. Той простенва. Ама че вечер! Опитва се да се обърне с възможно най-малко движение. Дора. Отваря очи. Светлината го заслепява. Затваря очи. Не. Дора си отиде. Замина. Сега той пак е сам. Мъртъв. Чие е това легло? Той не е в хотелската стая. Не е и кушетката в каютата, а не е и диванът в хола. Пак отваря очи. Но пък, от друга страна, не е и чак толкова непознато това легло. Нито стаята. Още по-малко пък жената до него. Пак затваря очи! Тревога! Код червено! По дяволите! Колко пиян е бил, че да направи такова нещо и да не си го спомня?! Лука усеща как стомахът му се преобръща, тича в банята, вкопчва се в тоалетната чиния като в спасителен пояс. Повръща и плаче.

По някое време той все пак излиза от банята и повлича оловните си крака към хола. Сяда на дивана. Това е неговото легло, когато преспива в апартамента. По случайност. Цепещата го глава се отпуска в дланите му, отново му се гади. Мисли си, че това повръщане май няма да изчезне никога повече. Което ще е добре. Той си го заслужи. Да изневери така на Дора. Става бързо, тича пак в банята, отдава цялата си симпатия на тоалетната чиния. На нея ще и бъде верен, обещава. Излиза бавно и боязливо от банята.

Пред него стои Клара. Щастлива. Сияеща. Самодоволна. Притиска се към него. Благодаря ти, прошепва тя, беше чудесно, радвам се, че пак сме заедно и че всичко ще бъде както преди, толкова ми липсваше, изобщо не можеш да си представиш, всички тези години без теб, но тази нощ ми показа, че все още ме обичаш и… Лука я блъска по-далеч от себе си. Грубо и гневно.

— Ти ме изнасили! — крещи той. — Мразя те, никога повече в живота си няма да те докосна, отвращаваш ме, ти ме използва, моето състояние, видя, че съм абсолютно пиян и скапан и сринат до земята, как можа, дори мъж не би направил подобно нещо, ти си последното, което съм си мислил, о, Боже, как можа да ми го сториш, мисля, че ще повърна пак…

— Тати! — Катя стои зад Клара, която я скрива почти напълно. — Тати! — И тя се разплаква и започва да се удря с ръчичките по лицето. — Тати!

Лука отива в банята и се заключва.