Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jeden Tag, jede Stunde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Наташа Драгнич. Всеки ден всеки час

Немска. Първо издание

ИК „Enthusiast“, София, 2011

ISBN: 978-954-8657-92-1

История

  1. — Добавяне

19

Мъничка хотелска стая. Като цял един свят. Като цял един живот. Безкраен, безграничен, безконечен. Като глъбините на океана. Неизследвани, тайнствени, страховити. Неустоими. Възхитителни. Като броя на звездите. Безбройни. Непознати. Тревожещи. Неразрушими. Безсмъртни.

 

 

Те лежат прегърнати в разбърканото легло, тя не търпи дори чаршаф върху тялото си, той слага брадичка върху косата й. Все още не искат да говорят. Говоренето ще развали всичко и ще разбули истини, които никой не иска да чува. Не, говоренето ще трябва да почака. И затова те се любят още веднъж. Телата им едно до друго. Запотени. Уморени. Гладни. Ненаситни. Щастливи. Върху мокрите чаршафи. Ръка върху корема. Нокти, впити в ръката. Уста върху гърдите. Крак, прехвърлен около ханша. Неговите зелени очи. И затова се любят веднага още един път. За да не забравят какво имат, кои са, откъде идват и към кого принадлежат. И тогава, когато притихват, потънали дълбоко един в друг и гледайки се в очите, те знаят, а знаят, че и другият го знае, че точно в този миг любовта е узнала, че се нарича любов.

— Гладна съм, от вчера не съм яла нищо.

— Със самолет ли пътува?

— Не, исках да измина същия път като теб.

Той я целува.

— Когато бях във Венеция, дори се обадих сама на себе си по телефона.

Той се усмихва и я целува пак.

— За щастие, не се обади никой.

Той притиска нос в челото й.

— Когато видях града тук, се разплаках.

Той избърсва нежно сълзите, изсъхнали още преди часове.

— Ами морето. Едва не го забравих!

— Да, морето.

Дора надига леко глава, достатъчно, за да види Лука, и го поглежда сияеща.

— Гладна съм, трябва да хапна нещо.

— Можем да си поръчаме нещо тук в стаята или да отидем в ресторант. Както искаш.

Пръстите му следват нейните движения. Като танцьори на сцената. Съсредоточени върху това, да не допуснат грешка.

— Да остана ли в тази стая?

— Не знам така, без да проверя резервациите.

— Но коя стая беше предвидена за мен? Тази тук няма изглед към морето.

— Не разбирам. Какво имаш предвид?

— Ами аз си резервирах стая тук в хотела, с изглед към морето. Преди една седмица.

— Какво? Не знаех нищо. Две седмици бях край морето, взех си отпуска, беше чудесно. Ходих за риба с един приятел, Винко, трябва да те запозная с него. Днес е първият ми работен ден, не съм проверявал дори списъка с резервациите, не знаех нищо за това, че ти… С какво име си запазила стая? Никой не ми е казал нищо… Говори ли с баща ми? Той знаеше ли? Нищо не ми е казал. Ти сама ли дойде? Колко ще останеш?

— Ще остана две седмици.

— А аз съм женен.