Наташа Драгнич
Всеки ден, всеки час (19)

17

Премиерата. Дора прави упражнения за лицето. Стои на прозореца и отпуска челюстите си. Издава разни звуци. Никой не й пречи. Всички са заети със себе си. Те са абсолютни професионалисти. Точно като Дора. Уханният априлски въздух обгръща нежно лицето й. Дойде моментът. Тя винаги е искала да е така. Прашна сцена, червена завеса и публиката. Нейната публика. Нищо друго не й трябва.

И не се задават въпроси. Често пъти се избягват и погледи.

— Време е, момичето ми — вика Фредерик с приглушен глас и й се усмихва, днес е в отровнозелено и черно, много елегантен, и той вече тича към другите и ги ободрява. Кряка възбудено наоколо като кокошка, снесла яйце.

На Дора това не й е нужно. Нито яйце, нито ободряване. Тя знае какво може и колко е добра. Хвърля още един изпитателен поглед в огледалото и няколко минути оглежда внимателно лицето си. Всичко е наред. Това не е тя. Това е Корделия. Тя е готова да умре.

Огромен успех.

Дора е обградена от семейството си и приятелите. Всички я поздравяват и честват нея и успеха й. Тя е щастлива. Доволна е от себе си и от постижението си. Фредерик я хвали и с просълзени очи казва, че тя е новата звезда — хитът на театралния свят. Тя е едва на двайсет и две години. Вече забелязва тук-там завистливи погледи, ала днес те не я дразнят. Целият свят й принадлежи. Така казва Фредерик. Освен… О, нищо. Да забравим това.

В късните часове на нощта на своя първи голям, истински успех, Дора стои на прозореца в тъмния си хол и гледа светлините на града, който е неин дом. И неочаквано тя взема решение. Самата тя е изненадана. Не й е било ясно, че е имало да се решава нещо, защото всичко беше вече решено. А после изведнъж, със замах, на който не можеш да устоиш и който те повлича със себе си като ураган, тя с цялото си тяло и с всички свои усещания и мисли и сетива и с целия си копнеж разбира, че не може да си представи да не чувства вече тялото на Лука. Болката е физически непоносима. Да бъдеш жива погребана. Кошмарът на нейния живот. Затова тя стои на прозореца и осъзнава, че трябва да остане вярна на себе си и че няма никакъв друг избор, освен да се бори.

И така, тя взема решение и усеща как прохладният априлски въздух пълни дробовете й. Тя диша.