Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rue des Boutiques obscures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2014)
Източник
simeonhadjikosev.com

Издание:

Патрик Модиано. Улица „Тъмните магазинчета“

Френска, първо издание

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1980

Редактор: Екатерина Делена

Оформление: Кънчо Кънев

Художник: Николай Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Донка Симеонова, Трифон Алексиев

 

Литературна група IV

Patrick Modiano

Rue des Boutiques obscures

© Éditions Gallimard, 1978

Дадена за набор на 19.XII.1979 г.

Готова от печат на 30.IV.1980 г.

Издателски №1555

Формат 60/90/16

Издателски коли 9

У.И.К. 7,82

Печатни коли 9

 

Цена 0,99 лева

 

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив

Основано през 1855 година

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

07 — 9536622211/5714-29-80

История

  1. — Добавяне

XXVII

Скъпи Ги, благодари ви за писмото. Много съм щастлив в Ница. Намерих старата руска църква на ул. „Лоншан“, където баба ми често ме водеше. Това беше по времето, когато се зараждаше пристрастието ми към тениса, като гледах как играе шведският крал Густав… В Ница всеки уличен ъгъл ми напомня детството.

В руската църква, за която става дума, има една стая, опасана от остъклени библиотеки. Насред стаята — голяма маса, която прилича на билярд, и стари кресла. Там баба ми ходеше да взима всяка сряда по няколко книги и аз винаги я придружавах.

Книгите са от края на XIX век. Впрочем мястото е съхранило очарованието на читалните от оная епоха. Аз прекарвам там дълги часове в четене на руски, който бях позабравил.

Край църквата се простира сенчеста градина с големи палми и евкалипти. Сред тази тропическа растителност се извисява една бреза с посребрена кора. Предполагам, че са я посадили тука, да ни напомня за нашата далечна Русия.

Ще ви призная, скъпи Ги, че аз кандидатствувам упорито за библиотекарско място. Ако се уреди, както се надявам, ще бъда щастлив да ви посрещна в един кът от моето детство.

След много превратности {не посмях да кажа на свещеника, че съм упражнявал професията на частен детектив) се завръщам при изворите. Вие бяхте прав, като ми казвахте, че не бъдещето, а миналото е съществено в моя живот.

За това, дето ме питате, мисля, че е най-добре да се обърнете към службата „В интерес на семействата“. Така че вече писах на Дьо Сверт, който ми се струва предразположен да отговори на въпросите ви. Той ще ви изпрати сведенията много бърже.

Ваш Хуте

 

П.С. По повод на така наречения Олег дьо Вреде, когото досега не можехме да идентифицираме, имам да ви съобщя добра вест: ще получите със следващата поща едно писмо, което ще ви даде сведения. Попитах наслуки няколко стари представители на руската колония в Ница, като мислех, че името Вреде има руско (или пък балтийско) звучене, и за късмет попаднах на една г-жа Каган, у която това име събуди спомени. Лоши спомени впрочем, които тя би предпочела да изличи от паметта си, но ми обеща да ви пише, за да ви извести всичко, което знае.