Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rue des Boutiques obscures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2014)
Източник
simeonhadjikosev.com

Издание:

Патрик Модиано. Улица „Тъмните магазинчета“

Френска, първо издание

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1980

Редактор: Екатерина Делена

Оформление: Кънчо Кънев

Художник: Николай Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Донка Симеонова, Трифон Алексиев

 

Литературна група IV

Patrick Modiano

Rue des Boutiques obscures

© Éditions Gallimard, 1978

Дадена за набор на 19.XII.1979 г.

Готова от печат на 30.IV.1980 г.

Издателски №1555

Формат 60/90/16

Издателски коли 9

У.И.К. 7,82

Печатни коли 9

 

Цена 0,99 лева

 

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив

Основано през 1855 година

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

07 — 9536622211/5714-29-80

История

  1. — Добавяне

XXI

Онази сутрин бяхме тръгнали много рано с колата на Дьониз, която е с гюрук, и мисля, че минахме през портала на „Сен-Клу“. Беше слънчево, защото Дьониз носеше голяма сламена шапка.

Пристигнахме в някакво село в департамента Сена и Оаза или Сена и Марна и се движехме по една улица с лек наклон, оградена с дървета. Дьониз гарира колата пред една бяла бариера, зад която имаше градина. Тя вдигна бариерата, а аз я почаках на тротоара.

Насред градината имаше плачеща върба, а съвсем в дъното — бунгало. Видях как Дьониз влезе в бунгалото. Върна се с едно момиченце на десетина години с руси коси и сива пола. Качихме се и тримата в колата, момиченцето отзад, а аз до Дьониз, която шофираше. Вече не си спомням къде обядвахме. Следобеда обаче се разходихме в парка на Версай и се возихме на лодка с момиченцето. Отблясъците от слънцето по водата ме заслепяваха. Дьониз ми даде черните си очила.

По-късно седяхме тримата край една маса с чадър и момиченцето ядеше сладолед в розово и зелено. Около нас — много хора в летни облекла. Свиреше оркестър. Отведохме момиченцето, когато се мръкна. Като прекосявахме града, минахме покрай някакъв панаир и се спряхме.

Виждам като сега голямото авеню, пусто в полуздрача, и Дьониз и момиченцето в една бледолилава кола-играчка, която оставяше подире си искри. Те се смееха, а момиченцето ми махаше с ръка. Кое беше то?