Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rue des Boutiques obscures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2014)
Източник
simeonhadjikosev.com

Издание:

Патрик Модиано. Улица „Тъмните магазинчета“

Френска, първо издание

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1980

Редактор: Екатерина Делена

Оформление: Кънчо Кънев

Художник: Николай Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Донка Симеонова, Трифон Алексиев

 

Литературна група IV

Patrick Modiano

Rue des Boutiques obscures

© Éditions Gallimard, 1978

Дадена за набор на 19.XII.1979 г.

Готова от печат на 30.IV.1980 г.

Издателски №1555

Формат 60/90/16

Издателски коли 9

У.И.К. 7,82

Печатни коли 9

 

Цена 0,99 лева

 

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив

Основано през 1855 година

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

07 — 9536622211/5714-29-80

История

  1. — Добавяне

XII

В бисквитената кутия нищо особено. Олющен оловен войник с барабан. Детелина с четири листа, залепена на бял плик. Снимки.

Аз съм на две от тях. Без съмнение това е същият човек, който беше до Гей Орлова и стария Георгиадзе. Кестеняв, висок на ръст — аз, само с тази разлика, че нямам мустаци. На една от снимките съм заедно с друг мъж, млад като мене, едър като мене, но с малко по-светли очи. Фреди? Да, защото на гърба на снимката някой е написал с молив „Педро-Фреди-Лабол“. Ние сме на брега на морето и всеки носи хавлия. По всяка вероятност много стара снимка.

На втората снимка сме четирима: Фреди, аз, Гей Орлова, която познах лесно, и една друга млада жена, всички седнали на пода, с гърбове, подпрени на дивана от червено кадифе в лятната трапезария. Вдясно се откроява билярдът.

На третата снимка е младата жена в лятната трапезария, заедно с нас. Тя стои права пред билярда и държи щека за игра в двете си ръце. Светли коси, които се спускат върху раменете. Дали е тази, която съм водил в замъка на Фреди? На друга снимка тя се е облегнала върху перилата на някаква веранда.

Една пощенска картичка на адреса на „Г-н Робер Брьон (при Хауърд дьо Лус), Валбрьоз, Орна“ с изглед от нюйоркското пристанище. Текстът гласи:

„Драги ми Боб. Поздрави от Америка. До скоро виждане. Фреди.“

Някакъв странен документ, започващ така:

Генерално консулство

на

Република Аржентина

№106

 

Генералното консулство на Република Аржентина във Франция, представящо гръцките интереси в окупираната зона, удостоверява, че по време на Голямата война 1914–1918 г. архивите на солунското кметство са били унищожени при пожар.

Париж. 15 юли 1941 г.

Генерален консул на

Република Аржентина,

представящ гръцките интереси.

Отдолу подпис, под който се чете:

Р.Л. де Оливейра Сесар

Генерален консул.

Дали съм аз? Той не се казва Педро.

Малка изрезка от вестник:

ЗАПОР НА ХАУЪРД ДЬО ЛУС:

Продажба на публичен търг

по искане на

Администрацията на именията във Валбрьоз (Орна) на замък Сен-Лазар

на 7 и 11 април:

ценна мебелировка

предмети на изкуството и мебели

стари и модерни:

Картини — Порцелани — Керамика

Килими — Легла — Постелки

Роял „Ерар“

Хладилник и др.

Оглед: събота, 6 април, от 14 до 18 ч.

и сутринта в дните на разпродажбата от 10 до 12 ч.

Отварям плика, върху който е залепена детелината с четири листа. В него има четири малки снимки, като тези за паспорт, едната е на Фреди, другата моя, третата на Гей Орлова, а четвъртата на младата жена със светли коси.

Намирам също така и един бял паспорт на доминиканската република. Обръщайки случайно снимката на младата жена със светли коси, прочитам следното, написано със синьо мастило и със същия небрежен почерк като онзи на картичката от Америка:

Педро: Анжу 15–28.