Кристофър Райх
Правилата на измамата (87)

85.

— Махди, всички системи светят в зелено. Имаш разрешение за излитане. Нека Бог бъде с теб.

Генерал-майор Джон Остин включи двигателя.

Оборотите на турбовитловия реактивен „Уилямс“ плавно се покачиха. Освободи спирачката и „търтеят“ тръгна надолу по пистата.

До слуха му достигна пукотевица. На екрана отляво пробягаха искри. Не, не искри, а изстрели от оръжията на хората му. В слушалките му се обади глас:

— Полиция.

— Дръжте ги настрана.

Остин пусна в действие дросела и „търтеят“ продължи надолу по пистата. Усети прилив на гордост и задоволство. Най-после. Предстоеше му да изпълни поверената му мисия. Израел, законният собственик на Свещената земя, се подготвяше за атака. Иран, от своя страна, бе достойно въоръжен. Силите на Гог и Магог^[1] се стягаха за битка в долината Армагедон.

В съзнанието си ясно виждаше как ще се развие конфликтът, точно според плана на Бог.

Израелската бомбена офанзива щеше да претърпи провал.

Иран щеше да отвърне на удара със своите крилати ракети КН-55. Лично той бе посредничил при покупката им. Ядрените оръжия с бойни глави от по десет килотона заряд щяха да паднат върху Тел Авив, но не и върху Йерусалим. Божията сила щеше да предпази най-свещения от градовете Си. Американците, съответно, щяха да нападнат Иран. Фундаменталистката ислямска република щеше да изчезне от лицето на земята.

Всичко бе готово за Божието завръщане и за Екстаза, който щеше да го последва.

Остин заглуши досадния шум от престрелката и се съсредоточи върху екрана пред себе си. Дърветата профучаваха от двете му страни с нарастваща скорост. Проблясващите светлинки по ръбовете на пистата се сляха в непрекъснати линии. Скоростомерът показваше сто възела… сто и десет… плъзна лоста назад. Носът започна да се изправя нагоре…

И тогава ги видя. Автомобилни фарове, насочени право към „търтея“. Колата се движеше по пистата, там, където изобщо не й беше мястото.

Сграбчи лоста и го издърпа назад, като едновременно с това натисна дросела.

— Излитай!