Кристофър Райх
Правилата на измамата (68)

66.

Създадената през 1291 година швейцарска нация счита себе си за най-старата непрекъснато функционираща демокрация в света. Управлението на страната се основава на двукамерната парламентарна традиция и сериозно се влияе от американската и британската конституции. Долната камара — или Държавният съвет — се състои от двеста представители, избрани пропорционално от общо двайсет и шестте кантона в страната. Горната камара, наречена Съвет на кантоните, включва по двама души от двайсет кантона и по един от останалите шест „полукантона“. Вместо да избират министър-председател от мнозинството на управляващата партия, който да изпълнява ролята на глава на изпълнителната власт, членовете на двете камари заседават веднъж на четири години, за да изберат седем членове на Управителен федерален съвет, местата в който се разпределят пропорционално между политическите партии. Всеки от съветниците се поставя начело на определена служба или министерство, а президентът се избира на ротационен принцип с едногодишен мандат.

Въпреки своите четиридесет и пет години, Алфонс Марти беше най-младият член на федералния съвет и нямаше никакво намерение да чака шест години, за да заеме президентското кресло. Славеше се като кръстоносец, гордостта на родния си кантон Женева, където бе разчистил организираната престъпност до основи, а напоследък на международно равнище, водеше кампания против установената от американците практика на незаконни политически отвличания.

В мразовитата петъчна утрин Марти седеше зад голямото си писалище и докато разлистваше документите пред себе си, предвкусваше, че съдържащата се в тях информация неминуемо ще му осигури президентския стол.

Бяха изпратени от „Суиском“ десет минути по-рано и съдържаха списък от всички входящи и изходящи обаждания, проведени от телефоните на Маркус Фон Даникен. Общо трийсет и осем разговора. Повечето от номерата принадлежаха на колеги на Фон Даникен от Федерална полиция. Марти разпозна и собствения си номер на три пъти — в 8:50, когато „Оникс“ бе прихванала пътническия манифест от чартърния полет на ЦРУ; в 12:15, когато самолетът бе поискал разрешение за кацане на швейцарска територия и в 1:50, когато Фон Даникен му се обади, за да съгласуват тръгването си към летището.

Прокара пръст надолу по списъка и се спря на международно обаждане с код 001. Съединените щати. Областен код 202 — за Вашингтон, окръг Колумбия. Номер от Централното разузнавателно управление на Съединените щати.

Марти вече разполагаше с доказателството, което му трябваше.

Остави документите на бюрото и се обади на Харденберг, следователят, с когото се бе срещнал предишната вечер.

— Къде е Фон Даникен? Трябва да говоря с него.

— Тръгна преди петнайсет минути от Цюрих с хеликоптер на път за Давос заедно с Курт Миер.

— За Давос ли? — клюмна Марти. — По каква причина?

— Имаме информация за Джонатан Рансъм. Оказва се, че трябва да достави луксозен автомобил на Парвез Джин, иранския министър на технологиите.

Марти разтърка челото си до болка.

— Вдигнахте ли на крак полицията в Давос?

— Струва ми се, че да.

— Ако научиш нещо ново, незабавно ми се обади.

Марти затвори и веднага след това набра номера на директора на Федерална полиция в другия край на града.

— Господин директор — започна той. — Изправени сме пред много сериозен проблем. Човек от високите етажи на поверената ви служба е уличен в действия от името на чужда държава. Става въпрос за Маркус Фон Даникен. Да, аз също бях много изненадан. Вече не знаеш на кого можеш да се довериш.

Вдигна глава от документите пред себе си и зарея поглед на изток към планината.

— Колко време ще ви отнеме да изпратите екип в Давос?