Кристофър Райх
Правилата на измамата (32)

30.

— Той ли е?

Фон Даникен сравни окървавената физиономия в краката си със снимката на застаналия до „търтея“ Готфрид Блиц.

— Ти ми кажи — отвърна и подаде фотографията на Курт Миер. После побърза да извърне поглед встрани, преди да е повърнал.

— Същият пуловер. Същите очи. Той е. — Миер приклекна до трупа и започна да го изучава с опитното око на специалист. — Седял е на стола, когато е бил убит, после преместен на пода. Предполагам, че килърът е произвел изстрела от нивото на кръста си и дулото е сочело надолу. Съдя по това, че мозъкът на Блиц е размазан по цялото бюро и стената.

Миер извади автоматичната си писалка и посочи с нея обгорената от барута кожа.

— Обърни внимание на точиците в пръстена около раната. Стрелецът е стоял на трийсетина сантиметра от него, когато е натиснал спусъка. Блиц изобщо не е усетил присъствието му. Работел е на лаптопа си до момента на изстрела.

Нещо в думите на Миер прикова вниманието на Фон Даникен.

— Я върни малко назад, Курт. Какво имаш предвид с това „преместен на пода“? Да не би да твърдиш, че убиецът го е застрелял, а после го е положил на килима? Той ли е донесъл и хавлиите?

— Все някой го е направил. Със сигурност не е господин Блиц. — Миер докосна купчината хавлии до трупа. — Още са топли.

Мъжете тревожно се спогледаха.

От улицата се разнесе вой на приближаваща се сирена. Чу се затръшване на врати и суматоха в коридора. В кабинета влязоха двама медици.

— Доста бързичко — възкликна Фон Даникен по повод почти незабавното пристигане на линейката.

— Вие ли се обадихте? — попита единият. — Диспечерът каза, че е звъннал американец.

— Американец ли? — Фон Даникен изненадано погледна към Миер. — Преди колко време се е обадил този американец?

— Преди дванайсет минути. В 9:06.

— Той е бил — каза Миер. — Рансъм.

Фон Даникен кимна и погледна часовника си. По пътя насам бе звъннал на синьор Орсини, управителят на гарата. Помоли го да опише мъжа, който го бе търсил сутринта, представяйки се за полицай, за да получи информация за изпращача на някакви чанти до Ландкарт. После се обади в полицейското управление в Граубюнден, за да му дадат подробности около убийството на техен полицай предишния ден, също в Ландкарт. Описанието, което даде Орсини, съвпадаше напълно с това очевидец на престъплението. Полицията в Ландкарт разполагаше дори и с име — доктор Джонатан Рансъм. Американец. А съпругата на Рансъм бе загинала два дни по-рано при злополука в планината в района на Давос.

— Ако се е обадил Рансъм — каза той на Миер, — това обяснява наличието на хавлиите. Той е лекар.

Лейтенант Конти, който внимателно слушаше разговора им, разпери ръце встрани, типично по италиански, и попита:

— Но ако Рансъм е застрелял Блиц, защо му е трябвало да вика линейка след това, за да спасява живота му?

Фон Даникен и Миер отново се спогледаха. Никой от двамата не искаше да търси отговор на този въпрос точно сега.

Фон Даникен приближи до бюрото и натисна няколко клавиша върху клавиатурата на лаптопа. Екранът показваше някаква цветна цапаница. Още нещо, което предизвикваше въпроси. Блиц на повреден компютър ли е работел, когато е бил застрелян? Или нарочно го е съсипал, с цел никой да не попадне на информацията от твърдия диск?

Започна да отваря чекмеджетата на писалището едно по едно. В горните две нямаше нищо интересно — няколко хартийки, тиксо и писалки. Най-долното беше заключено, но очевидно някой се бе опитвал да го отваря. Огледа се и забеляза кутиите за документи върху шкафа до стената. Побърза да ги пребърка и разочаровано установи, че и там нямаше нищо.

Точно тогава пристигнаха криминалистите. Всички ненужно присъстващи бяха помолени да напуснат стаята. Миер се промъкна покрай Фон Даникен в коридора и му прошепна, че отива да вземе „уреда за подушване на маргаритки“, както наричаше детектора за експлозиви и радиация. Докато криминалистите се суетяха из къщата, Фон Даникен се качи на горния етаж и се запъти към спалнята на Готфрид Блиц. Не мислеше толкова за жертвата, колкото за вероятния стрелец. Търсеше някаква улика, която да му подскаже защо убиец на полицай, чиято съпруга е загинала при злополука в планината, толкова спешно е трябвало да посети Блиц.

* * *

Не успя да открие нищо в спалнята на Блиц. На нощното шкафче имаше купчина немски клюкарски списания; в скрина — единствено спретнато сгънати дрехи; банята беше претъпкана с парфюми, козметични продукти за коса и най-различни лекарства. Никъде нямаше и следа обаче, която да загатва за връзката на Блиц с „търтея“ или за това как е планирал да го използва.

Фон Даникен седна на леглото и се загледа през прозореца. Хрумна му, че вече се оформяха две групи, които някак се противопоставяха една на друга. От една страна — Ламерс и Блиц, а от друга — тези, които ги искаха мъртви. Начинът, по който бяха извършени убийствата, в комбинация с „търтея“ и наличието на RDX, ясно показваха намесата на разузнаването.

Тази вероятност го изпълваше с чувство на гняв. Ако някоя разузнавателна агенция притежаваше достатъчно информация за заговор със замесени в него „търтей“ и RDX и е предприела решителни мерки за осуетяването му, защо тогава не са го уведомили…

Насочи мислите си към доктор Джонатан Рансъм, който очевидно бе извикал линейката. Според началника на гарата, Рансъм на всяка цена е искал да разбере името на човека, изпратил чантите до Ландкарт в началото на седмицата. В такъв случай, логично погледнато, той не е познавал Блиц. Как тогава е успял да се сдобие с багажните квитанции?

Ако допуснеше, че Рансъм и Блиц са действали заедно — и всъщност са се познавали — всичко си идваше на мястото. Рансъм е взел пратката, полицията го е спряла веднага след това, той се е паникьосал, убил е единия полицай и е ранил другия в стремежа си да се измъкне по-бързо. Осъзнавайки, че е разкрит, незабавно е заминал за Аскона, за да получи по-нататъшни инструкции от ръководителя си. Фактът, че не е знаел адреса на Блиц, можеше да се обясни с едно основно правило в шпионажа — сегментиране на информацията, или — простичко казано — знаеш само толкова, колкото ти е нужно. Затова е потърсил Орсини.

Ами съпругата? Англичанката, загинала при безумното катерене в планината? Може ли Рансъм да я е убил, в случай че е разбрала за тайната му мисия?

Фон Даникен се намръщи. Опитваше се да се хване за сламка. Сътворяваше безпочвени сюжети. Стана и се запъти към стълбите. Искаше му се да разбере какво толкова е имало в чантите, та да принуди Рансъм да прибегне до убийство. Вероятността да узнае това беше нищожна, поне в близко време. Вторият полицай от Ландкарт лежеше в кома и прогнозите за възстановяването му не бяха твърде оптимистични.

Телефонът му иззвъня и прекъсна размишленията му.

Обаждаше се Миер и звучеше разтревожен.

— Ела в гаража. Побързай.