Кристофър Райх
Правилата на измамата (24)

22.

Пилотът завърши стандартната проверка преди полет и прокара ръка по крилата на самолета. Резервоарите за гориво бяха заредени. Антифризът — допълнен. Птицата бе готова да излети. Закрачи по пистата, подритвайки камъчетата върху настилката.

Тази нощ предстоеше последният пробен полет. Задължително бе репетицията да протече по абсолютно същия начин, както и в самия дългоочакван ден. Многократните повторения водеха до прецизност, а прецизността — до успех. Научи това правило по трудния начин. Тялото му носеше белезите на собственото му невежество. Запъти се обратно към самолета, удари два пъти за късмет по крилото и влезе вътре.

Много години изминаха от последната му въздушна бойна мисия. Тогава беше млад, безразсъден хубавец. Пияница и женкар. Странеше от праведния път. Хвърли поглед към отражението си в огледалото. Вече не бе нито млад, нито безразсъден. Бог му бе свидетел, че и от хубостта му нямаше и следа.

Погледнеше ли се, веднага се сещаше… Спомените му за онова изоставено място винаги дебнеха наблизо. Бяха като вечно спотайващо се видение, забулено в огън, страх и чувство за вина. Спомни си онази нощ в пустинята. Приповдигнатото настроение, предчувствието за победа. Увереността, че Бог е на тяхна страна. На страната на правоверните. Гласовете им още отекваха в ушите му. На неговите приятели. Другари. Братя.

Тогава внезапно ги връхлетя хабуб — огромен облак пустинен пясък. Мощната вихрушка помиташе всичко по пътя си. Обгърна ги като плътна пелена, потапяйки ги в хаос и безмилостно опустошение.

Мисията приключи в пламъци. Осем души изгоряха до въглен. Петима други — тежко ранени. Той бе един от тях. Получи изгаряния трета степен, покриващи седемдесет процента от тялото му.

В дните след случилото се — безкрайно дългите дни, изпълнени с болка и съмнения — проумя, че неслучайно е бил пощаден. Даваше му се втори шанс. Белезите щяха да му напомнят, че този втори шанс му е даден от Него. Всевишният му бе отнел физическата хубост, ала в замяна го бе дарил с духовно просветление. Яви му се и му показа пътя. Избра го за свой личен слуга. Миропомаза го. В името на една цел, която беше близо…

Пилотът изгаряше за Всевишния. Живееше единствено за Неговото завръщане.

Събра членовете на екипажа в пилотската кабина. Хванаха се за ръце.

— О, Всемогъщи повелителю, чуй молбите ми и ускори явяването на последния Си довереник — избрания, съвършения и непорочния. Онзи, който ще изпълни този свят със справедливост и покой.

Кръгът се разпадна. Всички заеха местата си.

Пилотът с трепет приближи до контролния пулт. Много неща се бяха променили от последната му бойна мисия. Вместо редица копчета и прибори, пред него имаше шест монитора с плосък екран, излъчващи основните показатели за състоянието на самолета. Седна на пилотското място и се огледа. Ръката му стисна ръчката за управление. Раздвижи пръсти, за да усети по-добре допира.

— Проверка на системите, завършена — обяви единият от техниците. — Връзка с кулата, потвърдена. Сателитна връзка, установена. Видео, работи.

— Прието. — Пилотът запали двигателя.

Контролният пулт светна в зелено. Единственият турбореактивен двигател завъртя и плавно увеличи оборотите, докато се подготвяше за излитане.

Часът беше два след полунощ. Навън бе непрогледен мрак. Високо в планината, където се провеждаше пробният полет, не се виждаше нито една светлинка. Пилотът не отделяше поглед от светещия в зелено екран в средата на таблото, където инфрачервената камера, монтирана на носа на самолета изпращаше картина от пистата. Поглед към света като през лимонадена бутилка.

— Искам разрешение за излитане.

— Разрешение, дадено. Успешен полет. Allahu Akbar. Бог е велик.

Пилотът плъзна щурвала напред. Отпусна спирачката й самолетът бавно потегли по макадамовата настилка. Когато набра скорост, завъртя предния колесник нагоре и самолетът се вдигна във въздуха.

Пилотът погледна показанията на наземния радар. Долината бе оградена от планини, някои от които достигаха височина от четири хиляди метра. Теренът не бе от най-подходящите, но осигуряваше нещо много важно — уединение. Увеличи скоростта и изравни елероните. Самолетът се подчиняваше с лекота и изпълняваше командите му с кратко забавяне. Предприе десен вираж и усети, че се накланя.

— Пристъпвам към изпълнение на Тест 1 — обяви той, след като направи пълна обиколка над долината.

Пилотът насочи поглед към радара. След секунда на екрана му се появи светеща точка. Целта се намираше на шест километра разстояние и приближаваше. Натисна контактния бутон и обозначи светещата точка като „Алфа 1“. Бордовият компютър начерта траекторията до целта.

— Насочвам се към целта. Контакт след две минути и десет секунди.

— Две минути и десет секунди — потвърди Наземен контрол.

Пилотът изправи самолета точно срещу целта. Светещата точка се премести в центъра на монитора. Намираше се само на километър от него и на двеста метра отдолу.

Точно тогава самолетът навлезе в облак. Пилотът загуби видимост. Погледна към втория монитор за инфрачервено наблюдение. Нямаше топлинна индикация. Рязък порив на вятъра насочи носа надолу. Разнесе се предупредителен сигнал. Обзе го паника. Точно като онази нощ в пустинята преди много години. Сякаш отново бе в лапите на хабуб, устремената към небето вихрушка от пясък. Погледът му подскачаше от единия монитор към другия.

Довери се на контролния пулт. Основното правило на пилота.

Помнеше сблъсъка. Подгизналите му от гориво дрехи, втория пилот, обхванат в пламъци, ужасната миризма на горяща плът… Собствената му плът.

Довери се на контролния пулт.

Този път му говореше нечий друг глас, спокоен и уверен. Осланяй се на мен, каза.

Дръпна лоста за управление към себе си и плъзна щурвала напред. Носът се повдигна и самолетът излезе от облака. В нощното небе над него блещукаха звезди. Пулсът му започна да се успокоява, но по гърба му течеше струйка леденостудена пот.

Отново зае позиция зад целта. На разстояние петстотин метра подготви капсулата за изстрелване. Мишената се появи в полезрението му, мержелееща се насреща му като огромен кит. Увеличи скоростта и се приготви да атакува.

Три… Две… Едно…

Самолетът удари целта. Обозначената с „Алфа 1“ на монитора светеща точка изчезна.

— Пряко попадение. Целта е унищожена — обяви наземен контрол. — Тест 1 — успешен.

Чуха се радостните възгласи на екипажа. Този път целта бе компютърна симулация.

Пилотът направи кръг над долината и плавно приземи самолета. Излезе от пилотската кабина, прекоси контролната зала и дръпна завесите на огромния прозорец. Отвън на пистата стоеше „търтеят“, който бе управлявал дистанционно. Група мъже тъкмо започваха да го разглобяват.

Пилотът сведе поглед и Му отправи своята благодарност.

Следващият път всичко щеше да е истинско.