Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (90)

Творецът на войни

Във въздуха се усещаше миризмата на току-що скован ковчег. Черни дрехи. Огромни куфари под очите. Лизел стоеше с останалите на тревата. Тя чете на фрау Холцапфел същия този следобед. „Приносителят на сънища“, любимата книга на нейната съседка. Целият ден беше напрегнат.

* * * 27 ЮЛИ 1943 Г. * * *

Микаел Холцапфел беше погребан и крадецът

на книги чете на опечалените. Съюзниците

бомбардираха Хамбург, но точно за такива

случаи аз притежавам някои чудодейни способности.

Никой не може да отнесе четирийсет и пет хиляди

души за толкова кратко време. Дори и за един

милион човешки години.

Германците вече плащаха за делата си и пъпчивите малки коленца на фюрера бяха започнали да треперят.

Но все пак трябва да му отдам дължимото, на този фюрер.

Той наистина имаше желязна воля.

Темповете на войната по никакъв начин не спаднаха, нито пък намаля ожесточението, с което се изкореняваше еврейската чума. Макар повечето лагери да бяха из Европа, няколко бяха останали и в Германия.

В тези лагери имаше много хора, които все още бяха принуждавани да работят, и да ходят.

Макс Ванденбург беше един от тези евреи.