Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Book Thief, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 126 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ventcis (2013 г.)

Издание:

Маркъс Зюсак. Крадецът на книги

ИК „Пергамент Прес“, София, 2010 г.

Редактор: Силвия Николаева

Коректор: Стойна Савова

Илюстрации: Trudy White

Корица: Finn Campbell-Notman

 

Формат: 60×90/16

Печатни коли: 29,5

Предпечатна подготовка: „Ибис“

Печатница: „Симолини“

ISBN: 978-954-641-016-0

История

  1. — Добавяне

Завръщане у дома

Беше време на ранени пилоти, разбити самолети и плюшени мечета, но все пак първата четвъртина на 1943 г. завърши с положителен щрих за крадеца на книги.

В началото на април гипсът на Ханс Хуберман беше разрязан до коляното и той се качи на един влак за Мюнхен. Щяха да му дадат една седмица за почивка и възстановяване у дома, след което щеше да се влее в редиците от канцеларски плъхове в града. Там Ханс щеше да помага при разчистването на книжа и документи в мюнхенските фабрики, църкви и болници. Времето щеше да покаже дали щяха да го изпращат и на ремонтни работи. Всичко зависеше от крака му и състоянието на града.

 

 

Беше тъмно, когато пристигна у дома. Пътуването му беше продължило един ден повече, защото влакът беше спрян заради бомбардировките. Той стоеше пред вратата на улица „Химел“ №33, свил ръката си в юмрук.

Четири години по-рано, когато се появи за първи път, Лизел беше склонена да мине през тази врата. Макс Ванденбург беше стоял тук с един ключ, който се впиваше в ръката му. Сега беше ред на Ханс Хуберман. Той почука четири пъти и му отвори крадецът на книги.

— Татко, татко!

Тя произнесе думата може би сто пъти, докато го прегръщаше в кухнята, отказвайки да го пусне.

 

 

По-късно, след като вечеряха, Ханс разказа на жена си и Лизел Мемингер всичко каквото бе преживял. За Специалния противовъздушен отряд и за пълните с дим улици, за клетите изгубени души, които бродеха по тях и за Райнхолд Зукер. Бедният глупав Райнхолд Зукер. Минаха часове.

В един след полунощ Лизел отиде да си легне и баща й дойде при нея, както правеше някога. Тя се събуди на няколко пъти и всеки път го намираше там.

Нощта беше спокойна.

Леглото беше топло и меко.

 

 

Да, прекрасно беше да си Лизел Мемингер тази нощ, но топлината и спокойствието продължиха още три месеца.

 

А нейната история още шест.