Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (67)

Покой

Същата вечер малко след единайсет часа Макс Ванденбург вървеше по улица „Химел“ с куфар, пълен с храна и топли дрехи. Германският въздух изпълваше белите му дробове. На небето пламтяха жълти звезди. Докато се приближаваше към магазина на фрау Дилер, той хвърли един последен поглед към №33. Не видя фигурата до кухненския прозорец, но тя го видя. Махна му с ръка и той не й отговори.

Лизел все още чувстваше устните му на челото си и бе усетила дъха на сбогуването.

— Оставил съм нещо за теб — беше казал той, — но няма да го получиш преди да бъдеш готова.

И сетне си тръгна.

— Макс?

Но той не се върна.

Излезе от стаята й и затвори тихо вратата след себе си.

Коридорът шепнеше.

Той си беше отишъл.

Когато Лизел влезе в кухнята, мама и татко стояха прегърбени, със застинали лица. Те бяха стояли така в продължение на трийсет секунди от вечността.

* * * РЕЧНИК НА ДУДЕН, ЗНАЧЕНИЕ №6 * * *

Schweigen — Тишина.

Отсъствие на звук или шум.

Сродни думи:

спокойствие, мир, покой.

Колко съвършено.

Покой.

Някъде близо до Мюнхен един германски евреин вървеше през мрака. Той имаше уговорка да се срещне с Ханс Хуберман след четири дни (разбира се, ако не бъдеше заловен). Уреченото място беше надолу по река Ампер, където един рухнал мост се беше привел над реката и дърветата.

Той щеше да отиде там, но нямаше да остане повече от няколко минути.

Единственото нещо, което татко намери там четири дни по-късно, беше бележка, сложена под камък близо до едно дърво. Тя не беше адресирана до никого и съдържаше само едно изречение.

* * * ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА * * *

МАКС ВАНДЕНБУРГ

Ти направи достатъчно.

Впоследствие улица „Химел“ №33 повече от всякога беше място на тишина и обстоятелството, че Речникът на Дуден грешеше в определението си на това понятие, не остана незабелязано, особено що се отнася до сродните думи.

Тишината не беше спокойствие или мир, нито пък покой.