Дилян Бенев
Синхронизация

Тъкмо се прибирах у нас, когато видях наблизо да има нов магазин. В което, разбира се, нямаше нищо нередно, щом такива обекти никнеха къде ли не — и то толкова често, че чак започнаха да внушават неизбежната посока на битието ни като единствена и непреходна! Но този магазин някак си ме привлече още с витрината си. И воден от любопитството си, неминуемо влязох в него и се обърнах към продавачката:

— Добър вечер.

— Ами добра да е.

— Тя вечерта е добра, ама ние дали сме добри?

— Е, някои сме добри.

— А туй значи ли, че и аз съм добър?

— Но аз не ви познавам.

— Че малко ли говорим вече?

— Ама вие сте много шеговит.

— Че лошо ли е?

— О, не!… И какво желаете?

— Ами гледам, захарни изделия имате.

— Не само… Зад вас е хладилната витрина със сок, вино, бира… Пък ако искате, можем да ви сервираме отвън. Масата е за това.

— А, така ли?…

— А от утре ще сложим и други маси.

— Чудесно! Значи ставате един универсален обект.

— Точно така.

— Ала само дето имате размерите на гараж.

— Е, като няма наблизо по-голямо помещение под наем.

— Не се притеснявайте. Понякога от малкото може да дойде нещо много по-голямо, отколкото от самото голямо.

— Интересно! Това не го знаех.

— И аз не го знаех. Но човек затова е човек и в този живот не се ли сблъска с това-онова — още много работи няма да знае.

— Правилно.

— А вие на всичкото отгоре сте и хубава.

— О, мерси, мерси!…

— И тогава как няма да поискам най-големия Toblerone, че да ви стане и на вас сладко?

— О, разбира се, заповядайте.

— Благодаря ви и успешен оборот.

— Дай Боже!…

Явно тази жена си струваше. Имаше особено излъчване и реших да й стана редовен клиент. И през ден-два започнах да ходя при нея, купувайки по нещо. Постепенно започнах да усещам, че тя ми симпатизираше не по-малко, отколкото аз на нея, а дори и повече. Това на свой ред повдигна тонуса ми. Въпреки че работеше с едно момче и донякъде се притесних. Но откакто разбрах, че бяха роднини — съвсем се вдъхнових да ходя по-често там и да стана важна част от оборота им.

Така се стигна до един ден, когато отидох в края на работното време, поръчах бутилка Chardonnay и я поканих на масата. Тя се изуми от вниманието и сядайки, започна да говори с необичайно настроение:

— Да знаеш, това вино е разкошно.

— Че нали затова съм го поръчал.

— Не само… Ами и затуй, че е правено в родния ми град.

— Но нима си от Поморие?!…

— Естествено.

— Че аз съм от Варна.

— Ама ти сериозно ли?

— Че как иначе?

— Това е прекрасно.

— Ето, виждаш ли — едно море ни е захранило. То ни дава пълното основание да вдигнем тост за нашите сродни души. Наздраве, мадам!

— Наздраве.

— И да знаеш, много добре ти стои къса пола.

— Ей, страшен си на комплиментите.

— Но нима не е истина?…

— Добре, тъй да бъде. А гледам, и ти си издокаран.

— Ами то от жената зависи.

— Тъй значи…

— А дори и да не зависи — от уважение към себе си, — гледам да се обличам като за последно.

— И аз съм така.

— Че как няма да бъдеш? Иначе си губиш женското.

— Ах, вие, мъжете…

— Ами тъй си е.

— А ти сам ли живееш?

— Може да се каже.

— Е, не ти ли е скучно?

— Е, невинаги съм сам.

— Така ли?…

— В името на физиологията понякога се налага.

— Фантастичен си!

И в този миг, използвайки ситуацията, започнах леко да я галя по гърба и щом усетих, че й става все по-хубаво, целунах я по бузата и таман да й кажа, че я каня у нас — изведнъж дойде някакъв тип и направо започна:

— Гледам, сладко я целуваш.

— Моля те, не се бъркай — стресна се тя.

— Що бе, нека ви погледам.

— Казах ти, недей, той ми е редовен клиент.

— Че аз не съм ли ти редовен любовник?

— Стига, моля те — изнерви се тя.

— Вижте какво… — намесих се аз.

— Ти ще мълчиш, защото тази жена е моя!

— Добре, тя е ваша. Но мисля си, че за един мъж по би му отивало да накара жената да го ревнува, а не той нея. Пък камо ли да я следи и вдига скандал на всеослушание като показва физическата си сила — ОТ ЛИПСАТА НА ДРУГА, ОПРАВДАВАЙКИ СВОЯТА АГРЕСИВНОСТ!

— Да знаеш, ще те спукам от бой!

— Не, остави го! — извика тя.

— Не, ще го убия!

— Не, умолявам те!… Повече няма да се виждам с него.

— Добре. Затваряй магазина и да си ходим, че ми е писнало от такива хамави…

И тя безропотно се подчини и тръгна с него. Тъй както си вървеше обществото — напук на хамави като мен!