Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
ganinka (2014)

Издание:

Дилян Бенев. Обсебване

ИК „Труд“, София, 2011

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Мери Великова

Художник: Орлин Атанасов

Рисунки: Христо Комарницки

Техн. редактор: Стефка Иванова

ISBN: 978-954-398-126-7

 

Книгата е изпратена от автора.

История

  1. — Добавяне

Не знам как се получи — но нея, с която често се виждахме по нудистките плажове и определено не беше мой тип — един ден как я заговорих, че да й стане приятно, а после и на мен, че да ми хрумне да я поканя на едно гости, при мой добър познат с гаджето му, и тя наистина да дойде. А с него се знаехме още от студентско време, когато дискутирахме разпалено по доста теми от живота. Този неповторим живот, който ни се представяше в своята правота, макар и измамна. Той беше тренирал гребане, имаше добре оформени мускули. И това му придаваше допълнителна осанка. По нея жените често се захласваха и още по-често съдеха за доста мъже — оправдавайки физиологията си на жени!

След като ни нагости добре под въздействието на отбрана музика, той съвсем неочаквано каза, че иска да ни пусне по видеото филма „Калигула“. Естествено бяхме съгласни. Защото по това време да гледаш подобни филми си беше повече от лукс. Пък и тръпката ни по западната култура не знаеше граници. А този филм, въпреки че имаше горещи кадри, нямаше нищо общо с порнофилмите. Защото имаше качества. Изобщо филм, който те омагьосваше със своята автентичност.

И така, вперили поглед в екрана, очите ни постепенно свикнаха с неизбежните секссцени, когато на най-показната — не знам какво ми стана — неусетно си обърнах главата към момичето на моя познат. Сякаш бях дошъл сам. А тя, която имаше хубаво лице, в момента на погледа ми към нея се изчерви. От притеснение започна да си гледа часовника, да си мърда краката, да си върти косата… Явно се бе възбудила доста. За да подсили и моята възбуда — доказвайки истината, че жената, с която бях, бе просто фигурант. Но колкото и силно да изпитах влечение към тази мадама, ситуацията не позволяваше нещата да се развият по̀ иначе и приключиха в рамките на приличието.

Но на третия ден след това с моя познат се срещнахме на пътя и от дума на дума ми каза, че с неговата били само приятели и че нямал други аспирации към нея, и че ако съм искал, можел съм да се пробвам и ако ме хареса… Направо блокирах! Да вярвам не можех!… Че аз ги бях виждал толкова пъти заедно и къде ли не?… Значи всичко е било една фасада… И защо е така при хората? Но добре, че при животните не е така. Иначе съвсем нямаше да сме различни!

Разбира се, това ми дойде като манна небесна и амбицирайки се двойно, буквално бях станал знакова фигура на самото действие. Обадих й се по телефона. Тя се изненада. Но доволството й бе налице. Имаше едно тънко гласче, сякаш беше ученичка. Говорих й доста за мен и накрая сама поиска да се видим. Както и стана в едно модерно бистро. И работата потръгна. Беше лекарка във военна болница и много се гордееше с това. Така за няколко седмици заедно — вече опознали се — реших да пристъпя към същинската част — завеждайки я на тавана, който държах под наем. Това доста я шокира, но се примири, като й казах, че която и жена да поканех в апартамента — хем тя се притесняваше от нашите, хем аз. А този таван, който респектираше със своите размери, за да се чувствам спокоен и независим, като един вид компенсация за неизживяната младост — бе станал важна част от биографията ми. И аз много си го обичах. Макар и понякога лошо почистен, това му създаваше още по-голяма естественост — като пълно отрицание на този изкуствен строй, без който не можехме.

Влизайки вътре с нея, изкарах марков коняк, пуснах нежна музика и постепенно се настроихме за интимности. Иначе не можеше и да бъде. Нямахме още трийсет години. Но за моя изненада не беше толкова добра в леглото. Което ме смути. А когато след секса й казах, че освен в търговията, работя и като сътрудник в местния печат, с призвание в сатирата, тя с насмешка ми заяви, че я ме признаят, я не — и това още повече ме жегна. Но запазих спокойствие. А на въпроса й откъде съм имал дарба, й казах, че навремето майка ми е пишела. И тя замълча. Но въпреки това вечерта приключи нормално и в малките часове с такси я върнах до тях.

На шестия ден след това същата пожела да се разходим с колата й до нашата вила и вечерта да отидем на дискотека. Речено — сторено. А в тази дискотека какъв беше този алкохол, че от малко ни завъртя главите. Така, след известно време тя настоя да продължим на кафе у тях. Живееше наблизо. И естествено пристигнахме.

Майка й още не беше си легнала. Когато я видях, не само че изтрезнях, но и мъжкото ми его изчезна. Като гледах какви дебели прасци имаше и как наднормено бе налята, чийто недъг един ден щеше да се развие и в дъщеря й — която дъщеря, за да избие този си комплекс, имайки тъй високо самочувствие, навярно искаше да властва над моето, идващо от духовния ген на майка ми, за да може всякак да ме отбие от творчеството и се влея в нейния живот — КАТО ЧАСТ ОТ ТОЗИ АБСОЛЮТЕН СВЯТ НА ВОЛЯТА — ОТ КОЙТО И ДО ДЕН ДНЕШЕН ЧОВЕШКИЯТ РОД НАЙ-МАЛКО БИ ЗАПРИЛИЧАЛ НА ИМЕТО СИ!

Край