Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (25)

ГАУЕР

Във честен дом, спасена от разврата,

Марина разцъфтяла е завчас:

във танца за богиня е призната

и славена за сладкия си глас;

книжовниците с мъдрост удивила,

шевици тя тъй дивни майстори,

че в тях черешки и цветя от свила

на истинските сякаш са сестри.

Затуй безброй възпитанички има

и с тях бродира, пее и чете,

а мерзостната сводница й взима

това, с което я обсипват те…

Но временно оставили я, нека

при нейния баща се върнем пак:

след бурята черупката му лека

спокойно е понесъл вятър благ

и ей го, стига Митилин, където

живее дъщеря му в тъжен плен,

градът когато сбран е край морето

да чествува Нептуновия ден.

Над кораба съгледал черно знаме,

лети към него в лодка Лизимах…

И следващата сцена тъкмо там е

и ний ви молим с волния размах

на своята фантазия отново

да създадете кораб и море.

Започваме. Стаили шум и слово,

внимавайте и слушайте добре!