Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe (2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria (2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- — Добавяне
Четвърта сцена
Ефес.
Влизат Церимон и Таиса.
ЦЕРИМОН
Царице, във ковчега ти лежеше —
сред накити, които са на твое
разположение — това писмо.
Познат ли ти е почеркът му?
ТАИСА
Да.
На моя господар е. Помня ясно,
че се качих на кораба, когато
бе вече близко времето да раждам,
но как, кога родила съм, кълна се,
не мога да си спомня. Зная, няма
да видя вече своя мил Перикъл
и затова в одежда на весталка[1]
до гроба си без радост ще живея!
ЦЕРИМОН
Царице, щом решила си го твърдо,
Дианиният храм е тук наблизо.
И може една племенница моя
да ти прислужва там, ако желаеш.
ТАИСА
С едно „благодаря“ ти плащам само,
но чувството във него е голямо!