Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Животът и приключенията на Алексей Новиков, космически разузнавач
Оригинално заглавие
Формула невозможного, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 4/1964 г.

История

  1. — Добавяне

Как е загинала цивилизацията

Те отново обиколиха цялата зона край невидимата стена. Тренираните им тела добре понасяха големи претоварвания и те решиха да опитат да се промъкнат на свобода. Повървяха двадесетина метра, пълзешком успяха да изминат още метър и това бе всичко, което им се удаде да направят.

Трябваше да се върнат обратно.

В яда си Новиков захвърли камък и той отскочи от невидимата стена. А от другата страна клоните на дърветата се огъваха, люлени от вятъра, там бяха свободата, въздушният кораб, другарите…

— Остава само едно — фотонната бомба — каза Прошин при следващото предаване.

— Павел Иванович, нека почакаме още малко — прекъсна го Резницки. — Бомбата ще причини страшни разрушения.

— Но друг изход нямаме.

— А каква е гаранцията, че бомбата ще пробие полето на свръхгравитацията? Нека да почакаме още един ден, Павел Иванович. Утре заран ще се свържем отново с вас.

Резницки изключи предавателя и тъжно огледа райската градина.

— Да отидем към тунела, в който отмъкнаха всъдехода ни — предложи той. Новиков не отговори. Той лежеше на тревата, закрил с ръце очите си.

— Альоша, що за апатия ви е обзела? Не бива така… Защо непрекъснато мълчите, Альоша — изкрещя Резницки.

— Какво искате?

— Елате на себе си. Да идем да потърсим всъдехода. Ще се опитаме да го приведем в движение и с голяма скорост…

— Глупости.

Все пак Резницки успя да го накара да стане. Скоро те се озоваха пред хълма с тунела, но входът към него бе препречен от силово поле. Разузнавачите се върнаха обратно на поляната. Изведнъж Резницки приседна на земята: в меката като коприна трева лежаха два кръгли сиви камъка. Биофизикът внимателно повдигна единия от тях и го подхвърли на дланта си. Слабоватото му небръснато лице се оживи.

— Точно така — каза той, когато внимателно го разгледа. — Те снасят яйца. Така си и мислех. Те са също такива гущери, както и местните животни, само че от по-високо организирана материя.

Новиков безучастно стоеше край него. Резницки сложи камъка в джоба си и двамата се упътиха към поляната с хранилките.

— Е, все пак — каза Новиков, след като изяде обедната си порция — храна поне тук има достатъчно.

Резницки го погледна внимателно.

— Не искате ли да се полюлеем на колелото?

Язвителният му въпрос остана без отговор.

— Чуйте, Альоша, моето мнение за тукашните порядки — продължи Резницки. — Естествено аз не съм осведомен, но все пак… С една дума, някога на тази планета е имало високоразвита цивилизация. Струва ми се, преди много хилядолетия. Прадедите на тези идиоти са били талантливи, разумни същества. Но, както по всичко личи, бурното развитие на техниката е влязло в противоречие със социалните форми на обществото и животът е добил уродлив характер. Управляващата върхушка е решила, че е настанало време да обезпечи и безгрижен живот на своите избрани членове. Излишните производители са били изтребени и заменени с роботи. Тогава навярно е бил построен и Центърът, който е поел всички грижи за поддържането на живота и развлеченията на местните жители. В оградената жилищна зона с мек изкуствен климат, с гарантирана синтетична храна е започнал празен живот. Възможно е на първо време за изпълнението на тази програма да е било следено от учени и по всяка вероятност от тях именно са останали и двете тестета от перфокарти. Но машината е работела безупречно, тя непрекъснато се е усъвършенствувала и съставителите на програмата, лишени от радостта на труда и творчеството, са се изродили… може би по-късно от останалите… Паметниците на тяхната материална култура извън зоната са се рушели и постепенно са били погълнати от джунглата. Но ето… Слушате ли ме, Альоша, или спите?

— Слушам ви.

— Израждането е продължило с пълна сила. Незапознати с оръдията на труда, хората са ставали все по-слаби. От безделие техните мозъци са запазили само елементарните животински инстинкти… Що се касае до колелото, то е дяволски измислено, Альоша… Вие сами видяхте, че те снасят яйца. Роботите ги събират и навярно ги поставят в някакъв инкубатор. Когато младото поколение порасне и започне да използува хранилките, тогава се появяват излишни гърла — и нещастните случаи на колелото зачестяват. Вие бяхте прав, това също е една от задачите на програмното устройство… Центърът води точна статистика за движението на населението и унищожава излишните. И въпреки това те всеки ден отиват да се люлеят. Създателите на колелото са се погрижили тези жалки същества да не загубят напълно интереса си към острите усещания. Елементите опасност, риск за тях са необходими стимулатори на живота. Разбирате ли.

— Стига — изкрещя Новиков. Лицето му беше страшно. — Не разбирате ли, дявол да ви вземе, че ние няма да излезем оттук?

Резницки го погледна изумен.

— Престанете, моля ви… Нашите другари няма да ни изоставят…