Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Doctors, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2013)

Издание:

Ерик Сийгъл. Лекари. Книга първа

Американска.Първо издание

Редактор: Владимир Трендафилов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Коректор: Юлия Шопова

Компютърна обработка ИК „Бард“ — ООД Линче Шопова

Формат 84/108/32 Печатни коли 23

ИК „БАРД“ — ООД, 1995

София ул. „Княз Борис I“ 60 А тел. 52 01 95

 

 

Издание:

Ерик Сийгъл. Лекари. Книга втора

Американска. Първо издание

Редактор: Владимир Трендафилов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Коректор: Юлия Шопова

Компютърна обработка ИК „Бард“ — ООД Линче Шопова

Формат 84/108/32 Печатни коли 23

ИК „БАРД“ — ООД, 1995

София ул. „Княз Борис I“ 60 А тел. 52 01 95

История

  1. — Добавяне

55.

Кой би предположил, че изпадналият йезуитски свещеник, стеснителен, несигурен и непорочен, ще стане впоследствие един от най-уважаваните (и богати) хора на Хаваите. Но такава бе щастливата съдба на Ханк Дуайър, доктор по медицина. Освен това той не само беше добре, той правеше добро. Хората, които го благославяха и споменаваха в молитвите си, кръщаваха децата си на него, бяха легиони.

Той мъдро реши да не се жени за в бъдеще. Като, разбира се, си оставаше женен. Получаваше всичко лесно, като кокосов орех от палма — право в ръцете, разчупен и готов за консумация. Жена му Черил не остана сляпа за намалелите чувства на съпруга си. Щом Ханк се записа за още една обиколка из Виетнам, тя потърси съвета на изповедника. Всъщност, откакто редовно посещаваше службите в катедралата на Светия кръст, лично кардиналът в Бостън стана неин духовен съветник. Негово преосвещенство усети, че невинна душа, като Черил Дуайър, не трябва да живее в заточение и е по-добре да отгледа деца-католици, като се освободи от Ханк и се омъжи за някой достоен за добрината й. И въпреки че Ватикана не одобрява развода, имаше друг начин да се справят със ситуацията, като евентуално църковно разтрогване на брака.

И така, Ханк дори не си мръдна пръста, не пропусна и един неделен плаж в Мауи. Просто получи документите за подпис и го стори бързо и равнодушно. Единственото, което изпитваше, беше благодарност за намесата на Негово преосвещенство.

 

 

На двайсет и шести юли 1978 година се случи чудо. В Англия се роди детето Луиз Браун. Раждането беше лесно, а тя — съвсем нормална, освен че бе зачената не в корема на майката, а в епруветка. Поради запушване на маточните тръби на майката лекарите експериментатори Патрик Стептоу и Робърт Едуардс оплодиха яйцеклетка на майката със сперма на бащата в малък стъклен съд. Чак когато яйцеклетката порасна в здрав бластоцист, те я върнаха в нормалната й среда — успешно я имплантираха в утробата на мисис Браун, и девет месеца по-късно се роди здраво бебе.

Създаването на потомство беше едно от малкото неща, в които Ханк можеше да претендира за компетентност над средната и му се стори логично, ако лекарите експериментатори позволят да отиде в Англия и да работи (безплатно) като техен асистент, за да добие необходимия опит. Те прегледаха документите му. Медалите за храброст в Югоизточна Азия компенсираха посредствения му успех в академията.

Та такъв лекар има шанса да усвои новата технология и да е един от първите, които практикуват външно-утробно оплождане в Америка.

Когато след една година Ханк се върна, бързо плъзна слух, че ще отваря клиника, подобна на тези в Англия. И журналистите го подгониха, въпреки че не търсеше популярност. Изведнъж се превърна в основна тема за щата. Всъщност, когато бе уведомен за плановете на Ханк да основе институт, какъвто нямаше дори в Калифорния, губернаторът на Хаваите уреди държавен заем с ниски лихви за проекта. Нещастните жени, които копнееха за деца, скоро научиха, че почти пред прага им ще има институт за външно-утробно оплождане. Те прииждаха на тълпи пред „Институт Хенри Дуайър“.

И все пак сред пищността на Хаваите Ханк запази нещо от аскетичния си живот като свещеник, имаше свой режим и принципи, които неотклонно спазваше. Например: не ядеше червено месо, защото като лекар знаеше, че наскоро са доказали, че е опасно за дебелото черво, и не правеше нищо, което да попречи на дълголетието му. Работеше само три дни седмично. Пиеше само след пет часа. Никога, без изключение, не се занимаваше с момичета над двайсет и пет години.

 

 

Когато въпросникът на Барни пристигна в кабинета на Ханк на Хаваите, той беше в Англия и се учеше да прави бебета. Секретарката реши, че е нещо несъществено, и не му го препрати.

Ханк донякъде остана доволен, защото прецени, че въпросите на Барни не отговарят на неговия собствен лекарски живот. Как да отговаря на такава глупост: „Напрежението в работата?“, „Трудностите на себеотдаването“, „Съжаления?“. Тези думи не му говореха нищо. И вместо да попълни формуляра, просто писа:

„Мили Барни,

Радвам се, че получих новини от теб. Мисля, че не трябваше да губим връзка, докато бях във Виетнам. Но нали знаеш как стояха нещата там, а и накрая си беше доста страшно.

Първо лошите новини: Поради някакви си нейни причини Черил не одобри заниманията ми и по време на втората обиколка из Нам намери начин да сложи край на брака ни, така че все още да минава за мома и да се омъжи за някакъв друг (та да опропасти НЕГО).

Утешавам се с мисълта, че момичето на мечтите ми някъде съществува. Може би тези дни ще доплува на сърф в златен бански. Не мисли, че не се оглеждам.

Единственият съученик, когото съм срещал, е Ланс Мортимър. Прекара тук първия и втория си меден месец. Не знам защо реши да опита Мексико при третия си брак. Така или иначе, той е добре. Както знаеш, анестезиологията си е мързелива работа и Ланс работи горе-долу четири дни в месеца. През останалото време разработва проекти по телевизията. Надявам се, че се обажда. Смятам го за един от успелите от класа.

Нещо друго: Онзи ден попаднах на «Духът на шампиона». Останала е в местната книжарница, само за два долара. Да ти кажа — книгата е жестока! Трябва да се гордееш. Не съм бил тук, когато е излязла, и не знам отзивите, но трябва да е голям удар. Бъди сигурен, че, щом публикуват другата за лекарите, няма да чакам да намалят цената. Ще си я поръчам предварително. Надявам се, че в нея пишеш хубави работи за мен.

Отбий се, ако някой ден вятърът те довее на Хаваите. Имам един-два малки хотела и, естествено, ще си ми гост.

Сърдечни поздрави!

Ханк

П.П. Прилагам копие от отзивите на цяла страница в «Хонолулу адвъртайзър», когато се роди хилядното бебе. Само снимката е достатъчна: аз в центъра държа четири близначета, заобиколен от тълпа щастливи майки, прегърнали отрочетата, за които винаги са мечтали. В известен смисъл се чувствам като баща на всички тях.“