В. С. Ендрюс
Семена на злото (18)

И ни се родиха…

Отмина коледният ден. Свих се в леглото до Крис, който винаги заспиваше лесно и ме оставяше да се въртя. Едноокият лебед ме наблюдаваше, като ме караше да се чудя какво ли забелязва. Чух глухите удари на часовника на дядо ми, който отброяваше три часа. Преди няколко минути станах и забелязах колата на Барт, която се отправяше към местната кръчма, където явно щеше да се утеши в прегръдките на някоя уличница с допълнително количество алкохол. Неведнъж се прибираше вкъщи, миришещ на алкохол и евтин парфюм.

Часовете отминаваха, а аз очаквах Барт да се прибере. Представях си всевъзможни злополуки. В нощ като тази всички пияници бяха навън, по-опасни и от арсеника.

Измъкнах се от леглото и внимателно завих Крис, целунах го по бузата, поставих ръцете му около възглавницата ми, като се надявах да мисли, че това съм аз. Имах намерение да изчакам Барт в стаята му.

Наближаваше пет часът, когато чух колата му. Бях се свила на едно от белите му канапета. Бях облечена в светлочервен халат, а зад гърба ми бяха наредени червени възглавници.

Задрямах, но после чух как се изкачва по стълбите и се придвижва от стая в стая, спъвайки се в мебелите, сякаш беше малко момче. Смяташе да провери дали стаите са оправени, преди прислужниците да се оттеглят. За мое най-голямо учудване успя да го направи. Всички вестници трябваше да са прибрани. Списанията трябваше да са подредени на специално място. По пода и по дръжките на вратите не трябваше да са оставени дрехи.

След няколко минути Барт влезе в стаята си и потърси ключа за осветлението. Той се заклатушка напред-назад, преди да забележи присъствието ми в тъмната стая. Там бях запалила огън, който пращеше приятно в тъмнината. По белите стени танцуваха сенки и им придаваха оранжев цвят, а черната кожа на другата стена хвърляше червени отблясъци и сякаш пресъздаваше един измислен ад.

— Какво, по дяволите, правиш тук, майко? Не ти ли казах да не влизаш в стаите ми! — Но въпреки състоянието му, изглежда, се зарадва, че ме вижда.

Неуверено се приближи до един стол и внимателно се отпусна върху него, като притвори очи. Станах и започнах да разтривам врата му, а той сведе напред главата си, но бързо я изправи, сякаш го болеше много силно. Ръцете му покриха лицето му, докато моите се опитваха да успокоят болката му. Той въздъхна, вдигна нагоре глава и се загледа в очите ми.

— Не трябваше да пия — промърмори завалено и въздъхна, когато отстъпих назад и седнах срещу него. — Върша глупости, а после ми е лошо. Голям глупак съм, защото алкохолът винаги е увеличавал проблемите ми. Какво ми има, майко? Не мога дори да се напия до самозабрава. Прекалено съм чувствителен. Един ден чух как Джори ти каза, че ще ми подари платнохода, и тайно се зарадвах. Естествено той се бе трудил месеци наред, за да ми направи специален подарък, а накрая платноходът се оказа счупен. Той толкова се стара, за да направи всичко както трябва, а сега трудът му отиде в кошчето за боклук.

Говореше като безпомощно дете, което лесно можеше да бъде успокоено. Щях да се опитам поне веднъж да му дам цялата си обич. Когато беше пиян, не се държеше подло, а любвеобвилно и сърдечно.

— Скъпи, Джори с удоволствие ще ти направи друг — казах аз, въпреки че не бях убедена дали Джори ще има желание отново да извърши цялата тежка работа.

— Не, майко, вече не го искам. Нещо ще се случи и с него. Такъв е животът ми. Има жестокия навик да ми отнема най-желаните неща. В утрешния ден няма любов, предназначена за мен. Не мога да спечеля онова, което желая. В детството си сънувах невъзможни неща. Ти и мъжът, когото обичаш, ми давахте всичко, което пожелаех, дори и много неща, за които не споменавах, но никога не ме направихте щастлив. Коледният бал нямаше да ми достави удоволствие, дори и гостите да се бяха появили. Нямаше да успея да ги впечатля. Дълбоко в себе си знаех, че тържеството ще се окаже още един пълен провал, както и тържествата, които вие организирахте в моя чест. Но въпреки това си казах, че ако балът се окаже успешен, това ще е прецедент, който ще промени живота ми.

Малкият ми син разговаряше с мен както никога досега. Алкохолът беше развързал езика му.

— Голям глупак съм, нали? — продължи той — Синди с право ме нарече идиот и глупак. Когато се оглеждам, виждам един красив мъж, който много прилича на баща ми. Казваш, че си го обичала повече от всички останали. Но вътрешно аз не се чувствам красив. По-грозен съм и от греховете. После се събуждам, усещам свежия планински въздух, уханието на цъфналите рози, блесналото слънце и си казвам, че вероятно животът ще ми предостави нов шанс. Надявам се, че някой ден ще открия себе си. Затова преди месеци реших да направя тази Коледа най-щастливата в живота ни, не само за Джори, но и за теб и мен. Мислиш си, че не обичам Джори, но грешиш.

Той отпусна главата в ръцете си.

— Време е да ти се изповядам, майко. Не мога да отрека, че има моменти, в които го мразя. Но изобщо не обичам Синди. Тя през цялото време ме ощетяваше, а дори не е с нашата кръв. Джори получаваше най-голяма част от любовта ти, онази част, която оставаше, след като брат ти получеше своя дял. Мен никой не ме обичаше. Мислех, че Мелъди ме обича, но разбрах, че тя би приела всеки мъж, който може да замести Джори. Всеки, който й беше на разположение. Затова сега я мразя почти толкова силно, колкото мразя Синди.

Той отпусна ръце и видях колко силно блестят очите му. Приличаха на жарава на фона на отблясъците от огъня. Сърцето ми почти престана да бие. Как можех да го успокоя? Изправих се, застанах зад стола му и обвих ръце около врата му, сетне опрях брадичка върху главата му.

— Барт, цяла нощ не можах да заспя. Притеснявах се за тебе. Кажи как да ти помогна? Тук никой не те мрази. Ти само си въобразяваш. Дори и Синди. Често ни ядосваш, защото ни разочароваш с поведението си, а не защото искаме да те отблъснем.

— Отпрати Крис — каза той безстрастно, сякаш не се надяваше Крис да напусне живота ми. — Така ще повярвам, че ме обичаш. Едва когато скъсаш с него, ще се почувствам спокоен за себе си и за теб.

Разкъсвах се от мъка:

— Той ще загине без мен, Барт — прошепнах аз. — Зная, че не можеш да разбереш отношенията ни, а и аз не мога да си обясня защо той се нуждае от мен и аз от него. Единственото обяснение е, че когато бяхме млади и самотни, изпаднали в ужасно положение, можехме да разчитаме само един на друг. Създадохме си един измислен свят, когато бяхме затворени и дори сега, когато вече сме възрастни хора, все още не можем да се откъснем от него. Не можем да оцелеем без този свят. Ако се разделим, ще загине не само той, но и аз.

— Но, майко! — извика Барт, прегърна ме и прилепи лицето си до гърдите ми. — Нали имаш мен! — Погледна ме и обви ръце около кръста ми. — Искам да се пречистиш, докато не е станало късно. Това, което правите с Крис, е в разрез с Божиите повели и общественото мнение. Нека си отиде, моля те, нека си отиде. Моля те, освободи се от любовта на брат си, преди някой да е направил нещо лошо.

Отстъпих назад и прибрах един кичур от косата си. Чувствах се объркана и победена, защото той искаше невъзможното.

— Барт, ти би ли ме наранил?

Той прехапа устни — навик, който беше останал от детството му.

— Не зная. Понякога имам такова желание. Повече, отколкото искам да нараня него. Но ти ми се усмихваш и разнежваш сърцето ми и си пожелавам никога да не се променяш. После си лягам и започвам да си мисля, че си грешница и трябва да умреш. Но като си те представя мъртва, очите ми се изпълват със сълзи, а сърцето ми е като опустошено. Луд ли съм? Защо не мога да се влюбя? Защо не мога да забравя извършеното от теб? За кратко време мислех, че двамата с Мелъди се обичаме. Тя изглеждаше така прекрасна, но после надебеля и погрозня. Непрекъснато мърмореше и се оплакваше от дома ми. Дори Синди се държеше по-поносимо. Водих я в най-добрите ресторанти, на кино и театър, опитвах се да откъсна мислите й от Джори, но не успях. Непрекъснато повтаряше какво означава балетът за нея и тогава разбрах, че само замествам Джори и тя не ме обича. Просто ме използва, за да забрави за загубата си. Вече дори не прилича на момичето, в което се влюбих. Иска съчувствие, а не любов. Тя не отговори на любовта ми, затова вече не мога да я гледам.

Той въздъхна, сведе очи и продължи с тих глас:

— Гледам Синди и осъзнавам, че сигурно и ти си изглеждала така. Част от мене разбира защо Крис се е влюбил в тебе. Това ме кара да я мразя още по-силно. Тя ме предизвиква. Иска да се вмъкне под кожата ми и да ме накара да направя с нея това, което Крис е направил с теб. Разхожда се из стаята си само по бикини и сутиен. А знае, че проверявам стаята й, преди да се оттегля. Тази вечер беше с прозрачна нощница, през която виждах всичко. Стоеше там и не се интересуваше, че я гледам. Джоел ми казва, че е уличница.

— Тогава не ходи в спалнята й — казах аз. — Можем да си позволим да не се срещаме с онези, които не искаме да виждаме, а Джоел е един тесногръд глупак! Цялото поколение на Синди носи подобно бельо. Но ти си прав, че тя не трябва да парадира с него. Утре ще поговоря с нея. Сигурен ли си, че го прави нарочно?

— И ти сигурно си правила така — каза той. — Показваше ли тялото си пред Крис, когато бяхте затворени на тавана?

Как можех да му обясня и да го накарам да разбере? Никога нямаше да успея.

— Опитвахме се да се държим почтено, Барт. Беше толкова отдавна, че не желая да си спомням. Опитвам се да забравя. Опитвам се да мисля, че Крис ми е съпруг, а не брат. Беше невъзможно да забременея. Това не прави ли нещата по-малко ужасни?

Той поклати глава, а очите му помръкнаха.

— Иди си. Извиняваш се и отново ще се почувствам отвратен, както когато научих истината за вас. Бях само едно дете, което иска да се чувства чисто и почтено. Все още се стремя към това. Затова непрекъснато се къпя, бръсна, подреждам и нареждам на прислужниците да чистят всеки ден. Опитвам се да изчистя мръсотията, с която ти и Крис ме покрихте, но просто не мога да го направя!

Дори и прегръдките на Крис не успяха да ме успокоят. Унесох се в неспокоен сън. После се събудих от далечен писък. Изскочих от леглото и се спуснах към мястото, откъдето се носеха писъците.

Забелязах Мелъди на пода на дългия коридор. Сякаш носеше бяла нощница на червени ленти. Беше се свила и стенеше. Помислих си, че сънувам. Дългата й коса беше разпиляна, по челото й беше избила пот, а зад нея имаше следи от кръв!

Тя ме погледна невиждащо.

— Кати, бебето… — Извика, после по-бавно, а после очите й се обърнаха и тя припадна.

Втурнах се да събудя Крис.

— Мелъди ражда! — извиках аз, докато той търкаше уморените си очи. — Припадна в коридора, а под нея има следи от кръв.

— Спокойно — каза той, стана и издърпа халата си. — Първескините раждат бавно. — Но в очите му се четеше безпокойство, сякаш пресмяташе наум кога са започнали контракциите на Мелъди. — Всичко, което е необходимо, е в чантата — каза той и започна да събира одеяла, чаршафи и кърпи. Все още носеше черната докторска чанта, която получи при дипломирането си, сякаш тя беше нещо свято за него. — Нямаме време да я караме в болница, ако кърви, както казваш ти. Сега ти трябва да слезеш долу и да превариш вода, както правят във филмите.

— Това не е филм, Крис! — извиках нетърпеливо, защото мислех, че иска просто да не му преча.

Вече бяхме в коридора и той се наведе над Мелъди.

— Зная. Много ще ми помогнеш, ако свършиш нещо, вместо да крещиш истерично. Помести се, Катрин — извика той, наведе се и вдигна Мелъди. Тя приличаше на перце в ръцете му, а коремът й стърчеше като планина.

Той я сложи на леглото в стаята й, напъха възглавници под бедрата й и поиска още бели кърпи, чаршафи и вестници.

— Действай, Катрин, действай! Бебето вече е тръгнало. БЪРЗО! Трябва да стерилизирам някои инструменти. Защо не ме предупреди, че контракциите й са започнали? Мълчеше, докато отваряхме подаръците. Какво, по дяволите, става с всички в този дом? Просто трябваше да ми каже!

Още преди да довърши думите си, се спуснах по стълбите към кухнята. Напълних чайника с топла вода и го сложих на котлона. Чаках нетърпеливо и си мислех, че Мелъди вероятно е искала да ни накаже, а вероятно е искала детето да умре, за да може да се върне спокойно в Ню Йорк, необременявана от парализиран мъж и бебе.

Чайникът бавно завираше. През главата ми се изнизаха хиляди мисли, повечето от които неприятни. Какво правеше Крис? Трябваше ли да събудя Джори и да го предупредя? Тя приличаше на Барт — самонаказваше се за греховете си! Най-накрая (имах чувството, че е изминал повече от час) водата завря. Хванах чайника и тръгнах към стаята на Мелъди.

Крис я беше поставил в седнало положение, подпряна от множество възглавници. Коленете й бяха вдигнати и разтворени от възглавниците, които ги подпираха. От кръста надолу беше гола и забелязах, че все още кърви. Почувствах неудобство и се загледах в кърпите и чаршафите, с които Крис попиваше кръвта.

— Не мога да спра кървенето — притеснено съобщи той. — Притеснявам се бебето да не глътне кръв. — Той ме погледна и нареди: — Кати, сложи си ръкавици, хвани щипките и потопи във врялата вода всички инструменти, които съм извадил. Ще ми ги подаваш, когато ти ги поискам.

Кимнах. Ужасно се притеснявах, че няма да си спомня имената на инструментите.

— Събуди се, Мелъди! — повтаряше той. — Нужна ми е помощта ти. — Той леко я удари по лицето. — Кати, намокри една кърпа в студена вода и я увий около лицето й, за да се свести и да напъва, за да излезе бебето.

Мелъди се свести от мократа кърпа. Веднага започна да вика и се опита да бутне Крис й да се завие.

— Не ме бутай — бащински заяви Крис. — Бебето почти е излязло, но трябва да си поемеш дълбоко въздух, а аз няма да виждам какво става, ако се завиеш.

Тя продължаваше да крещи, но се опита да следва указанията на Крис. По лицето и гърдите й се стичаше пот. Нощницата, навита около кръста й, се намокри.

— Помогни й, Кати — нареди Крис, докато хващаше форцепса. Сложих ръцете си, където той ми каза, и натиснах.

— Моля те, скъпа — прошепнах, когато тя престана да вика и можеше да ме чуе, — трябва да ни помогнеш. В момента бебето ти се мъчи да излезе на бял свят.

Очите на Мелъди бяха разширени от ужас и от страх.

— Умирам — извика тя, затвори очи, пое дълбоко въздух и започна да напъва по-силно.

— Добре се справяш, Мелъди! Още един напън и ще видя главата на бебето!

Снаха ми се държеше за ръцете ми, затвори очи и се опита за последен път.

— Добре… добре се справяш! Виждам главата на бебето — каза Крис с по-весел тон и ме погледна гордо. В този миг Мелъди отпусна главата си и затвори очи.

Тя отново припадна.

— Всичко е наред — каза Крис и я погледна в лицето. — Свърши добра работа, и аз мога да продължа. Най-лошото мина. Сега може да си почине. Смятах, че ще се наложи да използвам форцепс, но това няма да е необходимо.

С обиграни, ловки движения той плъзна ръката си във влагалището и извади едно съвсем малко момче. Подаде ми едно червено, тъничко бебе и аз се вгледах в сина на Джори. Миниатюрното създание размахваше юмруци и риташе с крака, като завъртя главата си и се приготви да извика, когато Крис сряза пъпната връв. Побиха ме тръпки. Внукът ми се беше появил на този свят благодарение на любовта между сина ми и съпругата му, и грабна сърцето ми, преди да е проплакал. Със сълзи на очите наблюдавах как Крис се занимаваше с Мелъди и сякаш изваждаше плацентата.

Погледнах отново малкото бебе, което сякаш тежеше по-малко от четири фунта. Дете, създадено от страстта в света на балета, заченато в света на музиката. Притиснах го до сърцето си и реших, че това е най-голямото Божие чудо — по-красиво от дърво, по-трайно от роза, дете, създадено по Негово желание. Сълзи се стичаха по бузите ми, защото също като сина Божи, и това дете беше родено почти в коледния ден. Моят внук!

— Крис, той е толкова малък! Ще оживее ли?

— Разбира се — отвърна отнесено той и продължаваше да се занимава с Мелъди, като се мръщеше объркано. — Защо не го премериш? После го изкъпи с преварена вода. Той ще се почувства по-добре. Използвай разтвора в синята купа, за да измиеш очите му, а онзи в розовата купа — за устата и ушите му. Би трябвало да има пелени и одеяла наоколо. Необходима му е топлина.

— В куфара й — извиках аз, отидох бързо в банята, хванах детето в прегръдката си и започнах да пълня коритото. — Още преди седмица тя приготви бебешките неща.

Вълнувах се. Исках да отида при Джори и да му покажа сина му. Въздъхнах, защото тогава мислех, че това ще е единственото му дете. Шансовете да има друго бяха минимални. Какво щастие бе, че Бог го дари с това малко момче.

Бебето беше толкова крехко. По главата му имаше само рус мъх. Размахваше мъничките си ръце и крака във въздуха. Устата му се опитваше да суче, докато се мъчеше да отвори залепените си очи. Независимо от слузта по кожата му, то грабна сърцето ми.

Красиво бебе. Малко мило момче, което щеше да ощастливи моя Джори. Исках да видя цвета на очите му, но той ги държеше затворени.

Бях нервна, сякаш досега не бях държала новородено. Това бебе беше толкова малко, така деликатно. И двамата ми сина бяха доста големи и веднага след раждането им ги бяха поели обучени сестри.

— Увий го здраво — напомни ми Крис от другия край на стаята. — Не забравяй да изчистиш устата му, защото новородените имат навика да гълтат всичко.

Бебето пищеше, че е напуснало топлата течност на майчината утроба, но в мига, в който го потопих в топлата вода, то се успокои и заспа. Бебето беше толкова малко и изглеждаше така крехко. Но дори и спейки, то протягаше ръце и търсеше гърдите на майка си. Малкият му пенис щръкна нагоре, докато поливах гениталиите му с топла вода. Тогава за мое най-голямо учудване чух още един детски плач!

Бързо увих изкъпания си внук в дебела хавлиена кърпа, влязох в спалнята и забелязах Крис, който учудено гледаше второто дете.

Той ме погледна със странно изражение.

— Момиче — съобщи. — С руса коса и сини очи. Говорих лично с гинеколога й, но той не спомена нищо за допълнителна сърдечна дейност. Някой път се получава така, когато едното дете е зад другото, но странно е, че нито веднъж… — Той млъкна, смени темата и продължи. — Близнаците обикновено се раждат с по-малък размер от другите бебета. Натискът на второто помага на първото дете да излезе по-бързо. Този път Мелъди имаше късмет.

— О — въздъхнах аз, прегърнах малкото момиче в свободната си ръка и я погледнах. Веднага разбрах кои са тези близнаци. Кари и Кори се бяха преродили.

— Колко прекрасно, Крис! — засмях се аз, после посърнах, защото се замислих за любимите ми брат и сестра, които умряха толкова отдавна. Все още ги виждах как препускаха в градината на Гладстоун, как тичаха из изкуствената градина на мрачния таван. — Същите близнаци. Долангенгър.

Крис ме погледна. Гумените му ръкавици бяха изпоцапани с кръв.

— Не, Кати — заяви твърдо той. — Не са Долангенгър. Не са същите близнаци. Помни това. Тогава Кари излезе първа, а сега първо излезе момчето. Тези близнаци няма да са нещастни. Те ще получават само най-добрите неща. Сега би ли свършила нещо? Тя също се нуждае от баня. И повий това момче, преди да е намокрило всичко.

Не беше лесно да се справя с крехките бебета. Но се чувствах безкрайно щастлива. Независимо от думите на Крис, знаех, че това са Кори и Кари. Бяха се преродили, за да изживеят щастливия си живот, който им беше отнет от алчността и егоизма на майка ни.

— Не се притеснявайте — прошепнах и целунах тънките им ръчички и крачета. — Баба ще се погрижи да сте щастливи. Независимо какво ще ми струва това, вие ще имате всичко, което липсваше на Кари и Кори.

Погледнах в спалнята. Мелъди лежеше изтощена, но се беше събудила.

Крис извика, че Мелъди също може да бъде изкъпана, после влезе в банята и взе бебетата от ръцете ми. Изпрати ме при родилката, докато преглеждаше бебетата.

Изкъпах Мелъди и я облякох с чиста розова нощница. Тя се събуди и ме погледна вяло, без интерес.

— Всичко ли свърши? — попита много слабо тя.

Хванах четката й и се опитах да разреша косата й.

— Да, скъпа, всичко свърши.

— Какво е? Момче? — В очите й проблясваше слаба надежда, първата, която забелязах от доста време.

— Да, скъпа, едно момче… и едно момиче. Току-що роди прекрасни близначета.

Очите й се разшириха. Гледаше толкова изплашено, сякаш отново щеше да припадне.

— Те са идеални и си имат всичко.

Тя ме наблюдаваше, а аз бързах да й покажа близнаците. Погледна ги учудено и леко се усмихна.

— О, колко са сладки. Аз мислех, че ще са тъмнокоси като Джори.

Разположих бебетата в прегръдките й. Тя ги гледаше, сякаш това беше невероятно.

— Две — прошепна слабо тя. — Две! — очите й се втренчиха в пространството. — Две. Повтарях на Джори, че ще имаме само две деца. Исках да имам момче и момиче, но не близнаци. Сега трябва да бъда едновременно майка и баща на две деца! Близнаци! Не е честно! Не е честно.

Погалих я леко по главата.

— Скъпа, Господ ви благославя по този начин. Вече сте едно голямо семейство и няма отново да се мъчиш. Освен това не си сама. Всички ще ти помагаме. Ще наемем най-добрите сестри и бавачки. Няма да ви липсва нищо.

Очите й се изпълниха с надежда, преди да ги затвори.

— Уморена съм, Кати. Много съм уморена. Предполагам, че е добре, че имаме момче и момиче, след като Джори вече не може да се люби. Надявам се това да компенсира загубата му. Дано да се зарадва.

След тези думи тя заспа дълбоко още докато разресвах косата й. Някога косата й беше прекрасна, а сега беше изтощена. Трябваше да я измия, преди Джори да я види. Когато Джори дойдеше да види жена си, трябваше отново да се срещне с прекрасното момиче, за което се беше оженил.

Защото на всяка цена исках отново да събера тази двойка.

Крис се появи и взе близнаците от ръцете й.

— Кати, остави я. Уморена е и се нуждае от дълга почивка. Утре ще измиеш косата й.

— На глас ли го казах? Само си го помислих.

— Само си го мислеше — засмя се той. — Но си играеше с косата и, а мислите ти се четат в очите ти. Зная, че смяташ чистата коса за лекарство против депресията.

Целунах го и силно го прегърнах. Напуснах Мелъди и отидох да събудя Джори. Той се разсъни, разтърка очи и ме погледна.

— Какво има? Нови неприятности?

— Не, този път не са неприятности, сине. — Стоях и му се усмихвах, а той вероятно мислеше, че съм полудяла. Изглеждаше толкова объркан, когато леко се надигна на лакти. — Имам закъснял коледен подарък за теб, скъпи мой. — Той поклати глава учудено.

— Мамо, не можеше ли подаръкът да изчака до утре сутринта?

— Не, скъпи, не. Вече си баща, Джори! — Засмях се и отново го прегърнах. — О, Джори. Господ е толкова милостив. Когато двамата с Мелъди сте планирали семейството си, сте искали две деца? Първо момче, а после момиче? Е, като специален подарък, направо от небесата, вие получихте близнаци. Момче и момиче!

Очите му се изпълниха със сълзи.

— Как е Мел? — попита загрижено той.

— Крис се грижи за нея. Мелъди е имала контракции още вчера, но не е казала нищо.

— Защо? — попита той и закри лице. — Защо, при положение че татко е тук и можеше да й помогне?

— Не зная, сине, но да не говорим за това. Тя е добре. Той каза, че дори няма нужда да ходи в болницата, въпреки че иска да закара близнаците до там. Каза, че нямало да навреди, ако Мелъди се прегледа при гинеколог. Трябваше да я цепне, в противен случай щеше да се разкъса. Заши я, но ще я боли, докато не махнат конците. Но без съмнение ще ги върне още същия ден.

— Бог е добър, мамо — прошепна той, изтри сълзите си и се опита да се усмихне. — С нетърпение очаквам да ги видя, но ще ми отнеме много време, за да стана и да отида при тях. Би ли ги донесла тук?

В мое отсъствие Крис беше приспособил две легълца от чекмеджетата на шкафа и ги беше покрил с одеяла и чаршафи. Веднага се заинтересува как Джори е приел новините ми. Усмихна се, когато разбра. Внимателно сложи бебетата в прегръдките ми.

— Движи се внимателно — прошепна той и ме целуна. Тръгнах към първородния си син. Той ги прие като сърдечни подаръци, на които щеше да се радва цял живот. С гордост и обич наблюдаваше децата, които беше създал.

— Толкова приличат на Кари и Кори — казах нежно аз в слабо осветената му стая. — Дори и мънички, те са толкова красиви. Мислили ли сте за имена?

Той се изчерви и продължи да се възхищава на близнаците.

— Да, мислил съм за имена, въпреки че Мел пропусна да ми съобщи, че има вероятност да са близнаци. Това компенсира всичко останало. — Той ме погледна, а в очите му се четеше надежда. — Мамо, през цялото време повтаряше, че Мел ще се промени, когато бебето се роди. С нетърпение очаквам отново да я видя и да я прегърна.

Той замлъкна и се изчерви.

— Е, поне можем да спим заедно, след като не мога да правя друго.

— Джори, ще намерите начин…

Той продължи, сякаш не чу думите ми:

— Бяхме планирали живота си така: да танцуваме, докато навърша четирийсет, после и двамата щяхме да станем преподаватели или хореографи. Не помисляхме за злополуки, също както родителите ви, но съм убеден, че съпругата ми се справи добре.

Той беше мил и й прощаваше. Мелъди бе станала любовница на брат му, но вероятно той не искаше да повярва в това.

Или разбираше нуждите й и беше простил не само на нея, но и на Барт. Джори ми позволи да взема близнаците с нежелание.

В стаята на Мелъди Крис ми каза:

— Ще заведа Мелъди и близнаците в болницата и веднага ще се върна. Бих искал още някой да прегледа Мелъди, а близнаците трябва да се поставят в инкубатори, докато станат пет фунта. Момчето тежи три фунта и тринайсет унции, а момичето три фунта и седем унции, но дори така те са красиви бебета. Бебетата вече са завладели сърцето ти и ще ги обичаш както Кори и Кари.

Той разбираше, че всеки път, когато погледнех тези малки бебета, ме преследваха спомени за „нашите“ близнаци.

 

 

Когато влязох в слънчевата стая, Джори седеше до Барт на масата за закуска и се усмихваше. Яркочервените чинии бяха наредени върху бяла покривка, а в центъра на масата беше разположела ваза с цветя.

— Добро утро, мамо — каза Джори. — Днес съм много щастлив мъж, но исках да кажа на Барт, когато ти, татко и Синди пристигнете.

По устните му играеше лека усмивка. Очите му ме умоляваха да не се сърдя и когато Синди сънено се препъна и влезе в стаята, Джори гордо обяви, че е баща на близнаци, момче и момиче, които ще се казват Дарън и Диадра.

— Някога са съществували близнаци, чиито имена са започвали с буквата „К“. Ние се придържаме към прецедента, но се придвижваме напред в азбуката.

Барт се намръщи завистливо.

— Близнаци. Двойна работа. Горката Мелъди, нищо чудно, че стана толкова огромна. Каква беда… и без друго имаше достатъчно неприятности.

Синди извика щастливо:

— Близнаци? Наистина ли? Прекрасно! Може ли да ги видя и да ги поддържа?

Но Джори все още се мръщеше на подлата забележка на Барт.

— Не ме отписвай само защото не мога да ходя. Двамата с Мелъди нямаме непреодолими проблеми, при положение че се махнем от тази къща.

Барт се изправи, без да докосне закуската си.

Джори и Мелъди щяха да си тръгнат и да отведат близнаците с тях. Сърцето ми помръкна и стисках нервно ръце.

Една ръка хвана моята и стисна пръстите ми.

— Мамо, не бъди толкова тъжна. Никога няма да ви изключим от живота си. Където и да отидете, ще ви последваме, но не можем да останем тук, ако Барт не промени поведението си. Когато искаш да видиш внуците си, просто ще трябва да извикаш… или да прошепнеш.

Крис се върна около десет часа заедно с Мелъди, която си легна веднага.

— Тя е добре, Джори. Искахме да я задържим в болницата няколко дни, но тя направи такава гримаса, че я върнах обратно. Оставихме близнаците в детското отделение, в отделни инкубатори, докато напълнеят.

Крис се наведе и ме целуна по бузата, после каза радостно:

— Видя ли, Кати, нали ти казвах, че всичко ще се оправи. Наистина ми харесват имената, които сте избрали с Мелъди. Хубави имена.

Скоро занесох поднос с вечерята на Мелъди в спалнята й. Тя беше станала и гледаше снега през прозореца. Веднага заговори:

— Спомних си колко много мечтаех да видя сняг, когато бях малка — каза замечтано тя, сякаш щом бебетата ги нямаше тук, те не съществуваха. — Винаги исках бяла Коледа далеч от Ню Йорк. Сега имам бяла Коледа, но нищо не се е променило. Няма чудо, което да помогне на Джори.

Тя продължи по онзи особен, замечтан начин, който ме плашеше.

— Как ще се оправям с две бебета? Как? Исках да се родят едно след друго. А и Джори няма да може да ми помага…

— Нали ти казах, че ще ти помагаме — заявих ядосано аз, защото Мелъди сякаш обичаше да се самосъжалява. После я разбрах, защото Барт застана на вратата.

Лицето му беше безизразно.

— Честито, Мелъди! — спокойно каза той. — Синди ме накара да я заведа в болницата, за да видим близнаците. Те са много… много… — Той се поколеба и довърши: — малки.

Излезе.

Мелъди гледаше празното място, на което беше стоял.

Малко по-късно Крис закара мен, Джори и Синди при близнаците. Мелъди спеше. Изглеждаше изтощена. Синди отново погледна бебетата в инкубаторите.

— Не са ли божествени? Джори, вероятно се чувстваш ужасно горд. Ще стана образцова леля, само почакай. С нетърпение чакам да ги прегърна. — Тя застана зад количката му и го прегърна.

— Винаги си бил по-различен от останалите братя. Благодаря ти.

Скоро се върнахме вкъщи, а Мелъди слабо се заинтересува от децата и веднага след като научи, че са добре, отново заспа. Денят измина без посетители, без телефонни обаждания и поздравления, че Джори е станал баща. Колко самотни се чувствахме в тази планина.