Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Harvest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Тес Геритсън. Изборът

Американска. Първо издание

ИК „Комо“, София, 1999

Редактор: Ирина Грозданова

Корица: Борис Моралян

ISBN: 954-819-204-7

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

Франк Цуик вдигна глава от пациента на операционната маса и подхвърли:

— Доколкото разбрах, вече е време за поднасяне на поздравления…

Разперила ръце след задължителното измиване преди влизането си в операционната, Аби извърна глава към усмихнатите лица на Цуик и двете оперативни сестри.

— Честно да си призная, дори през ум не ми беше минало, че тоя ще се върже — промърмори сестрата от стерилизационната и подаде пухкавата кърпа на Аби. — Но това още веднъж доказва, че ергенлъкът все пак е лечима болест… Кога ви направи предложението, доктор Диматео?

Аби намъкна стерилния халат и издърпа пръстите на гумените си ръкавици.

— Преди два дни…

— И цели два дни си мълчите?! — погледна я с престорено удивление сестрата.

— Исках да бъда сигурна, че няма да се отметне — засмя се Аби. „Но той не се отметна“, пееше душата й. „Сега го чувствам по-близък от всякога!“

Пристъпи към масата и хвърли поглед към пациента. Той вече беше под упойка, голите му гърди бяха кафяви от дебелия слой бетадин. Операцията беше относително проста — торакотомия за отстраняване на периферно белодробно образувание. Ръцете й с лекота извършиха обичайните предоперативни манипулации — полагане на стерилни тампони, пристягането им с метални щипки, покриване на гърдите с допълнителен пласт стерилни марли, оставяйки голо единствено мястото за първия срез.

— За кога е насрочено събитието? — попита Цуик.

— Все още не сме решили — отвърна Аби.

На практика всичко беше още в сферата на предположенията. Двамата с Марк не се бяха уточнили каква сватба ще вдигат, кого ще канят, на открито ли ще бъде празненството, или в някой ресторант. Но по един въпрос бяха напълно единодушни — сватбеното пътешествие ще бъде до някой хубав плаж. Независимо къде, стига наблизо да има повечко палми…

Представи си топлата вода, мекият пясък и ръцете на Марк, и усмивката й под маската се разшири.

— Бас държа, че Марк ще измисли нещо, свързано с яхти! — обади се Цуик. — Според мен той може да се ожени само на яхта и никъде другаде!

— О, не! — направи гримаса Аби. — Само това не!

— Охо, звучиш доста категорично!

Тя приключи с подготовката на пациента и вдигна глава. През летящата врата се появи Марк, току-що приключил с процеса на стерилизацията. Намъкна халата и ръкавиците, след което пристъпи към операционната маса.

Усмихна се на Аби и посегна към скалпела, но в същия миг зажужа интеркомът.

— Там ли е доктор Диматео? — разнесе се женски глас от репродуктора.

— Да, тук е — отвърна анестезиоложката.

— Може ли да напусне операционната?

— Операцията тъкмо започва, трябва да почакате…

Гласът замлъкна, но миг по-късно отново се появи:

— Господин Пар настоява доктор Диматео да се яви веднага при него.

— Кажете му, че оперираме! — ядосано се обади Марк.

— Той знае това, но настоява. Въпросът е спешен…

Марк се обърна към Аби и мрачно кимна с глава:

— Върви. Ще накарам някой от вътрешно отделение да ми асистира…

Аби се оттегли от масата и нервно смъкна халата си. Нещо се е случило. Пар не би я извадил от операционната, ако случаят не е спешен…

Бутна летящата врата и тръгна с бърза крачка по коридора. Сърцето блъскаше в гърлото й.

Джеръмая Пар я чакаше пред кабинета си. До него стояха двама души от болничната охрана, а зад тях надничаше лицето на старшата сестра.

— Елате с нас, доктор Диматео — сухо рече Пар.

Двамата пазачи закрачиха от двете страни на Аби, а шествието завършваше старшата сестра.

— Какво става? — попита Аби. — Къде отиваме?

— В съблекалнята.

— Не ви разбирам…

— Една рутинна проверка, докторе.

„В това няма нищо рутинно“, помисли си Аби. Притисната от двете страни, тя нямаше друг избор, освен да следва Пар по посока на женските съблекални. Старшата сестра ги изпревари и надникна вътре, след това направи знак на Пар.

— Вашето шкафче е номер 72, нали? — попита администраторът.

— Да.

— Бихте ли го отворили?

Аби улови катинарчето, завъртя една от цифрите, после се спря.

— Първо ми кажете за какво става въпрос! — твърдо изрече тя.

— Обикновена проверка.

— Мисля, че съм минала възрастта за подобни гимназиални трикове — тръсна глава тя. — Кажете ми какво търсите!

Отворете, моля!

Очите й пробягаха по мрачните лица на мъжете от охраната. Няма как да спечеля, рече си с въздишка тя. Ако откажа да отворя, те ще си помислят, че крия нещо. Най-добрият начин да се излезе от тази налудничава ситуация е подчинението…

Довърши подреждането на числата, дръпна катинарчето и вратичката се отвори.

Пар направи крачка напред, пазачите сториха същото.

В шкафчето бяха цивилните й дрехи, резервния стетоскоп, ръчната й чанта и тоалетно несесерче на цветя, което използваше по време на дежурствата си. След като искате да ви сътруднича, ще направя точно това, рече си Аби, отмести резервната манта на закачалката и дръпна ципа на несесерчето. Вътре се разкри пълен набор от интимни женски принадлежности. Четка за зъби, тампони и „Мидол“. Получил достатъчно забавления за деня, единият от пазачите се изчерви. Аби затвори несесера и свали ръчната си чантичка от закачалката. Вътре също липсваха изненади. Портмоне, чекове книжка, ключове за кола, още тампони. Жените винаги се грижат за запечатването си. Пазачите гледаха тъпо, неудобството им видимо се усили.

А Аби започваше да се забавлява.

Върна чантичката на мястото й и посегна към бялата манта. Още в момента, в който я докосна разбра, че нещо с нея не беше наред. Стори й се някак по-тежка. Бръкна в джоба и напипа някакъв гладък цилиндричен предмет. Стъклено шишенце. Измъкна го навън и втренчи поглед в етикета.

Морфинов сулфат. Шишенцето беше почти празно.

— Дайте ми това, доктор Диматео — обади се Пар.

Тя го погледна и смутено поклати глава.

— Не зная как се е появило тук…

— Дайте ми това шишенце!

Прекалено объркана, за да разсъждава, Аби мълчаливо се подчини.

— Не зная как се е появило тук — повтори тя. — За пръв път го виждам…

Пар подаде шишенцето на старшата сестра и се извърна към пазачите.

— Моля, придружете доктор Диматео до кабинета ми.

 

 

— Това са глупости! — отсече Марк. — Някой иска да я компрометира и всички го знаем!

— Такова нещо не знаем! — отвърна намръщено Пар.

— Част от атаките срещу нея! Съдебни жалби, животински органи в колата й, а сега и това!

— Това е коренно различно, доктор Ходъл. Става въпрос за мъртъв пациент! — Очите на Пар се извърнаха към Аби. — Защо не ни кажете истината, доктор Диматео? Така ще помогнете не само на нас, но и на себе си!

На този човек му е необходимо признание. Едно кратко и ясно признание на вината й. Аби огледа лицата на седналите около масата Пар, Сюзън Касейдо и старшата сестра. Пропусна единствено лицето на Марк. Не би могла да понесе съмнението в очите му, страхуваше се от него.

— Вече ви казах, че не знам нищо! — отсече тя. — Нямам представа как се е озовал в шкафчето ми този морфин. Нямам представа от какво е починала Мери Алън.

— Но преди две вечери именно вие сте подписала смъртния акт — възрази Пар.

— Пациентката е била открита от сестрите.

— Вие сте била дежурен лекар в отделението.

— Да, това е вярно.

— И цяла нощ сте била в болницата.

— Естествено, нали това е смисълът на дежурствата?

— Значи сте била тук в нощта, в която Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — установи с тежък глас Пар. — А днес намираме в шкафчето ви това… — Шишенцето изтропа върху полираната повърхност на заседателната маса. — Една строго контролирана субстанция. Дори само фактът, че я откриваме във ваше притежание, представлява сериозно провинение.

— Току-що казахте, че Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — втренчено го погледна Аби. — Откъде знаете това?

— От патологичните заключения. В кръвта на пациентката е открита изключително силна доза наркотик.

— Тя беше на терапевтична доза, предназначена за потискане на болките.

— Разполагам с рапорта на патологията, който получих тази сутрин — отвърна Пар. — Четири десети от милиграма на литър. А за фатална се счита доза от две десети…

— Мога ли да го видя? — попита Марк.

— Разбира се.

Марк прелисти заключението и вдигна глава:

— Какво е наложило това изследване? Пациентката е имала рак в терминална фаза…

— Да речем, че е било изискано със специална заповед. Това ви е достатъчно.

— Съвсем не ми е достатъчно! — повиши тон Марк. — Искам да зная много повече!

Пар погледна Сюзън Касейдо.

— Имахме причини да подозираме, че смъртта на пациентката не е настъпила по естествен начин — каза юристката.

— Какви причини?

— Това е извън тематиката на…

Какви причини?

Сюзън напълни дробовете си с въздух, изпусна го и отвърна:

— Роднина на госпожа Алън поиска разследване. Получила анонимен сигнал, според който смъртта не е била естествена. Уведомихме за това доктор Уетиг, който заповяда да бъде извършена аутопсия.

Марк плъзна заключението по посока на Аби. В графата „нареждащ лекар“ се мъдреше усукан подпис, който несъмнено принадлежеше на Генерала. Вчера, в единадесет сутринта, той беше наредил количествен наркотичен скрининг. Осем часа след смъртта на Мери Алън.

— Нямам нищо общо с това! — заяви с категоричен тон Аби. — Не зная как е получила такава доза морфин. Може би сестрите са допуснали някаква грешка…

— Аз поемам цялата отговорност за своите подчинени — обади се старшата сестра. — Стриктно спазваме правилата за администрирането на наркотични и упойващи вещества и вие прекрасно го знаете. По тази причина отхвърлям всякакви съмнения за грешка на някоя от сестрите!

— С други думи пациентката е получила свръхдозата умишлено — изгледа я продължително Марк.

В стаята настъпи продължително мълчание, после Пар бавно кимна с глава:

— Да.

— Това е смешно! — избухна младият хирург. — Аз лично бях с Аби през онази нощ, в стаята на дежурните лекари!

— През цялата нощ? — вдигна вежди Сюзън.

— Да. Тя имаше рожден ден и… — Марк прочисти гърлото си и хвърли кос поглед към Аби. „И спахме заедно“, добави мислено тя. — И празнувахме… — довърши изречението си той.

— През цялото време сте били заедно? — пожела да узнае Пар.

Марк се поколеба. Всъщност, той не знае нищо, рече си Аби. Беше спал дълбоко, дори не помръдна, когато в три след полунощ я потърсиха да освидетелства смъртта на госпожа Алън, а в четири отново стана да включи системата на друг пациент. Очевидно се готвеше да излъже, за да я прикрие. Но номерът нямаше да мине, просто защото Марк нямаше представа какво е правила през онази нощ, докато Пар беше съвсем наясно. Президентът на болницата бе поискал подробен доклад от сестрите, разполагаше с всичките й писмени заповеди и разпореждания, по часове и минути.

— Марк действително беше в дежурната стая с мен — каза тя. — Но през повечето време спеше… — Хвърли му един кратък поглед. „По-добре да се придържаме към истината, казваше той. Това е единственият начин да се спася…“

— А вие, доктор Диматео? — попита Пар. — И вие ли бяхте в дежурната през цялото време?

— На няколко пъти отскачах до отделението — отвърна Аби. — Но вие вече знаете това, нали?

Пар кимна с глава.

— Въобразявате си, че знаете всичко, а? — отново скочи Марк. — Тогава ми отговорете на един въпрос: защо би го направила? Защо ще убива собствената си пациентка?

— Не е тайна, че доктор Диматео храни симпатии към идеята за милосърдна евтаназия — обади се Сюзън Касейдо.

Аби смаяно се втренчи в нея. Какво?!

— Разговаряхме със сестрите… При едно от дежурствата си, доктор Диматео е била чута да изрича следната фраза… — Юристката прелисти бележника си: — Цитирам: „След като й действа само морфинът, ние ще й го даваме. Дори ако това означава, че ще ускорим края…“. Край на цитата. — Сюзън се извърна към Аби: — Казвала ли сте нещо подобно, или не?

— Това няма нищо общо с евтаназията! Имах предвид единствено потискането на болките! Исках пациентката да се чувства по-комфортно…

— Значи признавате, че сте казали тези думи?

— Не зная. Не си спомням.

— Разполагаме със сведения и за разговора, който сте водила с госпожица Бренда Хайнли, в присъствието на няколко сестри, включително присъстващата тук госпожа Спиър… — продължи Сюзън Касейдо. — Всъщност, това не е било нормален разговор, а спор. Бренда Хайнли останала с впечатлението, че леля й приема прекалено високи дози морфин, докато доктор Диматео е била на обратното мнение. Използвала е доста груб език…

Това обвинение Аби не можеше да оспори. Действително беше влязла в спор с Бренда, действително бе използвала груб език. И сега всичко се връщаше, като огромна приливна вълна, която заплашва да я погълне. Не беше в състояние да помръдне, дори дишането й се затрудни.

На вратата се почука и в залата влезе доктор Уетиг. За момент остана безмълвен на прага, очите му потърсиха лицето на Аби и останаха там. А тя със свито сърце зачака връхлитането на следващата смазваща вълна.

Никога не й беше лесно да среща погледа на тези хладни сини очи. В тях се криеше твърде много сила, от тях зависеше цялото й бъдеще. Но в момента ги гледаше с отчаяна решителност и прямота, просто защото нямаше какво да крие.

— Заклевам се, че не съм убила тази пациентка — прошепна тя.

— Очаквах да кажете нещо такова — кимна Уетиг, извади от джоба си един катинар с комбинации и шумно го стовари върху масата.

— Какво е това? — сбърчи вежди Пар.

— Катинарът от шкафчето на доктор Диматео — отвърна Уетиг. — През последния половин час почти станах майстор на комбинациите. Прибягнах до услугите на професионален ключар, който ми обясни, че става въпрос за катинар с пружина, чието отваряне е детска игра. Един удар с твърд предмет или рязко дърпане е напълно достатъчен. На всичкото отгоре на гърба му е изписан специален код, с помощта на който може да го отвори всеки ключар или обикновен шлосер…

Пар отмести поглед от катинара и сви рамене.

— Това не доказва нищо. Проблемът със смъртта на тази пациентка продължава да стои. Също като това… — Пръстът му обвинително се насочи към шишенцето с морфин в центъра на масата.

— Ама какво ви става бе, хора? — повиши тон Марк. — Нима наистина не разбирате каква игра се играе тук? Анонимен сигнал, морфин в шкафчето… Някой иска да я натопи!

— С каква цел? — попита Сюзън.

— Да я дискредитира, да принуди управата да я уволни.

— Нима твърдите, че някой ще прибегне до убийство с единствената цел да разбие кариерата на доктор Диматео? — сбърчи вежди Пар.

Марк понечи да отговори, после сви рамене и се отказа. Всички разбираха, че тази вероятност звучи абсурдно.

— Трябва да се съгласите, че теорията за някаква конспирация ще прозвучи твърде пресилено, доктор Ходъл — меко подхвърли Сюзън.

— Едва ли — поклати глава Аби. — Особено на фона на това, което вече ми се е случило. Обърнете внимание на поведението на Виктор Вос. Това е поведение на един психически нестабилен човек. Той ме нападна в реанимацията, а животинските органи в колата ми могат да бъдат дело само на болен мозък. Накрая и тези жалби в съда — вече две на брой. За съжаление имам чувството, че това е само началото.

В стаята настъпи тишина. После Сюзън стрелна Пар и тихо попита:

— Тя не знае ли?

— Вероятно не — сви рамене президентът.

Какво трябва да зная? — натъртено попита Аби.

— В ранния следобед ни позвъниха от адвокатска кантора „Хоукс, Крейг и Съсман“ — поясни юристката. — Съдебните искове срещу вас са оттеглени. И двата…

Аби рязко се облегна назад.

— Нищо не разбирам — промърмори тя. — Какво е намислил? Какви ги върши тоя Вос?

— Ако Виктор Вос действително е извършил това, за което го подозирате, той вече се е оттеглил — поясни Сюзън. — От тук нататък е извън играта.

— Тогава как да си обясним последния инцидент? — попита Марк.

— Като се опираме на уликите — отвърна Сюзън и кимна по посока на шишенцето.

— Нищо не доказва, че това шишенце има връзка със смъртта на пациентката!

— Но ни тласка към определени заключения, нали?

Тишината, която последва, беше непоносимо тежка. Никой не гледаше към Аби. Дори Марк…

— Какво предлагаш, Пар? — обади се най-сетне Уетиг. — Може би да повикаме полицията и да превърнем този проблем в пир за медиите?

— Няма смисъл да избързваме… — колебливо отвърна президентът.

— Или отправяш конкретни обвинения, или ги оттегляш! — притисна го хирургът. — Всичко друго би било несправедливо спрямо доктор Диматео!

— За бога, Генерале! — простена Марк. — Дай да не намесваме полицията!

— Ако вие тук сте склонни да наречете това убийство, полицията трябва да бъде замесена! — прогърмя Уетиг. — Повикайте и репортерите, включете в играта Отдела за връзки с обществеността! Чиновниците в него и без това се чудят какво да правят… Дайте публичност на фактите, това е най-добрата политика за болницата! — Светлите му очи се заковаха върху лицето на Пар: — Длъжен си да сториш това, ако наистина си убеден, че става въпрос за убийство!

Предизвикателството беше огромно.

Несъмнено усетил тежестта му, Пар се поколеба още миг, после отстъпи. Извърна се към Сюзън, прочисти гърлото си и глухо попита:

— Не можем да сме абсолютно сигурни, че става въпрос за убийство, нали?

— Трябва да сте сигурни — изръмжа Уетиг. — Трябва да сте дяволски сигурни, при това още преди да се обърнете към полицията!

— Разследването не е приключило — обади се Сюзън Касейдо. — Трябва да разпитаме и останалите сестри в отделението, да уточним всички детайли…

— Направете го! — сухо отсече Уетиг.

Отново настъпи тишина. И отново никой не поглеждаше към Аби. Сякаш се беше превърнала във фантом, чието присъствие е нежелателно. Вероятно по тази причина всички се стреснаха от гласа й.

— Бих желала да се върна на работа — тихо и с неестествено спокоен глас обяви тя. — Ако разрешите, разбира се…

— Вървете — кимна Уетиг.

— Чакайте! — вдигна ръка Пар. — Това е неуместно!

— Не сте доказали нищо — изгледа го Аби и стана от мястото си. — Генерала е прав: или отправяте официални обвинения, или ги оттегляте!

— Едно обвинение все пак е неоспоримо! — остро отвърна Сюзън Касейдо. — Незаконно притежание на забранени субстанции! Нямаме представа как сте се сдобила с морфина, докторе, но фактът, че го открихме в гардероба ви е достатъчно сериозен! — Очите й се спряха върху лицето на Пар. — Нямаме избор, тъй като отговорността пада изцяло върху нас. Ако нещо се случи на когото и да било от нейните пациенти и се разбере, че сме знаели за този морфин, с нас ще бъде свършено! — Обърна се към Уетиг и хладно добави: — А също и с репутацията на вашата образователна програма, Генерале!

Предупреждението постигна търсеният ефект. Всички изпитваха безпокойство по отношение на отговорността. Като всеки лекар, Уетиг също ненавиждаше адвокатите и съдебните процеси. Доказателство за това беше мълчанието му.

— Какво означава това? — попита Аби. — Уволнена ли съм?

Пар се изправи. Това беше знак, че заседанието е приключило и решението е взето.

— Доктор Диматео, временно сте отстранена от работа. Това означава, че нямате право да влизате в нито едно от болничните отделения, нито пък да се доближавате до пациентите в тях. Разбирате ли това?

Разбираше. При това много добре…