Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valiant, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 249 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Валиант

Преводач: Illusion

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6408

История

  1. — Добавяне

Глава 7

— Ще си взема душ. — Тами сложи ръце на кръста. — Разкарай се!

Валиант изръмжа тихо срещу нея.

— Нека първо Триша да те прегледа. Скоро трябва да е тук.

— Най-напред искам да се изкъпя. Мога да се помириша, направо воня. Имам… — докосна с ръка главата си — … разни неща в косата, дори може да има буболечки, не мога да се понасям. Ако се разкараш от пътя ми, ще бъда хубава и чиста още преди лекарката да се появи. Обзалагам се, че тя ще го оцени. Така че — мърдай!

— Ранена си и едва ходиш. Ако настояваш да се изкъпеш, ще вляза с теб в банята — настоя упорито Валиант и посегна към колана на джинсите си.

— Не! — фиксира го с поглед тя. — Няма начин. Не си сваляй панталоните. Дръж се прилично и престани да ми нареждаш. Мислиш си, че съм твоя, но нека да ти кажа нещо. Не понасям заповеди. Ще се изкъпя сама, а ти ще останеш тук. Сега, нека да се разминем.

Той отново изръмжа, но й направи място да мине.

— И аз не търпя да ми нареждат.

— Няма да го правя, ако и ти не ме командваш. Така е честно. — Спря пред вратата на банята. — Възможно ли е да ми намериш някакви дрехи? Моля те!

— Ще се обадя да видим дали не могат веднага да ги донесат.

— Благодаря. — Тами влезе в банята, светна лампата и затвори вратата, след което я заключи.

— Отключи! — изрева Валиант.

Тя стисна зъби, отключи и рязко отвори вратата.

— Знаеш ли, че крещиш? Почти полунощ е, сигурно някои хора се опитват да спят. Може ли да снижиш малко гласа си?

— Никога не заключвай врата между нас или ще я разбия.

Веждите й се повдигнаха, докато се взираше в златистите му екзотични очи и си напомни, че той не е изцяло човек. Ако беше обикновен мъж, сигурно щеше да го разкара. И да побегне оттук колкото се може по-бързо, ако бе някоя откачалка. Но Валиант не мислеше като повечето нормални мъже.

— Ако паднеш и се нараниш, вратата само ще ме забави да стигна по-бързо до теб.

Щом чу думите му, си пое дълбоко дъх и се успокои. Току-що бе спасил живота й, рискувайки своя, без да е длъжен да го прави. Може би се страхуваше, че тя ще припадне. Засега можеше да се справи със заповедите, ако се дължаха на притеснението му за нея. Не беше толкова сигурна в истинската причина, но бе склонна да опита.

— Добре. Няма да заключвам, ако не влизаш. — Затвори преди мъжът да успее да й отговори, но не заключи вратата. Приближи до огледалото и трепна.

— О, по дяволите — въздъхна. — Изглеждам ужасно. Я виж какво е домъкнала котката!

Намръщи се, осъзнала лошата игра на думи. Прехапа устни и погледна към вратата, надяваше се да не е чул шегата й. Погледът й се върна към огледалото, щом не долови ядосания му глас отвън. Слава богу. Трябва да забравя този израз, както и всички останали иронични изказвания, отнасящи се за котките.

Косата й бе пълна с мръсотии и от нея стърчаха сухи листа. Лицето й бе изцапано с кал, по бузите й личаха следи от сълзите. Единственото чисто място бе зачервената рана от удара в страничното огледало на пикапа. Парамедиците я бяха почистили. Завъртя глава и видя, че драскотината не е чак толкова дълбока, но определено след няколко дни мястото щеше да придобие всички нюанси на лилавото.

Съблече огромния пуловер, хвърли го в ъгъла и започна да оглежда останалата част от тялото си. Отново й се доплака. Имаше охлузвания по хълбока, нагоре по ребрата и по рамото от падането на земята, когато един от онези глупаци я бе блъснал долу. Вдигна брадичка и изруга. Там почти се различаваше отпечатък от ръка. Сведе поглед и стисна зъби при вида на подпухналите от щипането зърна на гърдите си. Кожата й навсякъде бе покрита с драскотини.

— Добре ли си? — чу гласът на Валиант точно до вратата.

— Разглеждам нараняванията по тялото си и проклинам. Бясна съм, но съм добре. — Махна превръзките от китките, за да не се намокрят.

— Може ли да вляза?

— Не. Ще побързам. — Обърна се с гръб към огледалото и започна да сваля „панталонките“, който Валиант бе измайсторил от потника си. Опита се да ги смъкне надолу, но не успя. Той бе завързал скъсаните краища на стегнати възли и тя не успяваше да ги развърже.

— Валиант? Имам нужда от помощ.

Вратата внезапно се отвори и огромният мъж нахлу в банята още преди да е довършила мисълта си. Тами побърза да покрие гърдите си с ръце. Погледът му веднага се насочи към разголената й плът. Тя прехапа устни. Е, може и да не прилича на обикновен мъж, но определено се държи като такъв.

— Не мога да сваля това, което измайстори, за да ме прикриеш. Възлите са прекалено стегнати.

Той продължаваше да се взира в едва показващите се изпод дланите й гърди. Тя му обърна гръб и го погледна през рамо. Исполинът веднага се намръщи, явно не му хареса, че скри гледката от него.

— Имам нужда от помощта ти за „панталонките“. Не се взирай така в гърдите ми.

Той изсумтя и се приближи към нея. Леле, колко е огромен, припомни си отново тя. Никога нямаше да свикне с втренчения в нея двуметров мъж. Вниманието му се насочи към покритото й дупе, а пръстите му докоснаха кожата й, когато се мушнаха под плата.

— Опитах се да ги смъкна надолу, но краищата са завързани прекалено стегнато и не могат да минат по бедрата ми.

Чу как материята се раздра, докато той късаше възлите, които бе направил. Съсипаната материя падна в краката й. Младата жена леко се изви и погледна към пръстите му. Посегна внимателно и хвана дланите му. Вдигна ги и се загледа шокирана в широките му нокти. Не бяха много дълги, но бяха леко удебелени и очевидно достатъчно остри, за да скъсат потника.

— Трябва да си изрежеш ноктите.

Валиант отново изсумтя. Тя пусна ръката му и вдигна глава.

— Благодаря ти.

Погледът му бавно се спусна по тялото й. Чу се ръмжене.

— Желая те.

Тами бързо се отдръпна към душ-кабината.

— Благодаря, но сега може да излезеш. Искам да се изкъпя, преди да е дошла лекарката. — Прекрачи в коритото и плътно затвори прозрачните врати. Когато се наведе да пусне водата, Валиант издаде мъркащ звук. Тя регулира температурата и реши да не му обръща внимание; щом иска, нека да я наблюдава през вратата. — Имам нужда от дрехи, Валиант. Моля те?

— Добре — съгласи се той високо. Явно бе раздразнен, тъй като гласът му излезе по-дълбок от обикновеното, а бе забелязала, че звучи така, когато е ядосан или възбуден.

Мъжът излезе от банята и Тами се отпусна. Изумяваше я желанието му към нея, въпреки раздърпания й вид. Обърна се към струята на душа и се изненада от добре заредените рафтове с принадлежности за баня, монтирани отстрани. Започна подробно да ги изучава.

В повечето хотели, в които бе отсядала, даваха само мостри. Новите видове предоставяха масово използваните шишета. Забеляза два вида шампоани за коса, гел за тяло и балсам. Имаше още: две самобръсначки — розова и синя, крем за бръснене и пемза с дръжка. Усмихна се. Те наистина предоставят всички удобства на своите гости.

Изкъпа се бързо. Откри още една рана на главата си, когато й залютя от шампоана. Избръсна си краката. Запита се колко ли време й остава, докато пристигне лекарката, за да я прегледа. Не искаше да остава насаме с Валиант. Той я желаеше, а тя не бе сигурна как да се справи със ситуацията.

Подсуши се, след това обви една кърпа около тялото си и друга около косата. Изчака още няколко секунди и дълбоко си пое въздух. Вече беше чиста и не можеше да продължава да се крие в банята. Отвори вратата и докато влизаше в спалнята, здраво стисна хавлията пред гърдите си.

— Някой донесе ли ми дрехи?

Младата жена внезапно замръзна, щом видя, че Валиант не е сам в стаята. Втренчи се в едрия мъж от Новите видове и дребната блондинка до него. Жената бе човек и очевидно бременна. Три чифта очи посрещнаха изненадания й поглед. Непознатата пристъпи напред и се усмихна.

— Здравей. Аз съм Триша…

— Лекарката — бързо изрече мъжът до нея. — А аз съм нейната охрана. Тя е приятелка на Джъстис Норт и е на посещение при един човек, който работи тук като медик.

Жената се намръщи, изгледа го строго, и се обърна към Тами.

— Чух, че си имала тежка вечер. Съжалявам, че се забавих толкова много, но Слейд трябваше да ме събуди, а после докато се облека…

— Събудих я, макар че бях през две стаи — изръмжа високият Вид с наситеносини очи. — Охранявам я, когато прави домашни визити.

Русокосата му се намръщи отново.

— Това е Слейд, той е настроен много покровителствено към мен. — Изглеждаше развеселена. — Моят бодигард.

— Бодигард? — напрегнато попита Слейд.

— Няма значение — засмя се Триша.

Тами погледна към синеокия мъж. Даде му няколко точки в плюс, защото стоеше пред него по къса хавлия, а той въобще не я зяпаше. След това младата жена съсредоточи цялото си внимание върху новата си позната.

— Благодаря, че се съгласи да ме прегледаш толкова късно, или ако трябва да бъда по-точна, толкова рано сутринта.

— За мен е удоволствие. Мъжете ще излязат докато разгледам нараняванията ти.

— Не е нужно да излизам — изръмжа Валиант. — Виждал съм я гола. Кажи на Слейд да се маха. Той не бива да я гледа разсъблечена.

— Моля те остави ни. — Тами му хвърли гневен поглед. — Не ме карай да се разправям с теб пред красивата бременна лекарка и бодигарда й. Тя е дошла чак дотук, за да ме прегледа и последното, от което се нуждае, е да слуша как се караме.

Исполинът отново й се озъби.

— Престани — отсече тя. — Стига си ръмжал. Имах дълга нощ, изморена съм и цялото тяло ме боли. Не може ли да направиш поне едно нещо, без да спорим? Моля те!

Валиант изхвърча от стаята. Другият мъж се засмя и на лицето му се изписа наслада.

— Само заради това си струваше да се облечем и да дойдем дотук, за да го видим. — Усмихна се, завъртя се на пети и също напусна помещението. Вратата се затвори след него.

— Благодаря! — извика Тами. — Оценявам го! — Погледна към лекарката. Знаеше, че бузите й са зачервени от смущение. — Съжалявам.

— Изобщо недей да съжаляваш — засмя се Триша. — Бих платила само за да видя как някой се изправя срещу Валиант. — Сложи чантата, която носеше, в края на леглото. — Защо не ми кажеш къде те боли и да видя с какво мога да ти помогна? Какво точно ти се случи?

Тами приближи до кревата, поколеба се и пусна хавлията.

— Предлагам, докато ме преглеждаш, да ти разказвам. Четирима мъже ме хванаха, наблъскаха ме в каросерията на един пикап и ме завлякоха в гората. Измъчваха ме, докато Валиант и приятелите му не дойдоха да ме спасят. — Тя бавно се въртеше и показваше всичките си контузии. — Рамото ме боли най-много и накуцвам. Бедрото ми се удари силно няколко пъти в каросерията, когато двама от онези тъпаци се стовариха отгоре ми, за да ме вържат. Тежестта им ме смачка. — Протегна китките си напред. — Тези следи са от колана, с който завързаха ръцете ми зад гърба.

Бременната жена вече не се усмихваше. Седна на леглото и отвори чантата си.

— Нека да почистя някои от драскотините и да ги превържа. — Опипа бедрото на Тами — Извинявам се, ако заболи. Искам да се уверя, че не е счупено.

— Не е, но ужасно боли.

Тами стоеше права, докато лекарката сложи някакъв крем върху раните и превърза най-лошите от тях. След това й даде няколко торбички с лед за отоците. Триша се изправи и помоли пациентката си да се обърне, за да прегледа рамото.

— Там ме боли най-много. — Трепна младата жена.

— Имаш доста лоши охлузвания. А гърлото боли ли те?

— Малко ме драска, но не мисля, че е чак толкова зле. Чувствам го така, сякаш съм настинала.

— Ще ти дам болкоуспокояващите, които донесох със себе си, в случай че имаш нужда. Когато почувстваш болка, вземи две, а като свършат, нека Валиант ми се обади. Ако болката в бедрото или рамото се влоши или не утихне, искам да дойдеш в медицинския ни център. Ще направим няколко рентгенови снимки.

— Благодаря — кимна Тами. Взе кърпата и я уви около себе си. — Наистина го оценявам.

Триша седна на леглото.

— И така, срещала ли си Валиант след инцидента в къщата му?

— Чула си за това? — Тами успя да не се намръщи.

— Да — кимна бременната жена. — Само Слейд, Тайгър, Джъстис и аз знаем, че сте правили секс.

— Не. Тази вечер го виждам за първи път, след случката. Не мога да повярвам, че ми е простил задето го ударих с лампата и е страхотно, че е тръгнал да ме спасява.

— Зашеметила си го с лампа? — Гласът на Триша рязко се понижи. — Бях останала с впечатление, че те е пуснал. Поне така каза Тайгър.

— Да, проснах го в безсъзнание.

— Благодаря ти — усмихнато прошепна лекарката. — Когато се окажа достатъчно далеч оттук, за да съм в безопасност, ще се смея до припадък. Слухът им е невероятно силен, така че имай го предвид.

— Благодаря за предупреждението — отвърна тихо Тами. Погледът й се сведе към корема на Триша. — Обзалагам се, че със съпруга ти сте много щастливи. Това първо дете ли ви е?

Усмихната, блондинката докосна издутия си корем. Гласът й стана силен, когато заговори.

— Не съм женена. Човекът ме изчука и просто си отиде.

От коридора се чу силно ръмжене и някой похлопа на вратата.

— Облечена ли е вече? Влизам.

— Влизай, Слейд — Лекарката й намигна.

Едрият мъж изглеждаше бесен, когато влетя вътре и стрелна с поглед Триша. Валиант го последва по петите. Русокосата се засмя.

— Разказвах на Тами за бебето — потупа корема си.

— Кога очакваш да се роди? — притисна по-плътно хавлията около тялото си, като се опитваше да не се чувства неудобно от факта, че Слейд е в стаята.

— Не съм много сигурна — поколеба се гостенката. — Ще разбера, когато реши да го направи.

— Имам предвид, кога е терминът ти?

— Бременна съм в петия месец. — Тя отново се поколеба.

Погледът на Тами пак се насочи към издутия й корем.

— Леле! Сигурна ли си, че не са близнаци? Една приятелка е бременна в осмия месец и тя… — млъкна и се изчерви. — Съжалявам. Не си чак толкова огромна. Току-що осъзнах как прозвуча. Просто си дребничка, а коремът ти изглежда доста голям. Аз…

Триша избухна в смях.

— Стига! Не ме обиждаш. Знам, че съм огромна и изглеждам така, сякаш всеки момент ще се пръсна. Бащата е едър, бебето прилича на него.

Тами се успокои, че не я беше засегнала.

— Смяташ ли да му кажеш? Трябва да го принудиш да плаща издръжка. Отглеждането на дете в днешно време изисква много средства.

Слейд отново изръмжа. Триша се засмя.

— Обсъдихме ситуацията и той осъзна, че е бил глупак да ме изостави. Ще го накарам да се ожени за мен. Обичам този идиот адски много, но той е малко дебелоглав, знаеш ли? Преди няколко седмици му споменах за брак, а той ми отговори, че не е необходимо, тъй като сме били вече семейство.

— Мъже — поклати глава Тами. — Нищо не разбират.

— Вярно е — усмихна се Триша. — Мисля си, дали да не му направя една секс стачка.

— Това може да сработи — изрече весело Тами. — Също така му кажи, че ако той не се ожени за теб, някой друг ще го направи. Ти си красива. Сигурна съм, че друг мъж би бил щастлив да те има, щом той не е достатъчно умен да подпише.

Слейд отново изръмжа. Тами го погледна с безпокойство, после се обърна към Триша.

— Той добре ли е?

Лекарката й подаде шишенце с таблетки.

— Става раздразнителен, когато го събудят, но ще се оправи. След като се прибера в квартирата, ще го изпратя в стаята за гости, да си дремне. Беше ми приятно да се запознаем, Тами. Нека Валиант ми се обади, ако се нуждаеш от нещо. Може би някой ден от тази седмица ще донеса обяд. Ще бъде хубаво отново да си поговоря с друга жена.

— С удоволствие, стига да съм тук — усмихна се пациентката. — Благодаря ти още веднъж, Триша. Наистина ми беше приятно да се запознаем.

— Между другото, Тайгър направи така, че тази вечер да не даваш изявление. Шерифът ще дойде утре сутринта да те разпита. Надявам се, нямаш нищо против, но му казах, че се нуждаеш от почивка. Помолих го да му предаде, че вече си взела болкоуспокояващи. Утре сутринта към девет началникът на полицията ще дойде отново, за да вземе показанията ти.

— Това е чудесно. Благодаря. Искам да приключа за тази вечер.

Триша спря до Валиант.

— Има доста лоши охлузвания. Бъди мил с нея и се увери, че почива достатъчно. На всеки четири до шест часа трябва да пие по две таблетки, в зависимост от това колко силна е болката. Добре е да хапне, преди да ги вземе.

— Благодаря ти. — Валиант се поколеба, преди да разтвори ръце.

— Вече се учиш — засмя се блондинката и го прегърна.

— Не е толкова лошо — отдръпна се той. — Все още миришеш хубаво.

Тези хора са доста странни. Младата жена наблюдаваше как лекарката напуска спалнята. Когато излезе в коридора след нея, пазачът й неочаквано я плесна по задника. Тя подскочи, обърна глава и се засмя на мъжа, който я следваше, след което двамата се скриха от погледа й. Тами зяпна. Внезапно Валиант се раздвижи и застана пред нея, скривайки гледката.

— Нима охраната й току-що я удари по задника?

— Да — усмихна се Валиант.

— На приятеля й това няма да му хареса — поклати глава тя.

— Не смятам, че ще има нещо против — сви рамене той, развеселен. — Двамата със Слейд са много близки. — Разсмя се.

Тами изостави темата, не искаше да става прекалено любопитна.

— Донесоха ли ми дрехи?

— В другата стая са.

— Може ли да ми ги донесеш? Моля те!

— Няма да ти трябват. — Валиант отиде до леглото и отметна завивките. — Хвърляй хавлията и лягай! Вече е късно, а ти имаш нужда от сън. Ще ти донеса чаша вода, за да изпиеш хапчетата. Яла ли си нещо тази вечер или да поръчам храна?

— Хапнах. — Тя се поколеба — Може ли поне да се обърнеш?

Когато видя гърба му, Тами пусна кърпата, качи се в леглото и дръпна завивката до брадичка си.

— Готово.

Той отиде до банята и се върна с чаша вода. Тами взе две болкоуспокояващи таблетки и ги изпи. Исполинът пое чашата и я остави на нощното шкафче.

— Изморена ли си?

— Да. Убита съм.

— Нима убита означава уморена? — премига неразбиращо той.

— Не разбираш жаргона, така ли? — кимна тя.

— Сега се уча. Бях отгледан около лекари, техници и пазачи. Опасявам се, че речникът ми се ограничава до онова, което са ме научили. Нямах толкова контакти с тях, колкото някои от другите видове. Аз бях различен.

— Знаеш ли да четеш? — намръщи се Тами.

— Да. Научих се, след като бяхме освободени, в месеците докато се криехме и чакахме да бъде построен нашият дом. — Седна на ръба на матрака. — Повечето от моя вид са били обучавани преди това, но на мен не ми бе позволено да комуникирам с хора. Това бе загуба на време според тях. Държаха ме жив, защото съм много силен и съм по-близо до животните, отколкото събратята ми.

Тами го гледаше мълчаливо. Бе прекалено шокирана, за да отговори. Той изглеждаше малко тъжен, когато я погледна в очите.

— Какво знаеш за Новите видове?

— Само онова, което съм чела във вестниците и гледала по телевизията. Знам, че някаква фармацевтична компания е правила незаконни опити върху вас и най-накрая е била разкрита. Знам, че са ви създали отчасти човешки същества, отчасти животни. И за това как сте се сдобили със своя собствена територия на юг от Лос Анджелис, наречена Хоумленд, и как неотдавна сте открили Резервата. — Сви рамене.

— Нашето ДНК е смесено с гените на различни животни — въздъхна Валиант. — При някои животинското преобладава, както при мен. Правили са и грешки, аз съм една от тях. — Гняв стегна чертите му, докато я наблюдаваше, сякаш чакаше някаква реакция.

— Грешка? — Младата жена се вгледа в екзотичните му очи. — Не разбирам.

— Аз съм различен — животинските ми черти доминират над човешките.

Тя се вгледа в лицето му, разгледа очите, носа, устата и скулите му.

— Изглеждаш повече Нов вид, отколкото другите.

— Не е само това. Инстинктите ми са по-силни, отколкото на повечето ми събратя.

— Какво означава това? — Бе доволна, че е седнала на леглото, почти се боеше да чуе онова, какво искаше да сподели.

— Аз съм повече животно, отколкото човек. Това е единственият начин, по който мога да го обясня. Фармацевтичната компания обучаваше своите „грешки“, в това число и мен, да бъдем агресивни — да се бием и да издържаме на силна болка. Считаха ни за излишни и затова сериозно злоупотребяваха с опитите по отношение на медикаментите. Тестваха най-опасните от тях върху нас. За всякакви други цели бяхме напълно безполезни.

Тами изживяваше един от онези редки моменти, в които не можеше да промълви и дума. Валиант имаше таланта да я кара да онемява.

— Провеждаха много експерименти с лекарства върху нас. Очакваха огромни печалби от стимулантите, които да направят атлетите и войниците по-силни, по-бързи и по-издръжливи. Тренираха „полезните“, за да покажат на какво са способни медикаментите им. „Грешките“ не ставаха за нищо. Пробваха да ни размножават, но след няколко неуспешни опита решиха да се откажат.

— Опити за размножаване? — зададе въпроса, но не бе сигурна, че иска да узнае отговора.

— Водеха ми няколко пъти в килията жени за разплод, за да видят дали мога да ги забременя. При останалите Видове нямаше резултати. Експериментите с мен също се провалиха.

Тами с мъка опита да скрие ужаса си. Осъзна, че не е успяла, когато Валиант сведе поглед, а раменете му увиснаха. Тъгата по лицето му й късаше сърцето. Нямал е избор, отнасяли са се жестоко с него, бил е жертва.

Огромният мъж не можеше да гледа повече в красивите й очи. Отвращението, което съзря там, го нарани дълбоко. Искаше да бъде честен с нея, като й разкаже всичко за живота си. Неговата половинка трябваше да знае. Не би било справедливо да я моли да прекара живота си с него, ако криеше тайни. Втренчи се в завивката, покриваща скута й.

— Притежаваме отлично обоняние, а слухът и зрението ни са по-добри, отколкото на повечето Видове. По-силни и по-бързи сме, дори интелигентността ни бе завишена в някои случаи. Ние сме експериментални прототипи, които се провалиха и за да възстановят загубите си, те се опитаха да ни превърнат в съвършени машини за убиване. Искаха да ликвидират човешкото в нас, така че да могат да ни обучават като истински животни, които да се подчиняват на техните команди. Но това не сработи, тъй като ние не се пречупихме. Вместо това започнахме да се бием, да ги убиваме, когато имахме шанс и не изпълнявахме заповедите им. Все още експериментираха върху нас, когато бяхме открити и освободени.

— Опитвали са се да те превърнат в убиец? — прошепна тя.

— Моля те, не ме гледай така. Знам как да се бия и да убивам. Но това не означава, че съм някакъв безумен убиец. Опитаха се да спасят своите „грешки“ като ни превърнат най-вече в бойци, и тъй като изглеждаме доста впечатляващо вярваха, че можем да им донесем печалби. Искаха от мен да бъда… — направи пауза — … „образец“ на „грешките“ Нови видове, които желаеха да продават. Но аз отказах да се подчиня.

— „Образец“?

— За да ни продават — със суров глас отвърна Валиант. — На страните от третия свят, за частните армии на богати фанатици, на всеки, който е готов да плати цяло състояние за животно, което може да говори и да убива ефективно по команда. За наше щастие, ние никога не възприемахме добре заповедите. Притежавахме прекалено много недостатъци, за да ни предложат действително на пазара. — Сви рамене. — Поне повечето от нас. Наскоро научихме, че някои от нашите жени са били продадени.

— Значи, някъде там, има жени от Видовете, които са принудени да убиват хора? — Тами го гледаше ужасена.

— Не знам точно с какво е смесено моето ДНК — поклати той глава. — Може би с някоя от породите на големите котки, съдейки по външния ми вид и моите способности, но предполагам, че най-вероятно е лъв. Записките за началото на опитите, когато сме били създадени, са унищожени. Експерименталните прототипи са с видоизменено ДНК на животни, които имат ясно изразени способности за проследяване, лов, издържливост, сила и бойни умения — кучета, котки и примати. Открихме, че при създаването на някои от жените ни е използвано ДНК на по-беззащитни породи, за да бъдат по-дребни и не толкова агресивни. Били са продавани, за да се финансира продължаването на експериментите.

— Продавани на кого и за какво?

— На онези, които са искали да направят големи дарения на Мерикъл Индъстрис. — Валиант беше бесен. — Наричали са ги „подаръци“. Дарявали са ги срещу огромни суми, за да си осигурят прикритие на онова, което са вършели и за да избегнат наказанието за делата си. Продавали са нашите жени като секс робини на негодниците. Досега сме успели да открием няколко трупа и две-три живи.

— Никога не съм чувала за това по новините. — Тами едва преглътна сълзите си. — О, Боже! Ужасно е! Горките жени!

— Няма и да чуеш. Джъстис смята, че ако информацията стане публична, мъжете, които ги притежават, незабавно ще ги убият, за да унищожат всички доказателства, че са съществували подобни Видове. В момента, с наша помощ, правителството проследява всички финансови трансфери и платежни нареждания, за да открият останалите. Не знаем бройката на продадените, понеже записките са унищожени, но на всеки няколко седмици откриваме по една.

— Това е ужасно — посегна и погали ръката му. — Просто отвратително. Горките жени. — Направи пауза. — Надявам се, че всички ще бъдат намерени.

— Ние също — мрачно кимна той. — Сега сме свободни, затова фактът, че някои от нас са все още затворени и измъчвани, не ни дава покой.

— Няма ли начин да възстановите цялата информация и да ги намерите?

— Когато съоръженията за тестване бяха щурмувани от правоохранителните органи, те задействаха алармите там, където бяхме скрити. Персоналът запали пожари в звукозаписните зали и унищожи компютрите, в които се съхраняваше цялата информация. Започнаха да ни избиват. Някои от нас умряха, но повечето оцеляхме. Много малко от файловете бяха спасени.

— Не искам да го казвам, но вероятно е за добро. Знаеш ли какво може да стане с информацията? Някой може да се сдобие с нея и да я използва, за да започне всичко отначало. Вие сте доста впечатляващи. Обзалагам се, че друга компания би се изкушила да създаде нови лаборатории и да даде старт за провеждането на още експерименти.

— Един от арестуваните лекари ни каза, че главният изследовател, който ни е създал, е унищожил тази информация. — Той потръпна. — Тя не е била съгласна с плановете, които Мерикъл е имал за нас, и е изчезнала с всичките файлове за нашето създаване. Точно заради това започнаха опити за размножаване, за да увеличат бройката ни. Надявам се, че никой няма да успее да възпроизведе онова, което ни бе сторено. Достатъчно с тези кошмари. Сега се опитваме да унищожим финансово Мерикъл. Спечелихме в съда делата, свързани с паричните въпроси, и вашето правителство вкара в затворите много от участниците.

— То е и ваше правителство. Вие сте американци, нали?

— Винаги сме били разделяни — кимна той. — Трудно е да се опитваме да мислим по друг начин. Точно заради това адвокатите ни и Джъстис се борят толкова усилено за нашата независимост. Сдобиха се с Хоумленд, а с част от средствата от делата построиха Резервата.

— По новините чух, че имате нещо подобно на дипломатически имунитет на територията на Хоумленд и Резервата. А един репортер обясни, че също като консулствата си имате в тях собствени закони и съдебна система.

— Предполагам, че е така. Вашето правителство не може да ни принуди да се съобразяваме с човешките закони. Не и на наша земя.

— Значи, сега се намирам в друга страна, така ли? — внезапно се усмихна. — Дори не ми трябва паспорт. Супер!

Той се бореше с порива си да я погали. Тя бе прелестна, когато се усмихваше. Огледа синината на скулата й. Обхвана го гняв от онова, което й бяха сторили хората.

— Нима това е страхотно?

— Нещо такова.

— Искам да те докосна и да те целуна. Позволи ми, Тами.

Усмивката й угасна. Втренчи се в него, дъвчейки долната си устна.

— Не съм сигурна.

— Защо? Последния път нараних ли те? Не изпита ли удоволствие от докосването ми? Зная, че ти хареса. — В него пламна надежда, че ще се изкуши да го направи. Жадуваше да я държи отново в ръцете си.

Тами не можеше да го отрече. Времето, което бе прекарала в спалнята на Валиант я бе преследвало в продължение на пет седмици. Той беше преобърнал живота й. Когато я докоснеше, губеше способността си да мисли. Мъжът се наведе към нея, явно бе взел мълчанието й за съгласие. Ръката му се протегна и погали здравата й буза.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя му повярва. В началото, когато се срещнаха за първи път, я бе ужасил, но сега, след като й разказа за Новите видове, разбра, че не би трябвало. Той имаше инстинкти и копнежи, които повечето хора нямаха. Беше я пожелал и я бе отвлякъл. А това бе някак секси.

Валиант стана и събу обувките си. Посегна към копчето на дънките си. Тами не протестира, само го наблюдаваше как съблича всичките си дрехи. Отново беше без бельо. Загледа се с малко страх в голия мъж. Беше толкова огромен. Погледът й се спусна надолу. Навсякъде. С усилие отмести взор към лицето му.

Той се наведе, сграбчи завивката, която я покриваше, и я дръпна надолу. Тами се напрегна, но не посегна към възглавницата да се покрие. Мъжът съсредоточено огледа всеки сантиметър от кожата й. От гърлото му излезе яростно ръмжене. Сърцето й заби учестено, очите й се разшириха.

— Искам да убия всичките ти нападатели. Виж какво са сторили на красивото ти тяло. Това ме вбесява. Ще ги разкъсам с голи ръце, а после ще гледам как умират болезнено.

— Добре съм.

— Но въпреки това, искам да ги умъртвя. Ако те бяха изнасилили, щях да се къпя в кръвта им.

Тами се вторачи в него. Огромен!

Но някак си е сладък. Повярва му. Е, поне на онази част, в която искаше да ги убие. Валиант бавно коленичи на леглото и се надвеси над нея. Тя продължаваше да го наблюдава. Погледна я право в очите, но не я докосна.

— Ще останеш с мен завинаги и никой няма да посмее да те нарани отново.

Тами не го поправи. Не можеше да остане с него неопределено време. Скоро трябваше да се върне към собствения си живот. Облиза устни. Валиант проследи езика й и простена. Раздвижи се, тялото му се плъзна надолу към бедрата й. Тя се зачуди дали не е променил решението си да прави секс с нея. Лицето му се надвеси над долната част на корема й.

— Разтвори си бедрата за мен.

Тя го направи. Исполинът сграбчи глезените й, повдигна ги и ги отмести, за да стори място за себе си, след което седна на пети на освободената площ. Бедрата й обхванаха неговите. Очите му се плъзнаха по голото й тяло.

— Толкова си малка в сравнение с мен. Всеки път се страхувам, че мога, без да искам, да те нараня.

Да, съгласи се тя мълчаливо, разбирам как се чувстваш. Той тежеше два пъти повече от нея и бе значително по-висок. Гърдите му бяха масивни и ако трябваше да сравнява бицепсите му с широчината на бедрата си, той определено печелеше поне с няколко сантиметра.

— Довери ми се. Няма да ти причиня болка.

— Щях да се разкрещя, ако мислих, че ще го направиш — пошегува се тя.

— Искам да крещиш, но не от ужас — усмихна й се.

Тами внезапно се надигна и се облегна на лакти, за да може по-добре да го вижда. Харесваше й гледката на загорялата му кожа и красиво изваяното му тяло. От гърдите му излезе ръмжене, последвано от тихо мъркане.

— Тези звуци добри ли са или са лоши?

— Още не съм решил от къде да започна — усмивката му стана по-широка.

— Какъв избор имам?

Широката му усмивка разкри острите му зъби.

— Изръмжах, когато си помислих как ще те обърна по корем и ще те взема изотзад. Да те яздя силно и бързо, кара кръвта ми да кипи. Измърках, защото искам да пирувам с тялото ти, отново да се насладя на вкуса ти, като те оближа.

Сърцето й се разтуптя, а кожата й пламна.

— Бихме могли да направим и двете.

— Добър план — кимна той.

Тами го наблюдаваше как се надигна нагоре, намести се и легна по корем, като стъпалата му увиснаха извън леглото. Постави краката й, присвити леко в коленете, върху широките си раменете. Езикът му се показа, погледът му срещна нейния и той близна вътрешната страна на бедрото й.

Разтреперена си пое въздух. Езикът му пораждаше нечовешки усещания. Той беше мек и същевременно грапав. Чувството беше странно, но по един действително чудесен начин, който я караше да пламти. Мъжът отвори уста и внимателно прекара острите си зъби по извивката на бедрото й. Тами задиша накъсано; в нея се надигна желание. Искаше го малко по-ниско. Споменът за онова, което й бе направил с уста, никога нямаше да изчезне.

Внезапно Валиант провря под нея ръце и шепите му обхванаха дупето й, за да я наклони по начина, по който я искаше. Наведе се напред. Раменете му бяха широки и разтвориха още краката й, за да направят място за устата му.

— Губя търпение. То не е силната ми страна — изръмжа тихо. — Знам, че заслужаваш дълга любовна игра, но те искам твърде много.

— Добре. Не се оплаквам, може да започваш. — Знаеше, че се е изчервила от прямотата си, но копнееше да докосне пулсиращия й клитор.

Той повдигна задничето й от леглото. Тя падна назад и главата й се удари във възглавницата. Разтвори краката й още по-широко и прекрасният му език започна да я ближе. Тами затвори очи и простена от удоволствие. Валиант не се шегуваше. Насочи се точно където трябва. Никакви странични отклонения. Не я дразнеше, като я облизваше навсякъде, а само чувствителното снопче от нерви. Езикът му натисна силно върху него и започна да се движи, четкайки достатъчно бързо, за да я убеди, че няма да издържи дълго и скоро ще свърши. Изглежда знаеше точното място, което изпращаше абсолютен екстаз направо в мозъка й.

Тами заби нокти в чаршафите, зърната й се втвърдиха, а от гърлото й заизлизаха стонове. Валиант изръмжа и тя застена по-силно. Мили Боже! Той е като ближещ вибратор! Устните му се затвориха около пулсиращата й пъпка и той започна да я смуче едновременно с вибрациите и четкането на езика. Тялото й се напрегна, рязко се изви в дъга. От гърлото й се изтръгна писък, връхлетя я толкова силен оргазъм, че почти изгуби съзнание.

Валиант вдигна устни от нея. Тя дишаше тежко. Не можеше да отвори очи. Тялото й сякаш плаваше по вълните, чувстваше се безтегловна, не бе в състояние да помръдне, дори леглото да пламне. Кадифената й мекота все още потръпваше от спазмите на кулминацията. Ръцете му я сграбчиха и тя ахна. Мъжът бързо я обърна по корем.

Тами се принуди да отвори очи, когато Валиант я стисна за хълбоците и я повдигна нагоре. Придърпа я на колене. Огромната му сила би трябвало да я изплаши, но тя не беше разтревожена. Матракът потъна от тежестта му, намести се зад нея, разтвори крака от външната страна на нейните и я обкрачи като в капан, за да я прикове.

Тя се опита да повдигне предната част на тялото си на лакти, за да застане на ръце и колене, но нямаше достатъчно сили. От гърлото му се изтръгна диво, животинско ръмжене, щом дебелият връх на мъжествеността му се притисна във входа на влажната й сърцевина. Едната му ръка я държеше за ханша, за да не мърда, а другата, предположи Тами, придържаше члена му да не се плъзга, понеже бе мокра от оргазма, който й беше дарил.

Тялото й потръпна, когато огромният Вид бавно проникна в нея, тласна напред, принуждавайки вагиналните й стени да се разтегнат, за да го приемат. Тя простена от невероятното усещане да бъде изпълнена. Не беше сигурна, че може да устои на интензивността на връхлитащите я емоции, които се наслагваха с остатъчните конвулсии от оргазма, вибриращи все още в тялото й, но той не й даде никакъв избор, като потъна дълбоко в нея. Вълната от силни усещания я изненада. Не беше осъзнала колко много я възбужда да се чувства безпомощна, докато той оставаше напълно под контрол.

Клиторът й бе станал свръхчувствителен, след онова което й бе направил, но исполинът не й даде време да се възстанови. Ръката му, която я държеше за ханша се плъзна по кожата й и я обгърна през кръста. Другата обхвана гърдите й и ги стисна. Тя извика от изненада колко болезнени бяха станали зърната й от мъченията, които бе преживяла. Той обаче не ги мачкаше силно, вместо това пръстите му нежно масажираха твърдите връхчета.

— Чувствителни са — простена тя.

Той незабавно ги пусна и хвана бедрата й с двете си ръце. Оттегли се назад, почти излезе от тялото й, но след това бавно се плъзна обратно, дълбоко. Младата жена изстена, поощрявайки го да се движи навън-навътре, като всеки път влиза по-дълбоко. Внезапно, едната му ръка освободи хълбока й и се подпря на матрака, за да подкрепи горната част на тялото му, когато се изви върху нея. Бедрата му заблъскаха в задничето й, явно бе изгубил контрол. Тласкаше в нея бързо, силно и дълбоко. Ръмженето, излизащо от гърлото му, отговаряше на задъханите й викове от удоволствие.

Тами не можеше повече да разсъждава. Усещането мъжът да се намира дълбоко в нея бе най-прекрасното преживяване на света, дори по-добро от чувството, когато езикът му я ближеше, докато свърши. Наслаждаваше се на всеки сантиметър от твърдата му плът, докато се движеше в нея и от гърлото й излизаха звуци, които никога преди не бе издавала.

Хватката на Валиант около ханша й се отпусна, и той плъзна палеца си между срамните й устни, притисна клитора й и започна да я язди по-силно. Чувството на триене върху вече свръхчувствителната подута пъпка й дойде твърде много.

В нея се надигна друг оргазъм, вътрешните й мускули се свиха около движещия се ствол и сякаш мозъка й се взриви, когато удоволствието я връхлетя отново. Изкрещя името му, докато екстазът я раздираше. Валиант изрева от собственото си освобождаване. Бедрата му се притиснаха в задничето й, членът му потъна дълбоко и топлата течност се изля в нея. Исполинът стенеше тихо при всеки спазъм, докато се изпразваше. Накрая падна на леглото заедно с Тами, заключена в обятията му.

Младата жена дишаше тежко. Очите й бяха затворени, на устните й грееше усмивка, докато вътрешните й мускули все още стискаха пулсиращия му член. Той се сгуши по-близо, целуна извивката на рамото й и това бе последното нещо, което тя запомни.

Огромният мъж я придърпа, увитото му около нея тяло затегна прегръдката си, двамата лежаха като лъжици в чекмедже. Прокара длан по кожата й, за да се увери, че не е студена. Дишането й се бе успокоило и той разбра, че е заспала. Опита да не се чувства виновен; тя бе преживяла много тази вечер, но не съжаляваше, че я бе пожелал.

Тя е моя, никога няма да й позволя да ме напусне. Не бих могъл да оцелея без нея. Всичко си дойде на мястото. Жената в обятията му означаваше много за него. Беше направила това, което най-свирепите, най-жестоките хора, с които си бе имал работа, не бяха успели да постигнат. Внезапно изпита ужас при мисълта да изгуби някого толкова значим за него. Ръцете му я обгърнаха по-плътно и той се закле, че ще направи всичко възможно, за да й покаже, че му принадлежи.

Щеше да я дари с щастие, да я храни и задоволява всяка нейна потребност, за да види тя колко много означаваше за него. Зарови лице във влажната й коса, наслаждавайки се да я има толкова близо.

Щеше да й покаже, че той е правилният мъж за нея. Добър защитник, нежен любовник, който се грижеше за нейното удоволствие. Искаше да я накара да се усмихва през цялото време. Обичаше, когато Тами се смее; начинът по който блестяха сините й очи и заразителните й въздишки. Това го правеше щастлив. Тя го правеше щастлив.

Не мога да я изгубя. Просто не мога.