Лорън Донър
Валиант (15)

Глава 15

Сградата представляваше стар склад. На паркинга имаше само една кола. Наблизо нямаше други фирми или къщи. Две метални врати бяха единственият достъп до вътрешността, ако не се считаха прозорците, разположени високо горе, близо до покрива. На задната страна на зданието имаше стара подвижна рампа, поставена срещу плътна, метална гаражна врата. Екипът на Новите видове бе спрял своя автомобил на километър и половина от мястото и бе дошъл до тук пеш, заедно с пленника. Пит се оплакваше на всяка крачка. Валиант беше готов да го убие, но Джъстис нямаше да му позволи това удоволствие.

— Има само две врати, през които може да се влезе и излезе, но те са оборудвани с алармена инсталация — обясни тихо младежът. — Няма никакви външни камери. Казах го вече. Не мога да разбера защо трябва да се промъкваме незабелязано към мястото.

Джъстис го стрелна с поглед.

— Мълчи, докато не ти кажа да си отвориш устата!

— Чудесно! — каза човекът. — Правете каквото искате! Аз само имах желание да помогна!

Тайгър даде знак на екипа и мъжете се втурнаха към предната част на склада, няколко от тях я заобиколиха и отидоха отзад. Не искаха да бъдат забелязани, докато не проникнат в сградата. Валиант се боеше, че двамата мъже вътре биха убили Тами и Новия вид, който държаха в плен, ако им се отдаде тази възможност.

Джъстис погледна към Пит.

— Ще действаме експедитивно. Ти си най-отпред. Ще отвориш вратите бързо и ще останеш безмълвен. Ако се опиташ да направиш нещо, ще те убия или ще му позволя той да го свърши. — Посочи към Валиант. — Аз ще бъда твърде милостив.

От гърлото на Валиант незабавно се откъсна тихо ръмжене. Искаше да нарани този човек зле затова, че бе докосвал Тами, и бе помогнал да я доведат на това място. Нито Джъстис, нито целият екип момчета щяха да спасят Пит, ако половинката му бе мъртва. Щеше да мине през тях, за да го убие.

— Разбирам. — Младежът вонеше на страх. — Искам парите, които ми обеща и не е нужно да продължаваш да ме заплашваш. Правя това, което пожелахте. Имунитет, нали? И сто бона?

— Да — кимна Джъстис. — Вкарай ни вътре! Хайде, давай!

Движеха се в пакет. Пропълзяха до предния вход. Пит набра кода, алармата бипна и той отвори една от металните врати. Осем тежковъоръжени Нови видове и човекът тихо се вмъкнаха вътре. Младежът беше дал описание на вътрешното разпределение и Джъстис, Валиант и Тайгър знаеха какво да очакват. В мига, в който влязоха в сградата, един от Новите видове сграбчи Пит и опря нож до гърлото му.

— Да не си гъкнал! — изсъска мъжът тихо в ухото му.

Младежът примигна и замръзна. Стисна устата си плътно затворена.

Валиант с усилие се възпря да се втурне напред към разделителната стена, която му пречеше да види мястото, където би трябвало да бъде Тами. Той подуши въздуха и Джъстис внезапно го хвана за ръката, като го стрелна с предупредителен поглед. Исполинът кимна, разбрал, че е необходимо да се действа предпазливо.

Тайгър направи знак с пръсти във въздуха, с което показа на екипа да се разпръсне и да потърси човеците. Валиант успя да подуши два аромата, които идваха от една стая в близост до тях. Веднага след като момчетата, заедно с Тайгър, я обградиха, огромният вид се раздвижи. Тами!

Пулсът му запрепуска, когато вдиша леката следа на нейния аромат. Сладката миризма на страха й го караше почти да полудее. Разкъсваше се от обвинения, че не е бил там да я защити. Колкото повече напредваха с Джъстис през склада, толкова ароматът й се усилваше. Когато минаха покрай разделителната стена веднага съзряха металните пръти на предната решетка на клетката. Джъстис незабавно протегна ръка и го хвана.

— Не го плаши! Върви бавно и запази спокойствие. Не знаем в какво състояние е и не искаме да я нарани.

— Знам! — Валиант с усилие потисна инстинктите си, знаеше колко нестабилен може да бъде държаният в плен Вид и заради Тами не биваше да го предизвиква.

 

 

Тялото срещу Тами се напрегна. Ръката на 927 замръзна на гърба й и изведнъж той я повдигна. Мъжът беше силен. В следващия миг, както седеше, скочи на крака заедно с нея в прегръдките си. Тя подсмръкна и избърса сълзите си. Повдигна поглед към него.

— Какво става?

927 вдишваше дълбоко. Видя шока в очите му. Той я погледна.

— Подуших ги.

— Кого?

Погледът му рязко се насочи към вратата на килията.

— Валиант и още един от моя вид.

Тами изви глава, за да погледне през решетките към стъклената преграда, откъдето трябваше да влязат. Сърцето й запрепуска лудо и тя се размърда в обятията му.

— Пусни ме! Подушваш Валиант? Сигурен ли си?

Той кимна, наведе се и я сложи да стъпи на крака. Тами забеляза някакво движение и Валиант влезе в полезрението й. Отдясно плътно до него, хванал го за ръка, вървеше Джъстис. И двамата бяха облечени изцяло в черно. Косите им бяха изтеглени назад и завързани. Джъстис държеше в другата си ръка пистолет, докато Валиант стискаше смъртоносен на вид нож. Тами се хвърли към стената на клетката.

— Валиант!

Тя се удари в металните пръти и протегна ръце през тях. Валиант се втурна напред, за да поеме дланите й в своите. Ножът издрънча на пода и исполинът посегна към младата жена. Облегна се на клетката, наведе глава и притисна лице до решетката, докато челата им се допряха в малкото пространство. Когато погледите им се срещнаха, златистите му очи изглеждаха подозрително влажни.

— Намерих те! — Гласът му излезе дрезгав, задавен от вълнение.

— Знаех си, че ще го направиш! — Сълзи се стичаха по бузите й, но тя не се опита да ги овладее.

Огромният Вид пусна ръцете й, пресегна се през решетките и обви лицето й с длани. Палецът му избърса сълзите й. Едната му ръка се спусна надолу и стисна бедрото й. Тами си пожела да няма преграда, която да ги разделя. Искаше да я прегърне, но нямаше как.

— Ранена ли си?

— Добре съм. Просто бях уплашена. — Младата жена внезапно си спомни, че не са сами. Обърна глава колкото да погледне зад себе си, към вътрешността на клетката, без да прекъсва контакта си с Валиант.

927 стоеше прав, точно там, където го бе оставила. Беше се втренчил в събратята си с разширени от любопитство и почуда очи. Стоеше напълно спокоен и неподвижен. Тами погледна към Валиант и Джъстис, който бе застанал до него, с отпусната стойка и наблюдаваше 927.

— Това е 927 — каза тихо Тами. — 927, това са Валиант и Джъстис Норт. Джъстис е този, за когото ти разказах, че ръководи вашите хора. Казах ти, че ще ни намерят, когато им се отдаде такава възможност.

Най-накрая лидерът на Новите видове проговори.

— Името ми е Джъстис, известен преди като 152. Ще ви измъкнем и двамата от клетката веднага след като момчетата обезоръжат двамата човеци, които са задържани в плен, и ни донесат ключовете. — Джъстис се изпъна. Погледът му не се отделяше от 927. — Вече си свободен. Ние сме тук, за да те отведем у дома, при нашите хора. Ще бъдеш част от любящото и грижовно семейство, което сме си създали, и никога повече няма да бъдеш държан затворен. Ти си свободен мъж и няма да те наричат просто с номер. Ще имаш истинско име, по твой избор.

Тами погледна към 927, за да види реакцията му. Той примигна бързо, когато очите му се напълниха със сълзи и наведе глава, докато тъмната коса скри лицето му. След това направи няколко дълбоки вдишвания и изглежда успя да постави емоциите си под контрол. Главата му се вдигна и той се втренчи в Джъстис.

— Ще бъда много доволен да имам дом и име.

Джъстис се усмихна.

— Да имаш дом е нещо прекрасно. Ще бъдеш щастлив с нас и съм уверен, че ще си избереш хубаво име.

Тами се бореше със сълзите, докато наблюдаваше чудото, което се случваше за 927, след като цял живот е бил затворник. Най-накрая щеше да познае свободата. Тя се усмихна и се загледа във Валиант. Пресегна се и го докосна по лицето.

— Обичам те толкова много!

— И аз те обичам, секси! — Огромният вид стрелна с поглед мъжа зад половинката си. После се взря в очите й, чертите му се напрегнаха. — Той навреди ли ти по някакъв начин?

— Не.

Валиант се успокои, но продължаваше да докосва Тами и тя разбра защо. И двамата бяха благодарни, че отново са заедно.

Тайгър се втурна от задната част на склада; докато тичаше нещо у него подрънкваше.

— И двамата идиоти са живи и под охрана. Имам ключовете за клетката. — Той извади връзка ключове от джоба на бронираната си жилетка. Взря се в 927, преди да погледне към Джъстис. — Стабилен ли е? Трябва ли да се обадя за подкрепление с приспивателно?

— Няма нужда. Добре е. — Джъстис пое ключовете и пристъпи до вратата. — Сега ще те освободя.

Секунда след като вратата се отвори Валиант влезе в клетката и грабна Тами. Вдигна я на ръце и почти я задуши в мечешката си прегръдка, докато я извеждаше вън от килията. Тя въобще не възрази, само го прегърна здраво и отпусна глава на рамото му, за да види какво ще последва.

— Много е щастлив, че я вижда — засмя се Тайгър.

— Да — усмихна се и Джъстис, след което насочи вниманието си към 927. Мъжът стоеше неподвижно вътре в килията си. Лидерът бавно влезе в клетката, на лицето му се изписа ужас. — Мразя да влизам в тези кафези. Връщат толкова много лоши спомени. — Спря от вътрешната страна до вратата. — Готов ли си да напуснеш това място и да започнеш новия си живот?

927 се колебаеше.

— Наистина ли съм свободен от тук, от всичко това?

— Да. Отвън има още от нас, които те чакат, за да те поздравят. Ние ще ти помогнем да се научиш как да живееш извън решетките. Всички сме минали през това и знаем, че в началото е плашещо. Човешките същества трябваше да ни помогнат да се приспособим към новия начин на живот, но за теб ще бъде по-лесно, защото ние сме насреща. Ще те откараме у дома.

927 направи плаха стъпка, после още една, докато излезе от килията. Спря до Тами. Валиант я пусна да стъпи на крака, след като тя тихо настоя. Вдигна поглед към Новия вид, който можеше да я нарани, но не го беше направил. Усмихна му се, когато заговори тихо.

— Ти ми каза истината.

— Така е. Ти си свободен — прошепна Тами.

Валиант го огледа внимателно и му протегна ръка.

— Благодаря ти, че не си й сторил зло. Тя е всичко за мен. Моето сърце и моята душа. Тя е причината да дишам.

927 погледна объркан протегнатата към него ръка.

— Ръкостискането е обичай, който научихме от хората — обясни Джъстис. Пристъпи напред и стисна ръката на Валиант. — Разтърсваме ръцете на мъжете като знак за уважение.

927 стисна ръката на Валиант.

— Пак заповядай. Отнасях се така, както бих искал другите да се държат с женските, грижих се за нея. Ти трябва да си много щастлив щом си толкова много обичан.

Валиант придърпа Тами по-близо към себе си.

— Никога не съм бил по-щастлив в живота си.

— Аз съм Тайгър. — Той пристъпи по-близо. — Шеф съм на охраната на Резервата. Това е мястото, където ще бъде домът ти, докато се приспособяваш към свободата. Ще ти хареса. Има огромни площи за разходка и всички елени стават за лов. — Засмя се. — Край на решетките, пълно е с дървета, докъдето поглед стига. Небето е красиво. Ще си направим събиране, ще пием отвратителна на вкус бира и ще наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето. Ще се отвратиш от тази човешка напитка, но ще я пиеш, защото преживяването си струва. — Ухили се. — Ще видиш.

927 запримигва. Тами забеляза сълзите му, макар че до момента той успяваше да контролира емоциите си. Тя също се бореше с желанието си да заплаче. Дали мъжът бе виждал някога изгрева или залеза на слънцето? Дали някога е бил без стени около себе си, заобиколен с дървета, разпрострели се докъдето му стига погледа? Тя знаеше отговорите и те само й разбиваха сърцето.

Още двама от Новите видове влязоха бавно в помещението, сякаш се бояха от изплашения 927. Всеки от тях каза името си и се запозна с новия събрат. Той изглеждаше поразен от присъствието на толкова много себеподобни, или може би просто бе в шок от новопридобитата свобода. Тами го разбираше напълно. Тя стисна дланта на Валиант и се отдръпна леко.

— Дойде ти много да възприемеш всичко това на един път, нали? — Погледът й срещна този на 927.

— Да.

— Нормално е малко да се боиш, но ще бъде страхотно. Всички ще ти помагаме. Разбирам, че ти идва в повече, но ще действаме стъпка по стъпка. Тук всеки е твой приятел и ще се грижи за теб. — Протегна му ръка. — Аз ще вървя заедно с теб. Хвани ме за ръката. Не си сам.

Валиант изръмжа. Тами се обърна към него и му се намръщи. Знаеше, че е властен, но дължеше на 927 достатъчно, за да му помогне в първите крачки при напускането на това отвратително място. Той бе направил същото за нея. Нямаше намерение да разстройва Валиант, но искаше да разбере постъпката й.

— Спомняш ли си твоя първи ден на свобода? Е, аз помня първия ми ден в училище. Това беше нещо като един нов свят. Аз съм му приятелка. Ще го хвана за ръката, както ме държеше моята майка и ще го изведа навън. Обичам те, така че недей да ревнуваш. Принадлежа ти напълно и съм много щастлива.

Валиант се успокои. Усмивка раздели устните му.

— Училище? Сравняваш освобождаването с училище?

Тя сви рамене.

— Е, вие момчета, бяхте освободени от жив ад. Бях затворена в училищната система тринадесет години от живота ми. Това е лека форма на ад. Но ти пропускаш най-важното. Всичко беше ново и страшно за мен. Моята майка ми държеше ръката и ме съпроводи до първата ми класна стая. Остана наоколо докато свикна. Това ме накара да се почувствам по-добре. Този е единственият ми спомен от нея. 927 не познава никой от вас, но прекара известно време с мен.

Изведнъж Джъстис се засмя.

— Тя играе ролята на негова майка.

Тайгър намигна на новия си събрат.

— Щастливец! Имаш си мама.

— Какво? — 927 изглеждаше объркан.

— Защитава те все едно си нейно дете. — Валиант въздъхна. — Добре дошъл в семейството, синко!

Новите видове се разсмяха. Тами им се намръщи и отпусна подадената ръка.

— Добре.

927 протегна длан и внезапно я сграбчи. Погледна надолу към нея и й се усмихна.

— Благодаря ти. Ще се радвам да изляза навън заедно с теб.

Тами също му се усмихна и го стисна за ръката. Стрелна Валиант със самодоволна усмивка и тръгна към изхода. 927 остана близо до нея. Тайгър и Джъстис застанаха отпред и поведоха групата. Валиант приближи Тами изотзад и я хвана за другата ръка. Тя погледна нагоре към него, благодарна, че я е разбрал. Всички заедно поеха навън.

Двамата Нови видове хукнаха към мястото, където бяха паркирани джиповете, за да ги докарат пред склада. Тами погледна към тримата гадняри, които стояха оковани в белезници с други двама Нови видове за пазачи. Сега Пит, Майк и докторът изглеждаха доста уплашени от това, че те са тези, които са под контрола на други.

Валиант изръмжа, когато Тами се изправи пред пленниците, пусна ръката му и тази на 927 и пристъпи по-близо до тройката. Исполинът я спря, като я хвана за рамото.

— Къде отиваш?

Младата жена се взря в него.

— Просто исках да поговоря с тях за секунда. Те са оковани, а и охраната ги пази, няма да ги изпусне, нали?

Валиант се намръщи.

— Не си длъжна.

Тами се вбеси.

— Нямам никакво намерение да говоря. — Освободи се от хватката му. Приближи се до Майк и Пит и погледна нагоре към лицата на двамата мъже. Поколеба се само за секунда, преди да ритне силно Пит по пищяла. Той изруга и заподскача на един крак. Тя се обърна към Майк и го удари с коляно в топките. Той изпъшка силно, преви се на две и застена от болка.

Тами застана пред доктора, протегна ръка, свали очилата му и ги хвърли. Изобщо не си направи труда да го рита. Когато се отдръпна от тройката и се обърна, видя, че Валиант я беше зяпнал, очевидно шокиран. Срещна погледа му, сви рамене и застана до него.

— Дължах им го.

— Кучка! — изстена Майк превит.

Исполинът се хвърли към него и го удари с юмрук по лицето. Младежът тупна тежко на земята и застена.

— Недей да й говориш! — изръмжа гневно огромният Вид. — Имаш късмет, че не ми позволяват да те убия, иначе с удоволствие бих го сторил. — Обърна се и пристъпи към Тами.

— Благодаря ти, Валиант. Той каза някои неща за дупките, които не ми харесват особено. — Погали ръката му. — Моят герой!

Валиант се поколеба.

— По всяко време, Тами. Сега чувстваш ли се по-добре, след като ги изрита и хвърли очилата на единия?

Тя се замисли.

— За миг се почувствах страхотно. — Обърна се и се нахвърли върху възрастния мъж. — Дано изгниеш в ада, нещастен кучи син! Надявам се да ти дадат по десет години за всеки ден, в който си мъчил онези бедни жени. Ти си отвратително чудовище!

Лекарят се взря в нея, очите му се присвиха, тъй като тя му беше взела очилата.

— Изобщо няма да вляза в затвора!

— Мислиш ли? — Тами изсумтя. — Ако не те затворят, ще те осъдят на смърт.

— Сигурен съм, че няма. Ще сключа сделка. Знам прекалено много.

Изведнъж Джъстис застана пред него.

— Така ли смяташ?

— Аз съм твърде ценен, за да не сключиш сделка с мен. Знам къде се намират две по-малки лаборатории за тестване. Там са затворени доста от вашия вид.

За един дълъг момент лидерът на Видовете остана мълчалив.

— Искаш ли пълен имунитет срещу информацията ти, според вашия закон? Мога да ти го дам. Имам това право.

— Не можеш да постъпиш така! — Младата жена се възмути от дъното на душата си.

— Тихо, Тами! — Джъстис я стрелна с поглед. — Знам какво правя. Спасяването на Новите видове е от първостепенно значение.

Тя затвори уста, но продължи да недоволства мълчаливо. Валиант я стисна за рамото. Тами се вгледа в спокойното изражение на лицето му и изведнъж й просветна, че той щеше да е бесен, ако съществуваше реалната възможност някой от тези мъже да бъде освободен и да навреди на още някого. Накара я да разбере, че става нещо, с което не е наясно и трябва да се довери на Джъстис.

— Да — отвърна възрастният човек. — Настоявам за пълен имунитет за всички престъпления.

— Чудесно! Ще те отведем в Резервата. Там ще ни разкажеш това, което искаме да знаем, и ще получиш пълен имунитет от съдебно преследване по всички точки на обвинението, според вашите закони.

— И аз искам същото — простена Майк от земята.

— Ще ти го дам с удоволствие, ако информацията, която споделиш с нас, спаси живота на много от моите хора. — Джъстис го изгледа намръщено. — По-добре да знаеш нещо полезно!

Валиант хвана Тами, обърна я и я поведе надалеч от мъжете. Тя беше разярена, но си държеше езика зад зъбите, докато не се отдалечиха достатъчно от групичката.

— Ще им даде имунитет? Възможно ли е на тези кретени да им се размине за всичко онова, което са извършили? — Изсъска думите, за да е сигурна, че другите няма да чуят.

Огромният мъж се наведе и доближи лицето си на сантиметри от нейното.

— Джъстис им дава точно това, което искат. Имунитет срещу човешката съдебна система. — Очите му блестяха. — Ще измъкне от тях всичко, което знаят, преди да ги запознае със законите на Новите видове.

Отне й няколко секунди, докато вникне в смисъла на казаното. Гневът й бързо стихна.

— Какво е наказанието за отвличане и малтретиране според вашите закони?

Той я привлече в прегръдките си и я задържа. Устните му докоснаха ухото й.

— Ще бъдат държани под ключ и рано или късно ще умрат. Ние имаме право да се защитаваме и да наказваме онези, които се поставят под ударите на закона ни. Като им се дава имунитет срещу човешката съдебна система, те принадлежат вече на нашата. — Исполинът обърна глава, погледът му умишлено се фиксира върху Джъстис Норт. — Той ще прояви същото количество милост, каквото те показаха към теб и нашия народ.

Когато и тя погледна към лидера им, бе радостна, че се намира в прегръдките на Валиант. Докато изучаваше красивия мъж, откри на лицето му изписан гняв, силен колкото нейния и почти съжали тези кретени. Докато правеше това, през съзнанието й премина всичко, което бе чула да казват, откакто ги срещна.

Този стар лекар беше вършил ужасни неща с Новите видове в продължение на много години. Двамата злодеи, които му помагаха, бяха заложили по двайсет долара за това дали тя ще бъде изнасилена или убита. Съчувствието й към тях мигновено изчезна.

— Радвам се — призна Тами. — Заслужават си го.

Неочаквано Валиант изръмжа.

— Неговият аромат е по теб!

— Чий?

— На 927. — Огромният Вид се отдръпна назад и се намръщи. — Докосвал ли те е? Помирисвам го по цялото ти тяло. Казаха ми, че е спал върху теб. Защо? — Гласът му стана по-дълбок.

— Защото беше студено. Но не ме е докосвал сексуално, Валиант. Кълна се.

Той потисна избухливия си нрав.

— Имам нужда да върна моята миризма върху тялото ти.

Тя замълча. Знаеше, че мирише особено и вероятно ароматът на друг върху нея и осъзнаването, че чужд мъж я бе докосвал, го караше да се държи грубо с 927.

— Колко далеч сме от Резервата?

— Около половин час път.

— Тогава всичко е наред. Ще се приберем вкъщи, ще се изкъпя и ще можеш да ме прегръщаш. И преди да се усетиш, отново ще мириша на теб.

Валиант поклати глава и се обърна към Джъстис, като му подвикна:

— Отиваме на разходка. Чувам вода.

— Джиповете ще пристигнат всеки момент. — Лидерът се намръщи.

— Трябва да споделя моя аромат с половинката си. Сега! — настоя исполинът. — Миризмата на друг мъж по нея направо ме влудява!

В продължение на няколко секунди Джъстис съсредоточено се вглеждаше в него, след което рязко кимна.

— Разбирам. Ще изпратя единия от джиповете, а другият ще те чака. Само побързай!

— Благодаря.

Валиант грабна внезапно Тами, вдигна я на ръце, и бързо закрачи към дърветата. Тя обви ръце около врата му и се сгуши в прегръдката му.

— Какво означава да споделиш твоя аромат с мен? Валиант, защо препускаме към гората?

Той не отговори. Стигнаха до малка рекичка, недалеч от мястото, където останаха другите. Сложи я да стъпи на краката и протегна ръка към нея.

— Дай ми дрехите си!

Тя зина от учудване.

— Искаш да правим секс точно сега ли? Тук? Сериозно? Не съм в подходящо настроение за това.

— Искам дрехите ти, за да ги изхвърля надалеч — въздъхна огромният Вид.

— Какво ще облека тогава?

Валиант започна да съблича собствените си дрехи.

— Моите.

— Това наистина ли е необходимо?

— Искаш ли да убия 927, защото миризмата му по теб ме довежда до лудост? Тами, в началото бях облекчен, че си добре, но не мога да бъда затворен с теб в малко пространство за продължително време, без това да ме разгневи. Ти си моя, а миришеш на друг мъж. Придвижването до Резервата ще отнеме твърде много време за мен в опита да преборя копнежите си да те маркирам отново.

— Мамка му! Наистина ли?

Той кимна, издърпа ризата над главата си и се наведе, за да събуе обувките си. — Не мога да приема миризмата на чужд човек върху тялото ти. Това ме вбесява.

Младата жена огледа района, не забеляза нищо друго, освен дървета и вода.

— Добре, но ако някой ме види гола, ще се почувствам неловко, а това ще ядоса мен.

Валиант се ухили, изхлузвайки панталоните си.

— Ще ги пребия до кръв и ще им изтръгна очите, за да не могат да те гледат.

— Много смешно!

Тами съблече всичко и остана гола. Половинката й също не спря да сваля дрехите си, докато всеки сантиметър от прекрасното му тяло не се разкри пред погледа й. Захласна се, вперила очи в него. Мъжът я възбуждаше всеки път, когато се изправеше пред нея гол, гледката беше толкова привлекателна. Погледът й се задържа върху гърдите и мускулестите му ръце.

— Тами! — изръмжа той. — Не ме гледай така, освен ако не искаш да те чукам веднага, точно тук!

Тя с усилие откъсна поглед от тялото му.

— Няма да е добра идея, тъй като ни чакат.

— Измий се в рекичката! Много ми се иска аз да го направя, но ако сега те докосна, ще искам повече. Много повече.

Тами влезе във водата. Беше ледена. Изми тялото си толкова добре, колкото можа. Валиант я чакаше на брега. Когато излезе от поточето, потръпна силно. Исполинът се усмихна, загледан в настръхналите й зърна.

— Прекрасно!

Тя обви с ръце гърдите си, за да ги скрие от погледа му.

— Не съм възбудена! Замръзвам!

— Съжалявам! — засмя се той.

Подаде й ризата и боксерките си, да ги облече. Те все още пазеха топлината на тялото му. Почувства се като малко дете в огромните му дрехи. Валиант бе облякъл панталоните и обул обувките си. Той разтвори ръце, приближи се, прегърна я силно и започна да се трие в нея, заровил лице в шията й. Тя се засмя и го обгърна.

— Какво правиш? Гъдел ме е!

— Връщам моя аромат върху теб. Когато сме в безопасност у дома, ще те съблека и ще маркирам всеки сантиметър от кожата ти.

— Ще ме маркираш ли? Какво предполага това?

— Много триене и докосване — изръмжа той. Грабна я на ръце и я притисна силно към гърдите си. — Хайде да се връщаме! Джъстис ни чака.

Когато се отдалечиха от рекичката, Тами погледна към купчината изхвърлени дрехи. Въздъхна. Харесвах си тези дрехи. О, добре де! Трябваше да признае пред себе си, че те вероятно щяха да й навяват само лоши спомени, ако бе настояла да не ги оставят в гората. Валиант я отнесе обратно пред склада.

Единият от джиповете ги чакаше. Джъстис, 927 и Тайгър стояха до него. Тримата пленници и петимата други Нови видове бяха заминали. Джъстис се усмихна на двойката, когато излезе от гората.

— Сега по-добре ли е, Валиант?

— Много. — Той му се усмихна. — Тя мирише повече на мен, отколкото на него.

— Странна работа — въздъхна Тайгър. — Обвързаните мъже придобиват манията жените им да носят само техния аромат и никакъв чужд.

— Сега всички ли имат приятелки? — обади се 927. — Ще получа ли и аз една?

Джъстис се разсмя.

— Ще бъдем щастливи да си намерим някоя, но само малцина от нас са открили своята половинка. Аз, например, нямам такава.

— Аз пък не искам. — Тайгър изглеждаше ужасен. — Те са дяволски сладки и редовният секс е хубаво нещо, но искам да запазя свободата си.

— Аз съм свободен! — изръмжа Валиант.

— Наистина ли? — Тайгър изви вежда. — Искаш ли да дойдеш с мен на лов за цяла седмица? Знам, че обичаш да преследваш елени.

— Няма да оставя Тами за толкова дълго сама, но ще дойда, ако и тя дойде с мен.

— Точно каквото си мислих. По-рано би се съгласил на секундата. Сега, преди да направиш своя избор, най-напред трябва да помислиш за нея. Харесва ми да бъда просто себе си, да не завися от друг.

— Сексът не е редовен — озъби му се Валиант. — Това е невероятно пристрастяване и си струва всяка секунда, през която няма да преследвам елени с теб. Времето прекарано с моята Тами е много по-хубаво.

— Не мога да повярвам! — засмя се Джъстис. — Добре казано, Валиант! — Той се усмихна на 927. — Не слушай Тайгър! Половинката е нещо прекрасно. Уверен съм, че ще открия своята, когато настъпи подходящото време.

— Все още не си я намерил? Искаш ли половинка? — Наклонил глава на една страна, 927 изучаваше Джъстис с любопитство.

— Бих искал да имам приятелка — отвърна той, след като се поколеба малко. — Но не ми остава време да се огледам.

— Ти си много зает — съгласи се 927. — Тами ми обясни каква е твоята работа и всичко, което правиш за нас. — Замълча за момент. — Ще откриеш ли откъде ме докараха и да освободиш останалите?

— Да — обеща Джъстис. — Вече действаме по въпроса. Ще направим каквото е необходимо, за да ги доведем у дома.

— Бих искал да бъда там, когато ги намерите.

Джъстис се поколеба.

— Ще видим. Първо трябва да се върнем в Резервата. Не обичаме да бъдем твърде дълго далеч от дома и обикновено имаме човешка охрана със себе си. Това е целеви екип, който мога да контролирам. Не искахме да е част от тази мисия, тъй като не бяхме сигурни какво ще ни се наложи да направим, за да ви измъкнем. Не желаех момчетата да се почувстват неудобно или да се разкъсват между лоялността към собствения им вид и нашия. Някои от човеците, които не работят с нас, ни мразят и изпитват страх от Новите видове. Повечето от хората не го правят, но онези, които имат тази склонност, се опитват да ни убият, когато им се отдаде шанс. Уязвими сме към атаки, без допълнително подкрепление. Когато сме в Резервата сме в безопасност, но във външния свят нещата стоят различно.

— Мисля, че разбирам — кимна 927.

 

 

Валиант седна в джипа с Тами в скута си. Не я пускаше от прегръдките си, но тя нямаше нищо против ръцете му, обвити около нея. Притисна се в него. Тайгър шофираше, а 927 седеше на пътническата седалка до него. Събратята му искаха по време на пътя той да има най-добър изглед към света, който бе пропуснал да види.

Джъстис седна на задната седалка. Бе взел със себе си лаптопа и мобилния си телефон. Събу си обувките и съблече ризата си, за да му е по-удобно, преди да започне да говори тихо по телефона, докато гледаше нещо на екрана на компютъра. Тами осъзна, че той никога не престава да работи. Тя извърна глава, за да погледне напред. 927 се бе ухилил широко, докато наблюдаваше с истинско изумление света през прозореца. Младата жена се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Валиант.

— Отчасти се радвам, че това се случи.

Валиант изръмжа. Ужас изкриви красивите черти на лицето му.

— Аз не.

— Малко се боях да се омъжа. Ти толкова много държеше на брака ни и аз се почувствах така, сякаш се впускаме в него прекалено бързо. Но научих нещо от всичко, което ми се случи. Искам да се омъжа за теб и да прекараме всеки ден до края на живота си заедно. Дори искам да имаме дете. Най-малко три.

— Само три? — Той се засмя. — А аз си мислех да опитваме до осем.

— Стига бе! — ахна тя. — Осем? Майтапиш ли се?

— Да, шегувам се — разсмя се исполинът.

— Благодаря — изрече усмихната. — Та, както вече казах, не се боя повече. Мисълта, че ще умра и страхът, че никога няма да те видя отново, наистина ме накараха да осъзная колко много те обичам и че искам бъдещето ми да бъде с теб.

— Добре. Сега сърцето ти, тялото ти и твоят закон ще знаят, че ми принадлежиш завинаги.

— Да. — Прокара пръсти през косата му. — Ще се оженим при първата възможност, която имаме.

— Утре — обади се Джъстис. Валиант и Тами, едновременно се обърнаха към него и той им се усмихна. — Току-що научих от моя екип. Разрешителното ви е пристигнало. Ако искате, можете да планирате сватбата си за утре. Все още ще съм тук. Отложих всичко запланувано за няколко дни, за да бъда на разположение по време на тази криза. Искам да присъствам докато планираме нападението в Колорадо.

— Утре е идеално — засмя се щастливо Валиант.

— Утре е идеално — съгласи се и Тами, прегърна го здраво, зарови нос в шията му и се притисна към половинката си. Беше толкова ужасена, че никога няма да го види отново и сега знаеше точно какво иска.

Него.

Огромният мъж затвори очи, вдъхвайки аромата й, а ръцете му отказваха да я освободят. Тя седеше в скута му, в безопасност, и за пореден път осъзна какво чудо беше тя за него. Всички неща, които биха могли да се объркат, започнаха да се прокрадват в мислите му.

Тя можеше да умре, новоосвободеният мъжкар на предната седалка можеше да я принуди да се размножава с него и да я убие. Когато нахлуха в сградата, имаше вероятност човешките мъже да са заложили експлозиви около клетката и да я взривят, когато ги видеха. Щеше да е мъртва, преди да стигне до нея, и това би разкъсало сърцето му…

— Валиант? — Тами прекъсна мрачните му мисли и той отвори очи, за да се взре дълбоко в нейните, които бяха толкова красиви. Малките й пръсти се плъзнаха в косата му и тя го погали по главата. — Всичко е наред. Изглеждаш много ядосан, но аз съм добре. Ето ме тук, с теб.

— Никога не ме оставяй!

— Никога! — отвърна му с усмивка.

Той я придърпа по-плътно до гърдите си и я целуна по челото. Знаеше, че никога не би оцелял, ако я бе загубил.