Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valiant, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 249 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Валиант

Преводач: Illusion

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6408

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Валиант зарови лице в матрака на малкото легло. Вдиша дълбоко, изръмжа и с усилие преодоля желанието си да изреве.

— Моята Тами е била тук — окована и много уплашена. Надушвам и някаква странна миризма, смесена с потта й. Била е упоена с нещо. Наркотикът е слаб, но се усеща.

Тайгър разглеждаше белезниците, все още прикрепени към металните рамки на горната и долна табла на кревата. Не забеляза и не подуши кръв по двата комплекта вериги.

— Ще я намерим.

Джъстис кимна, съгласявайки се с него.

— Дойдохме пеша през гората, за да не бъдем забелязани. В спалните на горния етаж си личи, че в момента са обитаеми. Така че все някой ще се върне. Нещата им са още тук.

— Ние ще наблюдаваме и ще чакаме. — Тайгър посочи с глава към петимата мъже вътре.

Валиант се раздвижи, покатери се на леглото и отново притисна нос към матрака. Там бе попил ароматът на Тами, като миризмата на страха й беше най-силна. Мъжът не искаше дори да помръдне, боейки се той да не изчезне. Трябваше да я намери. Усети, че Джъстис и Тайгър го наблюдават.

— Това помага ли? — Джъстис въздъхна.

— Малко — призна тихо Валиант. — Ако не я открием, не искам да живея повече. — Обърна глава и ги погледна.

Тайгър се вцепени и Валиант разбра защо. Всички знаеха, че това някога се беше случвало с Новите видове в изпитателните лаборатории. Те губеха надежда и спираха да се хранят. Оставаха телата си просто да умрат. Изобщо не бе предполагал, че ще иска да напусне живота, след като го бяха освободили. Но не съжаляваше, че се беше влюбил в своята Тами.

— Надявам се никога да не обичам жена, щом загубата й може да предизвиква в мен желание да се откажа от живота — промърмори Тайгър.

— Да разчитаме, че мъжкаря, за когото са я отвлекли, няма да я нарани — каза Джъстис. — Той ще те подуши върху нея, освен ако не се е изкъпала и не се е преоблякла, преди да излезе.

Исполинът поклати глава.

— Не, не е. Тя вече бе сменила дрехите си, когато тръгнах. Прегърнах я, преди да изляза, и миризмата ми трябва да е върху нея. Той няма да я пропусне.

— Добре. — Джъстис насочи вниманието си към Тайгър. — Има още Нови видове, държани затворени от Мерикъл. Длъжни сме да ги намерим. Ще имаме тази възможност, ако открием жената.

Тайгър извади мобилния си телефон.

— Качвам се горе, кажи и на останалите. Ще се постарая да разбера кой е купил или наел тази къща. Може би използват същото име и банкова сметка, за да плащат за мястото, където държат Тами. Съмнявам се Зенлит да е истинското му име. Чарли Артцола е бил определен да умре. Те се занимават с Нови видове, които никога не са били освобождавани. Сигурен съм, че са предполагали, че и ние ще се държим по същия начин като тях и ще го умъртвим моментално. Дали са му само оръжието, с което рани Флейм; сигурно знаят, че той е успял да оцелее. Не мога да разбера защо просто не са застреляли адвоката, ами са го оставили да го намерим.

— Мерикъл се опитва да докаже, че ние действаме като опасни и нестабилни същества, за да оправдаят онова, което правеха с нас — изръмжа Джъстис. — Вероятно са смятали, че ще убием копелето пред очите на хората. Или е това, или си мислят, че сме толкова глупави, та си е струвал риска да го оставят жив, за да ни издаде вътрешна информация, на която бихме повярвали. Боя се да открия доколко е истина онова, което ни каза и какво им е съобщил за нас.

Тайгър погледна Валиант в очите.

— Съжалявам, човече. Ще си я върнем обратно.

Огромният мъж не можа да отговори. Задавиха го емоциите. Джъстис се извърна и прошепна на Тайгър, но Валиант чу думите.

— Той е толкова свиреп. Да го видя така сломен, разбива сърцето ми. Хайде да го оставим насаме с аромата на половинката му. Направи необходимите разговори и разпореди на мъжете ни да останат скрити. Да се надяваме, че онези ще се върнат тук. Не знам какво друго да направя.

 

 

— Събуди се! — изръмжа един глас до ухото на Тами. — Идват да ни нахранят. Остани на леглото и не се приближавай до решетките!

Младата жена отвори очи и срещна погледа на 927, когато той се повдигна от нея. Мъжът се изправи и застана между вратата на килията и посетителката си. Тами седна в кревата и с известна тревога забеляза, че счупената стъклена стена е изчезнала, но отломките от нея лежаха пръснати по металния под. Как съм го проспала?

Вниманието й бе привлечено от някакво бучене, което се чу от горната част на помещението и тя видя петсантиметрова пролука в тавана на клетката, с дължина колкото стаята, и точно там, където преди стоеше счупената прозрачна стена. Тогава се разнесе силен вой на двигател и с помощта на сложна система от кранове от срещуположната страна на склада се вдигна друга стъклена преграда.

Изумена наблюдаваше как панела се пренесе над отвора и бавно се спусна от тавана. Шокирана заби поглед в него. Очевидно стъклените стени бяха подвижни и можеха да се сменят при нужда. Новата се плъзна на мястото си, докато стигне до пода, за да отдели клетката от вратата.

Застанал с гръб към Тами, огромният мъж се напрегна и изръмжа дълбоко. Младата жена осъзна, че реакцията му е опит да я защити. Това беше голям напредък, в сравнение с държанието му когато я хвърлиха в клетката при него и тя бе сигурна, че ще я убие. Докато бе спала, той я беше държал в прегръдките си и не я беше наранил. Изпитваше благодарност към него и се надяваше Валиант и останалите Нови видове от Резервата скоро да ги намерят. Затова трябваше да остане жива.

— Не си се чифтосвал с нея? — Пит приближи до клетката. — Защо? Да не би да харесваш мъже, 927? Докторът каза, че като я оставим при теб твоята природа в крайна сметка ще те накара да я чукаш. Това нещо с миризмата трябва да е сработило, защото проявяваш интерес към нея. Предполагам, че вие момчета нямате нищо против споделянето, а?

— Можеш да я чукаш отзад, все едно е мъж. — Майк изсумтя.

— Всеки задник е добър за такова нещо. Просто си затвори очите и си представи, че е Майк.

— Хей, това не е смешно. Не го карай да си фантазира, че ме чука. Не искам да гледа на мен по този начин.

— По-добре да мисли за теб, отколкото за мен. Ние сме единствените, които вижда, ако не броим док. Никой не иска да му го начукат.

— Вярно. — Майк се засмя. Той отвори вратата на килията и остави голямо плато с похлупак и метален термос. — Ела и си ги вземи. — След това затръшна вратата и двамата си отидоха.

Минута по-късно отново прозвуча силен шум. Стъклената преграда започна бавно да се вдига нагоре. 927 се отпусна и се обърна, за да срещне погледа на Тами.

— Аз ще отида там. Ти можеш да използваш тоалетната, няма да гледам.

— Благодаря. — Кимна тя.

Вътре в клетката не можеше да има уединение. Младата жена погледна към 927. Той се приближи до вратата на килията и остана с гръб към Тами, загледан навън.

Тоалетната беше от онези, преносимите, захваната към металния под, а отходната тръба минаваше между стената и клетката и отиваше някъде навън.

Тоалетната хартия стоеше отзад на капака. Тами бързо си свърши работата. От пода, в непосредствена близост до седалката, излизаше маркуч, който беше надвесен над отвора за изтичане. Тя го използва, за да си измие ръцете, след което насочи слабата струя към дупката. Това беше единственият начин да се почисти тоалетната.

Условията бяха варварски.

— Готова съм. Благодаря ти.

927 се обърна и кимна. След това вдигна сребърното плато и го занесе до леглото. Седна на пода и й посочи, че трябва да се настани до него. Той използва леглото за маса. Когато мъжът вдигна капака, Тами изтръпна при вида на храната. В блюдото имаше само „храна за Валиант“. Спокойно можеше да се каже, че е полусурова. Стековете, жарнати съвсем леко от двете страни, бяха нарязани на ивици, от които сълзеше кръв.

— Не мога да ям това. Прекалено сурово е за мен — обясни Тами, докато сядаше.

— Ще ядеш — настоя той, като се намръщи. — Имаш нужда от сили. Затвори очи и си мисли защо трябва да оцелееш. Задължително е да хапнеш най-малко едно парче.

Тя потрепери отвратена, но знаеше, че той има право. Не беше яла от много време и стомахът я присвиваше от глад. Мъжът взе едно парче и й го подаде. Ръцете й трепереха, докато пръстите й стиснаха крайчето на месото, като внимаваше да не покапе кръв върху дрехите й.

Той взе друго парче от стека и я погледна право в очите. Показа й как да забие зъби в мръвката и как да дръпне, за да я разкъса. Тя се опита да повтори действията му, но месото беше жилаво, а зъбите й не бяха достатъчно остри. Наложи се да се бори с желанието да повърне от вкуса на кръвта. Тя се стичаше в устата й, когато захапа парчето, в опит да откъсне залъче от него. Повтори безуспешно няколко пъти, но тъй като месото беше дебело и жилаво, тя се отказа и го извади от устата си.

— Не мога да ям това нещо. Дори не успявам да си отхапя. Мога само да дъвча парчето.

Мъжът се присегна и с пръсти разтвори устните й, прокара върховете на палците си по зъбите й и ги натисна, за да отвори по-широко устата й.

Тами се подчини, за да може той да я разгледа. 927 се намръщи. Прокара възглавничката на пръста си по ръба на зъбите й, проучи задната им страна, след което отдръпна палеца си навън от устата й.

— Прекалено са гладки. Защо някой от вашия вид ще позволи да му пилят зъбите? Така са безполезни.

— Те просто растат по този начин. Ние нямаме нужда да разкъсваме нещо със зъбите си. Затова използваме вилици и ножове.

Новият вид дръпна месото от пръстите й. Отвори уста, захапа парчето, откъсна малка хапка и й я подаде. Младата жена се поколеба, но я взе. Добре, че не съм гнуслива, нали? Потръпна, докато дъвчеше парченцето кърваво месо. Той откъсна още едно малко късче и го постави на платото пред нея. Мъжът използва зъбите си и продължи да й къса малки парченца месо, като ги трупаше на купчинка пред нея.

— Благодаря ти — прошепна тя.

Никога, дори и след милион години не би си помислила, че ще яде сурово месо и ще благодари на някой, че е използвал острите си зъби, за да го разкъса на достатъчно малки хапки, които да може да дъвче и да поглъща. Също така никога не би допуснала, че ще бъде толкова гладна, че да не се отврати от това действие.

Тами не можа да изяде всичките късчета. Това, което не успя, го излапа 927. Той погълна много повече, отколкото Валиант би направил. След това взе празното блюдо и приближи до вратата на килията. Обърна го и го бутна извън клетката. Когато го пусна със силен трясък, Тами подскочи уплашено.

Мъжът се върна с металния термос в ръка. Отвъртя капачката и подуши съдържанието, преди да го подаде на младата жена.

— Безопасно е. Понякога слагат наркотици във водата ми, но аз ги помирисвам.

Тя му се усмихна, наслади се на леденостудената течност и му подаде термоса обратно. Той пи, докато я гледаше втренчено. Усмивката й угасна от странния израз, който помрачи очите му. Погледът му я проучваше прекалено настойчиво, за да се чувства удобно.

— Какво?

— Ти си привлекателна. Миришеш сладко.

Някакво тревожно чувство я накара да изпита нервност.

— Валиант каза, че мириша по този начин, когато ме е страх. От вчера съм много уплашена.

Той се поколеба.

— Ти принадлежиш ли на този Валиант?

— Ще се женим.

— Женим? Какво е това?

Тя се замисли, преди да отговори.

— В моя свят, това е церемония, която ни свързва, докато умрем. Той иска да се ожени за мен, за да е сигурен, че човешкия закон ще признае моята принадлежност към него.

— А ти принадлежиш ли му вече?

— Да.

— Много лошо. — Изръмжа. — Искам те.

— Не! — Почувствала страх, тя се отдръпна от него.

— Казах, че е много лошо. — 927 се намръщи. — Не ме ли разбра?

— Аз принадлежа на Валиант!

— Говори по-тихо, защото ще ни чуят! Знам. Съгласен съм.

Сърцето й се успокои.

— Боях се, че не те интересува, че съм негова. Начинът, по който говориш, предполага, че ще ме… докоснеш, така или иначе.

Той сви рамене.

— Ако си моя и те вземат от мен, за да те дадат на друг, аз ще те защитавам. Ще го убия, ако се е чифтосвал с теб. Няма да те насилвам да се размножаваш с мен, Тами. Искам те силно, но мога да се контролирам. Разумът ми управлява моето тяло.

Добре, че е така!

— Само се надявам този Валиант да дойде по-скоро за теб. — Той се изправи. — Миришеш много хубаво. От дълго време тялото ми не се е поддавало на желанието да се размножава. Прекалено дълго, за да издържи в близост до теб.

Думите му отново я притесниха. Звучаха почти като заплаха. Сякаш я предупреждаваше, че самоконтролът му няма да издържи много дълго. Тя прехапа устни.

— С какво се занимаваш тук, за да ти минава времето?

— Ставам силен. — Той сви рамене.

Тя огледа голямото пространство — двойното легло, тоалетната, късият маркуч с крана и тръбата за отходната вода, това бяха единствените неща в помещението. Нямаше представа какво има предвид той.

— Сигурно ти е много скучно?

— Скучно?

Тами се опита да измисли начин как да му обясни.

— Нямаш нищо с което да се занимаваш.

— Ставам силен. — Мъжът легна на пода до нея и започна да прави лицеви опори. Тя захласната наблюдаваше как мускулите му се напрягат и обтягат, докато се движеше бързо нагоре-надолу. Накрая спря и хвърли поглед към стената. Изправи се, спусна се към нея, изви се и блъсна тялото си в твърдата повърхност. Направи това няколко пъти, като сменяше раменете, преди да се удари. Младата жена се втренчи в металните пръти на решетката и забеляза, че те са се огънали леко. Не би им обърнала внимание, ако нарочно не търсеше щетите.

Когато 927 спря да се блъска, отиде в предната част на клетката и започна отново да прави лицеви опори, като този път се държеше за решетката. Най-накрая се обърна и закрачи към центъра на кафеза. Внезапно приклекна и скочи високо във въздуха. Пръстите му уловиха металните пръти на тавана, а тялото му увисна далече от пода, и Тами с изумление видя, как той започна да прави набирания. Изглеждаше така, сякаш можеше да ги прави вечно, докато потта се стичаше по кожата му. После пусна решетката и грациозно се приземи на босите си крака, след което се обърна и я погледна.

— Ставам силен.

Нищо чудно, че всички мъже от Новите видове бяха огромни и дебелокожи. Вече не беше тайна за нея как са станали толкова мускулести и са се поддържали във форма, ако са правили тези неща през всичките години, затворени в килиите.

— Да, видях.

— Ще се къпя. Може да се обърнеш с гръб.

Тами се подчини и се премести по-далеч от маркуча. Чу как водата потече, последвана от странния звук на отлепване на велкро[1]. Прииска й се да се обърне, за да види какво е това, но се въздържа. Мъжът желаеше да се изкъпе, и тя предположи, че техните норми на поведение едва ли са по-различни от човешките. Шумът от течащата вода продължи известно време, след което спря. И отново чу същия звук на велкро.

— Вече съм покрит.

Тами се обърна, все още седнала на пода, и се сблъска с 927. Беше си измил тялото и косата му бе мокра. Видя го как се обръща и като се наведе пъхна нещо зад тоалетната чиния.

— Какво сложи зад… — тя посочи.

— Сапун и дезодорант. — Той приклекна, извади ги и ги показа. Сапунът висеше на малка връвчица, а флаконът на дезодоранта беше с размерите, пригодени за пътуване. — Дават ни ги, за да се поддържаме чисти и да не миришем. Лошата миризма на телата ни ни прави раздразнителни.

— Поне ви осигуряват тоалетна. Предполагам, че това е добре.

— Никой не почиства килиите ни. Ще ги убием, ако се приближат толкова близо до нас.

— Разбирам. — Гаднярите, които я бяха домъкнали тук, не искаха да имат нищо общо с почистване на клетката му, ако той нямаше възможност да отиде до тоалетната прилично.

Мъжът се приближи и седна до Тами.

— Разкажи ми за Новите видове. Всичко.

Младата жена си пое дълбоко дъх. Започна да разказва всичко, което знаеше, като започна от първите новини, които бе гледала по телевизията. 927 я наблюдаваше с интерес, като непрекъснато й се усмихваше. И тя продължи да говори.

 

 

— Някой идва — тихо предупреди глас по радиостанцията.

Валиант скочи от леглото и погледна към Джъстис и Тайгър, които бързо се изправиха от пода, където бяха лежали.

Мъжете веднага се преместиха далеч от входната врата. Джъстис предупредително стрелна с поглед Валиант.

— Няма да ги убиваш или да ги нараниш така че да не могат да говорят. Те знаят къде е Тами.

— Известно ми е — изръмжа тихо Валиант. — Никой не иска повече от мен да я върнем обратно.

— Знам, но виждам гнева ти, приятелю. Разбирам те напълно. И аз щях да искам да ги унищожа, ако ми вземат жената… ако имах жена. Просто ти напомням, в случай че не можеш да разсъждаваш ясно. Имаме нужда от тях, за да ни кажат къде е Тами.

— И аз искам да ги убия, а тя дори не е моя половинка. — Тайгър въздъхна. — Те работят за Мерикъл, отвлякоха една от нашите жени и трябва да умрат за това.

— Тихо! — внезапно прошепна Валиант. — Чувам, че автомобилът им идва.

Навън, двигателят замря и се затръшна врата. Един човек закрачи по входната алея, обувките му явно бяха с меки подметки, издрънчаха ключове. След секунди езичето на ключалката щракна и вратата се отвори. Мъжът, който влезе вътре, беше около двайсетгодишен, облечен в бели дрехи, подобни на униформите на техниците от съоръженията за тестване. Валиант с мъка потисна ръмженето си. Новодошлият закачи ключовете на един пирон в стената и затвори вратата след себе си. Изпъна ръце и се протегна, после се прозя и се обърна. Направи пет крачки, преди да осъзнае, че не е сам. Замръзна на място.

Излизайки от съседната стая, Валиант, Тайгър и Джъстис го обградиха незабавно. На секундата лицето на младежа се изкриви от ужас и от тялото му се разнесе воня.

— Да ви го начукам — изруга той.

— Няма да стане, колкото и да ни молиш — изръмжа Тайгър. — Не си наш тип.

Човекът пребледня.

— Какво искате?

— Ти знаеш какво искаме — озъби се Валиант. — Къде е жена ми?

— По дяволите! — Непознатият започна да се тресе и да се поти, докато се взираше в него — погледът му се плъзна по огромния Нов вид, от главата до петите.

— Къде е Тами? — изрева зад него Джъстис. — Казвай бързо, защото на моя приятел ще му достави удоволствие да те накара да крещиш и да кървиш. Леглото в онази стая мирише силно на страха на жена му и той е много ядосан.

Устата на мъжа се раздвижи, но от нея не излезе нищо. Валиант пристъпи напред и изрева, звукът изпълни стаята. Човекът се завъртя бързо, за да избяга, но изгуби равновесие и се строполи ужасен на пода. Писклив вик се откъсна от гърлото му, когато Валиант приклекна и го сграбчи за раменете, като внимаваше ноктите му да не се забият болезнено в тях.

— Къде е моята Тами? — изръмжа думите той и придърпа тялото на младежа по-близо до острите си зъби.

— В склада — изхлипа непознатият. — Тя е в склада.

— Пусни го! — заповяда строго Джъстис. — Не му чупи костите! Той ще ни каже къде е, нали така, човеко?

Мъжът рязко отправи поглед към Джъстис и кимна ужасен.

— Ще го направя. Само го махнете от мен.

Валиант го пусна и се отдръпна назад. Тресеше се от ярост. Беше завладян от желание да убива. Това беше човекът завлякъл Тами в склада, за да бъде хвърлена в клетка с един от Новите видове за експериментален разплод. Трябваха му всички сили, за да не се нахвърли и да разкъса гърлото му.

— Все още ли е жива? — Тайгър приближи тихо, за да увеличи страха му.

— Когато си тръгнах преди малко, беше жива. 927 не я беше чукал и не я беше убил.

Джъстис бързо се раздвижи и блокира Валиант, когато той направи крачка към мъжа на пода.

— Контролирай се! — Поклати глава.

— Старая се! — озъби се Валиант.

Джъстис яростно изгледа непознатия.

— Как се казваш?

— Пит.

— Ще ни заведеш до този склад. Каква е системата за сигурност там? Колко пазачи го охраняват? Добре ли са въоръжени?

— Имаш предвид, колко мъже охраняват склада? — Пит се втренчи в него. — Николко. Само аз, Майк и доктора.

— Лъжа! Те никога няма да пазят съоръжение за тестване само с трима души.

Пит обърна ужасения си поглед към котешките очи на мъжа, който се взираше в него.

— Това не е изпитателна лаборатория. Ние просто пренесохме едно от съществата от съоръженията за тестване в Колорадо. Докторът искаше да докараме повече от тях, но трябва да изчакаме, докато има достатъчно мъже на разположение, за да изградят още клетки, където да ги държим. Засега животното е само едно и ние тримата сме напълно достатъчни да се справим с него.

— Преди да ни отведеш до склада, ще ни кажеш къде в Колорадо се намира тази изпитателна лаборатория — нареди Джъстис. — Казвай, веднага!

Валиант отново изрева. Мъжът на пода закима трескаво, ужасеният му поглед бе вторачен в исполина.

— Ще го направя. Всичко, което поискате. Само стой далеч от мен! — И мъжът каза адреса.

Джъстис стрелна с поглед Тайгър, той кимна и измъкна от задния джоб на дънките си мобилен телефон. Повтори адреса на човека, който му се обади отсреща, след което направи пауза.

— Колко от Новите видове са затворени там? Каква е системата за сигурност?

— Те ще ме убият! — Пит млъкна.

Джъстис изръмжа и плесна с ръце. От горния етаж слязоха още мъже и обкръжиха свития на пода човек.

Пит се втренчи в осемте Нови Видове, които постепенно стесняваха кръга около него. Миризмата на страха му стана толкова силна, че Валиант почти можеше да я вкуси.

— Ще говориш ли или да започваме с пръстите на ръцете и краката ти. Удивително е, колко много кости могат да бъдат счупени, преди шокът от болката да убие човек. — Джъстис изръмжа, приближавайки все по-близо. — Отговори на въпросите ми!

— Не го правете! — изхриптя Пит. — Мамка му! Отдръпнете се от мен! Там трябва да има 82 мъже и 6 жени, освен ако някои от тях не са били преместени през последната седмица, откакто сме пристигнали тук. Охраната е непробиваема. — Замълча.

— Продължавай! — озъби му се Валиант. — Къде ще бъдат преместени? Къде са разположени останалите съоръжения за тестване?

— Това не е така — изсъска човекът. — Когато властите нахлуха в първите лаборатории, хората изпаднаха в паника. Намерихме една изоставена сграда и ни бяха необходими няколко месеца, докато подготвим новото място, за да има къде да ги заключим. Всички сме уплашени до смърт, че базата за изпитания ще бъде открита, затова искаме да се измъкнем от там, колкото е възможно по-бързо. Но да се изградят достатъчно здрави клетки, които да държат вашия вид под ключ, изисква много време. Преместихме ги на адреса, който ви дадох и понякога заемаме някои от тях на малцината от останалите лекари, които не бяха арестувани. Аз нямам нищо общо с това и не знам нищо, освен че понякога няколко от тях изчезват, но по-късно ги връщат. Ще трябва да питате доктора къде отиват и кой разполага с тях. Той е шефът. Нищо не се върши без одобрението му. Името му е Адам Зенлит.

— Колко пазачи има? Къде са нашите хора?

— Държат ги под земята, на второ ниво. Някога там е било паркинг на два етажа, сега е превърнато в място, където настаниха тези копелета. Обикновено има около дванайсет човека охрана над земята и може би шест на долното ниво. Нямам представа колко са лекарите и помощния персонал, но предполагам, че на смяна общо са двайсет.

— А дали има заложени експлозиви? — изръмжа Тайгър.

— Дяволите да ме вземат, ако знам. — Пит сви рамене. — Не съм служител от сигурността. Просто помагам на доктора. Аз и Майк сме мускулите. Това е всичко. Ние само се грижим за 927, тестовете ги прави лично док.

— Ами Тами? — Валиант приближи още повече, като го фиксираше кръвнишки. — Разкажи всичко!

— Хвърлихме я в клетката на 927. — Мъжът преглътна мъчително. — Той уби последните две жени, които вкарахме при него. Умъртви ги по ужасен начин. Той е луд. Но няма да убие вашата кучка. 927 унищожава нормалните хора, такива като мен. — Изведнъж млъкна. — Това прозвуча неправилно. Разбрахте ме какво искам да кажа. Той проби и се измъкна през преградата, зад която го държим, когато отваряме вратата на килията. Подуши многократно женската, а тя му бърбореше неспирно в опита си да му попречи да не я убие. После просто я отведе в леглото и си легна с нея. Когато тръгнах за насам, той я хранеше, дяволите да го вземат, късаше й месото на парчета. Беше много странно. Щом използва зъбите си, за да направи хапките толкова малки, че тя да може да се храни, и спи с нея, то би трябвало да се предположи и че ще я чука. Ние смятаме, че е гей.

— Спал е с нея? — Валиант оголи зъби.

Мъжът потрепери.

— Е, през нощта става студено, а ние не му даваме одеяла.

— Спокойно! — нареди Джъстис на Валиант. — Не се е чифтосвал с нея. — Погледна строго към Пит. — Нали така?

Той поклати глава.

— Казах ви. Мислим, че е гей.

— Какво означава това? — Тайгър се намръщи.

Човекът на пода се поколеба.

— Смятаме, че харесва мъже. А тя не е мъж, така че няма да й направи нищо.

Тайгър се разсмя.

— Вие решихте, че след като не иска да се размножава с нея, той е привлечен физически от мъжете? — Поклати глава. — Замисляли ли сте се някога, че може би не иска да насилва жена? — Усмивката му изчезна и той изръмжа. — Изнасилването е ваша болест, не наша.

— Е, аз никога не съм сграбчвал жена и не съм й откъсвал главата, но той го направи! — Пит удари по пода. — И то на два пъти! Повярвайте ми, те бяха много горещи парчета. Бих ги изчукал с огромно удоволствие, ако някой ми ги беше подхвърлил. Дори не им проговори, преди да ги убие. — Пит щракна с пръсти — Просто така!

Джъстис се намръщи, погледът му се спря върху всеки от събратята му в помещението.

Тайгър изруга тихо.

— Или е бил извън себе си от ярост или е имал добра причина, за да убие безпомощните жени. Ще разберем за какво става въпрос!

Джъстис кимна мрачно и съсредоточи цялото си внимание върху пленника им.

— Пит? Поемаме на пътешествие! Сега ще ни отведеш до мястото, където държите Тами!

— Ще го направя! Нямам друг избор! Само се отдръпнете!

С махване на ръка, Джъстис даде знак на хората си да се отдалечат. Младежът пропълзя и се изправи на треперещите си крака. Хвърли поглед към Джъстис, който очевидно бе водачът им.

— Искам имунитет срещу съдебно преследване от властите за отвличане и всичко останало, което ченгетата ще се опитат да ми лепнат. Обещай ми и аз ще ви заведа право при 927.

Джъстис премигна няколко пъти, преди устните му бавно да се разтегнат в усмивка.

— Заклевам се, че ще ти дам имунитет според вашите закони. Има сделка. Хайде, заведи ни сега при жената и Новия вид!

— Можеш да го направиш, нали? Да ми издействаш имунитет? — Младежът се втренчи в него.

Очите на Джъстис се присвиха, усмивката му изчезна.

— Аз съм законът на Новите видове. Аз съм правосъдието[2]. Мога да ти дам всичко, което пожелаеш. Това е правото на Видовете, което няма нищо общо с вашия закон, освен ако аз кажа, че той действа. Имаш думата на Джъстис Норт, че ако ни помогнеш, вашите ченгета няма да те изпратят в затвора. А сега да вървим!

— Разбира се, че не искам да влизам в затвора. — Младежът кимна. — Това просто е една добре платена работа. Ще се нуждая от малко пари, преди да започна да ви съдействам. Искам сто бона.

Изражението на Джъстис стана още по-мрачно. Кимна рязко с глава.

— Имаш ги. Ще получиш сумата, след като си върнем обратно жената и когато се потвърди адреса на базата за тестване в Колорадо, който ни даде, и нашите хора са още вътре.

Пит се ухили, вече изглеждаше по-малко уплашен.

— Разбирам. Да вървим тогава! Мястото не е много далеч от тук.

 

 

— Не, не съм дефектна! — засмя се Тами. — Има много жени с моя ръст.

— Не исках да те обидя — промълви 927, — като те накарах да си мислиш, че имаш физически недостатъци.

— Няма проблем! Виждала съм няколко от вашите жени и те наистина са високи. Разбирам начина ти на мислене. В сравнение с жените със среден ръст, аз съм ниска. Аз…

Внезапно 927 се размърда, прекъсвайки думите й. В един миг скочи на крака и посегна към нея. Тами ахна, когато я сграбчи за ръцете и я издърпа да стане права. В крайна сметка се оказа скрита зад огромното му тяло. В следващия момент той се напрегна и изръмжа към вратата на килията.

По-възрастният мъж и Майк се приближиха към входа на клетката. Младата жена се подаде иззад великана, за да ги види, преди 927 да я бутне отново зад себе си и с ръка да я прикове до гърба си. Той беше твърде широк и висок, за да има тя поглед към вратата. От гърлото му излезе още едно дълбоко и злобно ръмжене.

— Виждам, че я харесваш — изкиска се по-възрастният. — Трябва да се размножаваш с нея, 927. — Гласът на мъжа стана твърд. — Ще накарам Майк да извади пистолета и да я застреля, ако не го направиш.

Страх прониза Тами. Защо го правят?

— Даа! — засмя се и Майк. — Виж това оръжие! Бум! Док се умори от чакане, докато ти ухажваш жената. Просто я наведи напред и намери правилната дупка. Това не трябва да е прекалено трудно за теб. Знам, че обичаш мъжете, но може да се преструваш, че ти е приятно.

— Достатъчно! — Възрастният човек въздъхна. — Продължавам да твърдя, момче, че той не е хомосексуалист. В миналото се е чифтосвал с техните женски. Може би има проблеми само с човешките жени.

— Вероятно по-късно е осъзнал, че има влечение към мъжете. Това се случва. Имах братовчед, който на трийсет обърна резбата. Ожени се и му се родиха четири деца, преди да признае на съпругата си.

— 927? — Възрастният мъж въздъхна шумно. — Или се размножавай с нея, или се отдръпни от пътя, за да я убие Майк. Толкова е просто! Но ти като че ли я харесваш и съм убеден, че ще се чифтосаш с нея. Постъпваш така, само за да ме ядосаш! Разбирам го, но търпението ми е към края си. Нямам повече време за губене!

— Ще трябва да застреляте мен — предупреди 927, като гласът му се сниши до страховито ръмжене.

Настъпи тишина. Най-накрая по-възрастния проговори.

— Ще обгазя клетката и когато излезеш извън строя, ще я имам. Не бих желал да го правя, защото сега нямам в наличност газ, но до края на деня ще ми доставят. Хайде, или се размножавай с нея, или се отмести!

— Ще ни пуснеш газ?! — 927 оголи зъби.

— Ще ни обгазява? — Тами мъчително си пое въздух, ужасът й бе мигновен.

Огромният Нов вид обърна към нея глава и се вгледа в очите й.

— Искаш ли да се размножаваш с мен? По-късно ще те изкарат оттук, но ще бъдеш жива, докато той реши, че е научил онова, което желае. Ще те оковат и ще те боли. Така постъпваха с нашите жени. Те викаха и пищяха. Понякога пускаха женските ни на други мъже, за да ги заплождат, и всичко започваше отначало. Такъв ли живот желаеш?

Тя поклати глава. Определено не.

— Искаш ли да се отместя и да му позволя да те застреля? Изгуби ли всичките си надежди?

Младата жена повторно поклати глава.

— Не съм готова да умра!

— Тогава ще трябва да ни пуснат газ. Това ще отнеме време — прошепна той.

Тами се взря в очите му и кимна.

— Нека ни обгазят.

927 й се усмихна и се обърна към враговете си. Усмивката му изчезна, когато им каза:

— Поръчайте вашия газ. Това е единственият начин, по който ще я отделите от мен.

— Мамка му — изруга Майк. — Док, разреши ми да стрелям по него. Сигурен съм, че няма да засегна жизненоважни органи и той ще се оправи.

— Това беше просто хитрост, за да го накарам да се размножава с нея. Ще сложим наркотик в храната му. Все някога ще поиска да яде или да пие. Спри водата в клетката. След като поеме медикамента, ще бъде принуден да се чифтоса с нея. Не исках да го упойвам за този експеримент, но той е твърде упорит. Ще се наложи да използваме лекарства, които да засилят половия му нагон. След като успеем да го накараме веднъж да се съвкупява с жената, възможно е после да го заставим да я опложда без да прибягваме повторно към медикаменти.

— Защо просто не им обгазим задниците, принудително да му вземем сперма и да я инжектираме в кучката, щом искаш да разбереш дали може да зачене кученца в утробата си?

— Нали вече се опитах да ви обясня. — Възрастният мъж въздъхна тежко. — Тествахме ги в продължение на години. Тяхната сперма е различна от нашата. Открихме, че по време на полов акт сперматозоидите им са високоактивни, само ако мъжките са възбудени. При ръчна манипулация, ако спермата им се вземе насилствено, то броят на подвижните сперматозоиди е нищожен. Освен това имат и кратък живот — загиват много бързо, почти в рамките на минута. Така и не можем да разберем защо се получава това — дали защото е изложен на кислорода или има нещо общо с температурата на средата — за да решим ефективно проблема. Когато изоставихме съоръженията за изпитване, загубихме много от оборудването. Имам нужда от 927, за да я заплоди по естествен път. Тогава може би ще имаме шанс за успех.

— Защо не го накараш да го направи с техните кучки?

— Женските им не произвеждат нито една жизнеспособна яйцеклетка. Само мъжките имат способността да се възпроизвеждат. Трябва да проведа няколко разговора, за да поръчам необходимите лекарства и да разбера докъде сме стигнали с прехвърлянията. Утре идват хора, които ще разширят пространството и ще монтират още четири клетки. Ако този тук не ще да се размножава с нея, може би другите мъжки ще го направят.

— Леле, ще я пуснеш и на петимата! — Майк се разсмя. — Мислиш ли, че тя ще оцелее?

— Нямам представа. Зависи, дали другите четирима ще я убият или не. Това е много важна работа!

— На кой му пука дали могат да се размножават?

Възрастният мъж се поколеба.

— Преди много време загубихме умението да ги създаваме. Не бяхме в състояние да ги възпроизведем така, както го е направил лекарят, който ги сътвори. Всички опити се провалиха. Много по-бързо е да се справим с репродуктивните им проблеми, отколкото да започнем от нулата и да се опитваме да повторим начина, по който са били създадени. Пробвахме в продължение на години, но не постигнахме нищо. Ако харесвате парите, които ви плащаме, трябва да ни помогнете да разберем това. Когато разкриха действията на Мерикъл, всичките им активи бяха замразени. Ние почти изчерпахме средствата, които получихме, преди това да се случи. Наложи се да потърсим по-креативни начини за печелене на пари от тях и затова тази работа е с приоритет.

— Няма ли да е по-лесно, ако ги размножавате с обикновени кучки?

— Не, те са много агресивни и доминиращи, така са конструирани гените им. Според начина им на създаване е много по-просто, ако можем да ги размножаваме с човешките същества.

— Страхотно!

— Страхотно ще бъде, ако успеем да се справим с проблема и намерим кой от мъжките ще може да я заплоди. Тогава ще сме в състояние да размножим останалите мъжкари с човешки жени и в рамките на първата година ще имаме стотици нови продукти. Помисли за ръста на печалбата и колко бързо можем да заменим онези, които загубихме. През годините научихме много и няма да повторим същите грешки с малките. Новородените ще бъдат обучавани да изпълняват заповеди още от първия ден.

— Много готино!

— Това е повече за оцеляване. Вероятно всички ние сме издирвани от полицията и ако не искаш да избягаш в някоя неизвестна страна от третия свят, където да продаваш дрънкулки на туристите, по-добре бързо се залавяй за работа, за да се справим с проблема. Това ще ти запази заплатата.

— По дяволите! — Майк изглеждаше мрачен. — Не знаех, че нещата са толкова зле.

— Нека да ги оставим насаме, докато се обаждам по телефона. Може би скоро ще се размножава с нея. От дълго време не се е чифтосвал с женска. Това беше още една причина да искам точно него. Съпротивата му трябва да е съвсем отслабнала.

Тами ги чуваше да говорят, но вече не обръщаше внимание на думите им. Тя внимателно наблюдаваше 927. Тялото му най-накрая се отпусна и той махна ръката си от нея, след което се обърна и я погледна.

— Уплашена си. — Бе подушил страха й. — Няма да им позволя да те вземат.

— Това е заради нещата, които казаха. — Ужасена погледна нагоре към него. — Искат да създадат деца, които да обучават, за да им се подчиняват?! А какво означава продукт? — Знаеше отговора, но беше толкова потресена да го проумее, че й бе необходимо той да го потвърди.

— Ние сме продуктите. Чувал съм това и преди. Първо бяхме предназначени да помагаме при създаването на нови лекарства, които тестваха върху телата ни. Сега те винаги говорят за нуждата си от пари и се опитват да ни принуждават да се борим за тях, дори съм чувал да казват, че искат да ни продават. Често ги подслушвам и чух техния таен план да създадат много от нас, а младите няма да знаят нищо за жестоките им методи. Мислят си, че могат да ги заблудят да станат онова, което ние отказваме да бъдем.

— Това е ужасно! — И зловещо. Мерзко. Болно. Безсърдечно. Тя спря, преди да започне да ругае.

— Ето защо нямах друг избор за онова, което сторих с жените. Аз видях какво правеха с нашите женски в продължение на години, опитвайки се да принудят телата им да се размножават. Твоето съзнание няма да може да издържи и крехкото ти тяло ще се пречупи. Жените ни са по-силни.

— Значи е истина? Че си убил другите две, които са ти довели? Мислех, че само се опитват да ме сплашат.

Той се поколеба.

— Те изпаднаха в ужас и започнаха да крещят, когато ме видяха. Плакаха и викаха. Рухнаха при вида ми. Знаех, че няма да издържат при размножаването или да са достатъчно силни да се изправят пред изпитанията. Щяха да ги прехвърлят от клетка в клетка, също като нашите жени по време на тестовете за разплод. Караха ги да се чифтосват с осем или девет от нас. Ако те откажеха и ние отказвахме. Повечето от тях са израснали в мъки и ние се опитвахме да ги защитаваме. Това поне беше някакъв малък контакт между нас и ние се отнасяхме добре помежду си. Женските ни имат много труден живот. Това, че умъртвих и двете безболезнено, беше милост от моя страна. Сега тяхното страдание щеше да е много по-голямо, отколкото някога са преживявали. Нашите жени ни споделиха какво са правили лекарите с телата им по време на тестовете. — Той потръпна. — Така или иначе, тези двете щяха да ги убият, ако бяха успели да оцелеят след размножаването и изпитанията. Самият аз бих предпочел да умра. Отнех им живота бързо и безболезнено. Това е за предпочитане пред мъченията, които щяха да ги доведат до лудост.

— Същото беше предвидил и за мен?

927 кимна мрачно.

— Ти си по-силна. Когато те вкараха тук, не се разкрещя и не заплака. Сви се в единия ъгъл и започна да ми говориш. Каза ми неща, които ме накараха да бъда сигурен, че си достатъчно силна, за да издържиш и разбрах, че си честна. Трябва да оцелееш и да дадеш необходимото време на Валиант, за да те намери. Няма да ти навредя и ще се отнасям към теб както към нашите жени, ако ни заставят да се размножаваме. Длъжна си да издържиш при тестването, когато те измъчват. А ако те отведат при други мъже, трябва да направиш същото, което стори с мен — да им говориш, а не да крещиш. Те ще подушат миризмата ми върху теб. Нужно е да поддържаш съзнанието си ясно. Жените ни го преживяват, защото ние ги утешаваме. Аз ще те утеша, Тами.

Искаше й се да заплаче, с усилие се пребори със сълзите. Мъжът беше толкова спокоен, когато й обясняваше какъв ад може да й се наложи да изтърпи. 927 бавно се приближи. Тя не протестира, когато я вдигна на ръце, отиде до леглото и седна с нея в скута си. Плътно я обгърна и я притисна към топлото си тяло.

— Ще те пазя. Плачеш ли, мъниче с красиви очи?! Ти беше много силна. Ще те прегърна и ще знаеш, че съм до теб.

— Благодаря. — Тами изгуби малката част от самоконтрола, който й бе останал. Притисна се към мъжа и тихо се разрида до гърдите му.

Щяха да го принудят да се размножава с нея, планираха да докарат още Нови видове и да я хвърлят на тях. Ако успееха с опита, щяха да й вземат бебето, все едно е кученце или котенце. Най-вероятно щяха да я използват многократно за разплод, докато станеше негодна за целите им и да я убият. Колко бебета ще изтръгнат от ръцете ми, преди да настъпи краят?

Докато плачеше, взе решение. Щеше да бъде силна, да направи всичко, което е необходимо, но щеше да се бори, за да живее.

Валиант щеше да я намери. Можеше и да не е скоро, но щеше да го направи. Просто трябваше да се моли да не забременее, ако се случеше най-лошото. Не искаше да даде на онези задници едно безпомощно бебе, което да измъчват.

Бележки

[1] Самозалепваща се лента. — Б.пр.

[2] Justice — в превод от английски означава правосъдие. — Б.пр.