Лорън Донър
Валиант (13)

Глава 13

Част от страха и паниката на Тами изчезнаха, тъй като реши, че Новият вид едва ли би я излъгал. Той бе достатъчно огромен, за да я нарани, ако искаше да я изнасили. Дори можеше да я убие досега. Фактът, че все още диша бе чудесен знак, че не е толкова зъл, колкото нейните похитители вярваха, или че след като помиришеше Валиант върху нея, това би означавало нещо за него. Позволи му да я насочи към леглото, където внимателно седна на ръба.

Мъжът приклекна пред нея, разтвори широко колене и постави краката й между бедрата си. Забеляза, че той сякаш се наслаждаваше да я държи прикована в капан. Не й се нравеше, че му харесва непрекъснато да нахлува в личното й пространство. Бе твърде близо, за да й е спокойно.

Погледът му потърси нейния.

— Колко?

— Не разбирам.

— Колко Нови видове са освободени?

— Не съм сигурна за точната цифра, но стотици.

Той направи няколко дълбоки вдишвания, но като че ли се ядоса отново.

— Колко стотици?

Тами се поколеба.

— Не знам. Всъщност Новите видове не искат да е известно на обществеността, хм, на хората. Предполагам, най-малко триста от тях живеят в Резервата. Също така има и в Хоумленд. Това е една голяма военна база, преобразувана и дадена на Видовете да я обитават. Там трябва да има няколкостотин. Вероятно и повече.

— Кажи ми някои номера, които познаваш.

— Не разбирам. Току-що споменах, че не съм сигурна колко са общо.

Той леко изръмжа и посочи към себе си.

— 927. Какви са цифрите, които знаеш? Какъв е бил номерът на Валиант?

— Не знам нито един. — Накрая го разбра. — Те никога не използват числата, дадени им в съоръженията за тестване. Когато са били освободени са си измислили имена. Нямах желание да питам Валиант какво е било, когато са били затворени. Не исках да го натъжавам със спомени от предишния му живот.

— Избрали са си собствени имена? — Той примигна учудено.

— Да. — Кимна тя. — Повечето от твоя вид имат названия като Джъстис и Брийз. — Направи пауза, преди да изброи списъка с имена, които бе чувала. — Тайгър, Флейм, Брас, Райдър, Смайли. — Замълча. — Обясниха ми, че са си избрали названия на неща, които обичат или на нещо, което има значение за тях. — Взря се в очите му. — Ако знаеха за теб, щяха да дойдат да те освободят. — След това прошепна: — Те не знаят за опитната лаборатория в Колорадо. Мислеха, че са открили и освободили всички.

Изведнъж великанът рязко се изправи и се отдалечи. Когато изръмжа силно и се заразхожда из клетката, Тами потрепери. Премести се назад в леглото, докато гърбът й се опря на металната решетка. Сви колене към гърдите, обгърна тялото си и започна мълчаливо да наблюдава мъжа. Той изглеждаше развълнуван и наистина ядосан. Беше отговорила на въпросите му, но съжали за последната част. Може би бе толкова гневен, защото другите бяха освободени, а той стоеше затворен.

— Валиант никога няма да спре да ме търси. Това означава, че ще ни намери — теб и мен. Ще те освободят. — Изрече го тихо, като се надяваше гласът й да не достигне дотам, където бяха отишли лекарят и неговите двама слуги. — Ние с него наистина се обичаме и той няма да се откаже.

Новият вид спря да крачи и я погледна. Бавно се приближи и приклекна до леглото.

— Ако скоро не се чифтосаме, техниците ще те отведат далеч от мен — прошепна 927.

— Не! — Младата жена отчаяно поклати глава, боеше се, защото знаеше какво точно означава това. Секс.

— Аз ще те мириша и по този начин ще си спечелим време.

— Какво?

Внезапно великанът се протегна и я сграбчи за прасеца, дръпна рязко, а с другата си ръка я хвана за лакътя, за да я просне върху леглото, където тя падна. Дъхът й спря, стотина килограма мускулеста маса я затисна, когато Новият вид се изпъна върху нея.

Вторачи се в него и изхлипа. Мислеше си, че след като разговаряха, е в безопасност, бе сигурна, че няма да я нарани. Той изглеждаше мрачен, лицето му се оказа на сантиметри от нейното. Мъжът наведе глава и зарови нос в шията й.

— Отпусни се. Няма да ти причиня болка — изрече тихо, дишайки в ухото й. — Те винаги подслушват. Но сега сме близо един до друг и няма да ни чуят. Няма да се чифтосваме, но трябва да ги накарам да повярват, че съм заинтересован. В противен случай ще те отведат от килията и могат да те убият, ако сметнат, че експериментът се е провалил. Разбираш ли?

— Да — едва прошепна. Докато се бореше със страха, принуди мускулите си да се отпуснат. — Има ли микрофони, за да слушат какво си говорим? — продължи да шушне, също като него.

— Освен това ни наблюдават с камери, но не ги търси с поглед. Онези ще станат подозрителни.

Той се размърда, прикова я под себе си и напълно я покри с тялото си, като внимаваше да не я смаже. Тами изпитваше първичен страх от факта колко малка и безпомощна се чувства. Не й оставаше друг избор, освен да се надява, че няма да я нарани. Новият вид беше едър и миришеше на сапун и пот. Не беше неприятно, но беше чуждо. Бе свикнала с аромата на Валиант. Постави длани на гърдите му. Кожата му беше също толкова гореща, както и на Валиант, сякаш имаха треска, но те просто бяха с по-висока телесна температура от хората. Устоя на желанието да го отблъсне, вече знаеше, че би било безполезно усилие.

Мъжът повторно зарови лице в шията й, подуши я шумно, вероятно заради микрофоните, преди отново да й заговори тихо:

— Наистина ли Валиант ще те търси и няма да се откаже, докато не те намери?

— Да. — Младата жена не се съмняваше. — Всички ще го сторят. Имам предвид Новите видове.

Меко ръмжене се изтръгна от устата му.

— Ще направя всичко по силите си, за да те задържа тук. Те ще те убият, ако сметнат, че не искам да се чифтосвам с теб. В противен случай за тях нямаш стойност. След това ще ме отведат там, където са ме създали и ще отчетат опита да ме размножат с човешко същество за неуспешен.

Тами затвори очи и запреглъща рукналите сълзи. Той притисна лице до шията й, намести се върху нея, като я принуди да разтвори крака, докато се намърда между бедрата й. Страхът и психическото изтощение накрая я събориха. Искаше й се да плаче от самосъжаление, че това се бе случило именно с нея. Вкопчи се в плътта му, само за да намери известна утеха.

— Лежи тук и си почивай. Не се бой от мен, дребосъче с красиви очи.

— Казвам се Тами.

Той вдъхна кожата на шията й.

— Хубаво е да подуша друг от моя вид върху теб.

— Не ти ли позволяват да се виждаш с останалите?

— Не.

Мъжът беше сам. Тя протегна ръце и ги обви около врата му. Той не протестира срещу прегръдката и влиянието, което имаше върху него. Бе я хванал като в капан под огромното си тяло, но тя не се чувстваше застрашена.

Дълбоко в себе си, Тами разбра едно нещо. Новият вид беше самотен и имаше нужда да я държи, вероятно копнееше за утеха точно толкова, колкото и тя. Затвори очи и се отпусна. Мислите й незабавно се понесоха към Валиант. Той щеше да я намери по някакъв начин. Трябваше да го направи. Прозявката й я изненада. Всичкият адреналин започна да се оттича от тялото й.

 

 

Тайгър свирепо изгледа Чарли Артцола. Човекът бе намерен близо до Резервата, завързан вътре в колата си. С охота разправяше, че е невинен за отвличането на Тами, но Тайгър не му вярваше. Мъжът или бе в пълно неведение относно чувството им за мирис, или наистина ги мислеше за глупаци.

— Казах ви. Бях в офиса си и изведнъж онзи човек влезе. Докато госпожица Шаста и офицерът пристигнат, той държеше насочен срещу мен пистолет. Нямах време дори да ги предупредя, преди да убие охраната й. Бях ужасен. Насила ме изведе навън заедно с нея и обясни, че ако не му помогна да излезе през портите, ще ми пръсне мозъка. Опитах се да я спася, когато той я бутна в багажника, после сам скочи вътре и ми каза да го затворя. Знаех, че ще я убие, ако предупредя пазачите пред вратите. Боях се за живота си, така че направих онова, което ми нареди.

Тайгър злобно изръмжа и пристъпи две заплашителни крачки към адвоката. Дори не погледна към Джъстис за разрешение. Приближи до мъжа и с опакото на ръката си го удари силно по бузата.

— Лъжеш! — изрева. — Ние подушихме твоя офис и проследихме миризмата по пътя до автомобила ти. Подушихме също и него. В багажника е била само жената. Не е имало друг човек. Ти си я отвлякъл и сега ще ни кажеш къде я държиш. Къде я криете?

Адвокатът изстена от болка и облиза окървавената си устна, сцепена в ъгъла. На бледата му кожа се бе появил червен отпечатък. Погледът му се фокусира върху Джъстис.

— Знаеш, че никога няма да те излъжа. Работя за теб в продължение на почти една година. Аз съм благонадежден и всичко, което казах е истина. Точно така се случи. Нямах избор. Човекът с пистолета ми каза къде да карам и аз го направих. Може би е носил нещо, с което да прикрие миризмата си. Беше с военни дрехи и шапка. Затова вероятно не можете да го помиришете. Един друг мъж ни чакаше на мястото, до което ми бе наредено да карам, той насочи срещу мен оръжие и ми заповяда да отворя багажника, тогава приятелят му излезе. Те взеха госпожица Шаста, мен ме завързаха, и потеглиха с нея. Седях там безпомощен, докато вашите хора ме намериха. Кълна се, Джъстис. Аз съм жертва в тази ситуация толкова, колкото и жената.

Спокойното изражение на лицето на Джъстис не се промени. Той бавно разхлаби вратовръзката си и я издърпа я през главата, след това посегна към копчетата на сакото и ги разкопча едно по едно. Остави го настрана, за да разкопчее бялата си риза. Съблече я и гърдите му останаха голи. След това хвана колана, докато събуваше мокасините.

— Какво правиш? — Гласът на адвоката се разтрепери от страх. — Джъстис? Защо се събличаш?

Джъстис го стрелна с поглед и се вторачи в Чарли Артцола.

— Този костюм струва две хиляди долара. Не искам да се изцапа с кръв. Моите хора те намериха, защото поставяме проследяващи устройства на всичките ни превозни средства, но за съжаление не можем да наблюдаваме направлението ти, докато не се активира. Не знаем къде си я отвел, тъй като си бил паркирал вече, когато разбрахме, че е отвлечена. Наясно си с нещата, понеже ти беше този, който изготви споразумението, с което всички човешки сътрудници се съгласиха с това приспособление. Ти знаеше, че твоят автомобил ще бъде намерен. Трябваше да изчезнеш. Вместо това, разчиташ на моето доверие и на твоите способности да лъжеш убедително, за да се предпазиш от гнева ни.

— Съжалявам, че загубихте един от вашите хора, но не аз го убих. Вината е на човека, който ме накара да го изведа извън портите заедно с госпожица Шаста. Не мога да се завържа сам. Виждаш ли? Това е доказателство, че не лъжа.

Джъстис сгъна панталоните си, беше останал само по черни боксерки. Обърна се и подаде нагънатите си дрехи на един офицер от Новите видове, стоящ до вратата.

— Моля те, отнесете ги в другата стая. Кръвта плиска навсякъде.

— Исусе Христе! — простена Чарли. — Какво ще правиш? Това съм аз, Джъстис. Аз съм твой приятел. Знаеш, че никога няма да предам хората ти. Никога. Разбирам, че всички сте разстроени, понеже госпожица Шаста е отвлечена, но само я отведох оттук, за да не ми пръснат мозъка.

— Приятелите не отвличат една от нашите жени и не я предават на врага. — Обърна се Джъстис с ръмжене.

— Тя не е Нов вид. Човек е. Никога не бих сторил това на вашия вид и със сигурност няма да го направя за моя.

— Тя е една от нас, независимо от нейната кръв. Говори, Чарли! Говори сега или ще те принудя! Никой, освен Новите видове, не знае, че си тук. В Резервата има много места, където да заровим тялото ти, след като приключим с теб. Ако искаш да живееш, кажи ни къде да намерим жената. — Джъстис обикаляше около адвоката, ръмжеше и се зъбеше. — Научихме се да изтезаваме, така както правеха с нас. Аз съм експериментален прототип, Чарли. Те наистина ме нараняваха жестоко. Има хиляди начини да те накарам да крещиш и да кървиш, без да те убивам. Много ще страдаш.

— Джъстис, кълна се! Имаше още един мъж и той…

— Не си убил моя офицер — изрева Джъстис. — Той оцеля. С когото и да работиш, ние сме наясно, че някой се е свързал с теб и че имаш минимум един партньор, който или е идиот, или ти е отредил да бъдеш мъртъв. Той или тя, ти даде лекарството, което използва при Флейм? То е много силно успокоително, но не достатъчно, за да спре сърцето му. Скоро ще се събуди и когато това стане, ще бъде в състояние да ни каже какво точно се е случило, докато е придружавал госпожица Шаста до офиса ти.

 

 

Валиант се изтръгна от хватката на Брас. Бе видял на мониторите повече от достатъчно и искаше да разкъса човека, за да получи отговорите. Джъстис му бе обещал, че ще му даде шанс, знаейки, че в този момент яростта му е твърде силна, но всичко това продължаваше прекалено дълго. Втурна се към стаята, където беше задържаният.

Вратата все едно се взриви, когато я отвори, и с ръмжене нахлу в помещението. Погледът му незабавно се впи в мъжа, завързан за стола в ъгъла. Исполинът отметна глава и изрева към човека, отвлякъл Тами.

— Исусе! — изпищя Чарли Артцола, взирайки се във Валиант.

— Не го убивай! — нареди тихо Джъстис. — Трябва да ни каже къде я е отвел и на кого я е предал. Той има партньор.

Валиант изръмжа, оголи зъби и тялото му се разтърси. Стисна ръце в юмруци.

— Разбирам. Ще сдържам гнева си, макар да ми е трудно.

Джъстис се прокашля.

— Тъкмо щях да му покажа какви страдания ще му причиня, за да го накарам да ни изпее нужната ни информация.

— Позволи ми това удоволствие — Валиант изръмжа, отвори широко уста, мускулите му се обтегнаха, докато тялото му се напрягаше в очакване на изтръгването на истината от адвоката. Огромният мъж желаеше кръвта на човека. — Ще го принудя да ни каже всичко.

— Исусе Христе! — простена Чарли. Той се подмокри, урината се събра на стола, след което потече надолу по краката му. Ужасеният му поглед се стрелна към Джъстис. — Не му позволявайте да се доближава до мен! Жената каза, че той ще ме изкорми и ще ме нахрани с червата ми.

Джъстис стрелна Валиант и повдигна вежди, когато погледите им се срещнаха. След това се обърна с гръб към Артцола и се ухили към събратята си.

— Значи тя ти е обяснила какво ще направи Валиант с теб? — изръмжа думите. — Предупредила те е, че предателството ще ти струва скъпо. — Като си придаде мрачен вид, отново се обърна към пленника. — Къде е тя? Къде я отведе? На кого я предаде? Нужни са ми отговори или Валиант ще направи точно онова, с което те е заплашила. А ние ще наблюдаваме, без да си мръднем пръста. Ще страдаш в невъобразима агония, която ще трае дълго, докато умреш.

— Ще бъде много болезнено — просъска Валиант. Облиза устни и показа острите си зъби, за да докаже твърдението си. — Плътта лесно се разкъсва.

Адвокатът кимна обезумял.

— Закълнете се, че той няма да ме докосне. Искам да живея.

Джъстис дълго запази мълчание, след което каза:

— Ще живееш, ако ни помогнеш да я намерим и тя все още е жива.

— Той не планира да я убие, но няма да е моя вината, ако Новият вид, заради когото я взе, я умъртви — със заекване бързо заобяснява Чарли Артцола. — Той иска да я пусне при един от вашия вид. Човекът, който ми плаща, е доктор Адам Зенлит. Работил е за Мерикъл Индъстрийс. Когато започнах да упражнявам професията си в Хоумленд, той ме вербува. Предложи ми много пари, от които имах нужда. Имам бивша жена и стотици задъл…

Валиант изрева за пореден път и приближи към мъжа, пръстите му се извиха като щипци.

Джъстис го погледна, след това насочи вниманието си пак към адвоката.

— Него не го интересува защо си го направил. Спри да се извиняваш за предателството си и ни кажи къде е жената и нещо повече за човека, който я държи.

— Не знам чак толкова много. Искаше госпожица Шаста, защото му съобщих, че един от твоите хора е решил да се ожени за нея. Плаща ми да го информирам за такива неща. Той разполага с Нов вид върху когото експериментира, но онзи е толкова ненормален, че убива всяка женска, пусната в клетката му. Зенлит харесва да му викат „доктор“. Разбрал е, че Новите видове не могат да се размножават помежду си, затова е планирал да направи опит като събере един от вашите с човешка жена, за да види дали тя ще забременее. Док си мисли, че след като един от вас я е чукал, то и неговото момче ще направи същото. Ето защо се нуждае от нея и ми плати да я отведа при него. Ще я заключи в една клетка с онова същество и ще наблюдава дали то ще я чука или ще я убие като другите. Новият вид, с когото той разполага, наистина е животно, Джъстис. Видях го веднъж и трябва да ти кажа, че в него няма грам човещина.

Валиант се втурна напред. Джъстис му препречи пътя, сграбчи го и го блъсна в стената. Наложи се да се бори с него, за да го прикове там.

— Ако го убиеш, няма да я намерим — изръмжа той.

Исполинът затвори очи и кимна. Джъстис отпусна хватката си и освободи едрия мъжкар. След това се обърна към човека, на когото се бе доверил по погрешка.

— Разкажи ни всичко, което знаеш.

Адвокатът закима трескаво.

— Ще го направя. Те имат къща под наем и именно там се срещаме. Новият вид го държат в клетка и непрекъснато го тъпчат с медикаменти, за да е постоянно буден. Изплаши ме до смърт, защото има черни, леденостудени, мъртви очи. Като на сериен убиец. Беше ми наредено да я отведа до къщата, което и направих. Зенлит има две момчета, които работят с него и те я поеха. Притежават и друга сграда, но не знам къде, нито пък мястото, където държат заключен Новия вид. Чух ги да казват, че ще изчакат, докато се стъмни, за да го докарат и да го подготвят за нея, преди да я заведат при него. Наричат го 927, а понякога му викат и звяра. — Чарли преглътна. — Чух Зенлит да споменава, че от всички мъжки индивиди, той имал сперма с най-висока концентрация на сперматозоиди. Не знам откъде са го докарали и къде обикновено работи доктора, но дойде специално тук да търси жената, правила секс с Нов вид.

— Къде е тази къща? — Джъстис се приближи още по-близо и ръцете му се свиха в юмруци.

Чарли помълча, след което каза:

— Закълни се, че няма да ме убиете или да ме нараните! — Погледът му рязко отскочи към Валиант, притиснат до стената, където Джъстис го беше запратил, преди отново да се върне към лидера на Видовете. — Искам да се закълнеш в живота на твоите хора, че ще изляза от тук цял и жив, ако ви помогна да я намерите.

— Винаги държа на думата си — изръмжа Джъстис. — Аз съм човек на честта. Кълна се, че няма да те убием и няма да позволя на Валиант да те докосне, ако тя е още жива. Но отказвам да давам каквито и да е обещания за освобождаването ти. Ти предаде моите хора, но аз съм готов да те предам на вашата правосъдна система. Тя е много по-хуманна от нашата.

Адвокатът каза адреса на къщата и добави:

— Но сега те са я преместили. Слънцето залязваше, когато твоите хора ме намериха.

— С какво щяха да я откарат? Видя ли друг автомобил?

— Един голям бял микробус, без прозорци. По него нямаше никакви отличителни знаци, а и не погледнах регистрационните табели. Това са хора, които не искат да бъдат забелязани. Задните две врати също нямаха стъкла. Това е всичко, което мога да ти кажа.

— И не знаеш къде са я откарали?

Мъжът се поколеба твърде дълго.

— Не. Не знам.

Валиант изрева злобно. Джъстис свирепо изгледа Чарли.

— Пак лъжеш. Смърдиш на безчестие. Кажи ми къде са я завели или ще го оставя да ти изтръгне вътрешностите. — Погледна към офицера до вратата. — Тайгър? Намерихте ли хубаво място, където да заровим трупа му, ако се наложи да го убием?

Тайгър се усмихна студено.

— Разбира се. Точно в средата на Дивата зона. Никога няма да го открият.

— Наистина не знам — почти изхлипа адвокатът. — Само ми е известно, че е някъде близо до къщата. Вчера, докато предавах на Зенлит информацията, едното от момчетата му отиде да храни звяра. Нямаше го около двадесет минути. Кълна се! Бог ми е свидетел, че това е всичко, което знам.

Джъстис се поотпусна. Обърна се и срещна погледа на Валиант.

— Хайде да тръгваме!

Отвън, до вратата, някой подаде на лидера дънки и тениска. Бе поискал да му изпратят дрехи още преди да влезе в стаята. Той пое облеклото, кимна с благодарност, и се взря във Валиант.

— Е, била е жива, когато я е оставил. Тя е силна, Валиант. Заплашила е човека до такава степен, че той изпита ужас секунди след като ти нахълта в помещението. — Джъстис се усмихна. — Откъде й е дошло на ум, че ще му изтръгнеш вътрешностите?

Исполинът сви рамене, твърде притеснен и ядосан, за да му е забавно.

— Идея си нямам. Но това е моята Тами. Тя е умна. — Гласът му се прекърши.

Джъстис се протегна и стисна ръката му.

— Ще я открием!

— Ще си я получиш обратно, Валиант — кимна Тайгър. — Джиповете са готови. Да тръгваме!