Нора Робъртс
Произход в смъртта (7)

6.

„Приличат на двойка сънливи котки — помисли си Ив. — Отпуснати и лениви, сякаш всеки момент ще се сгушат една в друга за малка утринна дрямка на припек.“ Луиз носеше някаква дълга бяла туника и според Ив приличаше на древна богиня. Стоеше й прекрасно. Краката й бяха боси, а пръстите — лакирани в блестящо розово. Чарлз също не си бе направил труда да обуе обувки, но поне ноктите му не бяха розови. Той също бе избрал бяло — широки панталони и свободна риза.

Изглеждаха толкова поруменели, че Ив се зачуди дали не са успели да откраднат време за едно бързо чукане, след като им се бе обадила, и веднага си пожела мозъкът й да не бе задълбавал в тази посока.

Обичаше ги и двамата, дори започна да свиква с идеята за тях като двойка. Но не искаше да мисли за онази част, свързана с търкалянето им между чаршафите.

— Свежа и ранобудна, лейтенант Сладурче! — Чарлз целуна Ив по бузата, преди тя да успее да го избегне. — Виж ти, кой е тук! — Той прегърна Пийбоди и бързо и топло я целуна по устните. — Вкусната детектив Делия!

Пийбоди се изчерви и запърха с мигли, докато Ив я смушка в ребрата.

— Тук сме по служба!

— Ние сме на кафе. — Луиз се върна в дневната, отпусна се на дивана и вдигна чашата си. — Не ме питай нищо по служба, докато не съм си взела първата доза. Вчера в клиниката и приюта откарах пълни четиринадесет часа. Днес е ден за мързел.

— Ти познаваше ли Уилфред Айкоув?

Луиз въздъхна.

— Поне седни! Пийни от кафето, което моят красив любовник бе така любезен да направи. Вземи си поничка!

— Вече закусих.

— Е, аз не съм — Пийбоди седна и си взе една. — Измъкна ме направо изпод душа.

— Изглеждаш страхотно — изкоментира Луиз. — Съвместното съжителство ти се отразява много благоприятно. Как се чувстваш физически?

— Добре. Завърших терапията, показателите са в норма.

— Справи се наистина чудесно! — Луиз потупа Пийбоди по коляното. — Нараняванията ти от нападението, което се случи само преди няколко седмици, бяха дяволски сериозни. Явно си се трудила упорито, за да се върнеш толкова бързо.

— Здравата физика помага — тайно Пийбоди желаеше да е по-деликатна, по-фина като Луиз.

— Ако сте приключили с любезностите… — Ив присви очи.

— Да, познавах доктор Айкоув и бегло познавам сина му, професионално. Случилото се е трагедия. Той бе пионер в своята област. Би могъл още десетилетия да работи и да се наслаждава на живота.

— Познаваше ли го лично?

— До известна степен чрез моето семейство. — Луиз беше със синя кръв, от богата фамилия. — Възхищавах се на работата му и неговата всеотдайност. Надявам се бързо да намерите кой го е убил.

— Прегледах някои от неговите записки, по-специално делата на пациентите, които е съхранявал в домашния си кабинет. В компютъра му може да се влезе само с парола, дисковете са с код за достъп, текстът на записките е зашифрован.

Луиз сви устни.

— Много предпазливо.

— В тях той споменава пациентите си с букви и цифри, никога по име.

— Изключително предпазливо. Сред пациентите му бяха много влиятелни хора — политици, известни личности, магнати и така нататък. Но всъщност никой не знае кои са, тъй като той никога не разкри имена.

— Случаите, за които ти говоря, са съмнителни. Всички пациенти са жени на възраст между седемнадесет и двадесет и две.

Елегантните вежди на Луиз се събраха.

— Всичките ли?

— Повече от петдесет. Записаните данни сочат, че са подлагани на лечение в продължение на четири — пет години.

Сега Луиз се изправи. Бе привлякла вниманието й.

— Какъв вид лечение?

— Ти ми кажи — Ив извади от чантата си разпечатка на един от дисковете и подаде страниците през масичката за кафе.

Докато четеше, Луиз все повече се смръщваше. Започна да си мърмори нещо под нос, поклати глава.

— Експериментално — да, но подробностите са неясни. Тези данни не могат да бъдат фактическите му бележки. Това е като обзор: физически, умствени, емоционални характеристики, способности… Всъщност комплексен подход — това е неговият метод. Лечение на пациента, а не премахване на симптомите. Напълно съм съгласна. Но тук… Млада жена, отлично физическо състояние, висок коефициент на интелигентност, малки корекции на зрението и лицевата структура. Четири години на лечение и обучение, отразени в няколко страници. Трябва да има повече.

— Обектът човек ли е?

Луиз стрелна поглед нагоре, след това обратно към бележките.

— Жизнените показатели и лечението показват, че става въпрос за човешки женски индивид. Проверявали са я редовно и щателно, не само за дефекти и болести, но и за интелектуален и художествен напредък и спортни постижения. И има петдесет от тях?

— Толкова открих досега.

— Настаняване — каза Луиз тихо. — В някое училище? На работа?

— Далас не мисли така — каза Чарлз без да сваля очи от Ив.

— Тогава какво… — Луиз млъкна, видяла погледа, който си размениха любовникът й и Ив. — О, Боже!

— За получаването на лиценз за професионална компаньонка е необходимо да бъдат преминати тестове — започна Ив.

— Точно така. — Чарлз поднесе към устните си чашата с кафе. — Проверка на здравословното състояние, за да се изключат болести и инфекции. Някои психологически тестове, за да се елиминират сексуалните отклонения или извращения. И за да запазиш лиценза си, трябва редовно да се подлагаш на проверки.

— И има различни нива, с различна таблица на таксите.

— Разбира се. Нивото на лиценза се определя не само според предпочитанията, но и от уменията. Интелигентност, познания по изкуствата, способността да забавляваш, собствения ти… стил. Уличното ниво, например, не изисква умението да обсъждаш с клиента история на изкуството или да знаеш Пучини на свински латински.

— Колкото по-високо е нивото, толкова по-голяма е таксата.

— Правилно.

— И колкото поставеното ниво е по-високо, толкова и хонорарите за агенцията, която е обучила, тествала и лицензирала компаньонките, са по-големи.

— Отново вярно.

— В това няма смисъл! — прекъсна ги Луиз. — Защо човек с възможностите, знанията и интересите на Айкоув ще подготвя и тества бъдещи компаньонки? С каква цел? А и тяхното обучение и сертифициране не отнема години. Хонорарите му биха били смехотворни, в сравнение с тези, които получава за основната си работа.

— Човекът се нуждае от хоби — добави Пийбоди, докато се чудеше дали да си вземе още една поничка.

Чарлз прокара нежно върховете на пръстите си по косата на Луиз.

— Тя няма предвид обикновените компаньонки, скъпа. Нали, Далас? Тук става въпрос за продажба не на обичайната услуга, а за целия пакет.

— Продажба… — Луиз пребледня. — О, Боже мой, Далас!

— Това е версия. Аз работя по няколко. Съгласна ли си като медик, че степента на защита на тези дискове е изключително висока?

— Да, но…

— Че самите бележки са непълни, а също и необичайни?

— Съгласна съм. Но трябва да видя повече данни, за да добия мнение за тяхното предназначение.

— Къде са снимките? — попита Ив. — Ако ти, като лекар, документираш тази информация в течение на години, не би ли сложила снимки на този пациент? За извършената промяна в определени моменти. Най-малкото, преди и след процедурата?

За момент Луиз не каза нищо, а след това изпусна дълга въздишка.

— Да. Бих документирала подробно всеки етап от лечението, неговата продължителност, кой ми е асистирал. Щях да впиша имената на пациента, както и тези на медицинския и техническия персонал, помагал при тестването. Най-вероятно бих добавила свои лични наблюдения и коментари. Но това не са задълбочени медицински бележки и в никакъв случай — медицински картони.

— Добре. Благодаря — Ив протегна ръка за разпечатките.

— Мислиш, че е бил замесен в някаква… търговия с хора? Значи затова са го убили.

— Това е просто теория. — Ив се изправи на крака. — Много голяма част от лекарите си въобразяват, че са Господ.

— Някои — отвърна хладно Луиз.

— Дори и Бог не е в състояние да създаде перфектната жена. Може би Айкоув е решил да спечели точка срещу Всевишния. Благодаря за кафето — добави Ив и се отправи към вратата.

— Според мен до голяма степен й съсипа деня — изкоментира Пийбоди, докато вървяха към асансьора.

— Е, така и така съм започнала, да отидем да разваля деня и на доктор Уил.

 

 

В дома на Айкоув вратата им отвори домашен дроид, който изглеждаше като жена в непретенциозните четиридесет, с приятно лице и стройна фигура. Заведе ги директно в официалната гостна, предложи им да седнат, попита ги дали искат нещо освежаващо и, след като двете отказаха, излезе от стаята. Секунди по-късно влезе Уилфред. Лицето му бе бледо и изпито от умора, под очите му тъмнееха кръгове.

— Имате ли новини? — попита веднага той.

— Съжалявам, доктор Айкоув, но към този момент нямаме какво да ви кажем. Но имаме някои допълнителни въпроси.

— О! — потърка с пръсти нагоре-надолу основата на носа си. — Разбира се!

Когато мъжът приближи към тях и седна, Ив видя едно малко момченце да наднича от вратата. Русата му, почти бяла коса, беше сресана нагоре по последна мода и откриваше очарователно детско личице. „Има очите на майка си — отбеляза Ив. — Тъмносини, почти виолетови.“

— Мисля, че може би ще желаете да обсъдим въпросите насаме — каза Ив на Айкоув.

— Да. Жена ми и децата все още закусват.

— Очевидно не всички. — Ив кимна към вратата и доктора успя да се обърне навреме, за да зърне сина си, преди момчето да успее да се скрие.

— Бен!

Рязката команда застави детето да излезе от своето скривалище. Той погледна виновно, а главата му клюмна засрамено на гърдите. „Но очите му — забеляза Ив — горяха с жадно любопитство, въпреки позата на разкаяние.“

— Нима не сме обсъждали, че е недопустимо да се подслушват чужди разговори?

— Да, сър.

— Лейтенант Далас, детектив Пийбоди — каза Айкоув, — моят син.

— Уилфред Б. Айкоув Трети — обяви момченцето, изпъвайки раменете си. — Бенджамин е второто ми име. Вие сте от полицията.

Понеже познаваше добре своята партньорка, Пийбоди пое тежестта.

— Точно така. Много съжаляваме за дядо ти, Бен, и сме тук, за да говорим с баща ти.

— Някой е убил дядо ми. Намушкал го е в сърцето.

— Бен…

— Те знаят. — Лицето на детето изразяваше чувство на неудовлетвореност, когато се обърна към баща си. — Сега трябва да задават въпроси, да събират доказателства, за да тръгнат по следа. Имате ли заподозрени? — попита то.

— Бен — каза Айкоув по-нежно и обви ръка около раменете му. — Синът ми не иска да следва семейната традиция и да продължи в областта на медицината. Той се надява да стане частен детектив.

— Ченгетата са длъжни да следват прекалено много правила — обясни момчето. — Частните детективи ги нарушават, получават големи, тлъсти суми и се мотаят с тъмни личности.

— Той обича дисковете с детективски книги и игри — поясни Айкоув с лека усмивка.

„И с гордост в очите“, помисли си Ив.

— А щом вие сте лейтенант, значи може да командвате всички наоколо, да крещите по тях и такива неща.

— Да — Ив почувства как устните й неволно потрепнаха в усмивка, — тази част ми харесва.

В коридора се чу шум от забързани стъпки и на вратата се появи Аврил с виновен израз на лицето.

— Бен! Уил, съжалявам! Той избяга от мен.

— Нищо лошо не е станало. Бен, върни се в трапезарията с майка си.

— Но аз искам…

— Без възражения!

— Бен — гласът на Аврил беше като шепот, но свърши работа. Главата на момчето клюмна отново, то провлече крака и излезе от стаята. — Извинявам се за прекъсването — каза Аврил и изви устни в усмивка, която не стигна до очите й, след това се отдалечи.

— Решихме да оставим децата вкъщи за няколко дни — обясни Айкоув. — Медиите невинаги спазват траура и не щадят невинните.

— Синът ви е истински красавец, доктор Айкоув — обади се Пийбоди. — Прилича на жена ви.

— Да, така е. И двете ни деца са изцяло на Аврил. — Усмивката му се стопли и стана искрена. — Успешно съчетаване на гените. Какво искате да знаете?

— Имаме някои въпроси относно информацията, записана на дисковете, които взехме от домашния кабинет на баща ви.

— О?

— Данните бяха кодирани.

Чертите му потрепнаха почти незабележимо, но изражението му коренно се промени. Недоумението в погледа му отстъпи място на шока, потиснат веднага и маскиран като леко любопитство.

— Медицинските бележки често пъти изглеждат като код за лаиците.

— Това е вярно. Но дори когато текстът стана достъпен, съдържанието е озадачаващо. Баща ви изглежда си е водил бележки за лечението на около петдесет пациенти — от женски пол, на възраст от края на пубертета до началото на двадесетте им години.

Лицето на мъжа остана непроницаемо.

— Да?

— Какво знаете за тези пациенти, за това… лечение, доктор Айкоув?

— Нищо не знам — той разпери ръце. — Как мога да кажа, без да съм прочел записките? Не бях осведомяван за всичките случаи на баща ми.

— Очевидно тук става дума за специален проект и баща ви е взел специални мерки за защитата му. Останах с впечатлението, че неговата област е възстановителната и пластична хирургия.

— Да. Повече от петдесет години баща бе насочил своите умения в тази област. Той проправи пътя…

— Наясно съм с неговите постижения — Ив заговори умишлено грубо. — Аз питам за неговите интереси и работата му извън областта, в която той е публично известен. Питам за неговите странични занимания, доктор Айкоув. Онези, които включват обучение и тестване на млади жени.

— Боя се, че не ви разбирам.

Ив извади от чантата си една от разпечатките и му я подаде.

— Може би това ще освежи паметта ви?

Той прочисти гърлото си и прегледа страниците.

— Опасявам се, че не. Казвате, че сте намерили тези дискове в домашния му кабинет?

— Точно така.

— Вероятно са материали на някой колега — той вдигна глава, но не погледна към Ив. — Нищо тук не ми подсказва, че това са бележки на баща ми. Те са много непълни. Някакви научни експерименти, разбира се. И честно казано, не виждам какво общо могат да имат с разследването.

— Аз решавам какво има връзка с моето разследване. В дисковете, намерени в кабинета на жертвата, се съдържа информация за повече от петдесет неидентифицирани млади жени, които са били подложени на тестове и оценки, някои на операции, в продължение на няколко години. Кои са те, доктор Айкоув? Къде са?

— Не ми харесва тона ви, лейтенант!

— Много пъти са ми го казвали.

— Предполагам, че тези жени, са били част от доброволна група за тестване, която е заинтригувала баща ми. Ако знаехте нещо за реконструктивната хирургия и пластика, щяхте да сте наясно, че тялото не е просто кутия, съдържаща някаква награда. Когато то е сериозно повредено, това се отразява на мозъка, на емоциите. Човешкото състояние трябва да се разглежда като едно цяло. Пациент, изгубил ръката си при катастрофа, губи повече от крайник и е необходимо да се лекува за тази загуба, да се учи и тренира, за да се адаптира към нея и да води спокоен и продуктивен живот. Възможно е баща ми да се е интересувал от този конкретен проект, тъй като експериментът му е давал възможност да наблюдава физически лица в продължение на няколко години, докато биват изследвани и оценявани на всяко ниво.

— Ако този експеримент се е провеждал във вашата клиника, вие щяхте ли да знаете за него?

— Със сигурност.

— Вие и баща ви сте били много близки — напомни Пийбоди.

— Да, бяхме.

— Мисля, че ако е бил заинтересуван от този проект дотолкова, че да държи дисковете в домашния си кабинет, рано или късно той е щял да го обсъди с вас. Като баща със син, като колега с колега.

Айкоув понечи да каже нещо, но се спря, сякаш за да го преосмисли.

— Може би е възнамерявал да го сподели с мен. Сега не мога да гадая по този въпрос. Нито да го попитам. Той е мъртъв.

— Убит — уточни Ив, — от една жена. Силен физически екземпляр, подобен на тези, документирани в дисковете.

Чу го как задавено си пое дъх и видя очите му да се разширяват от ужас и страх.

— Вие… вие наистина вярвате, че една от пациентките, документирани на тези дискове, е убила баща ми?

— Физически, заподозряната попада в описанието на повечето от субектите, чиито данни са документирани в дисковете. Ръст, тегло, телосложение. Да предположим, че някой от тези пациенти е против това, което тук се нарича „настаняване“. Ето ви мотив! Това също така може да обясни защо баща ви се е съгласил да я приеме.

— Това, което предполагате, е нелепо; и дума да не става! Баща ми помагаше на хората, подобряваше живота им. Спасяваше ги. Президентът на Съединените щати лично се свърза с мен да изкаже съболезнованията си. Моят баща беше икона, но преди всичко беше човек, когото обичаха и уважаваха.

— Някой не е изпитвал достатъчно уважение към него, след като си е позволил да забие скалпел в сърцето му. Помислете за това, доктор Айкоув! — Ив се изправи. — Известно ви е как да се свържете с мен.

 

 

— Знае нещо — изкоментира Пийбоди, когато бяха вече на тротоара.

— О, да! Какви, мислиш, са шансовете ни да получим заповед за обиск на къщата на живия доктор?

— С това, което имаме? Малки!

— Хайде тогава да видим дали можем да ги увеличим, преди да се е завъртяло колелото!

 

 

Когато влязоха в Централата, първото нещо, което Ив направи, бе да надникне при Фийни. Той я посрещна намръщен.

— Влязохме в компютъра. Без проблеми. Намерихме само някакви медицински ала-бала. Нищо подозрително според мен. Но се оказа, че циците на Жасмин Фрий не са дадени от Бога, нито пълните й устни и брадичката. Дори дяволският й задник!

— Коя е Жасмин Фрий?

— Исусе, Далас! Богинята на екрана! Участва в най-големия хит на миналото лято — „Край на играта“.

— През лятото бях малко заета.

— Взе „Оскар“ миналата година за „Не причинявай никому зло“.

— Предполагам, че миналата година също съм била малко заета.

— Работата е там, че момичето е наслада за очите. Сега, когато знам, че повечето й прелести са дело на хирургическия нож, цялото удоволствие пропада.

— Съжалявам, че трябва да охладя еротичните ти фантазии, Фийни, но и сега съм малко заета. Имам да разрешавам случай.

— Само ти разказах това, което съм открил, нали? — изръмжа той. — В списъка на клиентите му фигурират много от богатите и известните. Някои от тях са си направили съвсем малки корекции, други са минали пълен курс на пластика на лице и тяло.

— Имената им има ли ги в списъка?

— Да, разбира се. Това е пациентската му листа.

— Точно така — кимна тя. — Интересно. Продължавай!

— Проверих това-онова. Търсех някакъв друг, скрит списък. Да не би докторът да е имал странична дейност — промяна на външността за получаване на нова идентичност.

— Чудесна идея!

— Нищо не открих. Всичко е чисто. А знаеш ли колко е платила Жасмин за циците си? По двайсет бона за всяка! — лека усмивка докосна устните му. — И трябва да ти кажа, че са добре похарчени пари!

— Плашиш ме, Фийни!

Той повдигна рамене.

— Жената смята, че това е криза на средната възраст и няма нищо против. Ако един мъж не се вълнува от готин балкон — независимо дали е от Бога, или хирурга — по-добре да се самоубие.

— Е, щом казваш. Ако сред пациентите му има толкова много високопоставени, известни имена, тогава интересно защо държи кодирани файлове в домашния си кабинет?

Ив го запозна с последните събития, а след това му даде копия на файловете със слабата надежда, че той може да види или намери нещо, което тя е пропуснала.

Когато се върна в кабинета си, Ив бе достатъчно любопитна, за да потърси Жасмин Фрий в записките на Айкоув. Замислено изучи изображенията. Както бе казала Луиз, имаше по няколко снимки: преди и след всяка процедура, от различни ъгли. Не намираше нищо лошо в гърдите й преди, но беше принудена да признае, че след това са станали истинска сила, с която човек трябва да се съобразява.

Сега, когато видя фотосите, си спомни за филмовата звезда. Предположи, че хората в тази професия гледат на напомпаните гърди и устни като на допълнителна гаранция за получаване на работа.

Много млади момичета мечтаят да станат филмови звезди. Или музикални звезди като Мейвис.

Настаняване.

Създайте перфектни екземпляри и след това ги поставете в тяхната фантазия. Но кой тийнейджър има достатъчно много пари за това?

Богати родители. Най-новия начин да изпълните съкровеното желание на вашето любимо малко момиченце!

„Честит рожден ден, мила! Купихме ти най-невероятните нови цици.“

Като че ли теорията не е толкова безумна! Не по-фантастична, отколкото приказките на Рурк за доктор Франкенщайн.

Прецизна, както винаги, Ив извика на екрана официалните данни на Жасмин Фрий.

Родена преди двадесет и шест години в Луисвил, Кентъки. Едно от трите деца в семейството. Бащата — пенсиониран градски полицай.

„За Жасмин Фрий тази теория не се отнася — реши Ив. — Полицаите не заработват достатъчно, за да си позволят хонорара на звездния хирург.“

Разбира се, от човешка гледна точка, Айкоув би могъл да поеме някои от тях безплатно. Но тя прочете данните до края и не намери никакви пропуски.

Все пак си заслужава да се прибави тази версия към списъка с останалите. Ще е необходимо да поработи и върху нея.

Обхваната от любопитство, Ив извика файла на Лий-Лий Тен. Тя и Уил Айкоув изглеждаха адски дружелюбни един към друг.

Родена в Балтимор, единствено дете. Отгледана от майката след прекратяване на законното съжителство с бащата. Първа работа като професионален модел, възраст шест месеца.

„Шест месеца? Какво, по дяволите, може да демонстрира на шест месеца?“ — учуди се Ив.

Работила като модел, снимала реклами, детски роли в киното.

„Исусе! — помисли си Ив, докато четеше. — Жената е работила през целия си живот. Тук изобщо не може да става въпрос за настаняване!“ — реши тя. В нито една от записките на Айкоув не фигурираше настаняване преди седемнадесетгодишна възраст.

Но все пак пусна името й през архивите на клиниката и отбеляза, че Лий-Лий е имала редица процедури през годините.

„Нима никой не е доволен от опаковката, която Бог му е дал?“

Ив заложи няколко вероятности в компютъра и си поигра с различни сценарии. Нищо не я удовлетвори. Направи си кафе и седна отново зад бюрото, за да провери многобройните имоти на Айкоув, филиалите на клиниките му, основаните от него изследователски центрове и други институции, свързани с името му, в търсене на място, което можеше да му осигури уединение за страничните проекти.

Откри десетки места: жилища, болници, офиси, лечебни и оздравителни заведения, изследователски институти, центрове за физическа, психическа и емоционална рехабилитация, както и комбинации от тях. Някои той притежаваше изцяло, други бяха собственост на неговата фондация, в трети имаше дялово участие или съвместна собственост, в четвърти бе работил като гостуващ специалист.

Ив сортира всички имоти по приоритети, като се съсредоточи най-вече върху първите места — онези, в които Айкоув имаше пълен контрол.

Тогава стана и започна да се разхожда напред-назад. Не трябваше да пренебрегва обектите, които са извън страната, дори извън планетата. Но не беше и абсолютно убедена, че не е избрала грешен път, като разглежда нещата само от този ъгъл.

„Не, не греша — помисли си Ив, загледана през малкото прозорче на своя кабинет в мрачното ноемврийско небе. — Докторът е държал нещо в тайна. А тайните имат свойството да преследват. И да причиняват болка.“

Това тя знаеше най-добре!

„Дал им е номера — помисли си тя. — Като ги е лишил от имена, той ги е обезличил.“

И на нея не й бяха дали име, когато се е родила. Никой не й даде такова през първите осем години от живота й, докато я използваха и злоупотребяваха с нея. Бяха я лишили от идентичност. Подготвяха я. Обучаваха я чрез изнасилвания, побоища и страх, за да я направят курва. Била е инвестиция, а не дете.

И това лишено от индивидуалност, не изцяло човешко същество, в края на краищата не бе издържало и бе убило своя мъчител и тъмничар.

„Не, не е едно и също. Рурк беше прав, не може да се прави аналогия. В бележките не бе споменато за изнасилване. Изобщо за какъвто и да е вид физическо насилие. Напротив, за тях са били полагани грижи, за да ги поддържат в перфектна физическа форма.“

Но съществуваха и други видове насилие и някои от тях отстрани изглеждаха като благодеяния.

Някъде в тези записки се криеше мотивът. Някъде имаше по-специфична документация. Именно там имаше вероятност да открие Долорес.

— Ив?

Тя се обърна в посоката, откъдето дойде гласът. Майра стоеше в рамката на отворената врата, с тъмни сенки под очите.

— Дойдох да се извиня, че отказах да те изслушам тази сутрин.

— Няма проблем!

— Да, има. И проблемът е мой. Може ли да вляза и да затворя вратата?

— Разбира се.

— Бих желала да видя онова, което искаше да ми покажеш.

— Посъветвах се с друг специалист — медик. Не е необходимо ти…

— Моля те! — Майра седна и сложи ръце в скута си. — Може ли да видя?

Без да каже нищо, Ив извади разпечатките и й ги даде.

— Загадъчно — каза психиатърката след няколко минути мълчание. — Непълно. Уилфред беше педантичен човек във всяко едно отношение. А тези бележки са умишлено откъслечни и неясни.

— Защо не ги е записал с имената им?

— За да се държи на разстояние, да запази обективността си. Това е дългосрочно лечение. Бих казала, че не е искал да рискува да настъпи емоционална обвързаност. Те са били подготвяни.

— За?

— Не мога да кажа. Но са били подготвяни за нещо, обучавали са ги, тествали са ги, давали са им възможност да изучат собствените си силни и слаби страни, подобряване на показателите, отстраняване на недостатъците. Тези с най-малък процент на показателите са били изключвани от групата, тъй като възможността за подобряване явно е била считана за малко вероятна. Поставил е летвата високо. Това е типично за него.

— Какво му е било нужно, за да осъществи проекта?

— Не съм много сигурна какво е това. Но са му били необходими медицинско и лабораторно оборудване, помещения или общежития за пациентите, кухненска зона за приготвяне на храна, площадки за физически упражнения, стаи за обучение. Той винаги е искал най-доброто. Настояваше за това. Ако тези момичета наистина са били негови пациентки, той би искал да им е максимално удобно, средата им да е стимулираща, да се отнасят към тях добре. — Тя вдигна поглед към Ив. — Той не би злоупотребил с дете. Не би му навредил. Не казвам това, защото ми е приятел, Ив. Казвам го като експерт — профайлър. Той беше лекар до мозъка на костите си.

— Би ли правил експерименти извън рамките на закона?

— Да.

— Казваш го без колебание.

— Научните постижения, ползите и възможностите, които предлага развитието на медицината, за него бяха по-важни от закона. Често пъти това е така. На някакъв етап би могъл да повярва, че самият той е над закона. Не беше агресивен или склонен към насилие, но имаше огромно самочувствие.

— Ако е бил начело или дори само участник в проект, който е подготвял, както ти каза, млади момичета да станат перфектни жени, синът му би ли знаел за това?

— Без съмнение. Тях ги свързваше искрена и дълбока любов. Синът се гордееше с баща си и бащата се гордееше със сина.

— Съоръжение от такъв вид, който ти описа, продължително лечение, както показват данните, оборудване, сигурност. Всичко това изисква огромни разходи.

— Предполагам, че е така.

Ив се наведе напред.

— Той би ли се съгласил да се срещне с… нека го наречем възпитаник на този проект? За него тя е била просто номер в списъка, обект на изследване, но все пак е работил с нея в течение на години, следил е успехите й. Ако тя влезе във връзка с него известно време след „настаняването“, той би ли се срещнал с нея?

— Професионалният инстинкт би му подсказал да откаже, но неговото его и любопитството му ще се съпротивляват на това. Медицината е ежедневен риск. Мисля, че той би приел този риск, за да се полюбува на собственото си творение. Ако тя е била такава.

— Мислиш ли, че не е? Според начина на убийството може да се предположи с голяма вероятност, че двамата са се познавали много добре. Трябвало е да се доближи съвсем до него, именно така е искала. Един-единствен удар, право в сърцето. Не от ярост, а заради контрола. Както той е имал контрол над нея. Медицински инструмент като оръжие на убийството, чисто срязване. Безпристрастна, както той е бил към нея.

— Да… — Майра затвори очи. — О, Боже, какво е направил?!