Нора Робъртс
Произход в смъртта (16)

15.

В клиниката, Карла Пуул развеждаше Рурк и Луиз през лаборатории за компютърна обработка на изображения и симулации, помещения за прегледи, обзаведени с най-съвременна техника и скъпо оборудвани операционни зали.

Рурк обърна внимание на камерите, особено на тези, които стояха на видно място. И на охраната на всеки изход. Правеше коментари, понякога задаваше въпроси, но основно се държеше настрана, като предостави водещата роля на Луиз.

— Кабинетите за преглед на пациентите са превъзходни — отбеляза тя, като оглеждаше голямата стая, оборудвана със специален стол за очертаване контурите на тялото, медицински и проекционни компютри, скенери за лице и тяло.

— В момента имаме дванадесет такива зали, всяка с индивидуално управление и гъвкав набор от опции за удовлетворяване на нуждите или желанията на пациентите. Всички жизнени показатели на субекта, моделът на мозъчните вълни и всичко останало, се наблюдава, анализира и документира по време на целия преглед.

— А възможности за виртуална релаксация?

— Както знаете, докторе, всяка процедура, дори и най-незначителната, причинява стрес у клиента или пациента. Считаме, че предлагането на релаксиращи виртуални програми по избор помага на пациентите ни да се отпуснат по време на прегледа. Можем също така да персонализираме програмата, за да има възможност клиентът да види и почувства как ще изглежда след края на лечението.

— Към клиниката имате функциониращо болнично крило и център за спешна помощ?

— Да. В случай на травми, ако реконструкцията е необходима или желателна, пациентът постъпва тук, след като е бил стабилизиран в болничното крило. За всеки пациент се определя пълен медицински и технически екип, избран съобразно анализа на нуждите му. Същата услуга се предоставя и на клиентите.

— Но всеки пациент или клиент може да избере сам своя водещ лекар, нали?

— Разбира се — невъзмутимо отвърна Пуул. — Ако след нашата препоръка пациентът избере друг състав на медицински персонал, ние се прекланяме пред желанието му.

— А правото на наблюдение?

— Ограничено, според нашата политика за конфиденциалност. Но със съгласието на пациента, разрешаваме наблюдение с образователна цел.

— Всички процедури се записват, нали?

— Така, както го изисква законът — отговори Пуул без да се смути. — След това тези записи се засекретяват и се отварят само по искане на пациента или в случай на съдебни спорове. А сега предполагам, ще ви бъде много интересно да видите една от нашите операционни.

— Да, с удоволствие — съгласи се Луиз. — Но ще бъда щастлива да разгледам и изследователските ви съоръжения. Постиженията на Айкоув и тази клиника са… просто легендарни! Бих желала да надникна в лабораториите.

— Разбира се. — Директорката дори не трепна. — Достъпът до тях е строго ограничен предвид секретността на провежданите уникални експерименти. Освен това, в тези помещения се поддържа режим на пълна стерилност. Но има няколко нива, които мога да ви покажа. Надявам се, че ще ви се сторят интересни.

 

 

Рурк и Луиз бяха поразени от огромното по размери пространство, броя на персонала и сложното оборудване. Лабораторната зона, която им показаха, беше оформена като слънчева корона: отделни коридори излизаха като лъчи от централното ядро, където шестима оператори работеха пред екрани, насочени по протежението на всеки проход. Пред входа на всеки коридор бе издигната висока преграда с гише, зад което имаше бюро, компютър и монитор. Стените на всеки сектор бяха боядисани в различен цвят, а техниците, работещи в тях, носеха престилки в съответния нюанс.

„Между лъчите, отбеляза си Рурк, няма общи връзки.“

Госпожа Пуул ги заведе до прозрачна врата в широкия край на синия коридор и я отвори като използва код-карта и сканиране на дланта.

— Всеки сектор е свързан с определена научна област и има свой собствен екип от специалисти. Не ми е разрешено да обясня същността на цялата дейност, която се извършва при нас, но ни е разрешен достъп до тази лаборатория. Както виждате, няколко медицински дроида са подложени на лечение или анализ. Те са програмирани не само да изпращат данни в главния център, където си сътрудничат всички ръководители на отдели, но и да симулират усещанията и реакциите на хората — пациенти. Именно благодарение на този процес бе разработена технологията за активно въздействие върху подкожния слой. Както ви е известно, доктор Димато, този метод направи революция при лечението на пациенти с изгаряния.

Рурк отдавна бе престанал да слуша, но запази на лицето си израз на вежливо внимание. Самият той притежаваше лаборатории и някои от програмите и експериментите тук му бяха познати много добре. В този момент повече го интересуваха структурата, организацията, охраната.

И още един любопитен факт, който му направи впечатление — в лицето на главния специалист в Синия сектор разпозна възпитаничка на училище „Брукхолоу“.

 

 

— Петдесет и шест пълни съвпадения — заключи Ив. — Да добавим към това тридесет и осем процента от випускниците на „Брукхолоу“, които в настоящия момент работят в различните клиники на Айкоув. Още петдесет и три процента от завършилите са се омъжили или са встъпили в съжителство веднага след дипломирането им.

— Много висок процент на браковете и съжителствата — коментира Рио.

— Над средния за страната — съгласи се Ив — и извън скалата на правдоподобност. Останалите девет процента от учениците, като Дийна Флавия, са изчезнали от радара.

— И няма никакви данни? — попита Уитни.

— Нищо. Капитан Фийни и детектив Макнаб провеждат търсене на съвпадения чрез изображения. Въпреки че в официалните данни не е посочена родствена връзка, Аврил Айкоув и Ева Самюълс имат една и съща моминска фамилия — Хенсън. Според единодушното заключение на разследващия екип, потвърдено от тестовете за вероятност, достъпът до жилището на Айкоув-младши в деня на убийството е бил осъществен с помощ отвътре, а самият доктор е познавал убиеца си с известна степен на интимност.

— Познавал е Дийна Флавия — кимна Рио. — В това има смисъл.

— Не, аз не мисля така. Според мен не Дийна Флавия е убила доктор Айкоув-младши. Направила го е съпругата му.

— Но тя отсъстваше от града — напомни Рио. — Алибито й е желязно.

— На пръв поглед. А какво, ако тя е повече от една?

— Ооо! — челюстта на заместник-прокурора увисна. — Господи, прости ми! Проклятие!

— Мислите, че Айкоув е клонирал собствената си снаха? — Уитни се облегна назад толкова рязко, че столът му изскърца жалостиво. — Но дори да е стигнал толкова далеч, клонингът трябва да е все още дете.

— Не и ако я е клонирал в по-ранна възраст. От самото начало в работата му преобладава интересът към децата. По време на Градските войни е създал клиники специално за тях. Тогава е имало много пострадали деца, много сираци и безпризорни. Аврил е негова повереница още от детските й години, което автоматически я отделя от общата маса. Нещо в нея може би му се е сторило специално или необикновено. Възможно ли е да не е устоял на изкушението и да я е пресъздал, да я е дублирал? Доктор Майра?

— Като се има предвид онова, което знаем и, което подозираме — не. Тя беше, във всеки смисъл на тази дума, негово дете. Той притежаваше уменията, знанията, егото и необходимата привързаност, за да направи тази стъпка. И тя щеше да знае — добави психиатърката, преди Ив да зададе въпроса. — Обичта му към нея щеше да изисква тя да е наясно. Щеше да бъде обучена, програмирана, ако щете, да приеме това, дори да се гордее с него.

— Ами ако програмирането не е сработило — попита Ив, — и тя вече не се примирява с това?

— Вероятно е била принудена да премахне онова, което я свързва с тази тайна, с обучението, с този живот. Ако вече не е била в състояние да приеме това, което е било направено с нея в детството й, от човека, на когото е вярвала безгранично, да, би могла да убие.

Куинси вдигна ръка.

— Защо — ако приемем, че тази информация е вярна — в училището няма нейна двойничка?

— Ако тази информация е вярна — повтори Майра и Ив усети, че психиатърката се вкопчва в надеждата да е погрешна, — тя се е омъжила за сина му, подарила му е внуци. Синът му е бил в правото си да иска съпругата му повече да не бъде клонирана. Но не е изключено двамата — сина и бащата, или единият от тях да съхраняват някъде нейни клетки за бъдеща дейност. Нещо като застраховка. Един вид безсмъртие.

— Доктор Майра — Тибъл замислено потупваше с пръсти по долната си устна, — според вашето професионално мнение, теорията на лейтенант Далас има ли тежест?

— Въз основа на наличните данни, фактите, обстоятелствата, личната характеристика на участниците, аз бих стигнала до същите заключения като лейтенанта.

Началникът на полицията рязко се изправи на крака.

— Куинси, да отидем да вземем заповедта за лейтенант Далас! Лейтенант, организирайте транспортирането на екипа си и на заместник-прокурор Рио! Джак, ти ела с мен! Да видим какво можем да направим, за да попречим на тази бъркотия да избухне направо в лицата ни. — Въздъхна тежко. — Засега няма да уведомявам нито една федерална агенция. На този етап все още става дума за разследване на убийства. Докато не бъдем притиснати плътно до стената, всяка престъпна дейност, разкрита по време на следствието, е под юрисдикцията на Полицейското управление на Ню Йорк. Ако намерите онова, което търсите, Далас, ако се наложи училището да бъде затворено и непълнолетните да бъдат взети под полицейска закрила, ще се наложи да уведомим федералните.

— Разбрано, сър! Благодаря ви! — Тя изчака, докато Тибъл, Уитни и Куинси напуснат конферентната зала. — Той ни спечели малко време, така че да го използваме! Пийбоди, работните комплекти! Фийни, необходима ни е преносима електроника: скенери, ключове, търсачки на данни, анализатори, всичко, с което разполагаш във вълшебната си чанта. Най-доброто, което имаш. Изгубихме много време тук, така че ще потърся моя човек. Ще се срещнем на главната хеликоптерна площадка след двадесет минути.

— Вече сме на път. Момче! — Фийни посочи с пръст вратата на Макнаб.

Макнаб тръгна, после спря и се обърна.

— Знам, че не е уместно, но съм длъжен да кажа: тази история е върха на сладоледа! — и се измъкна бързо, преди Ив да успее да го смъмри. Тя реши, че може да остави това на Фийни.

— Не съм член на екипа ти — започна Майра, — а само консултант, и ограниченията са ми известни. Но ще ти бъда много благодарна, ако ми позволиш да дойда. Вероятно бих могла да помогна. А ако не… все пак ще ти бъда много благодарна.

— Включена си. Двадесет минути.

Ив извади джобния си линк и се свърза с Рурк по частната линия.

— Тъкмо навреме — каза той. — Току-що напуснахме клиниката.

— Ще ми разкажеш всичко по-късно. Отивам в Ню Хемпшир. Имам нужда от бърз транспорт, достатъчно голям да побере шест човека и товар портативна електроника. Необходим ми е тук и сега!

— Ще имаш джет-хеликоптер в рамките на половин час.

— Главната хеликоптерна площадка на Централата. Благодаря ти.

Ив отвори със замах вратата, водеща към хеликоптерната площадка на покрива на Полицейското управление. Въртолети и аварийни въздушни превозни средства излитаха и кацаха по плоските покриви на небостъргачите наоколо. Небето бе притъмняло и от време на време се чуваше далечният тътен на гръмотевици. Помоли се на Бог да не ги разтърсва по пътя до Ню Хемпшир.

Вятърът разроши късата й коса, а новата прическа на Пийбоди направи на буйни вълни.

— Дай ми каквото си изровила за клонирането!

— Намерих много — извика Пийбоди. — Подредих дисковете на история, дебати, медицинска теория и процедури…

— Дай ми само основните неща. Искам да знам какво търся.

— Лабораторното оборудване вероятно много прилича на онова, която може да се види в центровете за лекуване на безплодието и за изкуствено оплождане. Съоръжения за замразяване и съхраняване на клетъчния материал. Сканираща апаратура за тестване на жизнеспособността. Виж, просто когато се чукаш и се размножаваш, детето получава половината си гени от яйцеклетката, а другата половина — от сперматозоидите.

— Знам какво става при чукането и размножаването.

— Да. Да. Но при репродуктивното клониране всички гени идват от един човек. Имаш клетка от обекта, извличаш ядрото й и го имплантираш в оплодена яйцеклетка, на която ядрото е отстранено.

— И кой е измислил тези неща?

— Чалнати учени. Е, с една дума, след това трябва само да стартираш процеса. Това може да стане с помощта на химически вещества или под влиянието на електричество. И тогава от яйцеклетката се развива ембрион. Ако оплождането е успешно и ембрионът е жизнеспособен, може да се имплантира в утробата на жена.

— Знаеш ли, това е просто отвратително!

— Като изключим трика с едната единствена клетка, процесът не е толкова различен от зачеването ин витро. Но работата е там, че ако ембрионът се развие успешно, резултатът е точно копие на субекта, дарил ядро на оплодената клетка.

— Къде държат жените?

— Лейтенант?

— Къде държат жените, в които имплантират яйцеклетката? Не може да използват само ученички. Би трябвало да са започнали отнякъде. А и не всички възпитанички са клонинги… Едва ли ще допуснат един куп жени с кореми като на Мейвис да се разхождат на територията на училището. Така че са им необходими жилища, нали? Освен това трябва да бъдат наблюдавани по време на бременността. Трябва да разполагат и с помещения за раждане и както там го наричат, след като бебето излезе.

— Отделение за новородени. И педиатрия. Да, без тях не може.

— Необходимо е да се обезпечи и сигурността, за да се гарантира, че никой няма да промени мнението си или да се разбъбри. Като например: „Хей, знаеш ли какво? Вчера родих себе си!“.

— Пфу, това наистина е отвратително!

— Нуждаят се и от цял екип хакери. Специалисти, умеещи да изфабрикуват документи за самоличност, които да преминат проверката на системите. И трябва незабелязано да изведат клонингите от съоръженията и да ги влеят в обществото. И откъде взимат проклетите пари? Рурк засече крупни дарения. Но къде са хонорарите им, къде е оборотният им капитал?

Ив се обърна, когато Фийни и Макнаб излязоха през вратата. И двамата носеха по една голяма чанта с емблемата на отдела по електроника.

— Всичко е тук — увери я Фийни. — Имам дори комплект за непредвидени случаи на място. Дойде ли заповедта?

— Все още не. — Тя погледна към мрачното небе. Предстоеше им тежък полет.

Фийни извади една торбичка с ядки от джоба си и почерпи всички.

— Чудя се, защо след като на света има толкова много шибани хора, някакъв задник ще решава да направи още, само защото може!

Ив захрупа един бадем и се усмихна.

— Целият кеф пропада — Макнаб предпочете дъвка пред ядките. — Пропускат най-хубавото. Няма: „О, Хари, погледни само нашето красиво, палаво бебе! Помниш ли нощта, когато бяхме толкова пияни, че пратихме кондома по дяволите!“. Хей, искам да кажа, че ако ти се налага няколко години да бършеш задника на някакво хлапе, то имаш право да получиш удоволствие, поне в началото!

— И никакви чувства — добави Пийбоди, докато хрускаше ядките. — Нещо като: „Скъпа, той има твоите очи и моята брадичка!“.

— „О, странно — допълни Ив, — и носа на твоята секретарка!“

Фийни избухна в смях и от устата му се разхвърчаха бадемови трошички.

Всички веднага сериозни станаха, когато от вратата излязоха Рио и Майра.

„Има измъчен вид — забеляза Ив. — И сенки под очите. Изглежда ужасно уморена. Може би не трябваше да я взимам с нас. Беше грешка, че наврях наведнъж цялата истина в лицето й.“

— Моят шеф, Куинси, и твоето началство обработват сега съдията — каза Рио на Ив. — Надявам се да подпише и подпечата заповедта, докато сме на път.

— Добре! — Ив кимна на изток. — Предполагам, че това е нашият транспорт — пристъпи към Майра и тихо й каза: — Не е нужно да го правиш!

— Напротив! Мисля, че трябва. Истината невинаги е приятна, но се налага да живеем с нея. Искам да науча тази истина. Уилфред ми служеше за пример, когато бях по-млада, отколкото си ти сега — неговите умения и постижения, предаността му към изцеляването, за подобряване живота на пациентите. Той беше мой приятел и е по-добре да дойда с теб, отколкото да отида на погребението му. — Погледна Ив право в очите. — И се налага да живея с това!

— Добре! Но по всяко време може да решиш да се оттеглиш и никой няма да си помисли лошо за теб.

— Ние с теб не сме свикнали да се предаваме, нали, Ив? Това никога не е бил нашият избор. Вървим напред, защото сме обещали да го правим — потупа я по ръката. — Ще се оправя!

 

 

Хеликоптерът — огромен, черен и лъскав като пантера, раздвижи въздуха, в който Ив помириса дъжда, и се приземи плавно на площадката. Почти не се изненада, когато видя, че го управлява Рурк. Това малко я ядоса.

Усмивката му блесна, когато тя се качи.

— Здравей, лейтенант!

— Страхотна машинка! — възкликна Луиз, докато откопчаваше предпазния колан на седалката на втория пилот. — Макар и да не е уместно, ужасно се вълнувам от цялата тази работа!

— Тогава седни до Макнаб — нареди Ив. — Двамата ще можете да се кикотите по целия път. Защо ти и Луиз участвате в този полет?

— Защото хеликоптерът е мой! И защото — добави Рурк — по пътя можем да ти разкажем накратко за посещението ни в клиниката.

— Там нещо не е наред! — започна Луиз, докато Фийни и Макнаб товареха оборудването си.

— Ммм… Шик! — Рио потърка с ръце подлакътниците на седалката си. Когато Ив я изгледа заплашително, тя просто сви рамене. — Щом тя може да се държи неприлично, значи мога и аз. Шер Рио, заместник на окръжния прокурор — протегна ръка на Луиз.

— Луиз Димато, лекар.

— Ив Далас, сритваща задници. Затегнете коланите! — нареди тя. — Време е да тръгваме!

— Дами и господа, има силни въздушни течения, затова останете по местата си, докато се стабилизираме!

Рурк натисна един от бутоните на панела, изчака разрешение да излети и вдигна машината вертикално, от което стомахът на Ив се преобърна, качи се в гърлото й и едва не пльосна долу на Девето авеню.

„Мамка му, мамка му, мамка му“ — промърмори тя под носа си, след това си пое дълбоко дъх и се хвана здраво с две ръце за подлакътниците. Хеликоптерът се устреми напред и Ив се залепи за седалката. Първите капки дъжд заудряха по предното стъкло и тя започна да се моли с цялата си душа поничката, която изяде на закуска, да не излезе навън.

Чу ликуващия вик на Макнаб „Ихууу!“, когато машината се разтресе и разлюля, докато перките загребваха въздуха в небето. За да се разсее, тя си представи как го души с голи ръце.

— Пийбоди, преди да преминем към деловата част, позволи ми да кажа, че прическата ти е очарователна!

— О! — тя почервеня цялата и вдигна ръка към новите си къдрици. — Наистина ли?

— Абсолютно! — Рурк чу ниското ръмжене на съпругата си до себе си. — Аврил Айкоув ни посрещна в кабинета на своя свекър като действащ главен изпълнителен директор.

— Какво? — очите на Ив, до този момент стиснати здраво, се отвориха широко. — Какво?

Той знаеше, че така ще я отвлече от страха и гаденето.

— Изпълнява тази длъжност, докато съветът на директорите назначи нов приемник. Пожела да разговаря с нас насаме. Твърди, че не е бизнес дама и няма желание да се превърне в такава. Аз й вярвам. Помоли да й дам време, за да възстанови дейността след загубата на две ключови фигури, ако имам планове да купя контролния пакет акции от „Унилаб“ или клиниката.

— Стори ми се откровена. — Луиз се наведе напред, изпъвайки ремъка на предпазния колан. — Скръбта й изглеждаше също толкова искрена. Много дипломатично намекна, че клиниката само ще спечели, ако начело застане някой с репутацията и уменията на Рурк.

— Мислиш ли, че тя наистина иска ти да поемеш щафетата?

— Да. — Той коригира курса заради турбуленцията. — Тя няма медицинско или бизнес образование. Но е малко вероятно съветът на директорите да погледне толкова благосклонно на нещата, затова пожела да се срещнем насаме. Подобри отношенията с генерала на вражеската армия преди да предадеш крепостта.

— Тя се нуждае от време, за да може да изнесе нещо или да прикрие, да унищожи. Какво по дяволите иска?

— Това не мога да ти кажа. Но изпълнителната директорка, възпитаничка на „Брукхолоу“, много внимателно следеше да не видим нещо, което не трябва, докато обикаляхме.

— Ако приемеш всичко това за чиста монета, тогава манията им за тайнственост не е изненадваща — обясни Луиз. — Но ако търсиш подводни течения, възникват много въпроси.

— Особено скритите камери в кабинетите за преглед и операционните.

Ив изгледа съпруга си недоверчиво.

— Щом са скрити, откъде знаеш, че са там?

Погледът, който й върна, бе изпълнен със самодоволство, примесено със снизхождение.

— Защото, лейтенант, случайно имах сензор у себе си.

— Как успя да го вмъкнеш през охраната?

— Е, може би, защото това малко хитро устройство изглежда и се разчита от скенерите като обикновен електронен бележник. Във всеки случай, имаше камери във всички помещения, които обиколихме. Бяха активни по време на посещението ни. Сигурен съм, че ще откриеш в клиниката тайна служба за сигурност и за събиране на данни.

— И накрая лабораториите — допълни Луиз. — Интересна архитектура, модерна, отлично оборудване. И изключително неефективна!

— Защо?

Луиз започна да обяснява как са организирани съоръженията, докато дъждът продължаваше да плиска върху предното стъкло.

— Може да има различни нива на сигурност — продължи тя. — Може да има отделни етажи или сектори за специфичните области на научните изследвания и тестове. Безусловно, може охраната да е усилена в местата, където се провеждат секретни изпитания, които изискват по-строг пропускателен режим. Но при това разпределение на лабораториите достъпът е напълно блокиран, което според мен не е логично.

— За всеки коридор — отделен пропуск — повтори замислено Ив.

— Точно така. И всеки сектор има различен ръководител, като зоните са напълно изолирани една от друга.

— Стандартни охранителни камери на видните места — добави Рурк. — И още толкова скрити по целия периметър. И най-интересното — всяка лаборатория непрекъснато изпраща данни към свой централен пулт. Не резултати, а всяка стъпка, всеки байт информация.

Ив си спомни полицейската лаборатория. Ръководителят можеше, ако е необходимо, да получи достъп до всеки един сектор и да наблюдава изпълнението на всеки един анализ. Мястото беше като кошер — лабиринт от стаи и стъклени прегради. Някои сектори изискваха висока степен на сигурност и бяха изолирани. Но повечето от помещенията бяха свързани едно с друго и трудолюбиви пчелички свободно бръмчаха между клетките.

— Значи всеки екип се съсредоточава върху собствената си работа. Ограничени са или изобщо не се допускат сприятеляването и обменът на информация. Забранен е достъпът за всички, освен за най-високото ниво. Това съвсем не е глупаво, ако искаш да запазиш рисковия материал под контрол. — Ив се замисли, прехвърляйки всички детайли през ума си, след това погледна навън към дъжда. — Там трябва да има сектор, напълно изолиран от останалите. Място за… как е медицинския термин за бременност и раждане на бебета?

— Акушерство — отговори Луиз.

— Единствената стая за пациенти, която видях, представляваше луксозен хотелски апартамент от най-висок клас. Така че най-вероятно инкубаторът им е някъде във вътрешността, обзаведен в подобен стил, но напълно изолиран от всичко останало. Пийбоди, направи ми списък. Провери завършилите „Брукхолоу“, получили медицински степени и звания — наблегни на акушерството и педиатрията.

— Заповедта идва! — Рио имаше малък преносим компютър, който държеше на коленете си. Когато машинката забръмча, лицето й светна. — Имаме зелена светлина!

— Необходимо е да се практикува все пак — промърмори Ив. — Практиката води до съвършенство. А в училище всичко е въпрос на практика! Там трябва да има нещо.

— Надявам се скоро сами да разберем. — Рурк натисна един бутон. — Снижаваме се.

Ив видя как от мъглата и плискащия дъжд изплуваха червени тухлени стени, куполи, стърчащи в небето, голи клони на дърветата, плувен басейн, покрит за през зимата, и тенис кортове в яркозелено и бяло. Из градините и по цялата територия се виеха алеи. „За скутери — помисли си тя, — за разходки, или велосипеди, или мини совалки.“ Съзря коне и беше шокирана, когато разпозна крави в откритите заграждения.

— Крави?! Защо има крави?

— Животновъдство, предполагам — обясни Рурк.

Думата извика в главата й ужасяващата мисъл за това как кръстосват хора с говеда. Бързо я отблъсна от ума си.

— Ченгета! Виждам ченгета! Три единици и микробус на Съдебна медицина! Мамка му!

„Не е щатската — реши Ив, опитвайки се да разгледа автомобилите и униформите, докато Рурк правеше заход към хеликоптерната площадка. — Окръжна — определи тя. — Най-вероятно е окръжна.“ Извади джобния си компютър и направи бърза справка за местната полиция. Джеймс Хайър, шериф. Възраст — петдесет и три, роден и отраснал в този окръг. Четири години в армията, като постъпил направо от училище. Двадесет години в полицията, дванадесет от които на този пост. Женен от осемнадесет години, едно дете от мъжки пол — Джеймс-младши, петнадесетгодишен.

Внимателно изучи не само личните данни на шерифа, но и снимката от удостоверението му, за да добие някаква представа за него. Червено, месесто лице. Вероятно обича свежия въздух и местната бира. Военна подстрижка, светлокафява коса. Светлосини очи с множество бръчици около тях. Очевидно не се е подлагал на процедури, тъй като изглеждаше на реалната си възраст, дори малко по-възрастен.

Вече се бе освободила от предпазния колан, когато Рурк кацна. Изскочи навън и закрачи към училището, докато двама униформени не застанаха пред нея и й препречиха пътя.

— Това е обезопасена зона — започна единият от тях. — Ще трябва да…

— Лейтенант Далас — Ив показа значката си. — Полицейско управление на Ню Йорк. Трябва да говоря с шериф Хайър. Той наоколо ли е?

— Тук не е Ню Йорк — пристъпи напред вторият униформен. „Важничи — помисли раздразнено Ив, — защото има топки.“ — Шерифът е зает!

— Колко странно, аз също! Заместник-прокурор Рио?

— Имаме заповед за обиск на целия имот — започна Рио и показа копието, което бе разпечатала, — както и за изземването на всички доказателства, отнасящи се до две убийства, извършени в щата Ню Йорк, район Манхатан.

— Това място е отцепено — заинати се вторият униформен.

— Име и чин? — изсъска Ив.

— Макс Гейтър, помощник, Окръжен шерифски отдел — каза презрително. Ив му позволи да запази кожата си, тъй като предположи, че мъжът е просто един противен глупак.

— Докладвайте на началника си, помощник Гейтър, или ще ви задържа по обвинение във възпрепятстване на правосъдието.

— Нямате пълномощия тук.

— Заповедта за обиск ми дава власт да изпълня условията и изискванията, договорени с щата Ню Хемпшир. Така че, Гейтър, или ще доложиш на шефа си в рамките на следващите десет секунди, или ще забия физиономията ти в калта, ще ти щракна белезниците и ще хвърля идиотския ти, надут задник в най-близката затворническа килия! — Прочете го в погледа му и видя потрепването на ръката му. — Само опитай да посегнеш към оръжието си, помощник, и няма да имаш възможност да използваш ръката си в продължение на седмица! Макар че и след това няма да ти е необходима, защото ще усуча маломерната ти пишка на геврек, така че дори мисълта за чекия ще ти причинява неописуема болка.

— Боже мили, Макс, отстъпи назад! — Първият униформен хвана колегата си за ръката и го дръпна. — Обадих се на шерифа, лейтенант. Веднага идва. А ние можем да продължим напред и да го пресрещнем.

— Благодаря.

— Обожавам да гледам как работи — каза Рурк на Фийни.

— Надявах се този задник да извади оръжието си. Ето тогава щеше да стане хубаво шоу.

— Е, може би следващия път.

Гейтър закрачи напред и се спря пред мъж, в чието лице Ив разпозна Хайър. Хайър го изслуша, после поклати глава. Свали си шапката и потърка с ръка челото си, преди да насочи с пръст своя подчинен към една от патрулните коли. Униформеният запристъпя натам със скована походка, а самият шериф се отправи към Ив.

— Какво прави Ню Йорк на моя територия? Що за въздушен десант с този голям, черен кучи син?

— Имам заповед за обиск във връзка с две убийства под моя юрисдикция. Лейтенант Ив Далас — добави тя, като му протегна ръка. — Отдел „Убийства“, Централно управление на полицията Ню Йорк.

— Джим Хайър, шериф. А ти, както чувам, обичаш да удряш по топките? Заплашила си с малтретиране и арест моя помощник, Ню Йорк?

— Точно така.

— Обзалагам се, че си го е заслужил. Дяволски неща стават при нас. Директорката на училището е намерена мъртва като изкормена пъстърва в личните й покои.

— Евелин Самюълс?

— Да.

— И причината за смъртта й е прободна рана? Един удар със скалпел право в сърцето?

Той замислено я погледна право в очите.

— Абсолютно вярно. Стопроцентово попадение. За награда днес след обяд ще получиш плюшена калинка. Хайде да си поговорим, само че „аз на теб, ти на мен“, Ню Йорк, ясно?

— Няма проблеми. Пийбоди? Партньорката ми, детектив Пийбоди. С мен са шефът на електронния ни отдел, детектив от същия отдел, двама лекари, заместник-окръжен прокурор и консултант-експерт, цивилен. На ваше разположение сме при разследването на новото убийство, шерифе, и ще споделим данните, които го свързват с нашите две.

— За повече и не моля. Предполагам, че искаш да видиш тялото?

— Непременно. Ако покажете на останалата част от екипа ми къде да ни почакат, аз и моята партньорка ще разгледаме вашето местопрестъпление.

— Фреди, погрижи се за тези мили туристи! Дявол знае какво става тук — продължи той, докато вървяха към основното здание на училището. — Жертвата е имала среща с някаква богата жена от друг щат. Свидетелските показания — онези, които сме снели досега, и охранителните камери показват, че са направили една бърза обиколка на сградата, след което са влезли в апартамента на жертвата. Чаят е поръчан предварително и вече е бил сервиран. Единадесет минути по-късно жената излиза от помещението, напуска постройката и се качва в колата, с която е дошла. Шофьорът подкарва автомобила и изчезват, просто така! — и той щракна с пръсти. — От камерите имаме марката, модела и номерата на превозното средство. Регистрирано е надлежно на името на жената. И нея я имаме на дисковете. Нарича се Дезире Фрост.

— Името е фалшиво — каза му Ив.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Училищата винаги изнервяха Ив, но влезе с Хайър в Голямата зала. Беше тихо като в гроб.

— А къде са учениците, служителите?

— Изпратихме целия екип и ордата в театъра. Намира се в друга сграда. Държим ги под охрана.

Изкачиха се по широките стъпала и спряха пред вратата на стаята, която бе място на престъплението. Ив с известно облекчение видя, че тялото все още не бе преместено. Вътре се суетяха трима души — двамата бяха криминални експерти в защитни костюми, а третият изучаваше тялото.

— Тези тук са доктор Ричардс, местният патолог, Джо и Били — криминалисти.

Ив им кимна, докато двете с Пийбоди се запечатваха.

— Има ли проблем, ако заснемем всичко това?

— Не и за мен — отвърна Хайър.

— Пийбоди, запис! Хайде на работа!