Нора Робъртс
Произход в смъртта (14)

13.

След безкрайната вечер и изпитото в повече вино — което вероятно не бе разумно, но й бе изключително необходимо, Ив се довлече до кабинета си. Навярно няколко чашки силно кафе ще неутрализират действието на алкохола и тя ще може да поработи поне час.

Номер едно в списъка й бе проверката на стандартните медицински прегледи на Аврил. Интересно й беше да провери точно какъв вид хирургическа интервенция ще открие. След това ще надникне по-отблизо в училище „Брукхолоу“.

Отпиваше първата глътка кафе, когато съпругът й влезе в кабинета.

— Жълтокоремен страхливец!

— Моля?

— Коремът ти е жълт, също като този на Надин преди няколко часа.

— Дори не искам да знам какво означава това.

— Ти избяга и ме остави сама!

Той й отправи невинен поглед, който би минал пред всеки друг.

— Стори ми се очевидно, че събирането тази вечер е само за жени. Предпочетох дискретно да се оттегля, за да не преча на чисто женския ритуал.

— Цитирам любимия ти израз, жълт корем: „Глупости!“. Ти се измъкна веднага, след като Мейвис започна да плещи за курсовете по родилна помощ.

— Признавам се за виновен по всички точки от обвинението и не се срамувам. Въпреки това, бягството не ми помогна — взе чашата й и отпи от кафето. — Тя ме откри по-късно.

— Така ли?

— О, да. Не бъди толкова самодоволна! И ти си вътре, скъпа, толкова дълбоко, колкото и аз. Някъде между масажа на тялото и придаването на последен блясък на кожата, тя ме намери и ми връчи телефоните за контакт и графика на занятията, които ще сме принудени да посетим, за да присъстваме в родилната зала. Няма спасение за нас!

— Знам. Обречени сме!

— Обречени — повтори той. — Ив, там показват филми!

— О, Боже!

— И симулации!

— Спри! Млъкни веднага! — Ив грабна чашата и изпи кафето на един дъх. — Има месеци до тогава.

— Седмици — поправи я Рурк.

— Едно и също е. От седмиците стават месеци. Не е сега, нали? Това е най-важното! Трябва да мисля за други неща. Налага ми се да работя. И знаеш ли — добави тя, като приближаваше към бюрото си, — може нещо да ни се случи! Като например… да ни отвлекат терористи, точно когато започне да ражда?

— О, де такъв късмет!

Ив се усмихна, докато извикваше в компютъра си файловете на пациентите и клиентите на докторите Айкоув.

— Оказа се, че веднъж, докато Трина е размазвала крем по тялото на Аврил, е видяла под скенера следи от пластични корекции. Логично е да се предположи, че са дело на единия от двамата Айкоув или най-малкото — някой от тях я е консултирал.

— По-вероятно е да са консултации. Доколкото си спомням, да оперираш член на собственото си семейство е неетично.

— Ако единият от тях или и двамата са я консултирали, то тя трябва да фигурира в списъците. Така изисква законът. Компютър, търсене на Аврил Айкоув, медицински консултации, вероятно процедури.

Работя… Името Аврил Айкоув не фигурира в избраните файлове.

— Виж ти, каква ирония! Живееш в семейство на хирурзи — при това първокласни, — и не използваш услугите им, за да ти направят операциите! Не допускаш любимия си съпруг да те консултира при процедурите, в които е водещ специалист? — забарабани с пръсти по бюрото. — Ако имах товарен кораб, пълен с пари, които да искам да инвестирам, аз щях да дойда при теб, а не при някой непознат. Ако исках да пробия в Държавната хазна…

— Това би било забавно!

— Щях да се обърна към теб.

— Благодаря ти, скъпа. Те може да са я прегледали и консултирали, без да я запишат в списъка.

— Защо? Ето в това е въпросът. Мога да разбера защо доктор Уил твърдеше, че перфектните лице и тяло на жена му са дадени от Бога — заради лекарската тайна. „Хей, любопитно ченге, това не е твоя работа!“. Но не мога да разбера този вид тайна по отношение на някои дребни корекции или нещо такова. Ако се е подлагала на процедурите — което е установено, и е използвала клиниката на Айкоув — което е логично, защо консултацията не е документирана? В крайна сметка, това би му предпазило задника пред закона.

— Има вероятност да си е направила корекциите, без да се регистрира в някоя от многобройните им клиники. На друго място.

— И аз мисля така, но това води до друго „защо“. Необходими са ми нейни снимки. Стари образи, за сравнение. Сега да се върнем към „Брукхолоу“. Логично е да се предположи, че Аврил и Долорес, ако са извършили убийствата заедно, са се запознали именно в училището. Но в техния регистър няма записана Долорес, поне в списъка на завършилите. Така че ще наредя на компютъра да извади снимки на всички, които са учили заедно с Аврил и след това ще пусна сравнителен тест с изображението на Долорес.

— Което отново е логично. Този процес ще отнеме малко повече време, а ти миришеш вкусно.

— Не съм аз… Това е от онези неща.

— Аз съм безпомощна жертва на козметичните препарати — за да го докаже, той се плъзна зад нея и я захапа за врата.

Тя го ръгна с лакът и го избута обратно.

— Трябва да започна процеса.

— Аз също. Компютър, открит достъп до регистъра на „Брукхолоу“, училище и колеж…

— Хей, това е моят компютър!

Без да й обръща внимание, Рурк обви ръце около кръста й.

— Търсене на идентификационни снимки на учениците, персонала…

— Съпруги и дъщери на персонала, жени служители, съпруги и дъщери на служители.

— Много подробно — отбеляза Рурк.

— Трябва да бъдем изчерпателни.

— Правя всичко по силите си — каза той и пъхна ръце под пуловера й.

— Нямах предвид това. Ще го накарам да провери всички за времето, през което е съществувало училището. Може да се е запознала с Долорес на някоя сбирка на випускниците. Компютър, започни търсене на съвпадение с… Господи! Рурк, чакай малко!

Ръцете му бяха много заети.

— С какво те намаза Трина този път? Дай да купим цяла цистерна от него!

— Не знам. Губя нишката за тези неща. Компютър, започни търсене на съвпадение между идентификационните снимки от регистъра и изображението на Долорес Ночо-Алварес, свалено от записите на охранителните камери.

Множественото задание прието. Работя…

— А може да не са се запознали в училището, а в клиниката или в шибания салон за красота. Възможно е Аврил да я е наела. Варианти много.

— Трябва да започнем с един. — Рурк обърна Ив с лице към себе си. — Косата ти мирише на есенни листа.

— Мъртви?

— Златисти. А на вкус ми напомняш… дай да видя. — С леки ухапвания той очерта пътечка от слепоочието, през скулата, до устата й. — Захар и канела, загрети заедно. — Като задълбочи целувката, той разкопча копчето на панталона й. — Сега ще проведа собствено разследване. Да видим дали Трина е оставила някакви изненади за мен.

— Предупредих я, че ще завържа ръцете й на възел, ако и този път ми направи някакви временни татуировки.

Дланите му бавно се плъзнаха нагоре и покриха гърдите й. Сърцето й заби учестено.

— Знаеш, че това я предизвиква още повече. Няма нищо тук — каза Рурк, като издърпа пуловера й нагоре и го съблече, — освен прелестните, неукрасени гърди на моята съпруга.

— А на Мейвис са като дини. — Ив отметна назад глава, докато устните му се разхождаха по нея.

— Да, забелязах.

— Тя накара Трина да боядиса едното й зърно синьо, а другото — розово.

Той повдигна леко глава.

— Мога да мина и без тази информация. Позволи ми просто да кажа, че предпочитам твоите.

Когато покри с устни зърното й, стомахът й се сви от сладост.

— Позволявам ти. Пих прекалено много вино, в противен случай нямаше да получиш своето толкова лесно.

Рурк разкопча второто копче и панталонът се плъзна надолу по бедрата й.

— Прекрачи — прошепна той.

— Ти все още си облечен. — Главата й се въртеше.

— Прекрачи — повтори той. Когато тя го направи, ръцете му плъзнаха по тялото й. — Цялата си моя. Гола и мека. Харесва ми идеята да прокарам езика си по теб, от горе на долу и отдолу нагоре, докато не… Бре, бре! Какво имаме тук?

Мозъкът й бе замаян, затова в началото само премигна, когато проследи погледа му надолу по тялото си.

Там, ниско долу, от двете страни на корема й бяха изрисувани по три малки, блестящи червени сърчица, като всяка тройка бе пронизана от дълга сребриста стрела. Те сочеха, както Ив осъзна, право към целта.

— Мътните го взели! Ами ако някой ги види?

— Ако ги види някой друг, освен мен, ти си в сериозна беда! — Рурк прокара пръст по едната татуировка и това я накара да потрепери. — Много са красиви!

— Блестящи сърца, сочещи към чатала ми?

— Да, точно така. И макар да съм благодарен за помощта, все пак мога да намеря пътя сам. — И за да го докаже, плъзна пръсти надолу по нея. В нея.

Тя ахна и сграбчи раменете му, за да не падне.

О, Господи, колко беше гореща! Бърза, влажна топлина! Дори само това можеше да го подлуди.

— Обичам да гледам лицето ти, когато те галя. Когато влизам в теб. Обичам да те наблюдавам, когато те отвеждам във висините, Ив.

Коленете й се разтвориха, тялото й пулсираше от страст. Тя се изливаше от нея, докато ръцете му, устните, езикът и зъбите му изследваха кожата й. А музиката в гласа му, повтарящ името й, я подлудяваше не по-малко от ловките пръсти, които я дразнеха и измъчваха.

Тя се понесе по вълната на удоволствието и се разтвори в нея.

Винаги необикновено силна и волева, в тези моменти Ив ставаше покорна и мека и това ужасно го възбуждаше. Тя изцяло се съсредоточаваше в него, в тях, а всичко останало наоколо преставаше да съществува, пометено от удоволствието и страстта, любовта и желанието. Когато я повлече със себе си на пода, тя се плъзна надолу под него като коприна. Намери устата й топла и щедра. Усети кожата й гладка и ароматна.

Тогава проникна дълбоко в нея, където нямаше нищо друго, и смирен й позволи да го вземе със себе си.

Тя можеше да се свие на пода и да заспи, без да се жалва. Всяка клетка на тялото й бе отпусната и удовлетворена. Но когато усети, че се унася, отблъсна съпруга си и седна. Нададе изненадан вик, щом съзря котарака, седнал на бюрото й, загледан в нея с немигащи разноцветни очи.

Рурк погледна Галахад, докато прокарваше леко ръка по гърба на Ив.

— Как смяташ, дали одобрява, или не? Никога не позволява да разберем.

— Изобщо не ми пука дали одобрява, но си мисля, че не трябва да ни гледа, докато правим секс. Това не е правилно.

— Дали да не му намерим приятелка?

— Нали е кастриран.

— Да, но все пак може да се наслаждава на компания.

— Но не и дотолкова, че да споделя парчетата сьомга — и защото й беше неловко, че котаракът се взира в нея, докато единственото, което носеше на себе си бяха малките, блестящи, червени сърца, Ив грабна панталоните си и ги нахлузи. Докато прокарваше пръсти през косата си, компютърът сигнализира. Галахад подскочи от страх, но не избяга. След това вдигна крак и започна да се ближе.

Задачите изпълнени…

— Хей, точно навреме! — тя скочи и взе ризата си. — Освен това си мисля, че сексът изгори алкохола в организма ми.

— Радвам се да услужа! — каза й Рурк със смях, но за една година брак тя бе научила някои неща.

— Начинът, по който ме докосваш, неутрализира травмата, наречена Трина. Това е огромна сила. — Погледът му, прикован в нея, се затопли и той се изправи на крака. — Но сърцата ще изчезнат. Компютър, покажи съвпаденията на стенния екран.

Показвам единственото съвпадение…

— Точка! — извика Ив, когато на екрана се появиха две изображения. — Здравей, Дийна!

Флавия, Дийна, родена на 8 юни 2027, Рим, Италия. Баща: Димитрий — лекар, специализирал педиатрия. Майка: Ана Тревани — лекар, психиатър. Няма братя и сестри. Няма регистрирани брак или съвместно съжителство. Няма регистрирани деца. Няма регистрирано криминално досие. Последен известен адрес: училище „Брукхолоу“. Няма регистрирани данни след 19 — 20 май 2047. Показаната снимка е от удостоверението за самоличност, взето юни 2045.

— Очарователна млада жена — заяви Рурк. — Изключително красива.

— И е изчезнала. Преди дипломирането. Компютър, търси заявление за безследно изчезнали лица на името Флавия, Дийна. Интернационално търсене.

Работя…

— Допълнителна задача. Нейните родители все още ли са живи? Ако да, къде и какво работят?

Прието. Работя…

— Училището е регистрирано като неин адрес, а не като място за пребиваване. Няма криминално досие, няма бракове, няма съжителства, просто се е изпарила преди двадесетия си рожден ден.

— И отново се материализира — добави Рурк, — десет години по-късно, за да убие двамата Айкоув.

— По-млада е от Аврил с няколко години, но вероятно са били в училището по едно и също време. В този затворен първокласен пансион със сигурност трябва да са се сблъскали.

— Пътят от приятелки в училище до партньори в престъпление е дълъг.

— Да, но ги свързва общо минало. Тя видя снимката от клиниката и не каза: „Хей, това е Дийна от «Брукхолоу»! Не съм я виждала от години!“. Да, знам — каза тя и вдигна ръка, — адвокатът на защитата ще заяви, че Аврил не е длъжна да помни всеки, с когото е учила в училището. Че са минали повече от десет години от завършването й, което случайно съвпада с изчезването на Дийна. Но фактът си остава факт била е по едно и също време, на едно и също място със заподозряната.

Допълнителната задача изпълнена. Флавия, Димитрий и Тревани, Ана пребивават в Рим, Италия. И двамата работят в Института за деца в този град…

— Насрещна проверка за съществуваща връзка между Института за деца и Айкоув, Уилфред Б. — старши и/или Уилфред Б. — младши, и/или Уилсън, Джона Делакорт.

Допълнителна задача. Работя…

— Мога да ти спестя време — каза Рурк. — Правил съм дарения на този институт чрез фирмите ми в Италия и знам, че преди време Айкоув-старши участваше в консултативния съвет.

— Става все по-добре и по-добре. Значи той е свързан със съпрузите Флавия, които са свързани с Дийна, известна още като Долорес, която е свързана с Аврил, а тя е свързана с „Брукхолоу“. Получава се шибана схема!

Основната задача изпълнена. Заявление за безследно изчезнало лице на името на Флавия, Дийна не е регистрирано в нито един от съществуващите правоохранителни органи…

— Не са подали заявление, защото или знаят къде е тя, или не искат ченгетата да душат около тях. Ако е второто, те са наели частен детектив. Но така или иначе, тя е успяла да изчезне от лицето на земята за тези десет години. И…

Допълнителната задача изпълнена. Айкоув, Уилфред Б. — старши е бил член на консултативния съвет, гост хирург, гост преподавател в Института за деца от неговото създаване през 2025 до смъртта му. Уилсън, Джона Делакорт е бил член на консултативния съвет от…

— Добре, сега трябва…

Въпрос…

— Какво? — рязко попита Ив.

Желаете ли да прекратя задачата по търсене на съвпадение с изображенията от училище „Брукхолоу“ в момента?

— Какви други снимки има там?

Второ съвпадение. Актуална регистрация в училище „Брукхолоу“, връзка с Флавия, Дийна.

— Ти каза, че съвпадението е единствено. Покажи го, тъпако!

Потвърждавам…

Лицето, което се появи на екрана, беше по-закръглено и по-меко от това на Дийна. Това бе лицето на дете.

Сърцето на Ив подскочи и затрептя в гърлото.

— Идентифицирай текущото изображение.

Родригес, Диана. Родена на 17 март 2047, Аржентина. Родители: Родригес, Хектор — лабораторен техник, и Круз, Магдалена — физиотерапевт.

— Месторабота?

Работя… Родригес, Хектор работи в „Джинидъйн ресърч“. Круз, Магдалена работи в „Св. Екатерина“ — възстановителен и рехабилитационен център.

— Свържи двете работни места с Айкоув, Уилфред Б. — старши, Айкоув, Уилфред Б. — младши, Уилсън, Джона и Самюълс, Ева или Евелин.

— Тя не е тяхно дете — заключи Рурк. — Не и биологично. Тя е копие на Дийна Флавия.

— Те ги размножават и ги продават. Размножават и продават. Копелета! Манипулират гените, за да ги направят перфектни, по поръчка. Обучават, тренират, програмират ги. След това ги продават.

Рурк протегна ръка и инстинктивно заразтрива раменете й.

— Мислиш ли, че е искала детето? Или е просто отмъщение.

— Не знам. Всичко зависи от това, което я движи. Може би се надява да получи и двете.

Компютърът потвърди връзката на всичките четири имена с двете институции в Аржентина.

— Компютър, започни търсене на съвпадение на изображенията на всеки випускник на училище „Брукхолоу“ с настоящите ученици. Покажи всички данни за всички резултати.

Работя…

— Нека да работи — каза тихо Рурк. — Хайде, трябва да поспим! За утре ще ти е нужен бистър ум. Предполагам, че ще отпътуваш за Ню Хемпшир.

— Дяволски си прав!

 

 

Ив се събуди на разсъмване. Рурк бе станал преди нея и вече се беше облякъл. Тя изсумтя нещо като поздрав и се затътри под душа. Нареди пълна мощност на струята, температура 39 градуса и се помъчи да се разсъни, като едва не се свари. После се мушна в тръбата за сушене, изпи първата чаша кафе и се почувства почти човешки.

— Хапни нещо — нареди й Рурк и превключи екрана от финансовата борса на сутрешните новини.

— Нещо — повтори тя от вътрешността на гардероба си. Когато излезе, съпругът й погледна към дрехите, които бе грабнала, и каза:

— Не!

— Какво не?

— Не това облекло.

Ако трябваше да се направи нагледно изображение на думата „страдалчески“, то лицето на Ив в този момент би било идеална илюстрация.

— О, я стига!

— Планираш да направиш официално посещение в елитно частно училище. Необходимо е да изглеждаш авторитетно.

Тя потупа кобура си, който висеше от облегалката на стола.

— Това е моят авторитет, умнико!

— Костюм.

— Какво?

Той въздъхна и се изправи.

— Този термин ти е познат, а и случайно притежаваш няколко от тях. Нужно ти е нещо представително, но семпло. Трябва да изглеждаш като влиятелна личност.

— Нужно ми е да покрия голия си задник.

— Което е жалко, но ти обещавам, че може да се покрие и добре. Ето този. Линията е изчистена, а тъмномеденият цвят ти придава внушителен вид. Облечи го с това — подаде й копринена сиво-синя блуза с кръгло деколте. — Позволи си малко безумие, Ив! Сложи си някое бижу.

— Това да не ти е шибано парти! — избухна тя, но нахлузи панталоните. — Знаеш ли какво ти трябва на теб? Имаш нужда от дроид — манекен. Може би ще ти купя един за Коледа.

— Защо ми е имитация, след като вече имам оригинала? — Отвори сейфа за бижута в гардероба си и избра обеци — гравирани златни халки, и сапфирен кабошон^[1] на верижка.

За да спести време и дрязги, Ив се облече, както й бе наредено. Но се запъна, когато Рурк направи с пръст малък кръг във въздуха.

— Не насилвай късмета си, приятел!

— Заслужаваше си да опитам. Все още изглеждате като ченге, лейтенант. Просто сега сте едно много елегантно ченге.

— Да бе, лошите ще бъдат възхитени от усета ми за мода.

— Ще останеш силно изненадана — увери я съпругът й.

— Трябва да работя.

— Можеш да извикаш резултатите от търсенето на този екран и да хапнеш нещо за закуска. Щом компютърът има възможността да изпълнява по няколко задачи наведнъж, ти също можеш.

Да работи в спалнята й беше малко непривично, дори неловко, също както и обличането на костюм. Но тъй като Рурк вече бе дал нареждане на компютъра, Ив си програмира поничка в автоготвача.

— Можеше да измислиш нещо по-добро от това.

— Не ми се яде, напрегната съм. — Кабинетът й не бе единственото място, където можеше да крачи, напомни си тя и се заразхожда, докато отхапваше от поничката. — Със сигурност ще се появи нещо.

— Данните на екрана тогава!

Прието. Съвпадение първо от петдесет и шест…

— Петдесет и шест?! — Ив се закова на място. — Това не може да е вярно! Дори ако сметнем времето и броя на учениците, не може да има толкова много визуални съвпадения. Не е възможно… Я чакай малко! — втренчи се в първото съвпадение.

Дилейни, Бриан. Родена на 16 февруари 2024, Бостън, Масачузетс. Родители: Брайън и Майра Дилейни, по баща Копли. Няма братя и сестри. Омъжена за Алистър Джордж, 18 юни 2046. Деца: Питър, 12 септември 2048; Лаура, 14 март 2050. Пребивава в Атина, Гърция.

Съвпадение с О’Брайън, Бриджит. Родена на 9 август 2039, Енис, Ирландия. Родители: Шеймъс и Маргарет О’Брайън, по баща Райън. И двамата починали. Няма братя и сестри. Настойничество: Самюълс, Ева, а след смъртта й — Самюълс, Евелин. В момента учи и пребивава в училище „Брукхолоу“, Ню Хемпшир.

— Компютър, пауза. Родила е на петнадесет? — учуди се Ив.

— И това се случва — отвърна Рурк. — Но…

— Да, именно „но“. Компютър, покажи само снимките. Раздели екрана, увеличи с петдесет процента.

РАБОТЯ…

Когато изображенията се появиха на екрана, Ив пристъпи по-близо.

— Цветът съвпада, това е добре. Червена коса, бяла кожа, лунички, зелени очи. Е, бих казала, че шансовете са достатъчно добри тези наследствени черти да се повторят. Същият нос, същата уста, същата форма на очите, лицето. Обзалагам се, че ако преброиш проклетите лунички, броят им ще съвпадне точно. Хлапето е като миниатюрно копие на жената. Като…

— Клонинг — завърши тихо Рурк. — Исусе!

Ив си пое дъх, после още веднъж.

— Компютър, стартирай следващото съвпадение.

Процесът отне цял час, в края на който в стомаха й се бе съсредоточила болка, тежка като тумор.

— Те клонират момичета. Не просто си играят с ДНК, за да увеличат интелекта или да подобрят външния вид. Не само проектират бебета или да ги манипулират физически и умствено, за да станат съвършени. Те ги създават. Показват среден пръст на международното право и ги сътворяват. Продават ги. Някои от тях подготвят за женитба — продължи Ив, загледана в екрана. — Лекари, учители, лабораторни техници… Предполагах, че проектират бебета и после ги обучават за проститутки. Но се оказа, че е по-лошо, много, много по-лошо от това.

— Сензационни репортажи за нелегално клониране се появяват доста често. От време на време една или друга нелегална групировка претендира за успех, но доказателства няма. Законите са толкова строги, толкова тежки и универсални, че никой не се решава да излезе на открито.

— Как става това? Знаеш ли?

— Не точно. Всъщност изобщо не знам. Ние провеждаме някои изследвания за клониране на стволови клетки — строго в рамките на закона. За тъкани, за органи. Клетката се имплантира в изкуствено възпроизведени женски яйчници, с електронно управление. Ако става въпрос за частна фирма, както при нас, клетките се предоставят от самите клиенти, които плащат щедро за генерираната тъкан за присаждане, при която няма риск за отхвърляне след трансплантация. Предполагам, че при репродуктивното клониране използват клетки и действителни яйчници. След оплождането ги присаждат в матката.

— Чия?

— Е, това е добър въпрос.

— Трябва да докладвам на командира и да получа зелена светлина за посещението в училището. Можеш да информираш Луиз по въпроса.

— Няма проблем.

— Направил е милиарди от това — добави Ив.

— Грубо.

— Смяташ, че е действал грубо?

— Не, не — беше облекчение да се разсмее. — Имах предвид грубата оценка на брутната печалба. Но има и разходи, при това големи. Работата в лабораториите, разработването на технологиите, училището, мрежата — всичко това е безумно скъпо. Предполагам, че и чистата печалба също е значителна, но, Ив, трябва да забравяш разходите, риска. Мисля, че ги е движила любовта към делото, а не алчността.

— Така ли мислиш? — поклати глава тя. — Имаме почти шестдесет, които в момента се обучават в училището. Трябва да има още стотици, които вече са завършили. Какво се е случило с онези, които не са се получили съвършени? Колко мислиш е обичал тези, които не са излезли идеални?

— Това е ужасна мисъл!

— Да. Имам купища от тях.

 

 

Ив отдели време да допълни доклада си, после позвъни на командир Уитни и поиска незабавна среща.

По пътя към Централата тя се обади на партньорката си и й каза, че ще мине да я вземе.

Пийбоди скочи в колата и отметна коса, която бе с цели десет сантиметра по-дълга и със завити крайчета.

— Макнаб направо полудя като ме видя с тази прическа. Трябва да си напомням по-често да му поднасям изненади.

Ив й хвърли предпазлив, кос поглед.

— Придава ти момичешки вид.

— Знам! — Очевидно доволна от коментара, Пийбоди се сгуши в седалката. — Когато се прибрах снощи, моят момичешки вид ми свърши чудесна работа. А кремът с папая за циците превърна Макнаб в разгонена маймуна!

— Млъкни веднага! Спаси и двете ни! Имаме работа.

— Ясно. А аз реших, че ме взимаш от къщи, за да ме отървеш от тъпканицата в метрото.

— По пътя ще те информирам за развитието на случая, после отивам при командира. Ще проведем брифинг, заедно с отдела по електроника, точно в 10:00.

Пийбоди не пророни нито дума, докато Ив я запознаваше с данните, събрани предишната нощ. Мълчанието й продължи и когато влязоха в гаража на управлението.

— Никакви въпроси, никакви коментари?

— Просто… Опитвам се да го осмисля, предполагам. Това е в противоречие с природата ми, с моето ДНК — струва ми се, че би могло да се каже и така. Начинът, по който са ме възпитали и образовали. Създаването на живот е работа на висшите сили. Наша задача, наш дълг и наша радост е да се грижим за този живот, да го защитаваме и уважаваме. Знам, че звуча като хипи, но…

— Твоите разсъждения не са далеч от това, което мисля самата аз. Но да оставим личните чувства настрана, човешкото репродуктивно клониране е незаконно съгласно законите на Ню Йорк, законите на страната и законите, уреждащи научните изследвания и търговията на планетата и извън нея. Всички доказателства сочат, че двамата Айкоув са нарушили тези закони. И убийствата им, които са наш приоритет, са пряко следствие от това.

— Дали ще трябва да предадем случая на… Кой се занимава с тези неща? ФБР? Интерпол? Интерпланетната полиция?

Лицето на Ив се изкриви ожесточено, когато затръшна вратата на колата.

— Само през трупа ми! Искам да ми направиш някои проучвания. Намери всичко, което се отнася до клонирането на хора. Технически аспекти, правна страна, оборудване, технологии, дискусии, презентации, истории, митове. Необходимо е да знаем за какво става въпрос, когато отидем в „Брукхолоу“.

— Далас, според това, което си узнала, ние ще ги намерим там. Много от тях са просто деца. Просто деца!

— Ще се справим с това, когато му дойде времето.

 

 

Уитни, за разлика от Пийбоди, не беше толкова сдържан и засипа Ив с въпроси, докато тя изнасяше доклада си.

— Става дума за носител на Нобелова награда, лейтенант. На панихидата му, насрочена за четиринадесет часа днес, ще присъстват държавни глави от цял свят. Неговият син, чиято репутация и признание съответстват на бащините му, ще бъде погребан по същия начин следващата седмица. И двете събития ще се проведат в Ню Йорк и сигурността, медиите, дори проклетият трафик на информация, вече са кошмарни. Ако изтече дори и думичка от вашия доклад, това може да надхвърли кошмара и да се превърне в дявол знае какво от вселенски мащаб.

— Няма да изтече!

— По-добре да сте дяволски уверена в това и да сте сигурна във фактите.

— Петдесет и шест съвпадения, сър, и то само в училище „Брукхолоу“. Вярвам, че много от тях, ако не и всички, отговарят на закодираните файлове, намерени в апартамента на Айкоув-старши, неговият работен материал, така да се каже. Той си сътрудничи тясно с известен генетик и навремето се е изказвал в подкрепа на генетичните манипулации.

— Генетичните манипулации са трънлива област. Клонирането на хора е тъмна, усойна гора. Последиците…

— Сър, в последиците вече са включени два смъртни случая.

— Последиците ще надхвърлят рамките на убийствата и ще се превърнат в политически, морални, религиозни, медицински. Ако вашите твърдения са факт, то тогава вече съществуват клонинги, много от които непълнолетни. Част от хората ще видят в тях чудовища, за други ще бъдат жертви… — Той разтърка очи. — Ще имаме нужда от професионалното мнение на опитни юристи. Всяка агенция — от Глобалната безопасност до Вътрешното разузнаване, ще скочат по този въпрос.

— Ако ги уведомите за последните ми разкрития, те ще ни отнемат случая. Ще закрият разследването.

— Да, ще го засекретят. Какво, имате възражения ли?

— Убийствата са мои, сър!

Той замълча за момент, като наблюдаваше лицето й.

— Какви са вашите възражения, лейтенант?

— Освен това, което казах, и то беше първото ми възражение, има още нещо, сър. Това е… Това трябва да бъде спряно. Ако правителството — което и да е правителство — сложи лапите си върху този пай, то обезателно ще иска да обере сливите отгоре. Ще започнат да провеждат нови експерименти, да правят нови изследвания. Ще заметат всичко под килима и ще поставят фактите, които открихме, под микроскоп. Ще сложат код „Синьо“, ще блокират информацията и достъпа на медиите. На двамата Айкоув ще бъдат отдадени всички почести и дейността, която са развивали незаконно, никога няма да бъде оповестена. А създадените… субекти — каза тя, поради липса на по-подходящ термин — ще бъдат затворени в някоя тайна лаборатория, за да бъдат изучавани. Ще ги държат в изолация, ще ги разпитват, ще ги изтърбушат — и може би не само в преносния смисъл. Те са създадени изкуствено, сър, но са хора от плът и кръв, също като нас. Но няма да бъдат третирани като истински човешки същества. Най-вероятно процесът не може да бъде спрян и няма начин да се предотврати, но аз искам да отида до края. Докато не стигна до задънена улица.

Уитни положи длани върху бюрото.

— Трябва да информирам Тибъл по въпроса.

Ив кимна.

— Да, сър. — Тя знаеше много добре, че не могат да заобиколят закона, без знанието на шефа на полицията. — Мисля, че заместник-прокурор Рио ще бъде полезна като юридически съветник. Тя е достатъчно умна и амбициозна, за да държи капака затворен, докато не стане време да го отвори. До този момент в хода на разследването съм ползвала доктор Майра и доктор Димато като медицински експерти. Техният принос също може да бъде полезен. Ще ми е нужна заповед за конфискуването на училищния архив и бих искала да взема Фийни или някой друг, посочен от него, за да проверим данните на място.

Шефът й кимна.

— Считай, че разследването вече има статус код „Синьо“. Само тези, които трябва да знаят. Пълно блокиране на медиите. Събери екипа си! — погледна часовника на ръката си. — Брифингът е след двадесет минути.