Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Origin in Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 34 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2014)

История

  1. — Добавяне

12.

Когато Ив скочи на ескалатора, Бакстър се метна точно зад нея.

— Мястото си е жив рекет!

— Защо? Какво имаш предвид?

— Със сигурност нямам проблем с асиметричен нос, който дебалансира пропорциите на челюстта ми, брадичката, челното съотношение. Това са глупости!

Намръщена, тя се вгледа в него.

— Не забелязвам да му има нещо на носа ти.

— Защото няма.

— Той е точно в средата на лицето ти, където му е мястото. — Далас слезе от ескалатора на техния етаж, посочи автомата с напитки, и му подаде кредити. — Вземи ми едно пепси!

— Рано или късно ще трябва да подновиш контактите си с автоматите за храна.

— Защо? Оказаха ли ти натиск в клиниката? Принудиха ли те да подпишеш договор?

— Зависи от гледната точка. Реших, че искаш да се представя за някой богат задник, така че се подложих на електронно-лицев анализ. Струваше пет стотака и ги платих от собствения си джоб!

— Пет? Петстотин? Мамка му, Бакстър! — Ив се замисли за своя бюджет, грабна кутийката пепси и рестото от ръката му. — Сам си купи напитка!

— Ти пожела да огледам всичко — зоната за клиенти, рутината. — Той се намуси заради кредитите, набра номера на значката си и получи крем сода. — Имаш късмет, че не преминах към втория етап — електронен анализ на цялото тяло. Но беше велико! Показват лицето ти на екран, увеличено. Порите ми изглеждаха като лунни кратери, за бога! После нарисуваха по изображението разни линии, за да ми докажат, че носът ми не е на правилното място, и че ушите ми трябва да са по-близо до черепа. Ушите ми са си чудесни! А, и още — бил ми необходим пилинг. Никой няма да лъска кожата ми! — Ив просто се облегна на стената и го остави да изпусне парата. — И след като унищожат напълно цялото ти самочувствие, ти показват как ще изглеждаш, след като си поиграят с теб. Престорих се, че съм във възторг: „Еха, трябва да го имам!“. Макар че в действителност нямаше никаква разлика. Е, почти никаква. Едва забележима. Това беше… Аз съм майстор на увъртанията. Завъртях главата на асистентката, уговорих я да ми покаже клиниката. Невероятен разкош! И би трябвало да бъде за парите, които взимат. Знаеш ли каква например е таксата, за онова, което искат да ми направят? Двадесет стотака! Двадесет! А сега ме погледни! — Той разтвори ръце встрани. — Аз съм дяволски добре изглеждащ кучи син!

— Съвземи се, Бакстър! Не забеляза ли нещо подозрително?

— Мястото беше като гробница. Петзвездна гробница, разбираш какво искам да кажа. Всички служители — до последния човек — носеха черна лента на ръкава. Попитах моята придружителка какво става и тя се удави в сълзи. Наистина. Разказа ми за убийствата. Е, тук включих на пълна скорост актьорските си умения. Тя вярва, че провалил се студент по медицина се е превърнал в сериен убиец и отмъщава на лекарите от професионална ревност.

— Бъди сигурен, че ще го добавя към списъка с версии. Успя ли да говориш с някой от хирурзите?

— Да бъдеш очарователен, както и дяволски красив кучи син, си има своите предимства. Убедих асистентката да ме вкара без ред в графика за консултации на доктор Янис Петри. Или както аз я наричам доктор Сексбомба. Тя е ходеща реклама на професията. И както ми изтъкнаха — една от най-добрите. В разговора си с нея се върнах отново към убийствата; престорих се, че съм нервен, че се боя да се оперирам при тях, след като в клиниката се случват подобни неща. — Бакстър отпи глътка от крем содата. — Отново мокри очи. Тя ме увери, че клиниката на Айкоув е най-доброто заведение по пластична и реконструктивна хирургия в страната, и въпреки сполетялата ги трагедия, се намира в добри ръце. Аз продължих да нервнича и получих обиколка, за да разгледам системата за безопасност, придружен от двама пазачи. Системата им е солидна. Няма възможност да се промъкнеш, в която и да е част на служебните помещения. Там не се допускат абсолютно никакви пациенти, клиенти, или кандидат-пациенти.

— Добре, засега стига! Ще те уведомя, ако има още нещо. — Тя се отдръпна от стената и го изгледа с присвити очи. — Носът ти си е съвсем наред.

— Направо си е супер!

— Но като се замисля, може би ушите ти са малко встрани…

Ив си тръгна, като го остави да се опитва да види отражението си в автомата за напитки. Когато се върна в общото помещение, Пийбоди изскочи от своята кабинка и се спусна след нея. Щом влязоха в кабинета, младата жена отправи към партньорката си виновен поглед.

— Не ме ли наказа достатъчно?

— Няма наказание, достатъчно голямо за престъпленията ти.

— Какво ще кажеш, ако ти съобщя, че вероятно съм намерила допълнително свързващо звено между Уилсън и Айкоув, което потвърждава твоята теория, че си сътрудничат в съмнителни медицински процедури?

— Ако информацията ти струва, може да станеш кандидат за предсрочно освобождаване.

— Мисля, че е добра. Надин е събрала толкова много материал, че някъде около третия час имах чувството, че мозъкът ми ще изтече през ушите. Но тя ни спести много часове. Самите ние щяхме да прекараме дявол знае колко време, в събиране на тази информация. — Пийбоди събра длани като за молитва. — Моля ви, лейтенант, може ли да пия кафе? — Ив посочи с пръст към автоготвача. — Порових се в ранните години на Айкоув-старши — продължи по-младата жена, докато програмираше напитката. — Образование, научноизследователска дейност в реконструктивната хирургия, нововъведенията, които е направил в тази област. Върши много работа с деца. Добра работа, Далас. Печели научни степени, награди, стипендии, бонуси. Жени се за богата наследница, чието семейство е било известно с благотворителните си проекти. Има син — спря, отпи малко кафе и въздъхна блажено. — Тогава избухват Градските войни — хаос, разпри, бунтове и той става доброволец; отдава своето време, умения и сръчност, както и немалка сума, за болниците.

— Не ми казваш нищо ново. Вече знам всичко това.

— Чакай малко! Искам да го поставя в контекста на онова, което знаеш. Айкоув и Уилсън са били важен фактор при формирането на „Унилаб“ — научноизследователски център, който предоставя мобилни лаборатории и оборудване на групи като „Лекари без граници“ и „Право на здравеопазване“. За своята дейност „Унилаб“ получава Нобелова награда. Това се случва точно, след като съпругата на Айкоув е убита при експлозия в Лондон, където работи като доброволка в детски приют. Над петдесет жертви, предимно деца. Жената на Айкоув е била бременна в петия месец.

— Бременна? — очите на Ив замислено се присвиха. — Бил ли е установен полът на плода?

— Женски.

— Майка, съпруга, дъщеря. Загубил е три женски същества, които се предполага, че са важни за него. Много жестоко.

— Прекалено. Много е изписано за трагичната и героична смърт на съпругата му и за тях двамата като семейна двойка. Голяма любов, гаден край. Очевидно след това се изолира известно време, после работи в или за „Унилаб“, прекарва много време със сина си. От друга страна, Уилсън обиколил света във връзка с организираната от него кампания за премахване на ограниченията при използването на неконвенционални методи в генното инженерство.

— Знаех си — каза тихо Ив, — че е нещо в тази насока.

— Уилсън произнася речи, чете лекции, пише статии, хвърля в това много пари. Една от неговите платформи е самата война. С генетичната модификация и манипулация децата биха се раждали с повишени умствени способности и понижена склонност към насилие. Използваме генното инженерство за лечение или предотвратяване на вродени заболявания, така че защо да не се създаде една по-миролюбива, по-интелигентна раса? Висшата раса. Това е стар довод — продължи Пийбоди. — Привържениците на генното инженерство са го използвали в продължение на десетилетия. В атмосферата на всеобща умора от войната Уилсън успява да вербува няколко влиятелни поддръжници. Но тук възникват множество проблеми. Кой ще реши какво е „достатъчно интелигентен“ или колко насилие е приемливо, и дори необходимо, за самосъхранение и защита. И докато сме на тези глупости за висшата раса, трябва ли да се размножават само бели деца или и черни? Русокоси? И къде е границата между природата и науката? Кой ще плаща? Той държи на тезата, че човечеството има естественото право, дори задължение, да се усъвършенства, да се бори със смъртта и болестите, да сложи край на войните, да направи следващия еволюционен скок. Благодарение на новите технологии ще създадем по-добра раса, ще разширим нашите физически и интелектуални способности.

— Нямаше ли друг един тип, който говореше за подобна игра през двадесети век?

— Да. Опонентите му не се поколебали да изиграят картата на Хитлер. Но Айкоув излиза от пещерата си и се застъпва за него. Той публикува снимки на бебета и деца, които му се е наложило да оперира, и попитал каква е разликата между премахването на генетичните дефекти преди раждането и отстраняването им след него? И тъй като законът, науката и етиката позволяват манипулирането на гени на ниво стволови клетки за лечение на заболявания, не е ли време да се продължи напред? Гласът му е бил чут и под негово влияние са вдигнати някои ограничения. Методите на генното инженерство започнали да се използват за премахване на вродени дефекти. Но започнали да се разпространяват слухове, че „Унилаб“ експериментира в забранени и незаконни области. Конструиране на деца например, селекция, генетично програмиране, дори репродуктивно клониране.

Ив слушаше, отпусната назад в стола си. Сега се изправи.

— Слухове или факти?

— Не са могли да докажат нищо. Имам неофициални данни — Надин ги е подчертала, — че и двамата мъже са били разследвани. В медиите не е писано почти нищо за това и не съществуват данни от разследването. Моето предположение е, че никой не е искал да очерни двама носители на Нобелова награда, единият от които е герой от войната, вдовец и самотен родител. Добави към това купищата пари и шумът скоро утихва. Когато вятърът започва да духа в друга посока — в следвоенния период настроенията се променят, и между другото, хипитата са най-популярни — Айкоув и Уилсън се отдръпват. Уилсън и съпругата му вече са основали училището, а Айкоув изцяло се посвещава на реконструктивната хирургия, като добавя и козметичните операции. Построява в Лондон клиника и детски приют в памет на жена си, продължава да изгражда медицинската си империя и започва работа по създаването на известната клиниката тук, в Ню Йорк.

— И по същото време, когато възниква „Брукхолоу“ и Айкоув проектира своите клиники и центрове, той става настойник на петгодишната дъщеря на своя колежка. Моментът е доста удобен, за да я запише в училището. „Унилаб“ има представителства по цял свят…

— И две извън планетата. Главната база е в Ню Йорк и се намира в една и съща сграда с клиниката на Айкоув.

— Много удобно, когато цялата ти дейност е съсредоточена на едно място — замислено каза Ив. — Рисковано, но удобно. — „Две вечери и един следобед свободни, всяка седмица. Какъв по-добър начин да ги запълниш, от това да работиш над своя любим проект?“ — Би било по-разумно от негова страна да ги раздели, но ние ще трябва да огледаме всичко отново. Какво, по дяволите, ще търсим?

— Убий ме, но не знам! Провалих се по биология и едва-едва издържах по химия.

Ив остана загледана в пространството толкова дълго време, че Пийбоди най-накрая щракна с пръсти пред лицето й.

— Хей, тук ли си?

— Измислих го! Свържи се с Луиз. Питай я дали се интересува от това цялото й тяло да бъде намазано с лепкава гадост, или косата й да бъде опържена, или каквото има още там в менюто за тази вечер. Притисни я.

— Разбира се. Но какво…

— Просто го направи — обърна се към бюрото си и посегна към линка. Вместо да минава през различните канали и секретарката на Рурк, тя набра личния му номер и му остави съобщение в гласовата поща.

„Обади ми се веднага, щом можеш. Имам тайно задание, което е точно за теб. Скоро се прибирам в къщи. Ако си зает в момента, ще ти разкажа всичко, когато се върнеш.“

На две пресечки от дома им тя го съзря в огледалото за обратно виждане. Толкова се зарадва, че използва линка в колата, за да се свърже с него.

— Мога да забележа, когато някой кара след задника ми, приятел!

— Винаги е удоволствие да го видя. Съобщението ти не изглеждаше спешно, но звучеше интригуващо.

— Ще ти разкажа след малко. Само за всеки случай, много ли е натоварена програмата ти за утре?

— Малко от това, малко от онова. Дреболии от безкрайния ми празник за установяване на световно господство и презапасяването с пуйки.

— Ще можеш ли да ми отделиш няколко часа?

— Свързано ли е евентуално с потен и незаконен секс?

— Не.

— Тогава просто ще трябва да си проверя графика.

— Ако ми отделиш време и ми помогнеш да приключа случая, ще получиш потен и незаконен секс по твой избор.

— Е, представям си! Мисля, че по някаква случайност, утре имам няколко свободни часа.

Тя се засмя и премина през портите на дома им.

— Не мисля, че сме го правили някога преди — каза Ив, когато и двамата излязоха от автомобилите си. — Прибираме се у дома по едно и също време.

— Тогава нека да направим още нещо, което правим рядко — да се разходим.

— Но вече се смрачава.

— Още е светло — възрази Рурк и я прегърна приятелски през раменете.

Тя тръгна в крак с него.

— Какво знаеш за „Унилаб“?

— Многофункционална организация, създадена по време на Градските войни. Хуманитарният отдел осигурява стационарни и мобилни лаборатории на медицински доброволчески групи — УНИЦЕФ, „Лекари без граници“, „Корпуса на мира“ и така нататък. Секторът за медицински изследвания с главна база тук, в Ню Йорк, се счита за един от най-добрите в света. Също така имат клиники в градските и селските райони по цял свят, които се грижат за здравето на бедните. Твоята първа жертва е един от основателите й.

— И сега, когато той е мъртъв, синът му е мъртъв и съдружникът му също е мъртъв, „Унилаб“ може да се интересува от нов спонсор с купища пари.

— Повечето проявяват интерес към парите, но защо мислиш, че бордът на директорите на „Унилаб“ ще се заинтересува именно от моите?

— Тъй като те вървят заедно с мозъка, контактите и способностите ти. Струва ми се, че ако проявиш интерес, те ще се съгласят на среща и ще ти организират Голямата обиколка.

— По-вероятно е да получа топло посрещане, ако им обещая солидно дарение или годишна издръжка.

— Да речем, че приемеш тази роля, ще изглежда ли наред, ако вземеш със себе си свой медицински експерт?

— Напротив, ще бъда разбран погрешно, ако отида без антураж.

Докато вървяха, на нивото на земята една след друга светваха матови лампички, реагиращи на движение. Рурк се зачуди дали не трябва да организира някакви забавления на открито за децата, които щяха да им дойдат на гости. Може би някаква площадка оборудвана за игри? Или така щеше да си докара само лудост.

— Какво търсим? — попита той Ив.

— Всичко. Мястото е огромно. Никога няма да получа заповед за обиск на цялото съоръжение. Щом опитам, те ще извадят заповед за временно ограничение и ще ми вържат ръцете за месеци напред. Ако там има нещо за откриване, то ще изчезне, преди да успея да получа отмяна. Ако се занимават с незаконно генно инженерство или манипулации, най-вероятно го правят някъде другаде. На частна територия.

— Като училище например.

— Да. Или някакъв подземен бункер в Източна Европа. Или извън планетата. Шибаната вселена е огромна! Но струва ми се, че двамата Айкоув са предпочитали да работят близо до дома си. Клиниката е идеалното място.

Докато се разхождаха около къщата, Ив накратко му изложи всички нови данни по случая. Мекият сумрак постепенно се задълбочи, въздухът чувствително захладня.

— Перфектни деца! — възкликна Рурк. — Ето какво търсиш!

— Мисля, че това е била целта му. В началото на своята кариера той е работил с деца. Има дете. Изгубва второ, когато загива съпругата му. Дете от женски пол. Има възможност чрез операция не само да възстановява или коригира, но и да променя към подобряване. Да го направи перфектно. Неговият близък приятел и сътрудник е генетик с радикални убеждения. Обзалагам се, че е научил много за генните изследвания и манипулации. Обзалагам се, че добрите доктори са водили много интересни разговори.

— И тогава в ръцете му попада още едно дете.

— Да. В роднинска връзка със Самюълс. Странното е, че Уилсън и съпругата му не са били определени за настойници. Тук трябва да разровя по-надълбоко. Но те я контролират. Възрастните контролират децата, особено когато ги изолират.

Рурк обърна глава към нея и я целуна по косата. Едно мълчаливо послание на разбиране и утеха.

— Може би Уилсън е експериментирал с Аврил още преди раждането й. — Тази идея накара стомаха й да се преобърне. — Дяволски съм сигурна, че, по един или друг начин, са правили с нея опити след това. Може би децата й също са част от проекта. Вероятно това я е и пречупило. Не е искала да види децата си като обект на експерименти.

Точно бяха обиколили къщата — което според Ив се равняваше на обиколка на четири квартала, когато забелязаха проблясване на автомобилни фарове на входната алея.

— Мамка му! Предполагам, че циркът все пак пристигна в града.

„Цирк! — помисли си Рурк. — Вероятно той може да… спре лудостта“.

— Обичам парадите!

Ив можеше да се опита да побегне нагоре по стълбите и да се скрие за малко, но в подножието им, подобно на статуя, стоеше Съмърсет.

— Ордьоврите са сервирани в салона. Първите ви гости вече пристигат.

Тя искаше да му изръмжи, дори вече бе оголила зъби, когато съпругът й я хвана подръка и я повлече след себе си.

— Хайде, скъпа, ще ти налея чаша хубаво вино.

— Какво ще кажеш за отрова, двойна доза? — извъртя очи, когато той просто се засмя. — Да, да. Чаша хубаво вино преди изтезанията.

Рурк й наля, наведе се и леко прокара устни по нейните, докато й подаваше чашата.

— Все още имаш оръжието си.

Тя веднага засия.

— Да, у мен е — но оживлението й бързо изчезна, щом чу властния глас на Трина, примесен с веселото цвърчене на Мейвис, когато Съмърсет пусна гостите й вътре. — По-добре да го сваля — изръмжа Ив, — за да не се поддам на изкушението.

Не знаеше как щеше да издържи до края с тази група жени нито пък защо всички бяха толкова развълнувани от перспективата лицата, телата и косите им да бъдат наклепани със слуз. „Та между тях няма почти нищо общо“, помисли си Ив. Всеотдайна лекарка със синя кръв, амбициозна и опитна телевизионна репортерка и смела полицайка с хипи произход. И в добавка Мейвис Фрийстон — бивша джебчийка и настояща музикална сензация, и ужасяващата Трина с нейната бездънна чанта, пълна с хлъзгави гадости и лепкави мазила, се получаваше наистина странна компания.

Но те седяха, стояха и се излежаваха в луксозната, елегантна гостна на Рурк, щастливи като глутница кученца.

И бърбореха. Никога не разбираше защо си дърдорят жените, изглежда имаха безброен запас от неща, за които да си говорят. Храна, мъже, други жени, дрехи, мъже, прически. Дори и за обувки. Не бе знаела, че за обувките може да се каже толкова много и че всъщност нищо от това нямаше общо с прякото им предназначение да се ходи с тях.

И тъй като Мейвис бе бременна, бебетата бяха на челно място в приказките.

— Чувствам се страхотно! — Мейвис поглъщаше парчета редки сирена, бисквити, пълнени зеленчуци и всичко, до което успееше да се докопа, сякаш храната всеки момент щеше да бъде обявена за незаконна. — Ние сме на прага на тридесет и третата седмица и лекарите казват, че бебето може да чува разни неща и дори да вижда, а главата му е надолу, заело е вече позиция. Понякога усещам как ме удря с крачета.

„Удря какво? — зачуди се Ив. — Бъбреците, черния дроб?“ Самата мисъл за това я накара да пропусне пастета.

— Как се справя Леонардо? — запита Надин.

— Супер! Сега взимаме уроци. Хей, Далас, ти и Рурк трябва да се запишете на курсове за помощ при раждане.

Ив изстена, не беше в състояние да изрази напълно своя ужас.

— Наистина ли ще помагате? — засия Луиз. — Това е чудесно! По време на раждането за майката е много хубаво да има около себе си хора, които обича, и на които се доверява.

Ив бе спасена от необходимостта да измисля отговор, защото лекарката започна да разпитва Мейвис къде възнамерява да роди и какъв метод планира да използва.

— Страхливец — промърмори тя под носа си, когато забеляза Рурк да се измъква тихомълком от стаята.

Това й даде право да си налее втора чаша вино.

Въпреки странната си, закръглена фигура, Мейвис изобщо не престана да се движи. Бе заменила обичайните високи токчета с платформи, пълни с гел, но навярно и те бяха върха на модата, предположи Ив. Стигащите до коляното й ботуши бяха изрисувани с някакъв абстрактен мотив в розово на зелен фон. Към тях певицата бе облякла лъскава зелена пола и плътно прилепнала зелена блуза, която по-скоро подчертаваше изпъкналия й корем, отколкото да го прикрива. Ръкавите на блузата имаха същия абстрактен рисунък като ботушите и завършваха с множество розови и зелени пера. Косите й бяха вдигнати високо, и в тях бяха вплетени розови и зелени ленти. От ушите й висяха пера, в ъгълчето на едното й око блестяха миниатюрни сърчица.

— Време е да започваме. — Трина, която беше превърнала косата си в бял водопад, спускащ се надолу по гърба й, се усмихна злобно, както се стори на Ив. — Програмата е обширна. Къде ще се заемем с нея?

— Рурк е създал в този дом басейн — каза Мейвис и пъхна в устата си поредното лакомство. — Попитах го дали бихме могли да играем там. Плуването е полезно за мен и корема ми.

— Трябва да говоря с Надин и Луиз. Поотделно — уточни Ив. — Официално.

— Страхотно! Там ще се разделим. Можем да вземем храната, нали? — Мейвис грабна таблата за всеки случай.

„Не, така е невъзможно да се проведе официално разследване“ — помисли си Ив, седнала заедно с Луиз в сауната.

— В играта съм — каза лекарката и отпи от бутилката с вода. — Ще се договоря с Рурк за времето. Ако видя нещо подозрително, ще те уведомя. Ако се провеждат незаконни генетични манипулации или конструиране, едва ли ще ги извършват на достъпни места, но вероятно ще получа усещане за нещо.

— Много бързо се съгласи.

— Това ще добави малко вълнение в деня ми. А в медицината и науката съществуват граници, които не бива да бъдат престъпвани. За мен тази е една от тях. Честно казано аз нямам проблем с неправомерността. По дяволите, та тук, в Щатите, преди по-малко от двеста години контролът над раждаемостта е бил смятан за незаконен. Без научния прогрес и масовите протести ние и досега щяхме да раждаме по дете на година, а телата ни щяха да изгорят, докато станем на четиридесет. Не, благодаря.

— Тогава какъв е проблемът с изчистването на гените, докато всичко не стане просто перфектно?

Луиз поклати глава.

— Вглеждала ли си се в Мейвис?

— Трудно е да не я забележиш.

Със смях Луиз отпи още една глътка от водата.

— Това, което се случва с нея, е чудо. Да оставим настрана анатомията и биологичния процес, да създадеш живот е чудо и така трябва да остане. Да, можем и трябва да използваме знанията си и съвременната технология за обезпечаване здравето на майката и детето, да отстраняваме вродените дефекти и заболявания винаги, когато е възможно. Но да пресечем тази линия, като конструираме бебета? Да манипулираме емоциите, външния вид, умствения капацитет, дори личностния характер? Това вече не е чудо. Това е егоизъм.

Вратата на сауната се отвори и Пийбоди подаде глава в пролуката. Цялото й лице бе покрито със синя слуз.

— Твой ред е, Далас.

— Не, не е. Трябва да говоря с Надин.

— Аз ще отида! — Луиз скочи с ентусиазъм, който Ив считаше за нездрав.

— Изпрати Надин в кабинета ми — нареди Ив на партньорката си.

— Не може. Тя минава първи етап на детоксикация. Опакована е като мумия — поясни Пийбоди. — В морски водорасли.

— Пфу! Отвратително!

Ив си сложи халата. Районът около басейна, изолиран от буйна растителност и тропически дървета, се бе превърнал в ужасяващ лечебен център. Тапицирани маси с опънати върху тях тела. Странни миризми, странна музика. Трина бе облякла бяла престилка, по която вече имаше петна във всички цветове на дъгата. Ив би предпочела да са от кръв. Поне разбираше от кръв.

Мейвис бе прибрала колоритната си коса под прозрачна полиетиленова шапка, а останалата част от тялото й бе покрито с вещество, в различни нюанси, което Ив предпочиташе да не знае.

Коремът й беше… изумителен.

— Виж какви цици! — певицата вдигна ръце и с пръсти посочи гърдите си. — Сега са точно като дини. Бременността си има своите предимства.

— Чудесно! — Ив потупа приятелката си по главата и се насочи към Надин.

— Аз съм в рая — промърмори репортерката.

— Не, лежиш гола в купчина водорасли. Обърни ми внимание!

— Токсините изтичат от порите ми точно сега, докато си говорим. Което означава, еха, още вино за мен, след като свършим.

— Обърни ми внимание — повтори Ив. — Неофициално, докато не ти дам зелена светлина!

— Неофициално — изимитира я Надин, без да отваря очи. — Ще дам на Трина хиляда долара, за да татуира думата върху задника ти.

— Убедена съм, че двамата Айкоув са участвали активно в проект базиран на генни манипулации или са го оглавявали. Голяма част от финансирането на този замисъл вероятно е от продажбата на жени, които са били проектирани и обучени, за да отговарят на нуждите на бъдещи клиенти.

Очите на Надин се отвориха и заискряха със зелен пламък, рязко контрастиращ на кожата й, която бе намазана с нещо бледожълто.

— Шегуваш ли се с мен?

— Не. А ти приличаш на риба. И миришеш на риба. Вони ужасно. Уверена съм, че Аврил Айкоув е била част от този експеримент и че е съучастник в убийството на свекъра си и съпруга си.

— Измъкни ме от това нещо! — Надин се опита да седне, но тънкото затоплящо одеяло бе закрепено към масата.

— Не знам как, но така или иначе, не бих го докоснала. Просто ме слушай. В момента разследвам няколко версии. Може би някои от тях са погрешни, но като цяло съм права. Искам ти да се заемеш с Аврил Айкоув.

— Ха! Опитай се да ме държиш на разстояние от нея!

— Придумай я да ти даде интервю, ти си добра в това. Накарай я да говори за работата, която е направила тези типове известни. Заобикаляй генетичните неща. Ти откри връзката с Джона Уилсън, така че можеш да засегнеш този въпрос. Но се старай да запазиш дружелюбно отношение, заиграй се около онова, което са направили за човечеството и всички останали глупости.

— Знам как да си върша работата.

— Ти умееш да получиш историята — съгласи се Ив. — Искам от теб факти. Ако съм права, че е замесена в двете убийства, и ако почувства че си близо до истината, мислиш ли, че ще се поколебае да те премахне? Измъкни всичко, Надин. Аз нямам нищо срещу нея, нищо, което да мога да използвам, за да я призова на официален разпит.

— Но тя вероятно ще се довери на една симпатична журналистка и ще каже нещо, което може да те насочи.

— Ти си умна. Ето защо те моля да направиш това, макар че сега лежиш тук и приличаш на пъстърва мутант.

— Ще ти изровя нещо. И когато извадя на бял свят тази история, проклетия ми рейтинг ще скочи до небето!

— Няма да я излъчваш, докато не приключа случая! Айкоув не са единствените, които участват в проекта. Не знам дали тя ще се задоволи само с тяхната смърт. Така че ти се обръщаш към нея, защото ти е нужен чисто човешкия аспект. Нейният свекър, заместил баща й, и нейният съпруг — бащата на децата й, са били убити от ръката на неизвестен убиец. Попитай я къде е учила, за творчеството й. Интересува те портрета й като жена, дъщеря, вдовица и майка.

Надин присви намазаните си с жълто устни.

— Различните страни на нейната индивидуалност. Ще потърся в нея личността, за да ми разкаже за отношенията си към мъжете. Искам да погледна на тях през нейните очи. Тя е в центъра на моето внимание. Да, това е умно. И между другото ще направя моя продуцент много щастлив.

Чу се тихо тройно звънене.

— Аз съм готова! — обяви Надин.

— Тогава отивам да донеса сос „Тартар“.

Бе невъзможно да избяга от мъченията. Докато Мейвис седеше до нея, потопила ръцете и краката си в пенлива синя вода, а наблизо Пийбоди тихо похъркваше под въздействието на видеопрограма за релаксация, Ив стоически издържа маска и масаж на лицето. Спермоподобна субстанция, за която Трина се кълнеше, че е лечебна, вече бе втрита в косата й.

— Ще направя лицева обработка на цялото ти тяло, докато косата ти поглъща сока на щастието.

— В това няма никакъв смисъл. Тялото не е лице.

— За някои хора щеше да е по-добре, ако задникът им беше на мястото на лицето.

Ив прихна да се смее, преди да успее да се сдържи.

— Всички, освен Мейвис, ще минат обработка на косата. Нейната я оформих тази сутрин. Искаш ли нещо по-различно за твоята.

— Не! — Ив инстинктивно посегна към косата си, и омаза ръката си със слуз. — О, мътните го взели!

— Мога да променя временно цвета й или да опитам да я удължа. Просто така, за забавление.

— Не мога да понеса повече забавления. Не искам нищо по-различно.

— Не мога да те виня.

Ив отвори едното си око и я погледна подозрително.

— За?

— За това, че не желаеш да променям нищо. Твоята коса подхожда много на лицето ти. Но не се грижиш за нея, както между впрочем и за кожата си. Не е необходимо много време, за да се поддържаш във форма, нали знаеш?

— Аз се поддържам — промърмори Ив тихо.

— Тялото си, да. То е в отлична форма. Страхотен мускулен тонус. Вземи например някои от моите клиенти — само лайна под фантастичната им външност.

Ив отвори и двете си очи. Неразумният страх от Трина, помисли си тя с отвращение, я бе лишил от отличен източник на информация.

— Работила ли си с някой от пациентите на клиниката на Айкоув?

— Мамка му — изсумтя специалистката, докато продължаваше да работи, — почти половината от основните ми клиенти. Ти не се нуждаеш от услугите им, повярвай ми.

— Някога обслужвала ли си съпругата на Айкоув? Аврил.

— Тя посещава „Утопия“. Работих там преди около три години. Нейна специалистка е Лолета, но веднъж се наложи да й направя цялостен масаж и да се погрижа за тялото й, когато приятелят на Лолета й бе насинил окото. Този тип е задник, казвала съм й го често, но кой ме слуша? Не, не, докато той…

— Аврил Айкоув — прекъсна я Ив. — Би ли могла да забележиш, ако по нея е работено? Пластика, корекции, хирургически подобрения?

— Когато имаш голо тяло под скенера, веднага виждаш цялото меню. Разбира се, че има това-онова. Малка корекция на лицето, леко повдигане на гърдите. Отлична работа, но друго не бива и да се очаква.

„А мъжът й твърдеше, че всичко й е дадено от Бога“ — спомни си Ив.

— Сигурна ли си?

— Хей, ти разбираш от твоята работа, аз — от моята! Защо питаш?

— Просто съм любопитна. — Ив отново затвори очи. Докато размишляваше върху убийствата, козметичните процедури ставаха почти търпими.