Сара Шепард
Лукс и грях (14)

13.
Първо действие: момичето кара момчето да го пожелае

— Искаш ли да ме придружиш на приема на един художник в галерията в Честър Спрингс другия понеделник вечер? — попита Ела, майката на Ариа.

Бе четвъртък сутринта и Ела седеше на срещуположния край на кухненската маса, решаваше кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“ и похапваше от купа „Чириос“^[1]. Тъкмо бе възобновила работата си на половин щат към съвременна арт галерия „Дейвис“ с офис на главната улица в Роузууд и вече се ползваше от облагите на длъжността си.

— Татко няма ли да дойде с теб? — попита Ариа.

Майка й стисна устни.

— Има много работа, трябва да се подготви за лекции.

— А! — Ариа захвана една измъкната бримка от вълната на ръкавиците без пръсти, които бе изплела по време на едно много дълго пътуване с влак до Гърция. Подозрение ли усещаше в гласа на майка си? Винаги се бе страхувала, че Ела ще разкрие истината за Мередит и няма да й прости, задето я бе пазила в тайна.

Ариа стисна очи. Изобщо недей да мислиш за това, нареди си тя. После доля малко сок от грейпфрут в чашата си.

— Ела? — започна тя. — Имам нужда от съвет по един любовен въпрос.

— Я виж ти-и-и — проточи майка й с усмивка, докато прибираше катранено черната си коса с шнолата, която стоеше на масата.

— Ами да — продължи Ариа. — Падам си по едно момче, но той е малко… как да кажа, недостъпен. Идеите ми се изчерпаха и не знам как да го накарам да ме хареса.

— Бъди себе си! — каза Ела.

Ариа простена.

— Това вече го пробвах.

— В такъв случай излизай с някое по-достъпно момче!

Ариа завъртя очи.

— Ще ми помогнеш ли или не?

— О, май сме много докачливи! — Ела се усмихна, после щракна с пръсти. — Току-що прочетох една статия във вестника. — Тя вдигна „Таймс“ от масата. — Направили са проучване по въпроса какво мъжете намират за най-привлекателно у една жена. И знаеш ли кое е качество номер едно? Интелектът. Чакай да го намеря… — Ела запрелиства вестника и накрая го подаде на дъщеря си.

— Ариа си е харесала някого, а? — Марк връхлетя в кухнята и грабна една поничка с глазура от купата на плота.

— Не! — бързо отговори тя.

— Е, някой обаче си е харесал теб — заяви брат й.

— Колкото и извратено да звучи. — И той издаде звук на отвращение.

— Кой? — заинтригува се Ела.

— Ноъл Кан — отвърна Майк с пълна уста, докато се опитваше да сдъвче гигантска хапка. — Пита за теб по време на тренировката по лакрос.

— Ноъл Кан? — повтори Ела, като местеше поглед между него и Ариа. — Кой е той? Беше ли тук преди три години? Познавам ли го?

Ариа изохка.

— Никой важен.

— Никой важен? — В тона на Майк се четеше искрено възмущение. — Ами че той е най-готиният пич в твоя випуск!

— Ох, все тая — каза Ариа и целуна майка си по челото. Тръгна към коридора с поглед, забит в страницата на вестника. Значи мъжете си падаха по повечко акъл? Е, Исландската Ариа определено можеше да бъде умна.

— Защо не харесваш Ноъл Кан? — Гласът на Майк я накара да подскочи. Брат й стоеше на няколко стъпки от нея с кутия плодов сок в ръката. — Той е човекът.

Ариа тръсна глава.

— Щом толкова ти харесва, защо ти не тръгнеш с него?

Майк отпи направо от кутията, избърса устни с опакото на ръката си и я изгледа втренчено.

— Държиш се шантаво. Друсаш ли се? Може ли и аз да си взема от дрогата ти?

Тя изръмжа раздразнено. В Исландия брат й през цялото време се опитваше да си намери наркотици и направо се побърка, когато някакви типове от квартала му продадоха трева за десет цента. Оказа се пълен боклук и вонеше гадно, но Майк въпреки това я изпуши с гордост.

Той потърка брадичка.

— Мисля, че знам защо си толкова особена напоследък.

Ариа се обърна към гардероба.

— Само простотии измисляш.

— Така ли мислиш? — вдигна вежди той. — А пък аз не. И знаеш ли? Ще разбера дали подозренията ми са верни.

— Късмет, Шерлок. — Ариа свали якето си от закачалката. Макар да знаеше, че в главата на Майк се въртят само глупости, тя се надяваше, че не е забелязал как трепери гласът й.

* * *

Докато съучениците й се събираха за часа по английски — повечето момчета с тридневни подобия на бради, а момичетата обути със сандали на платформи и гривни, изкопирани от стила на Хана и Мона — Ард за пиесата „В очакване на Годо“. Тя обожаваше устните доклади — имаше перфектния секси дрезгав глас за такива случаи — а освен това по случайност познаваше творбата много добре. Веднъж бе прекарала цяла неделя в един бар в Рейкявик в разпалени спорове по темата с един двойник на Ейдриън Броуди… като между временно пиеше мартини с ябълкова водка и оставяше краката му да се докосват и отъркват в нейните под масата. Тъй че днешният ден бе не просто идеален, за да се превърне тя в топ-ученичка, но и да покаже на всички колко е готина Исландската Ариа.

Езра влезе в стаята, косата му бе леко разрошена, а видът му беше на човек, който е чел цял ден, но преди всичко, изглеждаше… апетитно. Той плесна с ръце.

— Здравейте, ученици. Днес имаме доста работа, така че запазете тишина.

Хана Марин се обърна и намигна на Ариа.

— Според теб с какво бельо е?

Тя й се усмихна вяло — раирани памучни боксерки, много ясно, — след което отново прехвърли вниманието си върху Езра.

— И така — казваше той, — всички прочетохте произведението, нали? И всички сте се подготвили с доклад? Кой иска да говори пръв?

Ръката на Ариа мигновено се вдигна. Той й кимна да излезе пред класа. Тя се качи на подиума в предния край на стаята, разпиля черната си коса по раменете, така че да изглежда още по-разкошна и се увери, че кораловата й огърлица не е закрита от яката на ризата. След това бързо прочете първите няколко въвеждащи в темата изречения от бележките си.

— Миналата година присъствах на пиесата „В очакване на Годо“ в Париж — започна тя.

С периферното си зрение забеляза как Езра едва доловимо повдигна вежди.

— Театърът бе малка сграда на брега на Сена. Въздухът беше напоен с мириса на кифличките със сирене, които някой печеше в съседната къща. — Тя направи пауза. — Просто си представете сцената: голяма опашка от хора, чакащи да влязат в салона, една жена тегли каишките на двата си малки пудела, снагата на Айфеловата кула се извисява в далечината.

Вдигна очи за миг. Всички изглеждаха хипнотизирани!

— Чувствах енергията, възбудата, страстта наоколо. И те не бяха само заради бирата, която можеше да си купи всеки — дори малкият ми брат — добави тя.

— Много яко! — възкликна Ноъл Кан.

Ариа се усмихна.

— Столовете бяха пурпурни, от най-мекото кадифе, и миришеха на онова френско масло, което е толкова по-сладко от нашето. Тъкмо то прави техните сладкиши толкова вкусни.

— Ариа — намеси се Езра.

— Това масло може да направи дори и escargot^[2] вкусни!

— Ариа!

Тя спря. Езра се облегна на дъската с ръце, скръстени над униформения му блейзър.

— Да? — усмихна му се Ариа.

— Налага се да те помоля да приключиш.

— Но… аз не съм стигнала и до половината!

— Виж, искам по-малко подробности за плюшени кресла и тестени сладкиши, и повече за самата пиеса.

През класа премина сподавен кикот. Ариа се оттегли на мястото си и седна. Нима не разбираше, че тя създава атмосфера?

Ноъл Кан вдигна ръка.

— Ноъл? — погледна го Езра. — Ти ли искаш да си следващият?

— Не — отвърна Ноъл. Останалите се разсмяха. — Исках само да кажа, че според мен докладът на Ариа беше добър. На мен ми хареса.

— Благодаря — тихо каза Ариа.

Ноъл се завъртя към нея.

— Наистина ли няма долна граница за алкохола?

— На практика не.

— Тази зима може би ще ходя с нашите в Италия.

— Италия е невероятна страна. Ще се влюбиш в нея!

— Вие двамата ще приключите ли този разговор? — вдигна вежди Езра. После измери Ноъл с раздразнен поглед.

Ариа заби лакираните си в ярко розово нокти в дървения плот на чина си.

Ноъл отново се обърна към нея.

— Имат ли абсент? — прошепна той.

Тя кимна, изненадана, че Ноъл изобщо е чувал за абсент.

— Господин Кан! — намеси се Езра строго. Малко прекалено строго. — Достатъчно.

Ревност ли се долавяше в тона му?

— Боже мой! — обади се Хана. — Какво ли му е влязло в гащите този път?

Ариа сподави смеха си. Май една определена топ-ученичка създаваше дискомфорт на един конкретен учител.

Езра покани Девън Арлис да изнесе следващия доклад. Докато я слушаше с пръст на брадичката, Ариа усещаше как пулсът й се ускорява. Толкова силно го желаеше, че цялото й тяло вибрираше.

Не, един момент. Вибрацията идваше от мобилния й телефон, който се намираше в голямата яркозелена мека чанта в краката й. Тя бавно се протегна и го извади оттам. Едно ново съобщение:

„Ариа,

Нищо чудно той постоянно да се сваля със своите ученички. Много преподаватели го правят… Просто питай баща си!

А.“

Ариа бързо затвори капачето на телефона. После отново го отвори и препрочете още веднъж съобщението. И още веднъж. Докато четеше, косъмчетата по ръцете й се изправиха.

Никой в стаята не беше извадил телефона си — нито Хана, нито Ноъл, никой. А и никой не гледаше към нея. Тя дори отправи очи към тавана, а после и през вратата по коридора, но нищо не изглеждаше не на място. Навсякъде — тишина и спокойствие.

— Не е възможно това да се случва — прошепна Ариа.

Единственият човек, който знаеше за баща й, беше… Алисън. А и тя се бе заклела в живота си, че няма да казва на никого. Нима се бе върнала?