Мерил Сойър
Опасни лъжи (9)

8.

Повратният момент.

За всеки човек настъпва определен момент — често той е само един ужасно кратък миг, — в който трябва да се вземе определено решение, да направи избор, който би могъл да промени целия ход на живота му. А на страничния наблюдател му остава единствено да гледа и да се забавлява, опитвайки се да прецени как точно ще се развият събитията.

— Съдбата на хората се определя от решенията, които вземат.

Точно в този момент той наблюдаваше как Ванеса решава тяхната съдба. И своята собствена, естествено.

Кучката щеше да си получи заслуженото. Бавна и особено мъчителна смърт.

— Което обаче не означава, че Ванеса не заслужава някои допълнителни мъчения. Щом намирането на дъщерята, от която се бе отказала доброволно преди толкова много години — повратният момент — беше най-съкровеното й желание, то тогава тя наистина трябваше да се срещне с детето си.

Зловещият му смях се блъсна в стените на помещението. Продължи да кънти още няколко секунди, а после замря, оставяйки след себе си глуха, потискаща тишина.

— Човек трябва много да внимава какво си пожелава. Защото, току-виж, го получил.

Появата на Рената Ролинс в живота на Ванеса щеше да се окаже изключително интересно събитие. Как ли щеше да реагира семейството?

Винаги съществува повече от един начин за тормоз върху определен човек. Ракът просто не беше достатъчен. Ванеса заслужаваше да страда много повече.

Така, както беше страдал самият той.

— Чудя се дали Ванеса трябва да научи, че единствената дъщеря, за която е сигурна, че е нейна собствена кръв и плът, е набелязана да умре?

Отново се изсмя. Историята ставаше все по-хубава и по-хубава.

— Нека смъртта на Тейлър бъде изненада за майка й.

Дали Тейлър вече бе достигнала до повратния момент, в който щеше да й се наложи да направи своя съдбоносен избор?

— Не, не е, но и това ще стане. В мига, в който застане очи в очи с убиеца си.

 

 

Шейн погали главата на Оги и продължи да запознава Винс Уокър със ситуацията около Рената Ролинс. Ядосваше се, че отново се бе наложило да остави Оги в приют. Кучето му се нуждаеше от социализация, а не от изолация, но Шейн, за жалост, нямаше близки приятели, които биха се съгласили да се грижат за домашния му любимец в негово отсъствие.

Може би никога нямаше да успее да завърже истинско приятелство. Беше си самотник по душа и трудно допускаше хора близо до себе си.

— Онази жена, Ролинс, и баща й ще долетят утре, за да прекарат уикенда с Ванеса. Купих им билетите и им обещах, че ще им изплатим обещаната сума, след като пристигнат. Което означава, че ще изразходим целия аванс, който получихме от Ванеса. Ще имаме нужда от още средства, ако смятаме да продължим с проучването на Рената.

Винс кимна в знак на съгласие и отмести поглед от Шейн. На монитора на компютъра премигваше иконката, която го информираше, че току-що се е получило съобщение по електронната му поща.

— Изчакай малко да видя какво е това.

Шейн продължи да гали лъскавата черна козина на Оги, но мислите му бяха заети с Кейлъб и Рената. Все още не бе имал възможност да ги види заедно, но и това щеше да стане през уикенда. Тогава вече ще знае със сигурност дали двамата са любовници.

Тази неизяснена подробност не му даваше мира, макар че никой друг дори не бе споменавал за подобна възможност. Може би Тейлър и Бриана се бяха подвели от разликата във възрастта на Кейлъб и Рената. Вярно, че той беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща, но това не означаваше, че не е неин любовник.

— Нищо важно — съобщи Винс и се отдръпна от компютъра. — Надявах се да получим някаква информация, касаеща конкурентите на Макс. Докато беше извън града извърших едно предварително проучване на проблемите с компютърната им сигурност. Отговорно мога да заявя, че някой се опитва да съсипе бизнеса им и да провали сделката с една от най-големите компании за производство на козметика.

— Кое те кара да мислиш, че непременно става дума за конкурентна фирма? Не допускаш ли възможността проблемът да е вътре в компанията?

— Възможно е, но основните играчи в компанията, разполагащи с кодовете за достъп, ще спечелят до един от евентуалната продажба на бизнеса.

— Наистина ли? Не допускаш ли, че Тейлър, например, може да гледа на фирмата като на семейно начинание и да е против продажбата?

— Нищо подобно. Тейлър иска да основе собствена компания, която да се занимава със създаването на интернет игри. Като онези, в които играеш онлайн срещу хора по цял свят. Дори и в момента работи върху една такава игра.

Шейн кимна, макар да бе силно изненадан от тази информация. Смяташе, че знае много неща за Тейлър, но дори не бе чувал за тези й планове.

— Раул пък иска двамата с Трент да създадат нова компания за производство на козметика. А според моите източници Раул получава всичко, което си пожелае.

— Значи остават Ванеса и Дойл. Смятам, че Ванеса едва ли се интересува чак толкова много какво ще стане с компанията. В края на краищата, тя всеки момент може да си иде от този свят.

— Тя подкрепя изцяло идеята за продажба и е оторизирала Дойл да води предварителните разговори с две от големите компании в бранша, които проявяват интерес. А Дойл отчаяно се нуждае от пари. В последно време губи големи суми на борсата. Подобно на много други хора, той препълнил портфейла си с акции на компании, разработващи високи технологии, и, разбира се, изгорял.

— Защо ли не съм изненадан?

— Да, Дойл си пада малко въздухар, а сега трябва да мисли и за пламенната си млада женичка.

Винс се засмя похотливо и Шейн се досети, че той, макар и заклет ерген, определено си падаше по Бриана.

— Дойл и Ванеса вече се разбират добре, макар че в началото не са се понасяли особено. Дойл бил изключително близък с брат си, но когато Ванеса се появила на хоризонта… ами, нещата се променили. Години наред двамата почти не разговаряли.

— Интересно — отбеляза Шейн, но мислено се наруга.

Силно развитото му и обикновено непогрешимо шесто чувство не бе доловило никаква враждебност между Дойл и Ванеса. Той обаче знаеше, че щом двама човека не са си говорили години наред, между тях остава да тлее определена неприязън и гняв, които няма как да не бъдат забелязани.

Само че Шейн бе толкова заинтригуван от Тейлър, че бе допуснал мислите му за нея да го разсеят и да попречат на работата му.

— И как така двамата са забравили за враждата си?

— Това със сигурност ще ти хареса — Винс се изсмя. — Ванеса застанала на страната на Дойл, когато той решил да се разведе с жена си. Изглежда, че Софи Максуел изпитвала дълбоко презрение към Ванеса. И правела всичко възможно да я изолира от социалния елит в този град.

Защо ли не беше особено изненадан? Ванеса бе поомекнала малко с годините и под въздействието на болестта, но Шейн веднага бе разпознал у нея заложбите на неумолим борец, устремил се към върховете на социалната стълбица.

— Ще останеш изумен от броя на враговете, които Ванеса Максуел си е създала през годините — додаде Винс. — И всеки един от тях може да стои зад опитите да бъде съсипана компанията й.

— Я ме осветли малко по-подробно по този въпрос.

— Раул Кеткарт заема челното място в списъка. Никой от останалите членове на семейството не го знае, но преди време Ванеса се опитала да подкупи Раул, предлагайки му значителна сума, за да излезе от живота на Трент. Той отказал категорично и от тогава й има зъб.

— Ти как разбра за това щом никой друг да знае?

Винс се облегна назад, а в тъмните му очи проблеснаха закачливи пламъчета.

— Не можеш да си представиш дори какви неща доверяват хората на своите фризьори и маникюристки. Споделят с тях тайни, които не биха казали и на най-близките си приятели. И защо го правят? Защото предпочитат да се доверят на човек, който ще ги изслуша мълчаливо и ще се съгласи с тях.

— Естествено, че ще се съгласи. В противен случай ще се лиши от клиента си.

— Раул от години посещава един и същ салон за красота. А фризьорът му, само срещу сто долара, се съгласи да ми разкаже всичките му тайни.

Посещения при фризьор! Боже опази!

— Винс, но ти току-що подчерта, че Раул иска да започне съвместен бизнес с Трент. Предполагам, че се очаква първоначалният им капитал да дойде от парите от продажбата. Защо му е тогава да саботира сделката?

— Вярно, че това би било в пълно противоречие със здравия разум, но Раул си пада малко особняк. Прекарал е шест месеца в частна психиатрична клиника. Опитвам се да се докопам до здравния му картон, но все още не съм постигнал никакъв напредък.

Раул не изглеждаше като типичен хомосексуалист и в него имаше нещо, което притесняваше Шейн от самото начало, макар че истинската причина за притесненията му все още му убягваше. Налагаше се за известно време да отклони мислите си от Тейлър и да концентрира цялото си внимание върху другите основни играчи в този случай.

— Кой друг изпитва неприязън към Ванеса? — попита Шейн.

— Ами Бриана например. Ванеса подкрепила Дойл, когато той решил да се разведе със Софи, но по онова време не можела да предположи дори, че следващата му съпруга ще се окаже танцьорка с кубинско потекло. Ванеса не поддържа никакви контакти с Бриана. Двете се виждат единствено на семейните сбирки и тържества, на които Дойл задължително присъства със съпругата си.

— Наистина ли вярваш, че Бриана се притеснява от това?

— Трудно е да се каже, но знаеш какви са жените…

Ето една област, в която не му се щеше да навлиза.

Да твърди, че познава жените — извън леглото — беше все едно да каже, че е ракетен инженер. Най-дългата му, така наречена, връзка бе продължила два месеца, след което той получи ново назначение и бе изпратен на другия край на света.

— Софи, бившата съпруга на Дойл, има всички основания да иска да види краха на Макс. След развода тя получила огромно еднократно обезщетение. Не получава издръжка от бившия си съпруг и няма по никакъв начин да бъде засегната от фалита на Дойл.

— Добре, да предположим, че Софи, или Бриана, или дори Раул, стоят зад всичко това. Достатъчно квалифицирани ли са тези хора, за да проникнат в засекретените файлове на компанията?

— Прав си, но едва ли е толкова трудно да наемат хакер, който да свърши работата вместо тях.

Винс се загледа за миг в скрийнсейвъра на компютъра си, а след това додаде:

— Съществува и още една възможност. Лиза Абът. Бившата съпруга на Трент била направо съсипана от развода. На всичкото отгоре е финансов експерт. Не би трябвало да има никакви проблеми с достъпа до системата.

— Може Трент по време на брака им да й е казал всички пароли.

— Точно така. Смятам да я проуча по-задълбочено. Не бих се изненадал, ако тя се окаже от онези жени, които никога не забравят и не прощават.

Шейн си припомни ефектната брюнетка, с която се бе запознал в кафенето. Продължи да милва главата на Оги, опитвайки се да си представи Лиза като автора на сценария за провал на компанията. Струваше му се обаче, че тя не е способна на това.

Но пък кой знае? Беше напълно безпомощен, когато трябваше да вникне в мотивите и поведението на нежния пол.

 

 

— Ето какво решихме да направим — рече Трент и погледна към Тейлър докато двамата пътуваха към летището, за да посрещнат Рената. — Предлагам да се опитаме да подкупим тази Рената веднага щом слезе от самолета. Раул смята, че би трябвало да й предложим двадесет и пет хиляди долара. Трябва обаче да сме подготвени да увеличим сумата до петдесет хиляди. Аз ще дам една трета, Дойл ще поеме своя дял, от тебе искаме да дадеш своята третина.

Тейлър го слушаше и се удивляваше на драстичните промени, настъпили у брат й през изминалата година. На времето не би се съгласил с подобен план, преди да го е обсъдил с нея. А сега се вслушваше единствено в съветите на Раул и действаше без изобщо да му хрумне, че би трябвало да се консултира и с нея.

— Не зная… Обещах на майка.

— Зная, но тази среща само ще я разстрои. Самата ти го каза.

Трент излезе със своя Бийтър на магистралата. Както обикновено, движението беше претоварено и колите се движеха броня до броня.

— Стриптийзьорка! Ама и нашият късмет си го бива. Раул смята, че тя вероятно е и проститутка.

Тейлър не му каза, че Шейн бе изказал същото предположение. Не й се искаше да подхранва и без това силните предубеждения на Трент. Нищо чудно да им се наложи да приемат в семейството си тази омразна жена.

— Не мисля, че Рената ще приеме парите — заяви тя.

— И защо не? За жена като нея това е цяло състояние.

— Вярно, но тя е доста странна. Наложи се да я убеждаваме да дойде тук. Може би парите не я интересуват чак толкова много.

— Стига! Не мога да повярвам в това! Нали, в края на краищата, се наложи да й платим, за да я компенсираме за пропуснатите участия в клуба.

Трент се престрои в експресното платно. Без особена полза обаче.

— Ако види къщата на майка в Коръл Гейбълс, тя вероятно ще поиска още по-голяма сума — рече той. — С малко повече късмет бихме могли да уредим всичко още на летището, да й платим и да я качим на обратния полет до Ню Орлиънс.

 

 

— Късметът ни ли проработи или какво? — възкликна Трент. — Онези двамата очевидно са променили решението си и са предпочели да си останат в Ню Орлиънс.

Тейлър изпрати с поглед двамата пилоти, които тъкмо минаваха край лентата за багажа. Една от стюардесите вече ги бе информирала, че няма други пътници на борда.

— Може да са изпуснали полета. Но предполагам, че щяха поне да се обадят, ако случаят беше такъв. Оставих им номера на клетъчния си телефон.

— Мислиш ли, че може да са позвънили на Шейн? В края на краищата, той се занимаваше с подробностите около това пътуване.

Тейлър извади клетъчния телефон от дамската си чанта и избра номера на Шейн. Обясни му положението, но се оказа, че и той не се е чувал нито с Кейлъб, нито с Рената. Обеща да се опита да разбере какво се е случило.

— Майка ще бъде ужасно разочарована. Разговарях с нея сутринта и тя ми се стори много развълнувана — Тейлър тръгна към изхода. — Сигурна съм, че се е погрижила за всяка дребна подробност, свързана със заплануваната вечеря. Знаеш колко сериозно се отнася към тези неща.

Бяха отвън на паркинга, когато телефонът на Тейлър иззвъня. Беше Шейн.

— Няма да повярваш какво се е случило — без всякакви предисловия започна той. — Взели са по-ранен полет и вече се намират в къщата на майка ти. От онова, което ми каза Ванеса, останах с впечатлението, че се разбират чудесно. Почти като стари приятели.

— Шегуваш се!

Закри телефонната слушалка с ръка и информира Трент за случилото се.

— Но защо не са се обадили? Можеха да ни спестят разкарването до летището.

— Нямам представа — отвърна Шейн. — А майка ти изглежда убедена, че Рената е нейна дъщеря.

— Страхотно! Е, веднага тръгваме нататък. Искаш ли да се срещнем там?

Не знаеше защо изведнъж реши да покани и Шейн, но имаше чувството, че той би могъл да й помогне в общуването с Рената и Кейлъб. Изобщо не можеше да предвиди какво би могла да завари в дома на майка си.

— Разбира се. Ще съм там преди вас. Хрумна ми как бихме могли да ускорим ДНК теста на Рената, но ще е много скъпо.

— Сигурна съм, че ще успеем да набавим парите. Трент и Дойл вече са готови да платят на Рената определена сума, за да се отърват от нея.

— Съмнявам се, че планът им ще се увенчае с успех. Кейлъб и Рената очевидно вярват, че тя би могла да наследи пари от майка ти. Защо тогава биха се съгласили на далеч по-малка сума?

— По всяка вероятност имаш право. — Вече бяха стигнали до колата на Трент. Тя се настани на седалката и попита: — Ами този ДНК тест? Доколкото си спомням, самият ти ме уверяваше, че не съществува начин да ускорим процедурата.

— Все още не споменавай за това пред никого. Ще се опитам да изпратя кръвната проба в Германия, където имат първокласна лаборатория. Ще ни излезе доста скъпо, но, ако успея да го уредя, ще разполагаме с резултата след около седмица.