Мерил Сойър
Опасни лъжи (8)

7.

Тейлър, която очакваше да донесат в стаята сутрешното й кафе, открехна вратата едва-едва и с изненада видя Бриана да стои пред вратата й. Беше очевидно, че е плакала.

— Какво се е случило? — Тейлър дръпна Бриана вътре в стаята.

— Става дума за Дойл — тихо отвърна Бриана. — Той ми изневерява.

— Какво? — Тейлър зяпна от изумление. — Не ти вярвам. Та той е луд по тебе.

Бриана се стовари върху неоправеното легло.

— Нощес опитах да му се обадя по телефона. Не си беше у дома.

— Може би е трябвало да замине някъде по работа — предположи Тейлър, макар че просто не би могла да предположи каква работа би могъл да има чичо й извън града.

— Не би заминал, без да ми остави съобщение — Бриана нервно въртеше годежния си пръстен и лъчите на утринното слънце се отразяваха от огромния диамант с размерите на малко яйце.

— Може да се случило нещо непредвидено — заяви Тейлър по възможно най-убедителния начин.

Бриана продължи да си играе с пръстена. В продължение на няколко секунди не каза нищо. Тейлър забеляза тъгата в очите й и си даде сметка, че тя наистина обича чичо й Дойл.

— Той… постоянно изпитва нужда от секс — промълви Бриана.

Тейлър шумно преглътна. Чичо й Дойл? Да изпитва постоянна нужда от секс? А защо не? Откъде би могла да знае каква е истината?

Кой знае защо Тейлър се сети за Шейн Донован. Ето той вече беше мъж, който постоянно се нуждае от секс.

— Бриана, та ти не си беше у дома само една нощ — настоя Тейлър. — Чичо ми те обича. Той не би…

— Ти не познаваш мъжете така както аз ги познавам.

Бриана се изправи, несресаната руса коса падна върху лицето й и Тейлър изведнъж осъзна, че това е първият път, когато вижда Бриана без грим. Дори и на ярката утринна светлина кожата на Бриана искреше от здраве. Тя притежаваше неповторима естествена красота, която повечето жени не биха могли да постигнат с всичката козметика на света.

— Бриана, чичо премина през много изпитания, за да се ожени за теб. Не мога да повярвам, че си е хванал любовница само защото една нощ не си спала в собственото ви легло.

— Не говоря за любовница. А за еднократна изневяра. Поведение, типично за повечето мъже.

Всяка нейна дума бе пропита с неописуема горчивина. Тейлър не можеше дори да си представи какъв е бил животът й, преди да се омъжи за Дойл. Та нали и тя, също като Рената, беше работила в някакъв долнопробен клуб.

— Какво да правя сега? — попита Бриана. — Как да си го върна?

— Но ти не си го изгубила. Сигурна съм, че съществува някакво разумно обяснение…

Бриана тръсна гъстата си руса коса, която се залюля върху гърба й, скочи от леглото и се спусна към вратата.

— Не. Истината е, че отново съм съвсем сама.

— Почакай! Никога няма да бъдеш сама. Аз съм твоя приятелка. Не си ли го разбрала? И ще остана такава каквото и да се случи.

Бриана я погледна през рамо. В очите й блестяха сълзи.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Двете сме приятелки, ясно?

Бриана сведе поглед към килима под босите й крака.

— Предполагам. Мислех, че ти… ме търпиш само заради Дойл.

Тейлър не виждаше причина да украсява истината.

— Така беше в началото, но с времето започнах да те ценя като човек. И, без значение какво ще стане с теб и чичо Дойл, аз ще си остана твоя приятелка.

— Благодаря ти, нямах представа…

Пронизителният звън на телефона прекъсна думите на Бриана. Тейлър се затича през стаята, за да отговори.

— Ало?

Обаждаше се чичо й Дойл.

— Какво се е случило с Бриана?

— Нищо — Тейлър даде знак на Бриана да се приближи. — Тя е тук при мен. Тъкмо си говорехме.

Тейлър подаде слушалката на Бриана и се приближи до прозореца, за да види какво е времето отвън. Облаците, които се гонеха по небето, предвещаваха още дъжд. Не можа да се въздържи и се заслуша в монолога на Бриана, която обясняваше на Дойл, че Рената се оказала обикновена стриптийзьорка. Двамата поговориха няколко минути, след което Бриана затвори, без да попита Дойл къде е бил през нощта.

— Защо не го попита за снощи?

Бриана само сви рамене.

— Щеше да ме излъже. Така постъпват всички мъже.

 

 

Тейлър стискаше телефонната слушалка в ръка, но все не можеше да си наложи да набере номера на майка си. Бриана си беше тръгнала преди петнадесет минути, а Тейръл знаеше, че майка й очаква това обаждане. Представяше си я в леглото й, подпряна сред цяла купчина възглавници и загледана в телефонния апарат върху нощното шкафче.

Тейлър се застави да избере номера. Майка й вдигна още на първото позвъняване.

— Здравей. Аз съм. Как се чувстваш?

— Срещна ли се с Рената? Какво мислиш?

Тейлър веднага долови нетърпението в гласа на майка й и гърлото й се сви от болка. В емоционален план майка й възлагаше толкова много надежди на откриването на отдавна изгубената й дъщеря. А Тейлър се притесняваше все повече и повече.

— Майко, ние… Бриана, аз и Шейн Донован изпитваме дълбоки съмнения по отношение на Рената Ролинс. Не съществува нито едно убедително доказателство, че тя е твое дете. И изобщо не прилича на теб. Изобщо!

— Сигурно прилича на баща си.

Тейлър се поколеба за момент. Не знаеше как точно да поднесе новината за работата на Рената.

— Тя работи в един клуб тук… като стриптийзьорка.

Кратко мълчание.

— Съблича си дрехите пред мъже, които посещават клуба, за да я гледат?

— Да, точно така — отвърна Тейлър, макар описанието на майка й да не покриваше изцяло провокативното изпълнение на Рената. — Работата й е вулгарна и отвратителна.

— О, боже! — От другия край на линията долетя дълбока въздишка и Тейлър си представи неодобрението, изписано на лицето на майка й. — Животът й трябва да е бил ужасен, щом се е наложило да изкарва прехраната си със стриптийз.

— Не съм сигурна защо е избрала да работи като стриптийзьорка. На мен ми се стори достатъчно интелигентна, за да може да си намери някоя почтена работа.

Тейлър предпочете да не споменава онова, което бе научила от Шейн. Беше й казал, че много стриптийзьорки работят и като проститутки и по този начин си докарват основната част от доходите си.

— Разговарях лично с Кейлъб Басет преди вие да отидете да се срещнете с него — продължи майка й. — Той като че ли мисли…

— Майко, аз се срещнах с него. Той е… очарователен, но и малко странен — Колкото и да не й се искаше, Тейлър все пак трябваше да спомене и името на частния детектив. — Според Шейн той е просто един лицемер. А и не съществува абсолютно никакво доказателство, че тази стриптийзьорка е твое дете. Жената е просто една изпечена мошеничка. Нищо повече.

Последва някакво приглушено шумолене и Тейлър се досети, че шумът идва от мекия копринен юрган, с който се завиваше майка й. Въпреки жегата в Маями, Ванеса мръзнеше през цялото време. Тейлър дълбоко си пое дъх и за пореден път си даде сметка, че скоро ще загуби майка си.

— Искам да се срещна с Рената.

О, не! Имай малко милост! — мислено възкликна Тейлър. Нищо добро не би произлязло от една такава среща.

Твърде възможно е отношението на Рената да доведе до усложнения в здравословното състояние на майка й. Тейлър съвсем ясно си спомни злостната омраза, с която бяха пропити думите на Рената, изречени по адрес на майка й.

Богатата кучка.

— Майко, не се подлагай на това. Повярвай ми, излишно е. Тази жена не е твоята дъщеря.

— Въпреки това искам да се срещна с нея.

— Но защо толкова държиш да се видиш с Рената? Каква полза от една такава среща? — попита Тейлър и гласът й прозвуча по-остро отколкото бе възнамерявала.

— Сигурна съм, че ако я видя, ако разговарям с нея… ще разбера.

Тейлър покри очите си с ръка и си представи как нейната болна и уязвима майка се среща с Рената. Преди да се разболее майка й щеше да се отнесе с пълно презрение към тази стриптийзьорка. Дъщеря като Рената щеше да бъде повод за срам и Ванеса Максуел за нищо на света не би позволила приятелите й да научат за нея.

Днешната Ванеса обаче беше съвършено различно нещо. Смъртта чукаше на вратата й и това чувство на обреченост бе променило личността й по начин, който Тейлър не разбираше напълно.

Въпреки всичко Тейлър толкова силно обичаше майка си, че самата мисъл за неизбежната й смърт предизвикваше силна болка в гърдите й. Първо почина баща й, а след това изчезна и Пол. Тя обаче, кой знае как, успя да преживее тези мъчителни загуби, без да се прекърши.

Ще може ли да преживее още една?

— Трябва да доведеш Рената тук — гласът на майка й вече бе спаднал до едва доловим шепот. — Обещай ми… че ще го направиш.

 

 

Шейн тъкмо почистваше пяната за бръснене, полепнала по едното му ухо, когато чу, че някой чука на вратата на хотелската му стая. Превърза една хавлия през кръста си и отиде да отвори.

Тейлър. Мамка му!

Напоследък все го заварваше полуоблечен. Добре де, на практика в момента си беше чисто гол.

— Майка настоява да се срещне лично с Рената — заяви Тейлър в мига, в който той отвори вратата.

След това забеляза голото му тяло. Гъста червенина заля лицето й, но тя прояви завидно самообладание и продължи да говори, все едно че случващото се си беше напълно в реда на нещата.

— Не зная какво да правя. Боя се, че тя ще приеме Рената на доверие, защото изпитва някаква дълбока психологическа потребност да открие детето, от което се е отказала преди толкова години.

Шейн отстъпи встрани и пусна Тейлър в стаята. Цялото й лице вече пламтеше от смущение, но той не направи никакъв опит да се заметне с пухкавия халат, който висеше на вратата на банята.

Остави напрежението помежду им да се покачи още малко и едва тогава заговори.

— Вероятно имаш право. Ванеса иска да повярва, че Рената е нейната дъщеря. Ако не успеем да докажем по безспорен начин, че Рената е измамничка, боя се, че майка ти ще я приеме за свое дете.

Тейлър се приближи до прозореца и се загледа в мрачното сиво небе. Вятърът свиреше в клоните на дърветата и вещаеше поредната буря. Шейн не можеше да прецени дали Тейлър му обърна гръб, за да не го гледа, или защото искаше да поразмишлява на спокойствие.

Той се скри в банята, свали хавлията от кръста си и навлече халата. Когато отново влезе в стаята, Тейлър продължаваше да стои пред прозореца.

Приближи се до нея и в този момент тя заговори отново.

— Обещах на майка, че ще заведа Рената в Маями.

— Една такава среща ми изглежда като еднопосочен билет към ада. Обноските на Рената са… ами, твърде съмнителни. Сигурна ли си, че майка ти е готова за това?

Тя се обърна към него. В очите й се четеше тревога. Червенината бе изчезнала и сега лицето й изглеждаше бледо и уморено.

— Срещата няма да е никак приятна. Сигурна съм в това, но просто нямам друг избор. Смяташ ли, че бихме могли да убедим Рената да дойде в Маями за уикенда?

О, боже, човече! Слез на земята!

Шейн беше повече от сигурен, че Рената цели точно това.

— Остави аз да разговарям с нея.

 

 

Никой не вдигна телефона в дома на Рената, когато Шейн позвъни. Не му оставаше нищо друго, освен да се обади на Кейлъб. Той вдигна на второто позвъняване. Говореше с акцента на човек от дълбокия юг, който полага нелепи усилия да звучи като англичанин.

Сигурно имаше жени, които биха сметнали Басет за истински чаровник, но Шейн проявяваше нулева толерантност към подобни дивотии и затова веднага заговори по същество.

— Какво трябва да се направи от наша страна, за да убедим Рената да дойде в Маями за уикенда? Ванеса Максуел иска да я види.

— Наистина ли? Изненадан съм.

— Виж, нямам време за празни приказки. Дай просто да решим въпроса.

Шейн беше наясно, че по време на телефонния им разговор Кейлъб бе успял да убеди Ванеса, че Рената е нейната дъщеря. И че за него молбата на възрастната жена не беше никаква изненада.

— Ами, може и да успея дъщеря си. Тя е при мен в момента. Тъкмо смятахме да закусим.

Какви странни взаимоотношения! Шейн изведнъж се запита дали тези двамата наистина са баща и дъщеря. Щеше да е в състояние да си изгради по-ясна представа по въпроса едва след като ги видеше заедно. Знаеше със сигурност, че когато двама души са обвързани в интимни отношения, около тях съществува определено излъчване, което не може да остане скрито за останалите.

— Разговаряй с Рената, а след това ми се обади в хотела.

Шейн продиктува на Кейлъб номера на стаята си в хотел Уиндзор Корт и затвори телефона. Приближи се до прозореца, пред който стоеше Тейлър преди по-малко от час. В момента тя беше в собствената си стая, където събираше багажа си.

Забавляваме ли се вече?

Стремежът му да се доближи до Тейлър беше едно нещо, а случващото се тук — съвсем друго. Измъчваше го налудничавото чувство, че е бил въвлечен в нещо далеч по-сложно и комплицирано, което изобщо не бе включено в предварителните му планове. Опита се да не обръща внимание на тези свои подозрения, но без особен успех.

Сам си беше виновен за всичко. Навлякъл си беше тази беля на главата още когато се зае да издири Тейлър. И сега се налагаше да й помогне, защото просто нямаше друг избор.

Телефонът иззвъня и прекъсна размишленията му. Обаждаше се Кейлъб Басет. Рената слушаше разговора от друг апарат.

— Беше ми доста трудно да я убедя — започна Кейлъб.

Да бе! А пък аз съм папата във Ватикана.

— Ще се наложи да се откажа от участието си в три последователни програми в клуба — намеси се Рената. — А точно през уикендите изкарвам най-много пари.

Ето че заговорихме и за пари.

— Смятаме, че една сума от пет хиляди долара ще е достатъчна, за да я компенсира за пропуснатите участия — рече Кейлъб, забравил напълно за английския акцент.

— Не зная — отвърна Шейн, макар че сумата, която поискаха, беше по-малка от онази, която бе очаквал.

— Или ще получа парите, или оставам тук.

Шейн си представи войнствено вирнатата брадичка на Рената докато му съобщаваше условията си.

— Освен това Кейлъб трябва да дойде с мен. Без него не отивам никъде.

Шейн мислено се поздрави за прозорливостта. Тия двамата със сигурност бяха любовници. Добре, но дали това означаваше, че Рената не е изчезналата дъщеря на Ванеса?

Непременно.

 

 

Дойл Максуел едва сдържа усмивката си, когато видя Раул и Трент да излизат от затвора. Беше платил определената им гаранция, но и двамата трябваше да се явят на процес — ако се стигнеше до такъв. Алан Фрийдмън, техният скъпоплатен адвокат, бе посъветвал Дойл, че ще е най-разумно да сключат сделка с прокуратурата, опитвайки се по този начин да смекчат повдигнатите срещу тях обвинения.

— Благодаря ти — рече му Раул. — Длъжник съм ти.

— Аз също — добави Трент и прегърна чичо си. — Не зная как да ти се отблагодаря за помощта.

— Не бързайте толкова с благодарностите. Все още никой не би могъл да каже как точно ще свърши тази история.

Раул само сви рамене в отговор, но в поведението му липсваше обичайната арогантна самоувереност. Дойл се надяваше, че нощта, която кубинецът бе прекарал зад решетките в компанията на най-големите отрепки на Маями, току-виж го отрезвила поне мъничко. Поведе ги към паркинга, където бе паркирал мерцедеса си.

— Майка не знае нищо за случилото се, нали? — попита Трент.

— Не. Не съм казвал на никого.

— Дори и на Бриана? — попита Раул.

Дойл долови нотки на презрение в гласа на Раул. За никого не беше тайна, че Дойл и Бриана са изключително близки. Той наистина възнамеряваше да й се довери и да обсъди с нея възможностите да извлече някакви облаги от този арест и от обвинението в притежание на наркотици, но не смяташе, че е нужно арогантният кубинец да бъде информиран за това.

От друга страна и самата Бриана не знаеше всичките му тайни.

Беше успял да запази в тайна финансовите си затруднения. Тя се бе омъжила за него заради парите му и щеше да го напусне, ако разбереше, че ги е загубил. Арестът на Раул и Трент можеше да се окаже ключа към така бленуваната финансова стабилност.

— Да, дори и на Бриана — отключи лъскавия черен мерцедес. Отвори вратата и се обърна към Трент.

— Мисля, че през следващата седмица майка ти ще е твърде погълната от собствените си проблеми и можем да сме сигурни, че едва ли ще научи за ареста ти. Разбрах, че е поканила Рената Ролинс да й гостува.

Трент се отпусна на предната седалка. Раменете му уморено се свлякоха надолу.

— Значи онази жена е успяла да докаже, че й е дъщеря?

— Не е. Частният детектив не е могъл нито да отхвърли, нито да потвърди версията й, но майка ти, въпреки това, настоява да се срещне с нея.

— Защо? — обади се и Раул от задната седалка. Дойл седна зад волана.

Прииска му се да изкрещи на Раул, че това изобщо не му влиза в работата, но запази самообладание. Предпочиташе да изчака момента, в който този надменен кубинец най-после ще си получи заслуженото.

— Ванеса смята, че ще може да разбере дали жената наистина е нейна дъщеря.

— Не смятам, че тя е в състояние да…

— Майка е обсебена от желанието да открие изгубеното си дете — Трент рязко прекъсна Раул. — А болестта й допълнително усложни положението.

Дойл изкара колата от мрачния паркинг и подкара по улиците на Маями, окъпани от ярките лъчи на утринното слънце.

— Да, струва ми се, че думата съвсем точно характеризира състоянието на Ванеса. Тя настоява Рената и баща й да дойдат в града, макар че не разполага с никакви доказателства в подкрепа на теорията, че Рената е нейна дъщеря. На всичкото отгоре — моля, обърнете внимание на това! — тази Рената работи като стриптийзьорка.

— Шегуваш се! Майка не би…

— Исусе Христе! — възкликна Раул. — Струва ми се, че имаме нужда от план.

За пръв път откакто се познаваха Дойл беше съгласен с нафукания кубинец.