Мерил Сойър
Опасни лъжи (23)

22.

Шейн седеше с Оги в апартамента си и чакаше Тейлър да се прибере от работа. Знаеше, че преди да си дойде вкъщи Тейлър ще мине през дома на майка си. Тази вечер отново валеше. Но този път отвън вилнееше истинска буря. Небето се раздираше от светкавици, чуваше се непрекъснатият тътен на гръмотевиците.

Телефонът иззвъня и той грабна слушалката с надеждата, че може да е Тейлър. Обаждаше се Винс.

— Разполагам с информацията, която поиска.

След посещението си в Кале Очо Шейн веднага позвъни на Винс. Помоли го да използва познанствата си в полицията, за да разбере причините за полицейската акция в Ел Тамбор, завършила със затварянето на бара.

— Двамата братя, които притежават Ел Тамбор, са използвали бара за пране на пари, спечелени от индианско бинго.

— Индианско бинго? Говориш за пари, дошли от казината на семинолите^[1]? — попита Шейн.

— Точно така. Всички смятали, че печалбите постъпват направо в племето, но няколко от индианците се подали на алчността си и започнали да отклоняват част от сумите. Изпирали ги през Ел Тамбор, след което ги внасяли в частна банкова сметка.

— А собствениците на Ел Тамбор съответно са получили тлъста комисионна.

— Абсолютно вярно.

Джим Уилсън бил ли е замесен в тази измама?

— Трудно е да се каже. По време на операцията е работил там, но напуснал преди полицията да удари заведението.

— Много удобничко, ако питаш мен. Уилсън е умен и начетен мъж. Счетоводител при това. Не може да не е знаел какво се върши в бара.

— Един от братята може и да се съгласи на споразумение с полицията, което означава, че ще изпее имената на всички участници в измамата — заяви Винс. — Но дори и да се окаже, че Уилсън е бил замесен, това все още по никакъв начин не означава, че именно той е човекът, който изпраща скрити послания чрез уебстраницата на компанията.

— Така е, но е напълно възможно точно той да стои зад тази работа. Кодираните съобщения може да представляват офшорни банкови сметки. Или пък да се използват като начин за връзка със семинолите, които все пак трябва да знаят къде точно са отишли парите им.

— Да, звучи разумно. Публикуваш цялата информация в нечия уебстраница, но я скриваш така, че да може да се разчете само от посветените. Хората, които ползват тази информация, могат да се намират във всяко едно кътче от страната и по всяка вероятност дори не се познават. За полицията ще бъде дяволски трудно, ако не и невъзможно, да навърже всички тези хора в една престъпна организация.

Шейн насочи разговора към взрива в дома на Тейлър и научи от Винс, че в полицията все още не разполагат със следа. Затвори телефона и отново насочи мислите си към Тейлър. Двамата вече бяха доста близки.

Дали не беше настъпил моментът да й каже всичко?

Не можеше да отлага повече, защото съзнаваше, че ще става все по-трудно да й разкрие цялата истина. А и изобщо не можеше да предположи как ще приеме признанието му. Точно в този момент й се бяха струпали доста неприятности, а взривът в дома й само бе увеличил проблемите й.

Запита се как гледа Тейлър на връзката им? Какво изпитва към нея? За себе си знаеше, че я обича. И бе напълно сигурен в чувствата си.

Но дали тя, дълбоко в сърцето си, не продължаваше да е влюбена в Пол Аштън?

Дали нощем не продължаваше да се моли и да очаква завръщането му?

Тейлър се прибра няколко секунди по-късно. Само един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че в дома на майка й се бе случило нещо неприятно. Сега не беше моментът да повдига въпроса за Пол Аштън.

— Какво има? — прегърна Тейлър и я придърпа към себе си.

— Майка ми настоява да организираме голямо погребение на Рената. Иска да се обадя на всичките й приятели и да им съобщя датата и часа и траурната церемония. За нея това ще е огромно изпитание. И не съм сигурна, че ще успее да го преживее.

Шейн я целуна по челото.

— Мили боже, наистина не зная какво да ти кажа.

— Предложих й да организираме скромна траурна церемония в тесен семеен кръг, но тя не иска и да чуе за това. Ако Трент беше там, за да ме подкрепи, може би щях да успея да я убедя, но той е зает да издирва Раул.

Шейн я поведе към кухнята.

— Направих салата от морски дарове. Защо не похапнем първо?

— Ти си приготвил вечеря? — Устните й се разтегнаха в усмивка. — Точно такива мъже обичам.

Шейн я потупа по стегнатия задник.

— Аз пък обичам жени като теб.

Тейлър седна на масата, а той й сипа чаша вино и й сервира простичката салата, която бе приготвил по-рано вечерта. Докато подреждаше масата, Шейн й разказа всичко, което бе научил за Джим Уилсън и за измамата с парите от индианското бинго.

— Значи смяташ, че нашата уебстраница се използва от криминални престъпници, които крадат пари от коренните жители на тази страна?

— Това е една от възможностите. Едно нещо обаче е сигурно — уебстраницата на компанията се използва за някакви незаконни машинации. Иначе не виждам защо някой би си губил времето да се занимава с кодирането на информацията в нея.

— Лиза е наела Джим на работа. Боя се, че той може да направи нещо, с което да съсипе бизнеса й.

— Или да й създаде проблеми със закона, ако започне да крие информация и в нейната уебстраница.

Тейлър си взе от салата, сдъвка я внимателно и едва тогава проговори отново.

— Струва ми се, че е редно да я предупредя. Тя вече преживя достатъчно. Няма да е честно, ако не й кажа, че е дала работа на един криминален престъпник.

— Не можем да докажем нищо. Все още. Ако й кажеш за проблема с вашата уебстраница, тя може да се изпусне и да спомене за това пред Джим. А той ще изтрие цялата информация, преди да сме успели да докажем каквото и да било.

— Но аз вече й казах. Попитах я дали знае кодовете за достъп. Предположих, че Трент може да ги е записал някъде в дома им по време на брака им. Аз самата си ги бях записала на лист хартия, който държах в бюрото в апартамента си, но пожарът, естествено, го изпепели.

Шейн погледна часовника си.

— Дай да й се обадим и да й предложим да се срещнем някъде за по едно питие. Ако все още не е споменала за проблемите на компанията ви пред Уилсън, ще я предупредим да не споделя тази информация с когото и да било.

Два часа по-късно Тейлър седеше във ВИП залата на Беш — един от най-изисканите клубове в Саут Бийч. Беше си тръгнала от дома на майка си с ужасно главоболие и силната музика в заведението допълнително усилваше тъпата болка, която пулсираше в главата й.

— Къде се бави Лиза? Не е в неин стил да закъснява толкова — промърмори тя и погледна Шейн.

— По всяка вероятност е попаднала в задръстване по пътя насам.

Поръчаха си mojitos — кубински коктейл, приготвен от ром с лимонов сок. Тейлър изгледа Шейн, припомнила си разговора, който бе провела с Дойл по-рано през деня.

— Шейн, мислиш ли, че е възможно бомбата да е била предназначена за твоя апартамент, но извършителят да я е подхвърлил у дома по грешка?

— Какво? — възкликна Шейн, смръщил вежди.

— Ами предишната ти работа те е сблъсквала постоянно с твърде опасни хора, нали така?

Шейн я изгледа напрегнато — поглед, с който Тейлър бе започнала да свиква и да очаква в моменти като този.

— Ако някой е искал да ми отмъсти, той просто щеше да ме убие. Тази бомба бе предназначена за сплашване, не за убийство.

— Предполагам, че имаш право, но не забравяй, че в двора е много тъмно, а през онази вечер валеше. Твърде е възможно бомбата да е била подхвърлена в дома ми по грешка.

— И на мен ми се иска да вярвам, че става дума за някакво недоразумение, но случилото се не ми дава мира. Сериозно съм обезпокоен — Шейн остави чашата си на масата. — И се боя, че може би те грози сериозна опасност.

В първия момент Тейлър не обърна голямо внимание на думите му. После обаче забеляза тревогата, изписана на лицето му, видя стаения в очите му страх.

— Каква опасност?

— Не зная, но една жена вече е мъртва. Искам да бъдеш много предпазлива. Не ходи никъде сама. Аз ще те придружавам до сградата на компанията. Ако се наложи да излезеш някъде, или да отидеш до дома на майка ти, искам да ми се обаждаш, за да мога да дойда с теб.

— Но кой би искал да ме нарани? — Задаваше си този въпрос по цял ден, но все още нямаше отговор.

— Заплахите за живота ти вероятно са свързани с наследството на майка ти и продажбата на компанията. Не съм сигурен. Шестото ми чувство обаче ми подсказва, че си в опасност.

Тейлър знаеше, че Шейн не е човек, който прави от мухата слон. Очевидно беше, че е силно загрижен за нейната безопасност. В гърдите й се надигна някакво странно, неизпитвано досега чувство.

Благодарност… И може би още нещо.

В тежки и мъчителни моменти като този всеки човек се нуждае от приятел, на когото да се опре. За Тейлър беше изключително важно да знае, че има поне един човек, който е силно загрижен за нея и прави всичко, за да я подкрепи и насърчи.

— Чудя се дали Раул не е в дъното на всичко това — рече тя и отпи от питието си. — Обадил се на чичо Дойл и му поискал сто хиляди долара, за да се махне от Маями и от живота на Трент.

— Наистина ли? Интересно. Този човек има много странно минало. В един период от живота си на няколко пъти посягал на себе си и дори бил хоспитализиран, защото се опитал да се самоубие, след като бил изоставен от приятелката си. След това се премества в Саут Бийч и изведнъж решава, че е гей.

— Мъжете често не могат да приемат и да се примирят със своята сексуалност. Ами погледни брат ми. Години наред беше щастливо женен… или поне така смятахме.

— Възможно е Раул да е бисексуален. Напоследък това е доста модерно. Макар че неговите сексуални предпочитания изобщо не ни влизат в работата. Важният въпрос в случая е дали той по някакъв начин е забъркан в цялата тази бъркотия. Парите винаги са били достатъчно сериозно основание за извършване на убийство. След като вие двете с Рената бъдете отстранени, Трент ще остане единственият наследник на парите на майка ти.

Тя поклати отрицателно глава.

— Майка ми все още не е решила какво да бъде последното й завещание. Може да се окаже, че никой от двама ни няма да наследи каквото и да било.

— Трент знае ли това?

— Не. Чичо Дойл смята да разговаря с него тази вечер. Ще му каже за завещанието и за изнудването от страна на Раул.

Един отдавна забравен спомен изплува от най-тъмните кътчета на съзнанието й. В първите дни след изчезването на Пол тя просто бе обезумяла от тревоги и притеснения. Помисли си, че в този момент Трент сигурно се чувства по същия начин.

— Поведението на Раул в случая е непростимо. Не мога да повярвам, че може да бъде толкова жесток, че да не се обади на брат ми и да му каже, че е добре.

— Много си права. За жалост той не е единственият себичен егоист, който се възползва от членовете на семейството ти. Компанията на Кейлъб е твърде неподходяща за майка ти, която в момента е особено крехка и уязвима.

Тейлър се опита да не мисли за огромната промяна, настъпила у майка й, и за отчуждението, настанило се помежду им.

— Очаквах, че майка ще ме покани да се преместя при нея докато ремонтират апартамента ми, но тя не го направи. Не прояви и никакъв интерес към експлозията. Държеше се така, сякаш…

— Сякаш какво?

— Сякаш смята, че аз съм организирала експлозията, за да привлека вниманието на всички към себе си.

Шейн покри ръцете й със своите.

— Ужасно съжалявам, миличка.

— През цялото време си мисля, че съвсем скоро ще я изгубя, но, в известен смисъл, не мога да не си дам сметка, че това вече е факт. На времето двете бяхме толкова близки. Майка ми не е лесен човек и общуването с нея на моменти ставаше изключително трудно, но двете винаги сме се разбирали добре. Аз…

Тя бутна Шейн с лакът.

— Лиза идва, но е задно с Джим. О, господи! Та той я прегръща.

— Опитай се да я накараш да те придружи до тоалетната. Разкажи й какво става и подчертай, че е изключително важно да не говори за това с никого.

— Здрасти! — Гласът на Тейлър прозвуча прекалено весело, но Лиза като че ли не забеляза това.

— Спомняш си Джим, нали, Тейлър?

— Разбира се.

— Чух нещо по новините за експлозия в апартамента ти — подхвърли Джим.

Тейлър се запита дали думите му отговарят на истината. Беше гледала вечерните новини заедно с майка си. И не чу нито дума по въпроса. Един слаб взрив в нечий дом беше нищо в сравнение с останалите престъпления в Маями.

— Какво се случи? — попита Лиза.

— Все още не знаем — отвърна Шейн. — Не изключвам възможността това да е едно ужасно недоразумение. Провалена сделка с наркотици, или пък неправилно прочетен адрес. За късмет, Тейлър беше при мен по време на взрива.

— О, господи! Какъв ужас! — възкликна Лиза. — Защо не ми се обади? Нямах представа какво се е случило преди Джим да види репортажа по новините малко след като ти ми позвъни тази вечер.

— Ами днешният ден беше истинска лудница — отвърна Тейлър. — Бях толкова заета, че не ми остана нито една свободна минутка.

— Разбирам какво имаш пред вид — заяви Джим, а на лицето му заигра усмивка, адресирана единствено към Лиза.

— Чух, че вече работиш за Лиза.

— Не, двамата работим заедно — поправи я Лиза с усмивка, която Тейлър виждаше на лицето й за пръв път след раздялата с Трент. — Уебстраницата на Миднайт Лейс пожъна небивал успех. Продажбите са просто невероятни.

— Наистина ли? — чу се да казва Тейлър.

— Продажбите по интернет значително надвишават тези в магазина. Не можеш да си представиш колко много жени в тази страна няма откъде да си купят такива елементарни неща като ароматизирани масла, свещи и…

— Кожени белезници — с усмивка довърши Джим.

— Ами кондоми с вкус на пина колада? — попита Шейн. — Обзалагам се, че изобщо не се намират в повечето градчета.

На Тейлър й се искаше да се разсмее, но не можеше. Ставаше дума за най-добрата й приятелка и тя очевидно беше емоционално обвързана с мъж, който можеше да се окаже криминален престъпник. Той щеше да разбие сърцето й — за пореден път — и да съсипе бизнеса й. А Лиза току-виж се озовала в затвора.

Сервитьорката застана до тях и си записа поръчката им. Джим се спря на мартини с бял шоколад, а Лиза предпочете mojito. Тейлър веднага забеляза погледите, които атрактивната руса сервитьорка хвърляше на Шейн.

— Радвам се, че ми се обади в магазина — каза й Лиза. — Двамата с Джим работим твърде много напоследък. И имахме нужда от малко почивка. Извинявайте, че закъсняхме, но навън вали и движението е по-ужасно от всякога.

Тейлър само кимна в отговор.

— В петък е погребението на Рената. А майка е неописуемо разстроена. Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш?

— Разбира се, че ще дойда — Лиза докосна ръката на Джим. — Ще бъдем там на всяка цена.

— Разбира се — подкрепи я Джим, но очевидно никак не бе очарован от тази идея.

— Трябва да прескоча за малко до тоалетната — Тейлър се изправи. — Лиза, ще дойдеш ли с мен?

— Нямам…

Тейлър й хвърли стария съзаклятнически поглед от годините им в Иейл и Лиза веднага я последва. Музиката гърмеше оглушително и те не успяха да разменят нито дума докато вървяха към елегантната тоалетна, облицована с черен мрамор и лъскава неръждаема стомана.

— Лиза, ти и Джим…

— Живеем заедно в апартамента над магазина.

Лиза прегърна Тейлър и се засмя.

— Не вярвах, че мога да бъда щастлива отново, но ето че се случи. Джим е съвършеният партньор за мен. През деня работим заедно, а след като се мръкне се прибираме у дома и изпробваме любовните играчки, които продаваме.

— Лиза, специалистите, които разследват проблемите със сигурността на информацията в компютърната ни система, смятат, че Джим може би е отговорен за случващото се с нашата уебстраница.

— Джим! Няма начин!

Тейлър веднага забеляза враждебността, появила се в тъмните очи на приятелката й.

— Просто ме изслушай, моля те!

Ноздрите на Лиза се разшириха от гняв, дишането й стана тежко и накъсано. Тейлър изчака една млада жена с къса вечерна рокля да измие ръцете си и да напусне тоалетната на ВИП салона.

— Полицаите са затворили бара, в който работеше Джим, заради незаконно пране на пари, отклонени от индианското бинго. Не е изключена възможността той е да бил замесен в тази схема. И не ми казвай, че мъж с външния вид и образованието на Джим не е могъл да си намери подходяща работа и се е принудил да си вади хляба като барман. Той е главният заподозрян за подправяне на уебстраницата на Ту дъ Макс. А в момента работи върху страницата на твоята компания. Тревожа се, че би могъл да съсипе бизнеса ти и да те въвлече в някаква незаконна дейност.

Лиза кръстоса ръце пред гърдите си.

— Джим ми помогна страшно много. Изумена съм от брилянтните му идеи и от скоростта, с която лансира продуктите по интернет и започна да осъществява успешни продажби. Освен това в моята уебстраница няма нищо странно и необичайно.

— И да има, едва ли ще го забележиш. И аз самата не разбирам как точно става, но съществуват определи пароли и икони, които осигуряват достъп до скрития в страницата текст. Ако не бяха възникнали някои проблеми с нашите поръчки, ние изобщо нямаше да разберем за съществуването на скрития текст.

— Джим е добър човек. Просто през последните години не му е вървяло достатъчно и заслугата за това е изцяло на майка ти. Двамата с него станахме много близки и аз съм сигурна, че не би ме наранил по никакъв начин.

Тейлър можеше да изтъкне, че на Лиза вече й се е случвало да се излъже в избрания от нея мъж, но не го направи. Дългогодишното им приятелство бе започнало да се поразклаща в последно време. И на нея никак не й се искаше да задълбочи този процес. Още повече че, за момента поне, не разполагаше с никакви доказателства в подкрепа на теорията си. Беше си извлякла поука от случилото се с Рената и не желаеше да прибързва.

— Добре, приемам доводите ти, но те моля за една услуга. Не споменавай пред Джим за скрития текст, който открихме в нашата уебстраница.

Лиза не отговори веднага, но в крайна сметка се съгласи.

— Добре. Няма да му кажа.

— Благодаря — с облекчение отвърна Тейлър, макар да си даваше сметка, че този мъж щеше да засили отчуждението помежду им.

— Трябва да проумееш, че майка ти е изключително манипулативна личност. Аз обаче възнамерявам да дам на Джим още една възможност да докаже себе си. Двамата с него ще спечелим цяло състояние от продуктите на Миднайт Лейс. Ти само стой и гледай.