Мерил Сойър
Опасни лъжи (17)

16.

— Успя ли вече да отстраниш проблема с компютрите ни? — попита Дойл.

— Работя по въпроса — отвърна Шейн. — Случаят е много по-комплициран отколкото смятахме първоначално.

— Може би трябва да повикаме някой да ти помогне.

Шейн безмълвно изруга. Колкото по-малко хора знаеха за кодирания текст, скрит в уебстраницата на Ту дъ Макс, толкова по-добре беше за компанията. Дойл обаче не му оставяше никакъв избор и той трябваше или да му каже за разкритията си, или да поеме риска и да му позволи да наеме още един човек, който да проведе собствено разследване. Винс му помагаше в началото, но след смъртта на Рената семейството пожела той да насочи усилията си към разкриване на убийството й.

— Вземи си един стол — подкани го Шейн. — Трябва да ти покажа нещо.

Отне му няколко минути да разясни положението пред Дойл. Докато разговаряха, приковали погледи върху монитора на компютъра, Шейн реши, че Дойл не знае нищо по въпроса. Изглеждаше дълбоко шокиран и разстроен.

— Бъркотията в тази компания става все по-пълна с всеки изминал ден, нали? — Дойл се изправи. — Предполагам, че ще се наложи да измисля поредното извинение, с което да хвърля прах в очите на евентуалните купувачи.

— Кажи им, че има смъртен случай в семейството.

— Точно така. Те, и без друго, сигурно вече са прочели за случилото се във вестниците — заключи Дойл и се отдалечи.

Водещото заглавие на първа страница на Маями сън гласеше: УБИЙСТВО В РАЯ. Шейн бе прегледал статията набързо. В нея директно се казваше, че полицията е насочила подозренията си към някои от членовете на семейството и, по-специално, към Тейлър.

В статията с най-големи подробности се споменаваше за обиските, извършени в дома на Тейлър, и в мансардата, в която живееха Трент и Раул. Изказваха се предположения, напълно основателни при това, че полицаите вероятно са търсили оръжието на престъплението. Властите обаче бяха успели да запазят в тайна факта, че споменатите по-горе обиски бяха извършени най-вече във връзка с отпечатъците, намерени в спалнята на убитата.

Шейн не знаеше как изглежда в момента мансардата на Трент, но неразборията, която оставиха след себе си ченгетата в апартамента на Тейлър, му напомняше за бомбен атентат в китайска пералня. Той самият бе прекарал там по-голямата част от нощта, за да помогне на Тейлър да почисти и сложи всяко нещо на мястото му.

Полицаите все още не бяха открили пистолета, но продължаваха да смятат Тейлър и Трент за главните заподозрени в убийството на Рената. Шейн не би се изненадал, ако научи, че Трент и Раул са убили стриптийзьорката, но знаеше със сигурност, че Тейлър няма нищо общо със смъртта й.

Двамата се сближаваха все повече и повече с всеки изминал ден и на него му харесваше насоката, в която се развиваха отношенията им. Точно това бе имал предвид, когато се бе преместил да живее в Маями и се бе заел да открие Тейлър.

Сега трябваше само да разбере кой беше убиецът на Рената. Ако не успее да разреши случая, Тейлър щеше да продължи да живее под постоянно напрежение, неспособна да води нормален и спокоен живот.

А и кой би могла при подобни обстоятелства?

Репортерите се тълпяха около сградата на компанията и жилищния им блок. Полицаите можеха да се появят на вратата й във всеки един момент. Той самият беше живял под подобно напрежение — бе виждал и далеч по-страшни неща, всъщност, но за Тейлър това бе съвсем ново преживяване.

Тя беше силна жена, но ситуацията, в която се намираше, беше достатъчно сложна, за да я съсипе емоционално. Най-ненадейно се бе озовала в центъра на криминално разследване, а като капак на всичко собствената й майка я подозираше в убийството на Рената.

Винс неочаквано се приближи до него и заяви:

— Полицаите разпитаха кубинките, които работят в отдела по пласмент. Една от тях си признала, че е тормозила Рената.

— Защо?

— Изглежда, че някой, който говори добре испански, й се обадил по телефона и й предложил да й плати хиляда долара, ако се съгласи да сплаши Рената. Половината пари веднага били доставени в дома й по куриер. Другата половина получила в края на деня, в който се постарала да изкара ангелите на Рената.

Шейн се залюля напред-назад със стола си и се вгледа изпитателно в лицето на Винс.

— Тя обаче няма представа кой е човекът, изпратил парите. Нали?

— Точно така. От куриерската служба си спомнят, че някаква жена оставила парите и платила за услугата в брой. Така че и те не могат да помогнат кой знае колко.

— Какво толкова е казала онази кубинка на Рената, че да я подплаши така? Аз прекарах доста време около нея напоследък и зная, че не е жена, която се плаши лесно.

— Очевидно Рената винаги е била доста суеверна. Може да не е била истински уплашена, но да се е подала на суеверието си. — Винс се намръщи и бавно поклати глава. — Ей, аз съм прекарал целия си живот в този град и зная, че голяма част от кубинците се отнасят изключително сериозно към култовете на Сантерия.

Шейн пък бе живял достатъчно дълго из всевъзможни малки селца в Южна Америка, за да знае, че има хора, подчинили целия си живот на суеверни вярвания и предразсъдъци.

— Сантерия е бяла магия. Добра магия, а не като черната. Черната магия се нарича Макумба. Това е тъмната страна на Сантерия.

— И онази кубинка е заплашила Рената с Макумба, така ли?

— Очевидно. Брошката, която Рената е носила в нощта на убийството си, най-често се слага на бебета, за да ги предпази от уроки. Дори и ЮКИ-тата — младите градски кубиноамериканци, които са добре образовани и живеят в охолство и разкош, забождат подобни малки брошчици по дрешките на децата си. Теорията им е, че човек е изключително податлив на подобни заклинания, когато е малък и беззащитен.

— Иди, че ги разбери — Шейн се загледа за миг в монитора пред себе си. — Този код направо ме разби. Смятам да направя едно копие и да го изпратя на едно приятелче от ДИА^[1].

Винс кимна. И двамата бяха получили първоначалното си обучение в агенцията, но след това бяха работили в различни области. Шейн познаваше един от колегите им, които се бе специализирал изключително в сферата на компютрите и използваше мощните и съвременни машини на агенцията за разбиване на заплетени кодове и пароли.

— Докато чакаме резултатите бих могъл да ти помогна с другото разследване — Шейн не поясни, че основната причина за желанието му да се включи в разследване на убийството, бе стремежът му да изчисти името на Тейлър.

— Добре, започни с Трент и Раул. Виж дали ще могат да обяснят как отпечатъците им са се озовали в стаята на Рената. Намерих един познат, който успя да направи копие на картона на Раул от психиатричната клиника, в която се е лекувал. По-късно след обяд ще се срещна с него.

 

 

— Няма да повярваш какво се случи току-що.

Дойл вдигна поглед от бюрото си и видя Тейлър, застанала на вратата на кабинета му. Стомахът му се сви, когато зърна измъченото изражение на лицето й. Сега пък какво?

— Влез и затвори вратата.

Тейлър се подчини. Движеше се като робот. Дойл, който знаеше, че тя бе прекарала цялата нощ на крак, й бе предложил да си вземе почивен ден, но тя не го бе послушала. Един от най-големите им дистрибутори бе долетял от Западното крайбрежие и тя непременно трябваше да се срещне с него.

— Току-що се връщам от дома на майка. Реших да отида да видя как се справя. Кейлъб обаче ми заяви, че тя не желае да ме вижда. Ванеса не иска да се среща с никой от нас докато не бъде заловен убиецът на Рената.

— Тя лично ли ти го каза? — Дойл изобщо не харесваше Кейлъб. Бе изпитал силна неприязън към него още в мига, в който го видя за пръв път.

— Не, Кейлъб ми заяви, че майка спи и аз му повярвах. После ми каза, че майка ми е ядосана задето съм се промъкнала в къщата й и съм откраднала онези косми за ДНК теста. Нарече ме алчна и безсърдечна кучка, която се интересува единствено от парите на майка си. Все повтаряше, че ако наистина съм обичала майка си, аз съм щяла да се държа далеч по-мило с Рената.

— Предполагам, че полицаите са ги запознали с твоите обяснения за пръстовите ти отпечатъци, намерени в стаята на Рената.

— Вероятно. Има ли някакво значение как точно са научили за това? Сега, когато Кейлъб живее в дома на майка ми и непрекъснато трови съзнанието й, тя едва ли би могла да прояви някакво разбиране и здрав разум. Влиянието му върху нея е прекалено силно.

Изведнъж нещо прещрака в главата на Дойл. Бриана му бе споменала, че отношенията между Рената и Кейлъб й се стрували странни, само че не можела да определи кое точно я притеснява. Дойл, който винаги се бе доверявал на инстинктите на съпругата си, беше сигурен, че тя не се заблуждава.

В отношенията между онези двамата наистина имаше нещо нередно.

— Имаш право. Кейлъб оказва твърде силно влияние върху майка ти. Той се възползва от слабостта й към Рената, за да се доближи до нея и да влезе под кожата й. А сега, дори и след смъртта на дъщеря му, той продължава да използва майка ти. Двамата ще планират погребението и ще скърбят заедно.

— Ти като че ли смяташ, че Кейлъб наистина е баща на Рената и искрено скърби за загубата й, така ли?

— Винаги съм смятал, че отношенията между тях не са като между баща и дъщеря. Което не означава, че Кейлъб не може да се престори на съсипан от скръб. Сега, когато всички ние сме включени в списъка на заподозрените за убийството на Рената, Кейлъб остава единственият човек, на когото Ванеса би могла да се опре за подкрепа и съчувствие.

Тейлър се замисли за момент и в стаята се възцари мълчание.

— Възможно ли е Кейлъб да е отнел живота на Рената?

— Защо му е да го прави? Тя, а не той, щеше да наследи цялото богатство на майка ти. Сега, когато Рената вече не е между живите, и той няма да получи нищо.

— Имаш право. Готова съм да се обзаложа, че и двамата са мошеници. И вероятно са планирали да си поделят парите. Сега, когато остана на сухо, Кейлъб ще се впие в майка като пиявица, за да може да остане възможно най-дълго в дома й. Нали си спомняш, че докато живееха в Ню Орлиънс, той не работеше нищо. Рената го издържаше с парите, спечели в стриптийз бара.

Дойл бе ужасно разстроен от мисълта, че Ванеса ще си отиде от този свят, отчуждена от дъщерята, която толкова много я обичаше. Трент беше друга работа. Дойл вече като че ли нямаше представа какво точно става в главата на племенника му напоследък.

 

 

Бос и с разрошена коса, Трент отвори входната врата на мезонета си, който се помещаваше в модерна сграда в един от най-изисканите квартали на Саут Бийч, недалеч от мястото, където живееше Шейн. Трент не се бе появил на работа сутринта, а в дома му бе включен телефонен секретар, който приемаше всички обаждания. Шейн бе предположил, че Трент се е покрил, опитвайки се да избегне интереса на медиите, и затова дойде направо в дома му.

— Случило ли се е нещо? — попита Трент.

— Нищо ново. Искам само да поговоря с теб за минутка.

Трент отстъпи встрани и Шейн влезе в жилището. Веднага забеляза отворените чекмеджета и празните рафтове на библиотеката. От входната врата се виждаше кухнята, в която абсолютно всички шкафове зееха отворени, а съдържанието им се търкаляше по плотовете. Странно, помисли си Шейн. Трент приличаше на човек, който едва би изчакал полицията да си тръгне, за да се заеме с разчистването на дома си.

— Помагам на Винс в разследването на убийството на Рената. Колкото по-скоро открием истинския убиец, толкова по-добре ще се отрази това на репутацията ти и положението на Тейлър.

— В полицията не разполагат ли вече с други версии? Не успяха да намерят пистолета нито тук, нито в апартамента на Тейлър. Кога най-после ще проучат миналото на онази жена, за да открият евентуални нейни врагове, които биха искали смъртта й?

Шейн не можеше да вини Трент заради горчивината, която се долавяше в думите му. Всички в Маями обсъждаха случая и сочеха с пръст към него и Тейлър. Ако убиецът не бъде открит, този нещастен епизод щеше ги преследва до края на дните им.

— Според нашите източници, ченгетата не разполагат с нищо друго. Най-важните улики, върху които изграждат цялото си разследване, са отпечатъците, намерени в спалнята на Рената. Има още няколко отпечатъка, които все още не са били идентифицирани. Можем само да се надяваме, че от там би могло да излезе нещо в наша полза.

Трент разчисти едно ъгълче и се стовари върху канапето. Очите му, които толкова приличаха на очите на Тейлър, бяха подпухнали и зачервени. Ако се съдеше по вида му, той едва ли бе заспивал през изминалата нощ.

— Трябва да те питам защо твоите отпечатъци и отпечатъците на Раул са намери на мястото на престъплението.

— Ще ти кажа същото, което казах и на полицията.

Шейн не можеше да не се запита дали версията, която Трент се канеше да му сервира, отговаря на истината. Освен това се питаше защо връзката на Винс в полицейското управление не бе споменал нищо за обяснението на Трент.

— Миналата седмица бяхме канени на вечеря в дома на майка ми. И Раул, който се опитваше да се държи приятелски с Рената, изяви желание да разгледа тоалетите, които тя си бе купила от Маями спайс. Тя ни заведе в стаята си и ни показа новите си придобивки. Рокли, обувки, чанти…

— Майка ти и Кейлъб сигурно са потвърдили тази история пред ченгетата. А щом съществува разумно обяснение за наличието на ваши отпечатъци на сцената на престъплението, защо тогава изобщо се е стигнало до този обиск в дома ти?

Трент въздъхна дълбоко.

— Моят дяволски късмет отново ми изневери. Майка и Кейлъб играеха на джонг в кабинета, когато им казахме лека нощ и си тръгнахме. Заедно с Рената смятахме да отидем да потанцуваме в Амнезия. На тръгване се отбихме да видим новите й дрехи, а майка и Кейлъб изобщо не са ни видели да влизаме в стаята й.

Така, така… историята ставаше все по-заплетена. Шейн смяташе, че Трент казва истината.

Но кой знае?

Непотвърдено алиби. Пръстови отпечатъци на местопрестъплението. Мотив за убийството.

Тейлър, Трент и добрият стар Раул просто нямаха късмет. А това пораждаше друг въпрос. Как е възможно убиецът да е чак такъв късметлия?

— Искам да задам няколко въпроса и на Раул — рече Шейн. — Знаеш ли къде бих могъл да го намеря?

Трент за миг затвори очи, а след това се загледа в стоманените носещи конструкции на тавана.

— Като се изключат полицаите, които не приемат не за отговор, в продължение на една седмица никой друг няма да има достъп до Раул. Тази сутрин го настаних в една клиника за лечение на наркомани в Кей Ларго.

Шейн кимна, припомнил си разказа на Тейлър за скорошния им арест и обвинението в притежание на наркотици. А и при последната си среща с Раул самият Шейн бе забелязал, че момчето е друсано до козирката.

— Значи това е проблемът, станал повод за скандала между вас двамата в нощта, в която е била убита Рената.

— Точно така. Тогава заявих на Раул, че ако не потърси помощ, между нас двамата всичко е свършено. И той най-накрая се съгласи да се лекува.

Шейн си тръгна и остави Трент, който продължи да седи на дивана и да се взира в металните конструкции на тавана. Предположи, че Трент много добре знае колко трудно е лечението на наркоман, пристрастил се към крека.

Клетъчният му телефон започна да вибрира. Обаждаше се Винс.

— Разполагам с данните от психиатричната клиника. От картона на Раул става ясно, че той неколкократно се е опитвал да посегне на живота си. Това е причината, поради която е бил хоспитализиран.

Шейн се запита дали Трент знае за това. Ако знаеше, то той имаше всички основания да се притеснява за приятеля си. Системната злоупотреба с крек скапваше дори и хората с желязна психика. А по-лабилните просто не оцеляваха.

— Има и още нещо — продължи Винс. Шейн продължаваше да върви по претъпканата с пешеходци улица, притиснал телефона към ухото си. — В клиниката го настанила богатата му приятелка и платила целия му престой.

— Приятелка ли? Та той е гей.

— По онова време очевидно не е бил. В бележките на лекуващия го психиатър многократно се споменава за силната му любов към момичето и желанието му да се ожени за нея. Тя обаче го изоставила. И той посегнал на живота си.

— Преди колко време е станало това?

— Преди около три години.

— И в картона му изобщо не се споменава за хомосексуалната му ориентация?

— Нито думичка. Може да е открил истинската си същност едва след като се е преместил тук от Палм Бийч.

— Възможно е. Или пък просто е бисексуален. Чувал съм, че напоследък това се случва твърде често. — Шейн заобиколи група японски туристи, провесили по няколко фотоапарата на гърдите си.

— А може би просто води Трент за носа с едничката цел да го оскубе до шушка и да си осигури достатъчно средства, с които да основе своя собствена компания.

 

 

Шейн се върна в офиса и копира материалите, които възнамеряваше да изпрати в ДИА. Обади се на своя приятел, който, всъщност, беше и негов учител и ментор, защото именно той го бе обучил да използва най-съвременните компютърни технологии и софтуерни продукти, разработени от Министерството на отбраната и предназначени за проследяване и разконспириране на терористични групи и организации.

Ханк Олфелд се бе съгласил да прекара интересуващата го информация през компютъра на агенцията, но това трябваше да стане в извънработно време. Предполагаше се, че целият процес на разкодиране на умело скрития текст ще отнеме от няколко дни до цяла седмица.

Шейн нямаше нищо против да изчака. Щеше да използва свободното си време, за да работи върху убийството на Рената с надеждата, че ще успее да разреши случая и да свали подозренията от Тейлър.

— Dios mio!

Шейн се обърна и видя Бриана, която вървеше надолу по коридора. Той скочи от мястото си.

— Какво става?

Бриана го видя и се спря.

— Тъкмо слушах Кристина, която в телевизионно интервю обяви темата на таз вечерното й шоу.

Макар че живееше отскоро в Маями, дори и Шейн веднага разбра, че става дума за Кристина Саралегу, известна телевизионна водеща с латиноамерикански произход, която се ползваше с невероятна популярност в Маями.

— В студиото й тази вечер ще има експерти, които ще се опитват да отговорят на въпроса защо полицаите веднага не са арестували Тейлър и Трент за убийството на Рената и защо не са ги подложили на изследване с парафин.

— Тест за следи от барут по ръцете им? И то само защото отпечатъците им са били намерени на местопрестъплението в къща, до която и двамата имат свободен достъп и са могли да влязат във въпросната стая във всеки един момент? Няма начин! — Шейн прокара пръсти през косата си. — Обзалагам се, че ченгетата доста са се поизпотили докато убедят съдията да издаде заповеди за обиск единствено въз основа на намерените пръстови отпечатъци.

— Това шоу обаче още повече ще задълбочи проблемите и на двамата.

— Тук вече си права — съгласи се Шейн, а Бриана забързано продължи към кабинета на Дойл.

Шейн се върна към материалите, които копираше за Ханк. В същия момент зърна администраторката от приемната, която вървеше към него, стиснала в ръка плик с печата на Федекс.

— Това току-що пристигна за вас.

— Страхотно — Шейн взе плика, доволен, че бе настоял да получи резултата от ДНК теста в писмен вид. Предполагаше, че в състоянието, в което се намираше в момента, Ванеса не би повярвала на нищо, ако не го прочете със собствените си очи.