Сюзън Луис
Тъмни страсти (18)

Седемнадесета глава

— Поздравления, cherie! Чудех се какво ли правиш толкова време в Париж! Но откога го познаваш? Как се запознахте? Хайде, сядай и ми разкажи всичко.

Усмихната до ушите, Моник се остави Клодин да я заведе до дивана.

— Това е тайна, нали помниш? — каза тя, все още задъхана от прегръдката на Клодин. — Няма да казваш на никого, докато аз не ти кажа.

— Разбира се, че няма. Но няма ли да кажеш поне на Соланж и Луи?

Моник поклати глава.

— Не. Не мисля, че е честно да им казвам, че съм се сгодила за човек, когото изобщо не познават, така че ще ги подготвим постепенно и ще уредим да го видят поне веднъж, преди да им кажем. Обещай ми, че няма да продумаш и дума.

— Честен кръст! — усмихна се Клодин. После стисна ръцете на Моник и извика: — Как са ти грейнали очите! И най-глупавият ще разбере, че си влюбена! А дори още не си ми казала името му!

— Карол Калиновски — отвърна Моник и лицето й се изчерви от удоволствие, когато произнесе името му. — Поляк е. Напуснал е страната си поради събитията там и сега се опитва да прехвърли и родителите си във Франция. Не е проста работа, а те му липсват ужасно. Много е особен, Клодин — толкова чувствителен, изпълнен със състрадание.

Погледът на Клодин се плъзна към отворения прозорец и когато отново се спря на Моник, тя едва се сдържа да не я прегърне повторно. Беше толкова доволна, че Моник най-после е щастлива, че е дошла да сподели с нея.

— Е — подтикна я тя. — Как изглежда? На колко е години? От добро семейство ли е?

— Той е граф — засмя се Моник. — На трийсет и три и е… най-красивият мъж, когото съм срещала!

— А кога те помоли да се омъжиш за него?

— Ами… по-миналата вечер.

Бузите на Моник поруменяха и Клодин изведнъж разбра истината.

— Били сте в леглото!

— Шшшт! — сложи пръст на устните си Моник. — Сигурно си мислиш, че съм ужасна. Да легна с някого преди да сме се оженили?

— Разбира се, че не — засмя се Клодин.

— Тогава ще те посветя в още една тайна. Карол не е първият.

— О! — извика Клодин, като се преструваше на ужасена.

— Не мога да се преборя с това — въздъхна Моник. — Просто когато ми хареса някой мъж, започвам да… Нали разбираш?

— Разбирам — усмихна се Клодин. — Е, кога ще обявите годежа?

— На другия ден след Юлския бал в полското посолство. Решихме, че това ще бъде най-добрата възможност Карол да се запознае със семейството ми без излишни официалности, а на другия ден ще кажем на Папа. О, и ти ще дойдеш на бала, нали, Клодин? И ти си поканена, всички, сме поканени.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. Но не може ли да се запознаем преди това?

Усмивката изчезна от лицето на Моник.

— Той замина за Полша и няма да се върне до деня на бала. Цели три седмици, Клодин! Как ще изкарам толкова време без него?

— Ще пазаруваме и времето ще мине — реши Клодин.

— Цяла вечност не съм ходила в Париж, а е време да си сменя гардероба. Чувствувам се като някоя повлекана до теб. Погледни ми само роклята и виж и твоята!

— Не е ли чудесна? — Моник се изправи и се завъртя. — Последен модел!

— Страхотна е — въздъхна замислено Клодин като опипа копринената материя с два пръста. — И толкова добре ти стои! Карол виждал ли я е?

— Той я избра. Но това е ежедневна рокля, cherie. Почакай само да видиш какви вечерни имат Шапарели и Аликс. Ще помислиш, че си попаднала в рая.

Изведнъж вратата се отвори и в стаята връхлетя Соланж.

— Може ли и аз да дойда на покупки? — извика тя. — И аз трябва да си взема нещо ново за бала, нали? О, cherie, моите поздравления. Аз съм най-щастливата майка. — И тя прегърна Моник с всичка сила.

— Maman, пак си подслушвала!

— Не, не, cherie. Просто минавах и ти чух гласа.

Когато спряха да се смеят, Клодин каза:

— Значи е решено. Всички отиваме в Париж и оставаме там до бала. Ще вземем ли и Луи?

— Кой от двамата? — попита усмихната Моник.

— Как кой, разбира се, че и двамата ще дойдат — заяви Соланж. — Не бих могла да отида никъде без внука си, а старият Луи трябва да дойде, за да се запознае с избраника ти, Моник.

По-късно, когато Соланж си тръгна, Клодин каза:

— Все още не си ми казала къде се запознахте.

Моник се поколеба.

— Може би си го зърнала сред тълпата в някоя претъпкана зала? — подтикна я с усмивка Клодин. — Любов от пръв поглед ли беше? Хайде, умирам от любопитство.

Моник въздъхна.

— Всъщност… Сигурна съм, че вече знаеш за нея. Запозна ни любовницата на Франсоа.

Сякаш нещо остро и нажежено се заби в гърдите на Клодин. След това мускулите на лицето й се опитаха по някакъв странен начин да изобразят усмивка.

— Любовницата на Франсоа?

— О, не! — изстена Моник. Беше напълно убедена, че Клодин вече знае за Елиз. — Съжалявам, cherie. Мислех, че знаеш.

— Разбира се, че зная — чу се да казва Клодин. — Просто бях малко изненадана… Изненадана, че ти е толкова близка, че…

— Не е точно така — отвърна Моник. — Просто сме се срещали няколко пъти, но, разбира се, цял Париж я познава. — Тя трепна. Изобщо не бе искала да каже това.

— А знае ли цял Париж, че е любовница на Франсоа? — попита Клодин.

Моник наведе очи.

— Предполагам, че да. Но толкова мъже си имат любовници, Клодин. Нормално е. А ти… ти пък имаш Арман.

Досега Франсоа бе единственият член от семейството, който бе говорил открито за връзката й с Арман, и за момент Клодин не знаеше какво да отговори. Всичко сякаш се развиваше прекалено бързо.

— Да, имам Арман — каза бавно тя. И продължи: — Как се казва тя, Моник? Любовницата на Франсоа? Често съм се питала.

— Елиз — отвърна неохотно Моник. — Елиз Паскал.

Клодин се намръщи.

— Не съм ли чувала това име и преди? Познавам ли я?

— Не. Но мисля, че си я виждала веднъж. В операта.

Клодин веднага си спомни.

— Искаш да кажеш… Искаш да кажеш, че жената, която седеше… Но тя е толкова красива!

Моник се засмя неловко.

— Да. Брат ми, изглежда, има удивителната способност да привлича красиви жени, нали?

След като Моник си замина, Клодин седна на дивана, като си повтаряше непрекъснато:

— Елиз Паскал. Елиз Паскал. Елиз…

Сега естествено разбираше защо жената се бе взирала в нея. Спомни си също, че бе видяла Франсоа да говори с нея след това. Замисли се дали Елиз не храни някакви надежди да се омъжи за Франсоа. Всъщност едва ли беше необходимо, след като Франсоа й беше останал толкова верен въпреки брака си. За миг й се стори, че ще се задуши, след това внезапно скочи от дивана, грабна си чантата и излезе с решителна крачка от стаята.

 

 

По-късно същия ден, докато седяха заедно пред колибата, Клодин разказа на Арман новините, които бе чула от Моник. Арман, който бе израснал с трите деца на семейство дьо Лорвоар, се радваше за нея почти толкова, колкото и Клодин.

— Може би този път връзката ще излезе успешна — каза той. — Заслужава някакво щастие, след като толкова пъти вече я зарязват.

Клодин се загледа замислено в гората.

— Това никога не съм можела да го разбера — каза тя.

— Искам да кажа, толкова е красива… И е такава добра партия…

— Мисля, че става, защото е прекалено настойчива — това наистина обърква мъжете. Винаги е била такава. По едно време Франсоа и Люсиен не смееха да поканят никого, не само заради неприятностите, които произлизаха след това, но и защото тя преживяваше много болезнено всяко зарязване.

— Е, да се надяваме, че най-после е намерила щастието. — Клодин замълча за миг. — Знаеш ли, завиждам й.

— Завиждаш?

— Да. Защото може да обяви любовта си пред всички, а ние не можем. Тази сутрин ми каза, че Франсоа има любовница, за която всички знаят. Просто някак не е честно, не мислиш ли? Знам, че може да изглежда детинско, но това ме кара още повече да го мразя. — Очите й внезапно се наляха със сълзи.

— Чудя се как ли ще изкарам без теб, докато си в Париж — въздъхна Арман. — Това ще е първата ни раздяла и не мога да кажа, че го очаквам с нетърпение. Кога каза, че заминаваш?

Тя не отговори и той се пресегна да хване ръката й, но за негова изненада тя се дръпна.

— Не!

— Какво има?

— Нищо… Просто… — Тя кимна към дърветата.

— Мислиш, че там има някой?

— Не знам — въздъхна тя. — Може просто да развивам параноя, откак Франсоа ми каза. Но… Не го ли усещаш и ти?

Той бавно поклати глава.

— Не. А може просто вече да съм свикнал. — Той я притегли към себе си. — Нали каза, че ще видиш Франсоа в Париж? Трябва да му кажеш за това, Клодин. Кажи му, че смяташ, че там все още има някой. Тогава… — Той млъкна и Клодин изненадана забеляза, че се усмихва. Обърна се да проследи погледа му и забеляза, че през гората идват Корин и малкият Луи.

Корин също се усмихваше и белите й зъби светеха ослепително. Ако не беше тази усмивка и русата й коса, щеше да изглежда доста заплашителна, защото беше по-едра и по-мускулеста дори от Арман, който, откак Франсоа му бе казал за изключителните й умения в ръкопашния бой, непрекъснато я предизвикваше да си премерят силите. Името й — Корин Пикар — беше френско и тя говореше френски като роден език, но с екзотичните си костюми и рокли определено приличаше на тиролка. Клодин нямаше представа къде я е намерил Франсоа, но се радваше, че е тук, защото откакто бе пристигнала, детската стая беше станала най-оживеното кътче.

— Плачеше за мама — каза Корин, — затова реших да го доведа при вас, madame. Мадмоазел Моник ми каза къде да ви намеря. Надявам се, че нямате нещо против.

— Разбира се, че не, Корин — усмихна се Клодин и прегърна Луи. — Здравей, скъпи — каза тя и за миг болезнените й предчувствия за Елиз Паскал и опасните непознати в гората бяха забравени.

 

 

Рудолф фон Лайберман надигна туловището си от стола и мина през голата стая до прозореца. През мръсното стъкло се виждаха размазани петна и светлини по улицата долу. Някъде в нощта се чуваше потискащият звук на уморен женски глас, който пееше „Лили Марлен“. Той изтри едно кръгче в стъклото и проследи как някаква прегърбена под дъжда фигура зави зад ъгъла.

— Кога е напуснал Англия? — попита той, без да се обръща. Брюнинг и Грундхаузен седяха вдървено на столовете си зад него. Макс Хелбер беше в Париж.

— Преди четири дни — отвърна Валтер Брюнинг.

— И никой не знае къде е сега?

Тишина.

— Искате да ми кажете, че просто се изпарил?

Отново тишина.

Фон Лайберман си избърса пръстите в носната кърпичка и се обърна.

— Къде е Халунке?

— В Лорвоар.

— И също не знае за местонахождението на Доставчика?

— Не — потвърди Брюнинг. — Но както знаем, той е там заради семейството на Доставчика, а не заради самия Доставчик.

— Трябва да бъде спрян! — изрева Фон Лайберман.

Никой не отговори. След малко фон Лайберман каза малко по-спокойно:

— Това е критичен момент за Отечеството. Имаме нужда от дьо Лорвоар и ако Халунке причини нещо на семейството му, ще го изгубим. Имаме ли някакви нови сведения за тази бавачка?

— Не още, хер генерал. Макс е говорил и с Халунке, и с Елиз Паскал, но никой от двамата не е могъл да каже нещо по-конкретно за самоличността й.

Настъпи дълга тишина. Брюнинг и Грундхаузен се спогледаха няколко пъти и накрая Грундхаузен каза:

— Паскал заплашва, че ще престане да ни подава информация, ако не направим нещо по въпроса с жената на Доставчика. Казва, че сме сключили сделка и тя спазва задълженията си, но ние не си държим на…

— Инструктирайте Халунке да й отиде на гости — прекъсна го фон Лайберман. След това отвратителното му, обсипано с брадавици лице се разтегна в усмивка. — Хм, добра идея. Така и двамата ще кротуват известно време — на Халунке ще му хареса да изнасили любовницата на дьо Лорвоар за втори път. Но в момента ме занимава местонахождението на самия дьо Лорвоар. Кога е предупредил командуването на Франция за нашите планове спрямо Белгия и Холандия?

— През януари тази година — отвърна Грундхаузен.

— И французите все още не му вярват? Това е добре. Но сега ме интересува дали англичаните също не му вярват. Имаме ли причини да смятаме, че е възможно да се е добрал до информацията, която му искахме от Англия?

— За Кралските военновъздушни сили? — попита Брюнинг.

— Естествено, че за Кралските военновъздушни сили? Херман Гьоринг иска да знае въздушната им мощ преди да нападнем Полша.

— Значи смятате, че Съюзниците ще си удържат на обещанието и ще защитят Полша? — попита Грундхаузен и моментално съжали за това.

— Глупак такъв — изръмжа фон Лайберман. — Те са на път да подпишат официално съглашение с Полша. Ако го направят, не могат да се отдръпнат. — Той избърса слюнката от устата си с опакото на ръката. — Намерете Доставчика! Ако трябва да направим сделка, дайте му подробности по плана за унищожението на циганите и душевноболните. Никой няма да им се притече на помощ — също както и на евреите. И напомнете на Халунке, че ако иска да не го разкрием, да не причинява нищо на семейството на дьо Лорвоар, докато не получим необходимата информация. След това може да прави каквото иска. Освен ако, разбира се, дьо Лорвоар не докаже безпрекословната си лоялност към Райха.

Той замълча за момент и погледна Грундхаузен.

— Кажи на Халунке да не се церемони с любовницата и че този път може да си остави подписа. Това ще подскаже на дьо Лорвоар на какво сме способни, ако се наложи.