Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кортни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When The Lion Feeds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Уилбър Смит. Когато лъвът се храни

Американска. Първо издание

ИК „Ведрина“, София, 1993

ISBN: 954-404-048-X

История

  1. — Добавяне

31

Шон се събуди с главоболие и дори скачането на Дирк върху гърдите му не помогна. Трябваше да го отпрати с обещание за бонбони. Детето, усещайки превъзходството, повдигна цената на едно пакетче бонбони „биволски очи“ и две близалки. След това разреши на Катрин да го заведе в банята. Шон въздъхна и се мушна под завивките. Болката се движеше и спираше точно зад очите му. В устата си имаше неприятен вкус, а димът от пурите бе проникнал навсякъде. Задряма отново и болката като че ли намаля.

— Шон, днес е неделя, нали знаеш. Ще дойдеш ли на черква с нас? — попита Катрин от вратата на банята.

Той стисна силно очите си.

— Шон!

Никакъв отговор.

— Шон!

Той отвори очи.

— Няма ли да ставаш?

— Не се чувствувам добре — отговори дрезгаво. — Мисля, че имам признаци на малария.

— Идваш ли с нас? — запита жена му безмилостно. Чувствата й към него не се бяха смекчили през нощта.

— Не се чувствувам добре, не ми се ходи сега. Сигурен съм, че Всеопрощаващият ще разбере.

— Не бива да споменаваш напразно името на Господа!

— Съжалявам, мила, но не мога да стана поне още няколко часа. Главата ме боли, ще се пръсне.

Тя се обърна и влезе в хола. Чу я да казва на Дирк с висок глас, за да я чуе и Шон:

— Баща ти няма да дойде с нас. Ще отидем сами на закуска, а после на черква.

— Да, ама той ми обеща пакетче бонбони и две близалки.

Чу вратата да се затваря и гласът на Дирк да затихва по коридора. Той се отпускаше бавно и чакаше болката да изчезне. След малко забеляза таблата с кафето до леглото и реши да си налее чаша кафе. Надигна се и внимателно си сипа кафе. На таблата имаше и каничка със сметана. Тъкмо се канеше да си сипе в кафето, когато на вратата се почука.

— Влез — извика Шон, предполагайки, че това е камериерът, който идва за таблата. После чу бързи стъпки.

— Кой е?

Подскочи толкова силно от изненада, че разля каничката със сметана върху чаршафа и новата си пижама.

— Господи, Кенди, не биваше да идваш тук. — Той беше объркан. Сложи каничката обратно на таблата и нервно започна да чисти пижамата си с ръце. — Ако жена ми… някой видя ли те? Не бива да оставаш тук. Ако Катрин разбере, че си идвала, тя ще… искам да кажа, тя просто няма да разбере.

Очите й бяха подути и зачервени. Изглежда, не бе спала през нощта.

— Всичко е наред, Шон. Чаках отсреща, докато видях, че жена ти излезе. Отиде на черква на Сомишнър стрийт, а там службите траят по петдесет години.

Тя влезе в спалнята и седна на края на леглото.

— Аз трябваше да говоря с теб насаме. Не мога да те оставя да си отидеш, без да знам за него. Искам да ми разкажеш всичко, обещавам, че няма да плача.

— Кенди, нека да не се измъчваме. Той е мъртъв и толкоз. Нека го помним като жив. — Беше забравил за главоболието си, заместено от мъката по Даф и неудобното положение, в което бе поставен.

— Моля те, кажи ми.

— Кенди, не виждаш ли, че това вече няма значение? Начинът, по който той си отиде, не е важен. Всичко, което трябва да знаеш, е, че е мъртъв. Отиде си и ни остави малко по-богати от това, че сме го познавали, и малко по-бедни от това, че сме го загубили.

— Кажи ми — отново настоя тя.

Шон й разказа. Отначало думите излизаха трудно, но после — със страшна бързина от ужаса, който описваше. Когато завърши, тя не каза нито дума. Седеше на леглото и гледаше в земята. Той се приближи до нея и я прегърна.

— Нищо не може да се направи.

Тя облегна глава на рамото му, като че ли търсеше закрила. Останаха така известно време в мълчание. Изведнъж Кенди се отдръпна и помоли с усмивка.

— Разкажи ми за себе си. Това синът ти ли беше с Катрин? Много хубаво дете.

Шон смени темата с голямо облекчение. Разказваха за живота си през годините, които не се бяха виждали. Изведнъж Шон се върна към действителността.

— Господи, Кенди, говорим от векове, а Катрин ще се върне всеки момент. По-добре е да тръгваш. Тя няма да разбере.

На вратата Кенди се обърна, зарови пръсти в брадата му и каза:

— Ако някога тя те изхвърли, прекрасен грубиянино, знай, че ще има някой, който ще те приеме. — Надигна се на пръсти и го целуна. — Бъди щастлив!

Шон потърка брадата си, съблече изцапаната пижама, сви я на топка и я запрати в банята през отворената врата на спалнята. Отиде да се изкъпе. Бършеше се и си подсвиркваше, когато чу вратата да се отваря.

— Ти ли си, мила?

— Татко, татко, мама ми купи бонбони! — Дирк чукаше по вратата на банята.

Шон уви кърпа около кръста си и отвори.

— Виж, татко, колко много бонбони! Искаш ли един?

— Благодаря, Дирк. — Лапна един бонбон, избута го настрана и запита. — Къде е мама?

— Там. — Дирк посочи спалнята, после затвори внимателно пакетчето. — Ще запазя и за Мбиджейн.

— Той ще се зарадва — каза Шон и се отправи към спалнята. Катрин лежеше на леглото. Щом я видя, разбра, че има нещо много сериозно. Тя лежеше на леглото с поглед, отправен към тавана, и лице, жълто като на мъртвец. Приближи се до нея и докосна бузата й с пръсти. Обзе го ужас.

— Катрин?

Не получи отговор. Тя лежеше тихо, без каквато и да е искрица живот в очите си. Шон отвори вратата и изтича по коридора. Там имаше някакви хора.

— Повикайте лекар, колкото може по-бързо, жена ми умира! — извика той на чиновника зад гишето.

Служителят го гледаше с безразличие.

— Побързай, глупаво копеле, размърдай се! — крещеше Шон. Той още беше с кърпата около кръста. Хората го гледаха в недоумение.

— Мърдай, човече, мърдай! — Сграбчи една ваза от перилата и понечи да я хвърли по чиновника. Той се размърда и изскочи от главната врата. Шон се върна в апартамента.

Дирк стоеше до леглото на майка си, с лице, разкривено от големия бонбон в устата, а очите му бяха ококорени от учудване. Баща му го грабна и го занесе в другата стая. Заключи вратата въпреки крясъците му. Той не беше свикнал да се отнасят така с него. Шон се върна при леглото на Катрин и коленичи. Все още беше там, когато дойде лекарят. Разказа за маларията, а докторът слушаше и после го отпрати в хола. Прегледът продължи дълго. Когато докторът дойде при него, Шон усети, че има нещо, което го тревожи.

— Припадък ли е?

— Не, не мисля. Дадох й успокоително.

— Какво й е? — настояваше Шон, а докторът се чудеше какво да каже.

— Жена ви преживяла ли е нещо, някакъв шок, неприятност или лоши новини?

— Не, току-що се върна от черква. Защо? Какво й е? — Шон го хвана за реверите и го раздруса.

— Изглежда, че е истеричен припадък. Дадох й лекарство и сега ще заспи. Довечера ще мина да я видя пак.

Мъчеше се да освободи реверите си от Шон. Той го пусна и отиде в спалнята.

Лекарят дойде отново привечер. Шон беше разсъблякъл Катрин и я беше поставил в леглото. Но през цялото това време тя не се помръдна. Дишането й беше учестено въпреки лекарствата, които й беше дал лекарят. Самият той беше озадачен.

— Не мога да разбера, господин Кортни. Нищо особено не мога да открия, освен много силното изтощение. Мисля, че просто трябва да изчакаме, не искам да й давам повече лекарства.

Шон разбираше, че лекарят не може да направи нищо повече. Въобще не забеляза кога той си отиде. Мбиджейн взе Дирк, изкъпа го, нахрани го и го сложи да спи. След това излезе тихо от апартамента. Шон се почувствува преуморен от всички тревоги през деня. Остави лампата в хола да свети и легна с дрехите в леглото си. Заспа малко след това.

Тогава Катрин се обърна и го погледна. Шон лежеше напълно облечен върху завивките, подложил мускулеста ръка под главата си, а напрежението се издаваше на лицето му от смръщеното чело и нервното потрепване на устните в съня. Тя стана и се надвеси над него. Чувствуваше се самотна, толкова самотна, колкото никога в степта, толкова силно наранена, че усещаше почти физическа болка.

Всичко, в което беше вярвала, се разруши през тези няколко минути, които й трябваха, за да разбере истината.

Тя погледна съпруга си и с изненада разбра, че още го обича, но сигурността, която намираше в него, си беше отишла. Стените на нейния замък се оказаха от хартия. Тя бе усетила първия студен полъх през тези хартиени стени, докато го наблюдаваше как отново изживява миналото си и как съжалява за него. Стените се разтърсваха от вихри, докато той танцуваше с онази жена, после стените се срутиха около нея. Гледаше заспалия мъж, когото толкова много беше обичала и му беше вярвала. Обходи стаята, за да се увери, че няма грешка.

Сутринта, на връщане от службата, тя и Дирк се отбиха в сладкарницата точно срещу хотела. На детето му трябваше доста време, докато избере бонбоните си. Най-после покупката беше направена с малко помощ от страна на Катрин и продавачката. Тъкмо се канеха да излязат, когато погледна през големия прозорец на магазина и видя Кенди Раутенбах да напуска хотела. Тя слезе бързо по стълбите, огледа се, пресече улицата и отиде при една карета. Катрин се спря като закована.

Отново беше обзета от ревност, защото Кенди изглеждаше много добре. Едва когато каретата замина, Катрин напусна магазина и започна да си задава въпроси за посещението на Кенди в хотела им в единадесет часа сутринта в неделя. Ревността се заби като кама в гърдите й. Едва дишаше. Припомни си краткото прошепване в ухото на Шон предишната вечер в „Голдън Гини“, както и че му зададе въпрос, на който той не отговори. Той знаеше, че Катрин ще ходи на черква в неделя сутрин. Колко просто беше всичко! Шон имаше среща, затова отказа да отиде с тях, и докато ги няма, тази проститутка е отишла при него.

— Мамо, много силно ме стискаш, боли!

Несъзнателно беше стиснала ръката на детето. Излезе бързо от магазина, влачейки Дирк след себе си. Бързо се изкачи по стълбите. Вратата беше затворена. Отвори я и парфюмът на Кенди я блъсна в главата.

Подуши пак, нямаше грешка — ухание на виолетки. Чу Шон от банята и после Дирк, който викаше.

— Татко, татко, мама ми купи бонбони!

Сложи Библията на бюрото и прекоси стаята, ухаеща на виолетки, видя хвърлената пижама на Шон в банята с мокри петна по нея, погледна и към леглото му — там също имаше петна. Краката й се подкосиха и тя усети, че й се повръща, бузите й горяха, едва успя да стигне до леглото си.