Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (61)

29

Шон потърси с поглед подкрепата на Даф, който седеше от другата страна на заседателната маса. Приятелят му издуха плътно кръгче дим от пурата си. То се завъртя и разшири като вълнички по водна повърхност, преди да се разпадне. Осъзна с горчивина, че партньорът му няма намерение да го подкрепи. Бяха спорили половината нощ. Бе се надявал Даф да промени мнението си. Сега разбра, че това не е станало, и направи последен опит.

— Поискаха увеличение на надниците с десет цента. Вярвам, че наистина се нуждаят от тях. Цените в този град хвръкнаха, а надниците си останаха същите. Господа, тези мъже имат семейства, не можем ли да се съобразим с това?

Даф издуха още едно кръгче, а Храдски извади джобния си часовник и го погледна многозначително. Макс се изкашля и го прекъсна:

— Мисля, че вече обсъждахме този въпрос, г-н Кортни. Можем ли да гласуваме?

Шон видя ръката на Храдски да се вдига. Страхуваше се да погледне към Даф. Не искаше да види как той ще подкрепи Храдски. Все пак направи усилие. Ръцете на приятеля му лежаха върху масата.

— Кои са за предложението? — попита Макс.

Двамата вдигнаха едновременно ръка. В този момент Шон осъзна колко много щеше да означава за него, ако Даф бе гласувал против. Даф му смигна и той не можа да сдържи усмивката си.

— Тридесет гласа „за“ и шестдесет „против“ — обяви Макс. — Предложението на г-н Кортни се отхвърля. Ще уведомя профсъюза на миньорите. Има ли още нещо, което да свършим, преди да закрием заседанието?

Върнаха се в кантората си.

— Единствената причина да те подкрепя беше увереността ми в победата на Храдски — каза любезно Даф.

Шон изсумтя.

— Той е прав, разбира се — продължи невъзмутимо приятелят му, докато държеше отворена вратата на кабинета на Шон. — От повишаването на надниците с десет цента експлоатационните разходи на групата ще скочат с десет хиляди на месец.

Шон затвори с ритник вратата и не отговори.

— За бога, Шон. Не докарвай тази добронамереност към хората до абсурд. Храдски е прав — Крюгер всеки момент ще ни наложи още някой данък, а трябва да финансираме разработването на новото находище в Източен Ранд. Сега не можем да допуснем увеличение на производствените разходи.

— Добре. Въпросът е решен. Единственото, на което се надявам, е да не ни сервират някоя стачка.

— И на това има начини за противодействие. Храдски си е осигурил поддръжката на полицията и можем да разчитаме, че от Кимбърли веднага ще изпратят неколкостотин души — увери го Даф.

— По дяволите, Даф! Знаеш, че не е редно. Този нелеп Буда с малки очички също го знае. Но какво мога да направя? По дяволите, какво мога да направя? — избухна Шон. — Чувствувам се толкова безпомощен.

— Е, ти беше този, който искаше да му предостави контрола — присмя му се Даф. — Престани да се опитваш да промениш света и да си вървим вкъщи.

Макс ги очакваше в канцеларията. Изглеждаше нервен.

— Извинете ме, господа. Мога ли да ви кажа две думи?

— От чие име говориш — твое или на Храдски? — попита рязко Шон.

— Това е лична работа, г-н Кортни. — Макс снижи гласа си.

— Не можем ли да почакаме до утре? — Избута го встрани и продължи пътя си към вратата.

— Моля ви, г-н Кортни. Много е важно.

Вкопчи се отчаяно в ръката на Шон.

— За какво става въпрос, Макс? — попита Даф.

— Трябва да говоря с вас на четири очи. — Отново снижи гласа си и се загледа нещастно във външната врата.

— Добре, говори! — окуражи го Даф. — Тук сме сами.

— Не сега. Можем ли да се срещнем по-късно?

Даф повдигна вежда.

— Какво е това, Максимилиан? Не казвай, че ще ни продаваш порнографски снимки.

— Г-н Храдски ме очаква в хотела си. Казах му, че отивам да взема някои книжа, и ще ме заподозре, ако не се върна веднага.

Макс щеше да избухне в сълзи. Адамовата му ябълка си играеше на криеница зад високата яка, изскачаше над нея и отново изчезваше. Внезапно Даф се заинтригува от това, което той се опитваше да каже.

— Не искаш Норман да знае? — попита той.

— Мили боже, не! — Макс почти се разплака.

— Кога искаш да се срещнем?

— Довечера. След десет часа, когато г-н Храдски си легне.

— Къде?

— Има един страничен път на изток от мината „Малката сестра“. Той не се използува вече.

— Знам го — каза Даф. — Ще дойдем там около десет и половина.

— Благодаря ви, г-н Чарлиууд. Няма да съжалявате. — Макс хукна презглава към вратата и изчезна.

Даф нагласи цилиндъра и мушна Шон в кръста с върха на бастуна си.

— Усещаш ли я? — Подуши одобрително и Шон направи същото.

— Нищо не надушвам.

— Въздухът е натежал от нея — каза му Даф. — Сладката миризма на предателството.

Напуснаха Ксанаду малко след девет и половина. Даф настояваше да облекат черни плащове.

— Атмосферата е важна, синко. Не можеш да отидеш на подобна среща облечен в кожени панталони и походни обуща. Ще развалиш цялата работа.

— Проклет да съм, ако се намъкна в тези карнавални дрехи. Костюмът ми си е много добър. Ще свърши работа.

— Мога ли да те помоля поне да мушнеш пистолет в колана си? — попита тъжно Даф.

— Не — засмя се Шон. — Не. Ти си варварин, синко. Никакъв вкус, това ти е бедата.

Избегнаха главните улици и излязоха на пътя за Кейптаун една миля, след като напуснаха града. Луната бе като тънка ивица върху тъмния небесен свод. Въпреки това под светлината на ярките звезди белите минни купчини, всяка една от тях с размера на голяма могила, изглеждаха като гнойни пъпки върху лицето на земята.

Шон усети как дъхът му спира от възбуда — примерът на приятеля му винаги е бил заразителен. Галопираха с почти докосващи се стремена. Плащът на Даф се издуваше зад него и лекият ветрец разпалваше пурата на Шон.

— По-бавно, Даф! Завоят е тук някъде. Пътят е обраснал с храсталаци и ще го изпуснем.

Дръпнаха юздите на конете и преминаха в обикновен ход.

— Колко е часът? — попита Даф.

Шон дръпна от пурата и задържа часовника близо до огънчето.

— Десет и четвърт. Подранили сме.

— Обзалагам се, че Максимилиан ще бъде там преди нас. Това е пътят.

Свърнаха по него. Насипът на мината „Малката сестра“ се извиси близо до тях стръмен и бял на лунната светлина. Заобиколиха като се стараеха да останат в сянката му. Конят на Даф изпръхтя боязливо и Шон притисна с колене своя, който се дръпна встрани. Макс беше излязъл от храсталаците край пътя.

— Добра среща, Максимилиан!

— Моля ви, господа, дръпнете конете си от пътя. — Макс все още показваше признаци от следобедната възбуда.

Завързаха конете си сред храстите и се присъединиха към него.

— Е, Макс, какви са новините? — попита Даф.

— Преди да продължим по същество, господа, искам да ми дадете честната си дума, че независимо дали ще стане нещо или не, никога и никому няма да разкриете това, което ще ви кажа тази нощ.

Той беше много бледен, както се стори на Шон, а може би това се дължеше на звездната светлина.

— Съгласен — каза Шон.

— Честен кръст — присъедини се Даф.

Макс разтвори палтото си и извади продълговат плик.

— Мисля, че ако първо ви покажа тези неща, по-лесно ще обясня предложението си.

Шон взе плика.

— Какво е това?

— Последните отчети на четирите банки, с които г-н Храдски е в делови отношения.

— Кибрит, Шон, дай светлина, синко — помоли нетърпеливо Даф.

— Нося фенер — каза Макс и клекна, за да го запали. Двамата приклекнаха до него и разстлаха банковите отчети в кръга от жълта светлина. Прочетоха ги мълчаливо. Накрая Шон се изправи и запали нова пура.

— Е, доволен съм, че не притежаваме толкова много пари — обяви той. Събра листовете и ги върна обратно в плика. Плесна го в дланта на другата си ръка и започна да се смее тържествуващо. Макс се протегна, взе плика и грижливо го пъхна под палтото си.

— Добре, Макс, изплюй камъчето — настоя Шон.

Макс се наведе напред и духна фенера. Беше му по-лесно да говори на тъмно.

— Големите суми, които г-н Храдски трябваше да ви плати в брой, господа, и ограничаването на производството в диамантените мини съгласно условията на новите картелни договори в диамантената промишленост го принудиха да вземе големи заеми от всичките си банки. — Той спря и прочисти гърлото си. — Сами виждате размерите на тези заеми. Разбира се, банките изискват гаранции и г-н Храдски им е предоставил всички притежавани от него акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“. Банките са оценили акциите по тридесет и пет шилинга. Както знаете, в момента акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ се котират по деветдесет шилинга, което осигурява широко поле на сигурност. Въпреки това, ако тези акции претърпят неуспех и паднат до тридесет и пет, банките ще ги продадат. Ще продадат под костуемата й цена всяка акция на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, която г-н Храдски притежава.

— Продължавай, Макс! — каза Даф. — Гласът ти започва да ми харесва.

— Дойде ми наум, че ако г-н Храдски отсъствува временно от Йоханесбург… Да кажем, замине за Англия да купи нови машини или нещо такова. За вас, господа, ще се открие възможност да смъкнете акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ до тридесет и пет шилинга. Ако подготовката е добра, цялата работа ще приключи за три-четири дни. Можете да започнете изненадващи продажби и да пуснете слухове, че жилата на водещия пласт е изтъняла. Г-н Храдски няма да бъде тук, за да защити интересите си, и банките ще се освободят от акциите си на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ веднага щом те паднат на тридесет и пет шилинга. Цената им ще се сгромоляса и вие, с пари в брой, ще бъдете в състояние да изкупите акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ на безценица. Няма причина да не придобиете контрол над групата и отгоре на това да спечелите няколко милиона.

Отново последва тишина. След известно време Шон попита:

— А ти какво ще спечелиш, Макс?

— Чек от вас за сто хиляди лири, г-н Кортни.

— Цените се вдигат. Мислех, че обичайното заплащане за този вид услуги е тридесет сребърника. Предполагам, че тарифата е определена от някой твой съотечественик.

— Млъкни! — озъби се Даф и вече по-любезно се обърна към Макс. — Г-н Кортни обича да се шегува. Кажи ми, Макс, това ли е всичко, което искаш — единствено пари? Ще бъда откровен с теб. Не ми се вярва. Би трябвало да си доста богат.

Макс бързо се изправи и тръгна към конете. Не бе стигнал до тях, когато се завъртя рязко. Лицето му не се виждаше в сянката, но викът разкри чувствата му:

— Мислите ли, че не знам как ме наричат? „Шутът“, „блюдолизецът“, „гъзолизецът“. Мислите ли, че ми харесва? Мислите ли, че съм щастлив да пълзя пред него? Искам отново да бъда свободен. Искам отново да бъда мъж. — Гласът се задави, ръцете се вдигнаха нагоре и скриха лицето му. Той хлипаше. Шон не можеше да го гледа и даже Даф наведе смутен поглед към земята. Когато заговори отново, гласът му звучеше както винаги тих и тъжен.

— Г-н Кортни, ако вие утре в канцеларията носите жълтата си жилетка, за мене ще бъде знак, че приемате предложението. Тогава ще направя необходимото, за да осигуря отсъствието на г-н Храдски от страната.

Той развърза коня си, яхна го и се загуби от погледите им по пътя за Кейптаун. Двамата останаха неподвижни. Послушаха как тропотът от копитата на коня на Макс затихва в тъмнината и тогава Даф заговори:

— Банковите отчети бяха истински. Добре огледах печатите им.

— А още по-истински бяха чувствата на Макс. — Шон хвърли пурата си в храстите. — Никой не може да играе ролята си така добре. Повдигна ми се, докато го слушах. По дяволите, как може един човек така хладнокръвно да измени на оказаното му доверие?

— Синко, да не обсъждаме морала на Макс. Да разгледаме фактите. Норман ни е поднесен на тепсия, изкусно завързан, подправен с чесън и китка магданоз. Мисля да го сготвим и изядем.

Шон се усмихна.

— Кажи ми няколко основателни причини. Искам да ме убедиш. Съдейки по чувствата, които изпитвах към него след днешното събрание, не бих се изненадал, ако ме убедиш лесно.

— Първо, Норман го заслужава. — Шон кимна. — Второ, ако получим контрол, ще можем да движим нещата, както ние искаме. Ще можеш да изпълниш добрите си намерения и да повишиш заплатите на всички, а аз отново ще бъда на върха.

— Да! — Шон подръпваше замислено мустаците си.

— Трето! Дойдохме тук, за да направим пари и никога няма да получим друга такава възможност. И последният ми довод, но най-силният — ти си прелестен в жълтата си жилетка, синко. Не бих пропуснал да те видя облечен в нея утре сутрин даже и за хиляда акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.

— Малко ми е тясна — призна Шон. — Но слушай, Даф! Не искам да се повтори случаят с Локкампър. Гадно е, разбираш ли?

Даф се изправи.

— Норман е печен. Няма да направи това. Освен това ще продължи да е богат — остават му диамантените мини. Ние само ще облекчим отговорността му за Уитуотърсранд.

Отидоха до конете си. Вече с крак в стремето, Шон възкликна:

— Господи! Не мога да го направя. Всичко пропадна.

— Защо? — паникьоса се Даф.

— Разлях сос по жилетката си. Не мога да я облека утре. Шивачът ми ще ме убие.