Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (56)

24

Тази година коледната вечеря в хотела на Кенди бе много по-богата, отколкото преди пет години. Присъствуваха седемдесет и пет души, настанени на голяма маса. Около три часа след полунощ половината от тях едва се държаха на краката си. Шон се подпираше на перилата, за да изкачи стълбите, и когато стигна горната площадка, заяви тържествено на Кенди и Даф:

— Обичам ви! Страшно ви обичам, но сега трябва да спя.

Остави ги сами и тръгна по коридора, блъскайки се в стените като билярдна топка, докато накрая влетя през вратата на апартамента си.

— Даф, провери дали е добре.

— Все едно един мъртвопиян да води друг мъртвопиян — промърмори Даф и последва Шон, движейки се на зигзаг. Завари приятелят си седнал на ръба на леглото, да се бори с ботушите си.

— Какво се опитваш да направиш, момко? Да си счупиш коляното?

Той го погледна и се усмихна блажено.

— Влизайте, влизайте и четиримата. Пийнете по едно.

— Благодаря, нося си свое.

Затвори вратата след себе си като заговорник и измъкна бутилка изпод сакото.

— Тя не ме видя. Не знаеше, че във вътрешния джоб на нейния малък Дафърд има една голяма, чудесна бутилка.

— Имаш ли нещо против да ми помогнеш да сваля тези проклети ботуши? — попита Шон.

— Много уместен въпрос — отговори сериозно Даф, насочвайки се към един от фотьойлите в другия край на стаята. — Радвам се, че го зададе. — Достигна фотьойла и се строполи в него. — Отговорът е, разбира се, да! Имам нещо против.

Шон се отпусна в леглото.

— Синко, искам да говоря с теб — каза приятелят му.

— Говори свободно, не се стеснявай.

— Шон, какво мислиш за Кенди?

— Две чудесни цици.

— Прав си, но един мъж не може да живее само с цици.

— Не, но предполагам, че тя притежава и другия основен атрибут — отвърна сънливо Шон.

— Синко, говоря сериозно. Искам помощта ти. Мислиш ли, че постъпвам правилно? Имам предвид тази женитба.

— Не разбирам много от женитби.

Шон се захлупи по лице.

— Вече ме нарича Дафърд. Забеляза ли, синко? Това е знамение, това е знамение и най-злокобна поличба. Забеляза ли? — Почака една секунда за отговор, който не получи. — Така ме наричаше и другата: „Дафърд“, казваше тя, чувам го като сега: „Дафърд, ти си свиня!“.

Даф се вторачи в леглото.

— Слушаш ли ме?

Никакъв отговор.

— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.

Шон изсумтя тихичко.

— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.