Уилбър Смит
Когато лъвът се храни (51)

19

Отидоха на конните надбягвания в Милнертън: Кенди — с шапка, отрупана с щраусови пера, Шон и Даф — с перленосиви цилиндри и златни топчета по бамбуковите бастуни.

— Можеш да платиш сватбената си рокля, като заложиш петдесет гвинеи на Трейд Уинд! Тя не може да загуби — каза Даф на Кенди.

— А за новата кобила на г-н Храдски? Дочух, че ще донесе сигурна печалба — попита го тя и той се намръщи.

— Минаваш в лагера на врага ли?

— Мислех, че с Храдски сте почти партньори. — Кенди завъртя слънчобрана си. — Според слуховете непрекъснато работите заедно.

Мбиджейн забави каретата, когато навлязоха сред тълпата от пешеходци и файтони пред портата на Търф Клуб.

— Е, добре, и двата пъти си чула погрешно. Неговата Сън Дансър никога няма да устои на Трейд Уинд по цялото разстояние, краката й са твърде слаби. В нея тече хугенотска кръв, което й придава френски характер и тя ще увехне, преди да е изминала и една миля. А Храдски ни е дотолкова партньор, доколкото му подхвърляме от време на време по някой случаен кокал. Прав ли съм, Шон?

Шон се бе загледал в гърба на Мбиджейн. Зулусът, само с една препаска около слабините, сложил копията в краката си, управляваше конете с лекота. Те изправяха и въртяха ушите си назад, за да доловят гласа му, дълбок и мек, докато им приказваше.

— Прав ли съм, Шон? — повтори Даф.

— Разбира се — съгласи се той. — Знаеш ли, мисля да взема ливрея за Мбиджейн. Тази препаска около бедрата вече не му подхожда.

— Е, някои от конете от същия конезавод бяха издръжливи. Сън Хъни два пъти спечели Кейп Дерби, а миналата година Еклипс доказа качествата на английската порода в Метрополитън Хендикап! — възрази Кенди.

— Хм! — усмихна се покровителствено Даф. — Имаш думата ми, че днес Трейд Уинд ще ходи по време на главното надбягване и въпреки това ще се прибере в конюшнята, преди Сън Дансър да види финалния стълб.

— Кафяво и златисто, също като състезателните ни коне — измърмори замислено Шон. — Това ще подхожда много добре на черната му кожа, а може и да се добави чалма с щраусови пера.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За ливреята на Мбиджейн.

Оставиха каретата на запазеното й място и си пробиха път до трибуната за членове на клуба.

— Е, добре, Даф, днес доведохме тук най-красивата жена.

— Благодаря. — Кенди му се усмихна.

— Затова ли се опитваш да надникнеш в деколтето й? — запита предизвикателно Даф.

— Ах, ти, мръсно животно! — Шон беше шокиран.

— Не отричай — подразни го Кенди. — Но аз го намирам за много ласкателно, не се притеснявай.

Вървяха сред тълпа от пъстри рокли и официално облечени мъже. Съпровождаше ги вълна от поздравления.

— Добро утро, г-н Кортни. — Ударението беше поставено на „господин“. — Как е вашият Трейд Уинд за голямото надбягване?

— Заложи всичко на него.

— Здрасти, Даф, поздравявам те с годежа.

— Благодаря, Джок, за теб също е време да направиш решителната крачка.

Бяха богати, млади, красиви и целият свят им се възхищаваше. Шон се чувствуваше добре с красиво момиче под ръка и приятел до рамото си.

— Ето го Храдски, да отидем при него и да го подразним малко — предложи Даф.

— Защо го мразиш толкова много? — попита меко Кенди.

— Погледни го и сама си отговори. Виждала ли си някога нещо по-надуто, по-мрачно и по-неприятно?

— Остави го на мира, Даф, не ни разваляй деня. Да отидем при конете.

— Хайде! — Даф ги преведе до мястото, където Храдски и Макс стояха самотни до оградата на пистата.

— Привет, Норман, мир и теб, Максимилиан.

Храдски кимна, а Макс промърмори унило, миглите му докоснаха бузите, като премигна.

— Забелязах ви да си приказвате и си помислих, че мога да дойда и послушам остроумията ви.

Не получи отговор и продължи:

— Снощи видях новата ви кобила по пистата за тренировки и си казах: „Норман си е хванал гадже, ето къде е ключът към загадката, купил е кранта за своята дама“. А сега дочувам, че ще я пуснеш да се състезава. Ох, Норман, да се беше посъветвал с мен, преди да направиш тази глупост. Понякога се превръщаш в нетърпелив малък дявол.

— Г-н Храдски е уверен, че Сън Дансър ще се представи добре — промърмори Макс.

— Тъкмо щях да ви предложа да сключим отделен облог, но тъй като по природа съм справедлив, чувствувам, че ще се възползувам от нечестно предимство.

Около тях се бе събрала малка група, която слушаше напрегнато. Кенди нежно подръпна годеника си за лакътя, опитвайки се да го отведе встрани.

— Смятах, че петстотин гвинеи ще бъдат приемливи за Норман — повдигна рамене Даф. — Но да забравим това.

Храдски направи нервен жест с ръце и Макс го разтълкува с равен глас:

— Г-н Храдски предлага хиляда.

— Необмислено, Норман, изключително необмислено — въздъхна Даф. — Но смятам, че трябва да се съглася.

Отидоха до павилиона с напитки и закуски. Кенди помълча малко и сетне каза:

— Враг, като г-н Храдски е лукс, какъвто дори и вие, двамата богове, не можете да си позволите. Защо не го оставите на мира?

— Това е хоби на Даф — обясни Шон, докато сядаха около една маса. — Келнер, донеси ни бутилка „Пол Роджър“!

Преди да започне голямото надбягване, слязоха до ограждението за коне. Един разпоредител им отвори вратичката и влязоха сред обикалящите в кръга коне. Посрещна ги джудже, облечено в кафява и златиста на цвят коприна. То докосна шапката си, след което застана вдървено, потропвайки с пръсти по камшика си.

— Тази сутрин изглежда добре, господине. — Малкият мъж кимна с глава към Трейд Уинд. По рамото на коня блестеше капчица пот и той хапеше юздата, повдигайки грациозно крака. Жокеят завъртя очите си в престорен ужас.

— Наострил се е, сър, в смисъл, че е нетърпелив, ако ме разбирате.

— Искам да спечелиш, Хари — каза Даф.

— Аз също, сър. Ще направя всичко възможно.

— Ще получиш хиляда гвинеи, ако го направиш.

— Хиляда… — повтори жокеят, изпускайки въздуха от дробовете си.

Даф хвърли поглед към мястото, където стояха Храдски и Макс, говорейки на своя жокей. Очите му срещнаха тези на Храдски, той погледна многозначително към кобилата му с цвят на мед и поклати съчувствено глава.

— Спечели заради мен, Хари — каза той меко.

— Това и ще направя, сър.

Джуджето доведе огромния жребец и Шон подхвърли жокея на седлото.

— Успех!

Хари нагласи шапката си и събра юздите в ръка, намигна на Шон и грозноватото му лице се изкриви в усмивка.

— Няма по-добър успех от хиляда гвинеи, сър, ако разбирате какво искам да кажа.

— Хайде! — Даф хвана ръката на Кенди. — Да заемем места до оградата.

Отидоха до мястото, определено за членове на клуба. Около оградата беше претъпкано с хора, но те почтително им направиха място и никой не ги блъсна.

— Не мога да ви разбера — изсмя се задъхано Кенди. — Сключвате странен облог и след това правите така, че да не получите нищо, ако спечелите.

— Проблемът не е в парите — каза уверено Даф.

— Снощи в „Клабиъс“ той спечели от мен същата сума — обясни Шон. — Ако Трейд Уинд бие кобилата, неговата награда ще бъде да види лицето на Храдски — загубата на хиляда гвинеи ще го нарани като ритник в слабините.

Конете преминаха в тържествен строй покрай тях, вдигайки високо крака до конярите, които ги водеха, след това бяха освободени и се върнаха обратно в лек галоп, танцувайки встрани, отхвърляйки глави и блестейки на слънцето като коприната на гърбовете им. Отминаха завоя на пистата.

Тълпата зашумя възбудено и надвивайки шума, се разнесе гласът на букмейкър.

— Двадесет към едно, с две изключения. Съндан — сър — едно към пет. Трейд Уинд — равни шансове.

Даф оголи зъбите си в усмивка:

— Правилно, кажи им го.

Кенди мачкаше нервно ръкавиците си и погледна към Шон.

— Ей, вие, в трибуната, можете ли да видите какво правят?

— На една линия са, движат се в група, изглежда, ще се откъснат за пръв път — отвърна Шон, без да сваля бинокъла от очите си. — Да, тръгнаха, откъснаха се!

— Кажи ми, кажи ми! — изкомандува Кенди, удряйки по рамото на Шон.

— Хари излиза напред. Виждаш ли кобилата, Даф?

— Видях зелен лъч в групата, да, тя е шеста или седма.

— Кой е до Трейд Уинд?

— Скопецът на Хамилтън. Не се безпокой, няма да изкара до завоя.

Конете преминаха завоя като наниз от тъмни мъниста и сетне се скупчиха на правата.

— Трейд Уинд е още там, мисля, че набира преднина. Скопецът е свършил, а кобилата не се вижда.

— Да! Ето я, Даф. Далеч назад, но се придвижва напред.

— Давай, скъпи! — прошепна Даф. — Хайде, по-бързо.

— Измъкна се от пакета, приближава се, Даф. Доближава много бързо — предупреди Шон.

— Давай, Трейд Уинд! Не я пускай! — помоли се Даф. — Задръж я така, момче!

Тропотът на копита достигна до тях, звук като от далечна вълна, но приближаваща се бързо. Различиха се цветовете, смарагдовозелено върху кожа с цвят на пчелен мед и кафяво и златисто върху дорестия кон отпред.

— Трейд Уинд, давай, Трейд Уинд! — изпищя Кенди. Тя подскочи и шапката се захлупи над очите й. Свали я с рязко движение и косата й се разпиля върху раменете.

— Настига го, Даф.

— Шибни го, Хари! За бога, камшика, човече!

Тропотът на копита се извиси до кресчендо, достигна до тях като гръмотевица и сетне отмина. Носът на кобилата беше до ботуша на Хари. Тя се придвижваше уверено напред и вече се изравни с рамото на Трейд Уинд.

— Камшикът, да те вземат дяволите! — изкрещя Даф. — Шибни го!

Бърз като мамба, дясната ръка на Хари направи рязко движение: пляс-пляс. Дочуха удара на камшика над виещата тълпа, над тропота на копитата. Дорестият кон подскочи от ухапването му. Двата коня прелетяха над финалната линия като двойка, в един впряг.

— Кой спечели? — попита Кенди с болка.

— Не можах да видя, по дяволите — отговори Даф.

— Нито пък аз. — Шон извади носната си кърпичка и изтри челото си. Това не беше добро за здравето, както би се изразил Франсоа. Искаш ли пура, Даф?

— Благодаря, ще ми е необходима.

Всички бяха обърнали поглед към таблото над съдийската ложа. Тегнеше тревожна тишина.

— Защо им трябва толкова много време, за да вземат решение? — проплака Кенди. — Така съм разстроена, че едва се сдържам да посетя дамската тоалетна.

— Номерата вече излизат — извика Даф.

— Кой е? — Подскачаше Кенди, опитвайки се да погледне над главите на тълпата, след това бързо спря. На лицето й се изписа тревога.

— Номер шестнадесет — изреваха едновременно Даф и Шон, — това е Трейд Уинд.

Шон удари с юмрук Даф в гърдите. Даф се приведе и счупи на две пурата му. Сетне двамата сграбчиха и притиснаха Кенди в прегръдките си. Тя нададе слаб писък и се освободи от ръцете им.

— Извинете ме! — извика тя и побягна.

— Позволи ми да те почерпя. — Шон запали смачкания остатък от пурата си.

— Не, държа аз да черпя. — Даф го хвана за ръка и тръгнаха към павилиона с широки и доволни усмивки. Храдски седеше с Макс на една маса. Даф се приближи откъм гърба му, повдигна шапката му с една ръка, а с другата разроши малкото останала коса.

— Да не ти пука, Норман, не можеш да печелиш непрекъснато.

Храдски се обърна бавно. Взе шапката и приглади косите си. В очите му гореше жълт пламък.

— Той ще проговори — прошепна възбудено Даф.

— Съгласен съм с вас, г-н Чарлиууд, не може да се печели непрекъснато — каза Норман Храдски. Думите бяха произнесени съвсем ясно, само със слабо заекване на „ч“, защото за него това бе трудна за произнасяне буква. Той се изправи, постави шапката на главата си и се отдалечи.

— В понеделник сутринта ще изпратя чека в кантората ви — каза тихо Макс, без да вдигне очите си от масата. След това се изправи и последва Храдски.