Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кортни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When The Lion Feeds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Уилбър Смит. Когато лъвът се храни

Американска. Първо издание

ИК „Ведрина“, София, 1993

ISBN: 954-404-048-X

История

  1. — Добавяне

30

Шон мислеше за шестте седмици, изминали от военната кампания срещу зулусите, шест седмици, изтекли с мълниеносна скорост. Отпиваше кафе от порцеланова чаша с размера на халба, седнал в средата на леглото си с нощница, навита до кръста и кръстосани крака. Кафето беше горещо, той сърбаше шумно и издишваше парата през устата си.

Изминалите шест седмици бяха плътно запълнени с всякакви неща — нямаше място за мъчителни размишления или съжаление, макар че вечер, докато седеше в кабинета изцяло погълнат от спомените за Уейт, мъката не го напускаше.

Дните се нижеха, без да се усеща кога свършва единият и започва другият. Сега фермите бяха три: Теунис Краал и другите две, взети под аренда от Пай. Беше ги запълнил с плячкосания добитък и закупения след завръщането му. Цената на добитъка отново беше паднала благодарение на стоте хиляди глави, докарани от Зулуленд, и Шон можеше да си позволи да избира какво да купи. Можеше да си позволи и да изчака, докато цената отново се повиши.

Стана, прекоси стаята и отиде при мивката. Наля вода в легена и внимателно я опита с пръст. Беше толкова студена, че щипеше. Стоеше прав, облечен в чудноватата женска нощница и се чудеше какво да прави. Тъмните косми на гърдите му се подаваха на къдрици изпод изкусно избродираната й предница. Набра кураж и потопи лицето си в легена, загреба вода с две ръце и я изля на тила си, накрая вдигна глава, дишайки запъхтяно, а водата се оцеждаше по нощницата му. Изтри се с хавлиена кърпа, смъкна мократа дреха и надникна гол през прозореца. Достатъчно светло бе, за да види мъглата и ситния дъжд навън.

— Отвратителен ден — измърмори той, но тонът му не беше искрен. Очакваше с вълнение този ден, чувствуваше се бодър и с изострени сетива, гладен, готов да се захване с работата, която го чакаше.

Облече се, подскачайки на един крак, докато обуваше брича си, напъха в него края на ризата си, сетне седна на леглото и нахлузи ботушите си. Сега си мислеше за Одри — трябва да се опита да отиде утре сутринта в града, за да се види с нея.

Шон бе решил да се оженят. Имаше поне три основателни причини за това. Беше установил, че е по-лесно да попадне в трезорите на Английската банка, отколкото под полата на Одри, без да е женен за нея. Когато той желаеше нещо, нямаше цена, която да не е готов да заплати.

Докато живееше в Теунис Краал заедно с Гари и Ана, стигна до решението, че ще бъде много хубаво да си има жена, която да му готви, да кърпи дрехите му и да слуша историите му, защото Шон се чувствуваше малко пренебрегнат.

Третата, но не и най-маловажната причина, бе връзката на Одри с местната банка. Тя беше едно от малкото слаби места в бронята на стария Пай. Можеше да поднесе фермата „Махобас Клооф“ като сватбен подарък, въпреки че дори оптимистът в Шон не хранеше особени надежди. Пай не се разделяше лесно с парите си.

„Да — реши Шон, — ще трябва да намеря време, за да отида в града и да кажа на Одри.“ Не смяташе, че ще му се наложи да я моли. Той вчеса косата си, среса брадата си, намигна си в огледалото и излезе в коридора. Усети миризмата, която идваше от кухнята, и устата му започна да се пълни със слюнка.

Ана беше в кухнята. Лицето й бе почервеняло от горещината край печката.

— Какво има за закуска, сестричке?

Тя се обърна към него, като отметна косата от челото си с опакото на ръката си.

— Не съм ти сестра — каза тя — и бих желала да не ме наричаш така.

— Къде е Гари? — попита Шон, сякаш не бе чул протеста й.

— Още не е станал.

— Бедното момче е изтощено, няма съмнение.

Той й се ухили и тя се извърна смутена. Шон огледа задника й, без да изпитва някакво желание. Странно, но обстоятелството, че Ана е съпруга на Гари, бе изпарило всякакво желание към нея. Дори споменът за това, което бяха правили по-рано, беше някак си мъгляво неприличен, намирисващ на кръвосмешение.

— Започнала си да напълняваш — каза той. Тя наведе глава, но не отговори и Шон продължи: — За мен четири яйца, ако обичаш, и кажи на Джоузеф да не ги препържва.

Тя прекоси кухнята и влезе в трапезарията. В същия миг през страничната врата се появи Гари. Лицето му бе все още отпуснато от съня. Шон долови дъха му — беше пил.

— Добро утро, Ромео — поздрави го той и Гари се ухили глуповато.

Очите му бяха зачервени и не се беше избръснал.

— Здрасти, Шон. Как спа?

— Чудесно, благодаря. Ти също, както виждам.

Шон седна и загреба попара с лъжицата.

— Искаш ли? — попита той Гари.

— Да, благодаря.

Подаде му купата. Забеляза как трепери ръката на Гари. Ще трябва да поговоря с него да не прекалява с пиенето.

— Страшно съм гладен.

Разговаряха, като скачаха от една тема на друга както обикновено става на закуска. Ана влезе и се присъедини към тях. Джоузеф поднесе кафето.

— Гари, каза ли вече на Шон? — обади се внезапно Ана с глас, изпълнен с решителност.

— Не.

Той се изненада и разля кафето си.

— Какво да ми е казал? — попита Шон.

Мълчаха и Гари неспокойно помахваше с ръката си.

Точно от този момент се боеше — какво би станало, ако брат му се сетеше. Какво би станало, ако разбереше, че бебето е негово, и си вземеше Ана с детето, вземеше си ги и го оставеше самичък на този свят. Обзет от неоснователни страхове, Гарик се втренчи в брат си, седнал срещу него на масата.

— Кажи му, Гари! — заповяда жена му.

— Ана чака бебе — каза той.

Наблюдаваше лицето на Шон, видя как изненадата бавно отстъпи място на задоволство, усети как ръката на брат му го прегърна през раменете в болезнена прегръдка, почти го смачка.

— Това е страхотно — възкликна радостно Шон, — това е великолепно. Ако продължаваш все така, къщата ще се напълни с хлапета за нула време. Гордея се с теб.

Ухилен глупаво от облекчение, той гледаше как Шон прегърна Ана по-нежно и я целуна по челото.

— Браво, Ана, гледай непременно да е момче. Трябва ни евтина работна ръка.

„Не е разбрал — помисли си Гарик, — не знае и то ще е мое. Никой няма да може да ми го отнеме сега.“

През деня работиха в южния сектор. Бяха заедно, Гари объркано и радостно се смееше на задявките на Шон. Беше му много приятно, че Шон му оказва толкова много внимание. Свършиха рано — този път като никога брат му не беше в настроение за работа.

— Мой разплоден братко, всички гюмове са пълни до горе. — Протегна се и тупна с юмрук рамото на Гари. — Хайде да си вдигаме чуковете и да вървим в града. Можем да ударим по няколко питиета на крак в хотела, за да го отпразнуваме, и после да отидем и да кажем на Ада.

Шон се надигна на стремената и надвика мученето и врявата на стадото.

— Мбиджейн, докарай онези десетте болни при къщата и не забравяй, че утре ще избираме добитък от кошарите за пазара.

Зулусът му махна с ръка и Шон се обърна отново към Гарик.

— Хайде, да изчезваме оттук.

Яздеха един до друг, капчици влага покриваха мушамените им дрехи и блестяха по брадата на Шон. Беше студено и възвишението беше скрито във влажната мъгла.

— Това време е само за бренди — каза той, но Гарик не отговори.

Отново се бе уплашил. Не искаше да казва на Ада. Тя щеше да познае от кого е детето. Отгатваше всичко, щеше да разбере, че е от Шон. Не можеше да я излъже.

Копитата шляпаха звучно в калта. Стигнаха до разклона и поеха по билото към Лейдибург.

— На Ада страхотно ще й хареса да е баба — изкикоти се тихичко Шон и в този момент конят му леко се препъна, наруши равномерния си ход и закуца с предния си крак. Той слезе, вдигна копитото и видя дълбоко забита треска.

— Да го вземат мътните! — изруга тихо.

Наведе глава, захапа върха на треската със зъби и я измъкна.

— Е, сега няма да можем да отидем в Лейдибург, раната няма да зарасне няколко дни.

Гари се успокои, случилото се отлагаше срещата с Ада.

— Конят ти е здрав. Хайде, продължавай, поздрави я от мен. — Шон погледна Гари.

— Някой друг път ще й кажем. Хайде да се връщаме вкъщи — възпротиви се брат му.

— Хайде, Гари, та това е твое дете. Върви да й кажеш.

Гарик се противи, докато видя, че брат му започна да се ядосва, и тогава тръгна с примирителна въздишка. Шон поведе коня си към Теунис Краал. Сега обаче мушамата го запарваше и му тежеше. Той я свали и я преметна на седлото.

Когато приближи къщата, завари Ана на стълбите.

— Къде е Гари? — извика тя.

— Не се безпокой. Отиде в града, за да види Ада. Ще се върне за вечеря.

Едно от конярчетата пое коня му. Разприказваха се и тогава Шон се наклони, за да повдигне нараненото копито. Бричът му се опъна на бедрата и подчерта добре оформените му крака. Ана го огледа. Той се изправи и широките му рамене се откроиха под бялата влажна материя на ризата му. Шон й се усмихна, докато изкачваше стъпалата на входа. Дъждът бе накъдрил брадата му и той приличаше на пакостлив пират.

— Сега трябва повече да се грижиш за себе си. — Хвана я над лакътя, за да я заведе вътре. — Не бива да стоиш на студено.

Минаха през стъклените врати. Ана го изгледа отдолу нагоре, главата й достигаше до рамото му.

— Ти си дяволски хубава жена, Ана, и аз съм сигурен, че ще родиш хубаво дете.

Това бе грешка от негова страна, защото докато изричаше тези думи, погледът му омекна и лицето му се обърна към нея. Позволи си да обгърне раменете й с ръка.

— Шон! — Тя сякаш възкликна от болка. Неочаквано се обърна, тялото й страстно се прилепи към неговото и ръцете й обвиха врата му. Приведе лицето му надолу, устните й се впиха в неговите, отпусна се назад и притисна силно слабините си към краката му. Стенеше тихо, докато го целуваше. Изумен, за миг Шон остана в плен на прегръдката й, но след това откъсна лицето си от нейното.

— Луда ли си?

Опита се да я отблъсне, но тя се съпротивляваше. Кръстоса ръцете си на гърба му и притисна лице в гърдите му.

— Обичам те! Моля те, моля те. Обичам те. Просто ме остави да те прегръщам. Искам само да те подържа в ръцете си.

Гласът й бе приглушен. Тя трепереше.

— Пусни ме.

Шон грубо разтвори ръцете й и почти я хвърли на дивана.

— Сега си съпруга на Гари и скоро ще станеш майка на неговото дете. Дръж настрана от мен малкото си горещо тяло.

Направи крачка назад, гневът му нарастваше.

— Но аз те обичам, Шон. О, боже, само ако можех да те накарам да разбереш колко страдам докато живея тук с теб и дори не мога да те докосна!

Направи няколко крачки към нея.

— Аз не съм те искал. Никога не съм те обичал, не бих могъл да се докосна до теб. — Тя видя отвращението, изписано на лицето му. — Ти си съпруга на Гари, ако погледнеш някога друг мъж, ще те убия. — Вдигна ръцете си със заплашително разперени, извити пръсти. — С голи ръце ще те убия.

Лицето му беше близо до нейното. Тя не можа да понесе изражението на очите му, замахна рязко. Той се отдръпна навреме, за да спаси очите си, но ноктите й издълбаха кървави бразди по бузата му, които стигаха до носа му. Шон я хвана за китките и я задържа, докато тънка струйка кръв се отичаше по брадата му. Ана се извиваше в ръцете му, мяташе тялото си на всички страни, като се опитваше да се отскубне и пищеше в лицето му.

— Ах, ти, свиня такава, мръсна свиня! Съпруга на Гари, казваш? Дете на Гари, казваш? — Отметна глава и се разсмя лудешки. — Сега ще ти кажа истината. Ако искаш да знаеш, това дете в утробата ми е от теб. Твое е! Не е от Гари!

Освободи китките й и се отдръпна слисан.

— Не може да бъде! — прошепна той. — Лъжеш!

— А не си ли спомняш как се сбогува с мен, преди да тръгнеш на война? Не помниш ли нощта във фургона? Не си ли спомняш, а, не помниш ли? — Сега тя говореше тихо, използувайки всяка дума като нож срещу него.

— Това беше отдавна. Не може да е вярно — заекна Шон, като продължаваше да се отдръпва от нея.

— Три месеца и половина. Детето на брат ти ще подрани малко, нали? На много хора им се раждат недоносени деца… — Думите й бавно проникваха в съзнанието му. Тя не можеше да се овладее и се тресеше, а лицето й бе станало призрачно бледо.

Той не можа да издържи повече.

— Остави ме, махни се от мен. Трябва да помисля. Не знам.

Промъкна се покрай нея, без да я докосва, и отиде в коридора. Тя го чу да затръшва вратата на кабинета.