Патриша Хайсмит
Намерена на улицата (29)

Глава двадесет и осма

Барът „Гей найтиз“ изглеждаше така: по протежението на цялата фасада, включително и над входа, се полюшваха от нощния ветрец провесени копринени халати, раирани пижами, къси прозрачни нощнички, повечето купени от магазинчета за преоценени стоки. Когато Джак и Наталия пристигнаха от театъра в центъра на града, вече минаваше единадесет. Хората се тълпяха отвън, някои с чаши в ръце, и всички без изключение бяха облечени доста чудато.

Наталия си проправи път спокойно към вратата.

Вътрешността на заведението се състоеше от стар паянтов бар и художествена галерия: в дъното му бе издигнат малък подиум, на който бе седнал мъж, подрънкващ на китара, въпреки липсата на внимание от страна на публиката. Джак се огледа за Елси и Марион, ала не успя да забележи и двете. Наталия кимна на няколко души, които я поздравиха — възможно бе да ги познава, но не бе изключено и да не ги е виждала досега, помисли си Джак. Трудно бе да се намери свободна маса, но навярно биха могли да пийнат нещо на бара. Картините, окачени по стените, бяха от типа, който Джак ненавиждаше, макар и неприязънта му към тях да бе примесена и с немалко изумление: детински цапаници с гъста маслена паста, насечени от груби, черни контури, изобразяващи автомобилни катастрофи, експлозии или сексуални сцени. Най-странното бе, че някои хора купуваха този боклук.

— Здравейте! — внезапно изникна отнякъде Марион пред тях. — Ние сме ей там. — Тя посочи страничната сцена. — Искате ли да ви донеса нещо за пиене?

Джак предложи сам да донесе напитките, но Марион заяви, че познава бармана.

— Джонатан! — извика тя.

Когато Джак и Наталия получиха скоча си — за себе си Марион не бе поръчала нищо — тя ги поведе през гъмжилото към масата, където Елси, облечена отново в бяло, разговаряше с млад мъж, прилепил гръб към стената. Свещта, поставена направо върху масата, пращеше сред мътна локвичка восък.

— Людо — представи Марион младежа с вид на италианец или испанец, който мудно и безразлично ги огледа изпод вежди.

Елси спокойно вдигна очи и едва чуто ги поздрави. Често правеше така, нарушавайки етикета на елементарната учтивост, без обичайните възгласи на приятна изненада за хора, които скоро не са се виждали. Джак се настани колкото може по-далеч от нея, за да може да я обгърне с поглед цялата. Поради липса на място Наталия се принуди да седне в ъгълчето, до Елси.

— Как мина изпитът тази сутрин? — Джак трябваше да надвиква шума.

Елси внезапно се усмихна и очите й блеснаха.

— Мислех си, че ще трае много дълго. Нищо подобно, даже не усетих как мина времето. Час и половина. А и пишех доста бързо… Не мисля, че съм се провалила.

— Чудесно — усмихна се Джак.

Марион му обясни, че номерът на сцената й вече е минал и е пъхнала китарата си, както се надявала, на сигурно място.

— Нямам намерение да свиря повече за тоя, що духа, във вертепи като този — процеди тя през устни, потрепвайки безцелно и нервно с клечка кибрит върху масата. — Никой не може да те чуе в тази гюрултия, а и няма кой да въведе поне мъничко ред.

Наталия и Елси, които плътно седяха една до друга, нямаше защо да крещят, за да се чуват.

— О, забравих да ти кажа. — Марион се приведе към Джак. — Тая сутрин видях оня старик с кучето! Връщах се у дома след пазар с един приятел и когато стигнах до вратата, забравих да се огледам, но изведнъж го видях да се разхожда бавно на отсрещния тротоар. Хукнах по стъпалата обратно и казах на приятеля си: „Давай да вървим, не ме питай защо“, завихме покрай ъгъла към неговата къща и се забавихме там десетина минути. Надявам се да не ме е разпознал, но не съм много сигурна.

Джак си спомни за онази неделя, когато Елси и Марион бяха излезли заедно от дома му.

— Споменах за този случай на Елси, когато се върна от изпита на обяд, и тя много се ядоса и разстрои, понеже… — Марион погледна крадешком Елси — не се бях огледала първо. Елси винаги се оглежда внимателно, преди да изкачи предните стъпала, даже и да няма никой на улицата. Божичко мили, като си помисля само, няма ли какво друго да прави този старик, освен да преследва хората!

Може би единствено Елси, помисли си Джак. Заля го вълна на остро безпокойство. Възможно ли бе да е открил къде живее Елси?

— И така, Елси отиде сама следобед до „Клойстърз“ — продължи Марион, — за да се поразведри, както ми каза. А аз се чувствувам като последния глупак!

— О! — Джак леко трепна. До „Клойстърз“. Разбра защо Наталия разговаряше преди малко с Елси за гоблени. Еднорогът. Отпи една глътка от питието си и зарея поглед в тълпата наоколо, състояща се предимно от младежи, бели и тъмнокожи. Мяркаха се хомосексуалисти, пънкове в шарени дрехи, невероятни прически. От време на време Елси избухваше в смях.

По непонятна причина тревогата го зачовърка още по-остро. Гръмна електронна музика с отсечения, любим на Елси ритъм.

Джак се пресегна към джоба на сакото си и извади малък бележник с бели листа. Носеше и черна химикалка. Започна с изпитото лице на младежа, облегнал се на стената и го задебна, за да го улови неподвижен за няколко секунди. Не хареса опита си, смачка листчето и се обърна към Елси — улови линията на косата й, бузите и очите с няколко пестеливи щриха, после добави бялата яка на ризата й. Обърна малкото листче в бележника си. Магията бе подействувала. Тревогата му се поразсея.

Разчистваха място за танцуване, някои от посетителите трябваше да преместят столовете и масите си по-назад. Младежът на име Людо, който се бе спотайвал до този момент като заек, скокна и протегна ръка на Елси. Елси стана от стола. Широк черен колан пристягаше бялата й блуза над белите й панталони, толкова отпуснати и широки, че бедрата й изглеждаха леко закръглени — ефектът беше пленителен.

Не искам да я наблюдавам, помисли си Джак, защото ще падне на пода. Но Елси не падна нито веднъж — защо му бе минало през ума, че с нея ще се случи нещо страшно? Джак притисна за миг длани до пламналото си лице.

— Добре ли си, Джак? — попита го Наталия. — Тук е много горещо, нали?

— Да. Нищо ми няма.

Наталия пожела още едно уиски и Марион се изправи, за да привлече вниманието на Джонатан. Питието бе донесено за рекордно време от едно момиче и Джак използува възможността да си поръча бира. Наталия наблюдаваше Елси на дансинга. Момчето се оказа великолепен танцьор. Тялото му се извиваше почти до земята, скрито от редицата маси. Елси танцуваше около него. Джак я гледаше на пресекулки, погледът му улавяше за част от секундата бялата фигура в движение и после се затваряше като прищракващ фотоапарат, за да запечата образа й в съзнанието си. Чу като в просъница гласа на Марион, обясняващ на Наталия:

— … каза ми, че обичала да танцува в стаята си на тъмно, да танцува гола, докато не й изтръпнат краката. Вярвам й!

Тогава Елси тръгна към тях, царствено спокойна и леко задъхана, с полуразтворени устни, без да поглежда към никого. Взе една цигара и се наведе към момчето, което щракна със запалката си през масата. Не вдигна даже поглед към лицето му, не му благодари за огънчето. Усмихна се широко на Наталия.

Джак извади бележника от джоба си. Започна да рисува две момичета-лесбийки, облегнати на стената отляво, които сякаш бяха застинали в някаква срамежлива поза, макар и да се преструваха на безучастни. Джак усети, че познава отнякъде едната — „дивата разбойничка, излязла от гората“ — Фран, тя ли бе? Бившата твърдоглава приятелка на Дженивиев. Момичето с нея не беше Дженивиев, а брюнетка с къса коса, облечена в преголямо за нея вечерно сако, под което очевидно не носеше нищо друго. Джак се зае да прави карикатура на Фран, понеже я намираше за поразително непривлекателна. Челюстта й беше къса, но широка и доста масивна, сякаш можеше да издържи на тежък боксьорски юмрук; очите й бе изрисувал като на злобно прасе, с гъсти малки точици за обозначение на ирисите, а устата й представляваше тънък процеп, издаващ свадлив и долен характер. Очите й му напомниха за кучето на Линдърман — Бог, но кучето поне имаше добродушна и извинителна усмивка, когато наблюдаваше хората. Джак се подсмихна под нос.

— Мога ли да видя? — попита усмихната Марион. — Или не обичаш да ти надничат в ръцете?

Джак поклати глава.

— Не сега, Марион. Някой друг път, обещавам ти. — Бирата му пристигна и той отпи една глътка. Как да разсмее Елси? Джак облиза капчица пяна от горната си устна.

— Елси?

Тя прекъсна разговора си с Наталия и се обърна към него.

— Да?

— Обичаш ли ме все още, Елси? — попита той с носталгичен и замислен глас.

Елси избухна в смях, погледна го и отново се разсмя, сякаш смехът й красноречиво заместваше думите. Порозовяха ли бузите й или само така му се стори?

Наталия го чу и разтегли устни в лека, полубезразлична усмивка.

Тази вечер премълча пред Наталия за похожденията на Линдърман из Грийн стрийт. Ако Елси бе споделила тревогите си с нея, тя сама щеше да му го съобщи, макар и да не издаваше с нищо, че знае за случая. Похвали му се, че успели да продадат три картини на Силвестър, една от които за три хиляди и петстотин. А Елси щяла да бъде на гости през великденската ваканция у някакви свои приятели в Ню Джърси. И Марион била поканена, но възнамерявала да остане тук.

— За една седмица? Чудесна идея — отбеляза Джак.

Наталия се събличаше. Искаше да вземе един душ.

— Ако не се лъжа, идеята е на Марион. Елси се нуждае от малко почивка, а училището има, струва ми се, великденска ваканция — промърмори Наталия и се скри в банята.

Сюзън бе останала да преспи тази нощ в свободната стая за гости — разбраха го по трите книги, прилежно наредени на бялата маса. Джак изу панталона си, съблече ризата си кимоно и пред очите му изплува образа на Елси и Наталия, седнали срещу него в „Гей найтиз“. Разговорът им беше сериозен, без никакво хващане за ръце, което бе забелязал у други. По същия начин биха се държали, ако се биха усамотили на дивана в тази стая, мина му през ум. Гоблените и еднорогът… Но далеч по-ярки бяха виденията с Елси, танцуваща във въздуха; Елси с приведени очи, заслушана в гласа на Наталия, заровила тънките си пръсти с червен маникюр в косите. Както винаги, тези светли спомени го изпълниха с кротък копнеж, но без да бъдат сексуален дразнител за него.