Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Found in the Street, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2010)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Патриша Хайсмит. Намерена на улицата

Американска. Първо издание

ИК „Скорпион“, София, 1993

Редактор: Жени Божилова, Валери Терзиев

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-1

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и трета

Джак не удържа на обещанието си и разказа на Наталия за изненадващото посещение на Луис, понеже не виждаше причина да го държи в тайна, но Наталия настръхна така, че скоро съжали за постъпката си. Бе петък вечерта и Наталия подметна, че много се радва за съботния ден, в който може да измоли малко почивка, тъй като галерията тогава се посещаваше предимно от публика, а не от купувачи, и Изабел нямало да има чак толкова голяма нужда от нея.

— Това означава, че краят му е близо. Или поне, че така си мисли — промълви Наталия.

— Има ли представа… колко време му остава да живее?

— Не. Но съм убедена, че е по-малко от година. Може би значително по-малко. Сега е на строга диета и не може да близне и капка алкохол.

Джак бе забелязал, че Луис е отслабнал.

— Хайде да вземем колата и да запрашим утре нанякъде — каза Наталия. — Струва ми се, че ако остана тук, ще полудея.

Джак беше разочарован, тъй като искаше да прекарат уикенда у дома. Трюз бе харесал илюстрациите и Джак мечтаеше да се отпусне, да направи няколко скици на Амелия, докато тя си играеше, спеше или му бърбореше нещо, изправена пред него. Имаше дебел тефтер с бели листи, пълен с рисунки на Амелия още от бебешките й години. Забелязал бе, че те са далеч по-забавни и интересни на хората, отколкото всички снимки, направени досега.

В единадесет на следващата сутрин потеглиха с тойотата с Амелия на задната седалка, натъпкали голяма пътна чанта с пижами и четки за зъби, в случай, че отседнат някъде през нощта. Наталия караше колата. Тя бе добър шофьор, с бързи рефлекси, макар и да твърдеше, че мрази да седи зад волана. Джак знаеше, че в сегашното й състояние шофирането щеше да я освободи от отрицателната енергия, което беше за добро.

— Как е Елси? — Наталия й бе позвънила тази сутрин и бяха разговаряли за кратко.

Наталия внезапно се усмихна със затворени устни и се втренчи право пред себе си.

— Сега пък се е разтревожила за данъка си! Казах й: „Сладурче, намерила си за какво да се тревожиш!“. Не могла да попълни формуляра си, тъй като никога не била плащала данък общ доход, но Марион щяла да й помогне.

Оставиха колата в Гардън Стейт Паркуей и тръгнаха да се поразходят в студения, ранно пролетен следобед. Купиха отнякъде торта и се самопоканиха на чай в една братовчедка на Наталината майка, която живееше в Садъл Ривър. Джак я бе виждал само веднъж. Това бе смяна на атмосферата и изпълнение, един вид, на семейните задължения, макар и никой да не я бе молил за това, което поразведри Наталия. Сетне Джак седна зад волана и вечерта се спряха край един мотел по избор на Амелия. Украсата му бе ужасна, но имаше някаква развлекателна стойност. Наталия бе донесла бутилката си „Гленфидич“. Персоналът на мотела внесе в стаята походно легло за Амелия.

Когато се прибраха у дома в неделя следобед, телефонът бясно звънеше. Джак бе най-близо до него и вдигна слушалката.

— Къде беше? — попита нетърпеливо гласът на Луис.

Наталия взе телефонната слушалка, разговаря, както му се стори, цяла вечност и накрая му съобщи, че идната събота Луис ги кани на карнавално тържество у дома си. Запитала го дали това означава преобличане в дрехите на противоположния пол, а Луис й казал — не, облечете каквото си искате. Очертавала се една хубава вечер, щели да се съберат доста хора.

На следващата събота Луис им отвори вратата, облечен в дълга черна роба, обшита с мънички златни пайети, които блещукаха като звездички в нощно небе. Обут бе в сандали.

— Тази вечер съм мандарин — съобщи той. — А ти?

— Аз ли? Нищо — отвърна Наталия.

Джак забеляза, че Луис искаше да я целуне по бузата, но тя леко му се изплъзна. Мразеше да я целуват по бузата.

— Здравей, Джак! Влизай и се събличай — приветствува го Луис.

Апартаментът на Луис и Боб бе претъпкан като на предколедното тържество, но тълпата сега бе по-пъстра и непретенциозна. Идеята за карнавал бе провокирала някои фантастични приумици. Джак зърна маскирана като дявол мъжка фигура в тясно прилепнал черен клин, с червени рога, закрепени на шапчицата и с камшик в ръка. Една жена и компаньонът й, най-вероятно, бяха предрешени като пеперудки — с дълги прозрачни шлейфове, наметнати върху трика с пъстри криле, закрепени върху раменете с тънка тел. Джак забеляза Елси, облечена цялата в черно — в черна набрана пола, нито дълга, нито къса, пристегната с широк бял колан и в черни обувки с високи токове. Светлата й коса, дръпната от лицето и пристегната отзад с нещо, се спускаше сега под раменете. Очите му се задържаха върху нея, почти на границата на общия кипеж, залял наоколо по-възрастната тълпа, но в момента Елси не участвуваше във веселието. Стоеше изправена и разговаряше с една дългокоса млада жена, в която Джак разпозна Дженивиев, бившата приятелка на Елси.

Напитки. И наздравици. Изабел Катц бе в дворцово облекло — в бричове и розова туника. Луис носеше дълга жълта китайска роба, а под нея бе с вечерния си панталон, лачените черни обувки и бялата копринена риза с черна папионка. Джак не познаваше половината от гостите или те така се бяха дегизирали, че изобщо не можеше да ги разпознае. Някои носеха маски.

— Колко назад във времето ме връща тази вечер. Оказва се, че все още мога да се забавлявам! — сподели Луис с Наталия. — Всичко изглежда съвсем както преди! Точно както изглеждаш и ти в този миг! — Въпреки съветите на лекарите, Луис бе вече леко на градус.

Думите на възхищение бяха отправени към „дегизировката“ на Наталия, състояща се просто от един стар костюм — черна пола на тънки оранжеви райета и плътно прилепнал по тялото й тесен жакет с дълги ръкави. Сутринта Наталия го бе изровила от дъното на някакъв килер и макар и да не бе отчайващо измачкан, добре го беше изгладила. Каза на Джак, че често го носела няколко години преди да се запознаят и от чисто сантиментални подбуди не искала да го изхвърли. Джак не можа да отбележи големите достойнства на този костюм, но Луис изпадна във възторг подобно влюбен, възкресил в спомените си срещите със своята любима.

— Ардмор… — Петдесет и втора улица…

Джак неволно се усмихна. Проправи си път сред множеството към Елси и я приветствува заедно с Дженивиев за добре дошла. Някъде отдалеч се дочуваше плоча или касета на Бийтълс, не много високо. Бе „Сърджънт Пепър“.

— О, Джак — промълви Елси с тихия си глас. — Радвам се да те видя! — С лека извивка на главата и раменете тя демонстративно се откъсна от компанията на флегматичната Дженивиев и фокусира вниманието си върху него.

Джак се усмихна още по-широко.

— Наистина ли? Трябва да ти кажа, че изглеждаш великолепно тази вечер!

— Но съм толкова уморена. Сигурно няма да ми повярваш.

Да, нямаше да й повярва. Елси му говореше, че по цели часове е заета с нещо — с какво? Нямаше значение. От глъчката наоколо не можеше да чуе нищо.

— Фран! — извика Дженивиев, протегнала ръка, за да привлече вниманието на някого. — Искаш ли да се запознаеш с мистър Съдърланд?

Пред Джак изникна яка и набита млада жена с къса светлокестенява коса, свити тънки устни и някак трескави или срамежливи очи.

— Здравейте.

— Фран Боумън — произнесе Дженивиев, или поне така дочу името Джак.

Фран бе облечена в панталон и тъмносиня мъжка риза с талия, опасана от гердан със светлосини мъниста. Лицето й бе грубо и определено непривлекателно — отбеляза за себе си Джак. Спомни си думите на Марион, че Фран изглеждала като „излязъл от гората разбойник“ или нещо от този род. Елси внимателно следеше с поглед реакциите му и му хвърли развеселена усмивка, подобно усмивката на палаво дете. Очите й говореха: „Хайде да се измъкваме“.

Джак кимна на Дженивиев и се оттегли с Елси на около шест стъпки разстояние, достатъчно голямо, за да не бъдат забелязвани сред множеството от Дженивиев и приятелката й.

— Къде е Марион?

— Ще дойде малко по-късно. Има репетиция тази вечер.

— А ти как се справи с попълването на данъка общ доход?

Елси се засмя.

— Всичко е тип-топ. Марион се справи почти сама. Вместо мен. Само дето не мога да си представя, че не съм на твърда работна заплата. Просто не ми влиза в ума.

— Разбирам те — промълви Джак. Напълно я разбираше. Не знаеше какво друго да каже на Елси, но не му се щеше да я остави. — Танцува ли ти се? — Той й протегна ръка.

Тя не пое ръката му, но двамата се впуснаха в танц. Сега музиката не бе от плочата „Сърджънт Пепър“, а нещо съвсем друго, особено приятно за ухото и подходящо за танцуване. Мъжки гласове пееха нещо за „фините вибрации“.

— Песента е на Бийч Бойз — каза Елси. Танцуваше с изящни движения и се завърташе в пълен кръг около себе си, при което висящите от колана на талията й гердани с черни мъниста бурно се люшкаха.

Кой водеше сега? Нямаше значение. Гостите се зазяпаха в Елси. Тя танцуваше леко и ефирно, без всякакво видимо усилие, сякаш плуваше във въздуха. Музиката се смени, ритъмът запулсира учестено и Джак се задвижи в любимия си стил, следван от Елси така, сякаш бяха репетирали заедно. Щастливо усмихнат, Джак подскачаше високо на всеки четвърти такт, и Елси изпълняваше същото движение. Хората се отдръпнаха, за да им направят място. Всичко потъна в мъгла пред погледа му, освен блясъка на косата й. Изживяването за него бе подобно на сладостното парливо усещане, което изпитваше при люшкането си на халките — можеше да танцува цяла нощ, цяла вечност дори. Обут бе в спортни обувки, леки широки панталони и риза-кимоно. Сега бе в самата си стихия, бе истинският „себе си“. Някои от наобиколилите ги запляскаха с ръце в такт с музиката. Джак зърна с ъгълчето на окото си Наталия, застанала до Луис — и двамата наблюдаваха Елси като омагьосани — а недалеч от Наталия и Фран, която шепнеше нещо в ухото на Дженивиев със стиснати устни, втренчила в танцуващите острия си поглед. Джак и Елси описваха кръгове един около друг, подобно птици, реещи се във въздуха. Обзе го усещане за безтегловност. После оркестърът заглъхна, ритъмът се забави и Джак усети Елси в прегръдките си, поставила леко длани на раменете му. Целуна я по бузата, пое си дълбоко въздух, сякаш искаше да вкуси и погълне аромата й и долови дъха й в лицето си, когато тя се разсмя.

— Бис! — изкрещя някой от публиката.

Джак бавно се завърна към реалността и гравитацията. Отново се бе приземил на паркета, впил поглед в Елси. Тя леко се извърна и се насочи към останалите в странната, внезапно възцарила се тишина, като сред публика след спускането на завесата, преди още да гръмнат аплодисментите. Тогава действително се чуха аплодисменти, одобрителен шепот и смях, и няколко подвиквания „браво“! „Силата на Елси е да омагьосва“, помисли си Джак и се отправи към коктейлната масичка, за да си налее нещо за пиене.

Пред него внезапно изникна Боб Кемпбъл, облечен като свещеник в дълга черна роба с висока права яка.

— Джак, вече спокойно можеш да влезеш в Царството небесно! Елси вече е там! Ние всички я обичаме, обичаме я! — засия Боб. — С едно питие ли искаш да дойдеш на себе си, скъпи Джак? — Боб го поведе към масата с напитките, спомни си марката на любимото му уиски и му наля щедро количество в чашата. — Не мислиш ли, че Луис изглежда чудесно тази вечер?

Не, Джак не мислеше така. Напротив, Луис му се стори доста прежълтял. Но бе принуден да отвърне учтиво:

— Да, наистина…

— Облякъл е китайската роба, която купихме по време на околосветското си пътешествие преди пет години. Луис рядко я облича, но тази вечер специално държеше да е с нея. Забеляза ли, че тук са всички наши стари приятели? Няма кока-кола тази вечер, поне ние не сме купували. Истинско пиянско тържество, задължително с малко махмурлук в неделя, с Блъди Мери и яйца по бенедиктински. Амм! — Боб бе в пълна еуфория.

Джак отмина, оглеждайки се за Елси и я видя с Марион край вратата на хола.

— Здравей, Джак! — поздрави го топло Марион. Тя пъхна палец под презрамката на гащеризона си, под който беше в синя карирана риза. — Тази вечер не съм се облякла специално. Това са дрехите ми за репетиция.

— О? И какво репетира?

— Няколко скеча, придружени, с музика. За един бар в Челси.

Отидоха до масата с напитки да изберат нещо за Марион. Тя запита Джак какво мисли за „големия удар“ на Елси — рекламата на венчална халка с диамант, заела цяла страница на „Вог“ — твърде учудена, че Елси не му бе споменала нищо за нея. Той й наля чаша доматен сок. Елси внезапно бе изчезнала някъде.

— Господи, тук е Дженивиев — тихо отбеляза Марион, оглеждайки се из стаята.

— Да. Със старата си приятелка, ако не се лъжа. Елси ни запозна.

— Да не искаш да кажеш онази чудовищна Фран?

— Май така й беше името. Какво, Дженивиев да не би да се е върнала при нея? — попита Джак с насмешливо любопитство.

— Не — поклати глава Марион. — Фран го желае, но не и Дженивиев, както ми каза едно птиченце. Може би Дженивиев още гасне по Елси. Вече не ме е грижа… Фран би трябвало да се присъедини към мафията. Всъщност, някой ми беше казал, че тя сериозно се е забъркала в бизнеса… че е пласьор на наркотици, разбираш ли? Никой не я обича и около нея витаят ужасни слухове.

Потискащо, помисли си Джак. Погледна към широката двойна врата на всекидневната и забеляза в коридора Елси с Наталия, която й говореше оживено нещо — Наталия стисна ръката на Елси и двете се целунаха бързо по устните, целунаха се още веднъж, преди да влязат в стаята, Наталия леко надвесена над лицето на Елси. Джак забеляза, че Марион го наблюдаваше с лека усмивка.

— Аз нямам нищо против — рече тя. — А ти?

Джак преглътна малката глътка уиски, която бе задържал в устата си.

— Съвсем не.

— Елси обожава Наталия.

— О? Повече, отколкото теб?

— Не зная — отвърна Марион и сви рамене. — Но какво мога да направя?

— Много хора — отбеляза Джак — се привързват силно към Наталия. — Луис, например. — Спомни си и за времето, когато току-що се бяха запознали със семейство Армстронг и в продължение на седмици Макс бе здравата хлътнал по Наталия, но бе проявил благоразумието да не настоява.

— Много хора се влюбват и в Елси — отвърна Марион. Внезапно добави през смях: — Знаеш ли, голяма грижа са тези момичета, дето работят по баровете. Те просто ти излизат с разни страстни декларации, които после се оказват въздух под налягане.

Джак можеше да си представи.

Внезапно Елси цъфна край тях, а Наталия се разположи на дивана с Луис. Джак погледна часовника си и изненадан отбеляза, че минаваше един часа.

— Сега вече наистина се уморих — Елси отправи репликата по-скоро към себе си. — И ужасно огладнях.

Сандвичите на коктейлната маса бяха почти на привършване и ако Луис и Боб възнамеряваха да сервират нещо по-специално, то още нямаше и следа от него.

— Хайде да отидем у дома — предложи Джак. — Както преди. Искате ли?

— С Наталия? — попита Елси.

Джак поклати глава.

— Няма да можете да я откъснете от Луис с часове. Искате ли да се обзаложим? Навити ли сте?

Елси не беше съгласна и Джак отиде при Наталия, за да й каже, че взима момичетата със себе си у дома, за да похапнат бекон с яйца. Тя не би ли пожелала да дойде с тях?

— Не, ще остана още малко — отвърна Наталия.

— Още не ти я давам, Джак — изрече Луис, сякаш имаше абсолютното право да я задържи.

— Добре. Ще се видим по-късно, скъпа. Желая ти здраве, Луис! Благодаря ти за великолепната вечер!

Тримата намериха палтата си и тръгнаха. Джак се чувствуваше щастлив. Харесваше му ролята на домакин пред Елси и Марион. В апартамента на Гроув стрийт беше спокойно. Амелия отдавна спеше, а Сюзън си бе легнала както обикновено в свободната стая в коридора до ателието му. Оставила бе една запалена лампа в хола. Джак предупреди момичетата за присъствието й и помоли да не вдигат много шум.

— Не може ли да пуснем някоя касета много тихо? — попита Елси.

Невъзможно му бе да откаже нещо на Елси.

В кухнята се залови с приготвянето на менюто от канадски бекон, английски печени кифлички с масло и бъркани яйца. Марион му помагаше. Джак смля кафе, покрил с две салфетки машината, за да не бръмчи много силно. От хола се разнесоха слабите звуци на музика — за негово изумление „Четирите годишни времена“ на Вивалди.

— Би ли ми казала, Елси, защо Дженивиев трябваше да ни досажда тази вечер? — попита Марион на масата. — И защо доведе онази хулиганка със себе си?

— Не съм го направила аз. Може би Боб Кемпбъл е решил да покани всеки, който е бил на последното им голямо събиране. Онова, преди Коледа.

Марион и Джак се спогледаха.

— Поставили сме го в неудобното положение да запомня дори имената на такива хора.

— Излишно е да ми го повтаряш — каза Елси. — Вярно, признавам, че доведох Дженивиев на онова тържество преди Коледа. Но Боб ми каза, че пази списъците на поканените гости, за да може следващия път да…

— Да не ги покани, надявам се — вметна Марион.

— Сигурна съм, че е станало така — Луис или Боб са поканили Дженивиев, а Дженивиев е довлякла онази Фран — просто за да й се хареса — заяви Елси с най-сериозния си тон, с който говореше понякога, дори и обстоятелствата да не изискваха такава сериозност.

Навярно се срамуваше, че е била толкова близка с Дженивиев, помисли си Джак — забелязал бе тази вечер, че Елси е хладна и сдържана в разговора си с нея. Наля на всички още малко кафе.

— Вярно е, Боб пази списъка на гостите. Хайде, не е толкова важно.

Свършиха мълчаливо с яденето, без да събудят Сюзън или Амелия. Марион отново помогна на Джак да вдигнат масата, а той й показа къде да остави съдовете.

— Утре е неделя — отбеляза той. — По-точно днес е неделя.

Навън се зазоряваше. Джак изгаси лампата.

— Елси? — извика тихо Марион в хола. — Изчезнала е. Къде ли е хукнала пак?

— Сега ще я намеря — усмихна се Джак и се запъти към спалнята.

Елси лежеше с лице към възглавницата. Издърпала бе наполовина покривката на леглото. В дрезгавата предутринна светлина изглеждаше така, сякаш летеше във въздуха, с черна разперена пола и ръце, обгърнали възглавницата над главата й. Джак почувствува приятно вълнение или прималяване, или и двете едновременно. Коленичи до леглото, обзет от внезапния порив да я целуне по бузата и да я събуди, но нещо го спря или, може би, уплаши. Миглите й затрепкаха и тя отвори очи.

— Обичам те — прошепна той.

Елси внезапно се засмя като дете, събудило се след хубав сън.

— Дълго ли спах?

— Може би половин час.

Джак излезе с тях на улицата, за да им намери такси. Не искаха той да се обажда по телефона, въпреки безумно претоварения утринен час — шест без петнадесет. Закрачиха към Седмо авеню.

Ето го там! — Джак сниши гласа си близо до шепот.

На дванадесетина крачки от тях, в синкавата утринна мъгла, с Бог на каишка стоеше Линдърман, загърнат в старото си палто. Проследи ги с поглед, когато пресичаха Блийкър. Навярно го бяха сварили по време на обичайните му похождения из квартала.

— Това ли е онзи възрастен мъж? — попита Марион.

— Да! — просъска Елси. — Върви по-бързо и не се оглеждай!

Внезапен пристъп на веселие обхвана Джак, той отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло. Старият Линдърман положително си мислеше, че е прекарал нощта с двете момичета, една от които беше Елси, а другата — пикантна добавка.

Елси се наведе в безуспешен опит да сдържи кикота си.

— Ей, Джак! Мога да си представя какво си мисли! Ха-ха!

Джак размаха ръце по средата на почти пустото Седмо авеню. Отдръпна се, за да направи път на един камион. В следващите тридесет секунди вече бяха спрели такси. Настоя да им даде пет долара за пътната такса.

— Вземете ги! И без излишни спорове! — каза натъртено Джак и затръшна вратичката на таксито.

Постоя няколко мига на тротоара с лице към Гроув стрийт, като се опасяваше да не изникне отнякъде в зрителното му поле тъмната сянка на Линдърман, но това не се случи. После се упъти към дома, пресече Блийкър без да поглежда встрани, упорито нежелаещ да забележи даже гърба на Линдърман и кучето му, притаени до една стена. Тихо влезе в апартамента и написа бележка на Сюзън, която остави на кухненската маса.

„Късно през нощта. Наталия още я няма.

6 ч. Дж.“

Облече си пижамата и изми зъбите си в банята. Мислеше да отиде в ателието си, запали лампата за няколко мига и се полюбува на трите снимки на Елси, заемащи цяла страница в списанията, от които внимателно ги беше изрязал. Но иззад притворените си клепачи съзираше далеч по-удивителен образ — Елси, склонила глава върху възглавницата, унесена в сън. Обичам те, й бе казал тогава, щастлив и замаян. Елси щеше ли да запомни тези думи? И имаше ли някакво значение ще ги запомни ли или не? Колко ли пъти бе слушала тези думи от устата на своите приятели — и момичета, и момчета? Вярно бе, че е мъничко влюбен в Елси. Но освен че тя не харесваше момчетата и мъжете, самият той не изпитваше желание да легне с нея. Щастлив бе само от факта, че тя съществува.

А Елси и Наталия? Ето ти друга изненада! Какво ли бяха намислили? Няколко вечери вече Наталия се прибираше у дома в полунощ. Наистина ли прекарваше времето си с Изабел Катц? Или с някой от нейните клиенти?

Джак си легна уморен и щастлив и заспа веднага.