Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Found in the Street, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2010)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Патриша Хайсмит. Намерена на улицата

Американска. Първо издание

ИК „Скорпион“, София, 1993

Редактор: Жени Божилова, Валери Терзиев

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-1

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета

— Ей! Здравей! — изникна внезапно Елси край него.

— Здравей! — възкликна Джак изненадано.

Вървяха по Седмо авеню и Джак се отправи към аптеката на ъгъла между Гроув и булеварда.

Тя влезе с него, мушнала ръце в цепнатите джобове на куртката си — този път на моряк от Американския флот.

— Смятах да ти се обадя.

— О? Мога ли да купя една четка за зъби?

Джак избра малка червена четка за Амелия. Трябваше да купи и аспирин.

— Да — продължи Елси. — Искам да ти се оплача от онази напаст, Ралф. Става все по-зле. Идва постоянно в барчето, където работя и Вив, управителката, не може да го изхвърли, понеже не е нито пиян, нито пък е извършил някакво безобразие. — Тя продължи възбудено да говори и докато Джак плащаше. — Веднъж се отървахме от него, тъй като Вив му излезе с номера, че в заведение е забранено да се пускат кучета.

Джак внимателно я слушаше. Отправиха се към вратата.

— Искам да те помоля да му кажеш нещо… по този въпрос. Да го помолиш да ме остави на мира. Мога да си загубя работата, ако продължава така да ме излага. А не искам да я загубя, понеже смените ми са в много подходящи за мен часове, а и хората са много симпатични. Той ще те изслуша. Смята те за нещо много голямо. О! Надушил е, освен това, че веднъж съм ти била на гости. Как може да ме шпионира така? — Тя тропна с крак от възмущение. — Ако можеш да му кажеш само, че аз не съм някаква… някаква нощна пеперудка…

Тя погледна Джак право в очите, смръщила вежди.

Джак кимна, обмисляйки какво да каже на Линдърман следващия път, когато той се опита да го заговори на улицата — някоя спокойна и учтива дума, може би.

— Добре, Елси, ще се опитам. Обещавам ти.

— Благодаря. Много ти благодаря. Ела с мен, искам нещо да ти покажа. — Тя импулсивно грабна Джак за ръката и го затегли в обратна посока към търговския център.

— Какво искаш да ми покажеш?

— Просто живея ей там, надолу. Не е много далеч. Имаш ли пет свободни минути?

— Да.

Джак тръгна с нея. Пресякоха Седмо авеню, минаха покрай Джоунс стрийт в посока към площада „Фадър Демо“ и накрая се озоваха на Минета Лейн.

— Ето я и моята улица. Минета стрийт.

Запътиха се към една четириетажна къща с площадка отпред — тухлена къща, боядисана в червено. Елси извади ключовете от джоба на сините си джинси.

— Качи се за една минутка.

— Не, и така мога да я видя. Хубава къща.

— Горе няма никой. Аз как дойдох в твоята квартира — подхвърли тя с предизвикателна нотка. — Искам само да надникнеш! Няма нужда дори да сядаш.

Усмихнат, Джак отстъпи.

— Добре, Елси.

Изкачиха се по стъпалата и тя отключи друга врата.

— Ето къде живея сега с Дженивиев — рече Елси, влезе първа вътре и се фръцна по средата на една претрупана с мебели голяма стая.

Таванът беше нисък, а двата прозореца гледаха към Минета стрийт. Имаше диван с тъмночервена покривка от някаква изкуствена материя, съвременни кресла с ниски, полегати облегалки, чиято черна боя бе сякаш издраскана от котки, макар и Джак да не забеляза никъде котка. Малката открита камина изглежда изобщо не бе използвана — вътре бе закрепен плакат с череп и кръстосани кости. Имаше и много книги.

— А тук е спалнята — бодро рече Елси и го поведе по коридорчето покрай кухнята и банята към една стая в дъното. По-голямата й част бе запълнена от огромно легло, което повече приличаше на два кревата, долепени един до друг. Покрито бе с няколко щамповани на многоцветни шарки индийски покривки, а стените бяха облепени с плакати на рок певци, голи женски тела и афиш с огромни букви гласувайте за някого, чието име и лице Джак не можа да разпознае.

— Виждам — рече Джак. — Много е шик.

— А кухнята? Може би си надникнал вече в нея. Е, питам те, прилича ли ти това на публичен дом? Дженивиев работи по девет часа на ден, на петдневна работна седмица! А аз трябва да отида днес на работа преди шест. Това влечуго да не си въобразява, че се въргаляме в леглото по цял ден и се дрогираме, или че преследваме мъже за мангизи! — Възмущението й нарастваше всеки миг заедно с огледа на апартамента. — Говори с него, кажи му да се пръждосва от очите ми! Ще го направиш ли?

Джак кимна.

— Обещавам ти. Ще го направя.

Тя видимо се отпусна.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно.

Той бе застанал до вратата на апартамента и се канеше да се сбогува с нея.

— В противен случай ще извикам полицията — не спираше Елси. — Който и да дойде в нашата квартира, мъж или момче, никога не остава през нощта! Посещават ни всякакви гости, разбира се, но сега приятелката ми е Дженивиев. Не се задяваме с никого. Та тя дори не харесва момчета.

— Хм. Приятелка — нехайно отбеляза Джак, спомняйки си удивлението, с което бе посрещнал разобличителната вест за Силвия и не искаше сцената сега да се повтори. — Аха — добави той.

— Да, тя е лесбийка. Такава съм и аз сега. Момчетата ми харесваха мъничко преди, но в момента ги отбягвам. — Тя махна неприязнено с ръка, сякаш отпъждаше някой — жест, който Джак бе забелязвал и преди. — Може би няма да харесвам Дженивиев за дълго, но… докато връзката ни трае, искам да кажа… — Тя свали куртката си и я хвърли на дивана, описвайки при това движение пълен кръг на пръсти. Щастливата усмивка отново цъфна на лицето й, а челото й бе чисто. — Искам да се радвам на живота, необезпокоявана от никой. Разбираш ли?

— Да. — Джак разбираше всичко. — Благодаря ти, че ме покани. — Той отвори вратата.

Тя го изпрати надолу по стълбите.

— Това жена ти ли беше — миналата вечер, в диско бара?

— Да — усмихна се Джак.

— Интересна е. Различна от останалите, разбираш ли? — Елси говореше искрено. — Тя писателка ли е?

— Не. Но чете много. Довиждане, Елси!

Джак се отправи към къщи. Елси бе толкова импулсивна, толкова откровена! С тези трепкащи, тънки светли мигли, със светлосините си очи, вперени право в него! Скоро Джак се озова на улицата на Линдърман. Бе забравил номера на къщата му — толкова по-добре. Ако срещнеше сега старика, в четири без десет, щеше да поговори с него и да се опита да го обуздае — кротко и учтиво. Джак се озърташе за Линдърман, а когато наближи Гроув стрийт, се огледа наоколо за момичето, което трябваше да придружи Амелия от училището на западната Дванадесета улица, макар и да бе още доста рано. Заплащаха за съпровождането на дъщеря си допълнително, макар че той или Наталия — обикновено той — я водеха сами сутрин, някъде около девет. Понякога Джак телефонираше в училището в три и половина и уведомяваше, че ще дойде сам да вземе дъщеря си. Когато пое по Гроув стрийт към дома си, все още не бе зърнал нито Линдърман, нито Амелия с придружителката си, тъй че се прибра в апартамента си.

Вчера и днес бе работил с перо и петна от туш, но предпочитания от него начин, без предварително да скицира с молив. Сега разглеждаше рисунките с широко разлени петна с нови очи — не му изглеждаха лоши. Два пъти месечно Джак разнасяше портфолиото си по редакциите на разни списания, оставяше за преглед част от творбите си и се връщаше седмица по-късно, за да разбере резултата. Но сега внезапно почувствува, че не бе в настроение да положи повече и петънце върху листа.

И така, Елси беше лесбийка! Невероятно. Още по-невероятно, като се замислеше за съдържанието на открития гардероб в спалнята на Минета стрийт, почти три метра дълъг и претъпкан с евтини рокли, с дълги поли във всякакви разцветки. Върху пода му бяха разхвърляни обувки с високи токове, позлатени чехлички, сандали с кожени плетеници, които явно обвиваха крака чак до коляното, високи боти, изглеждащи много секси. В ъгъла на спалнята бе провесено светлолилаво щраусово перо. Лесбийка. Беше ли надушил Линдърман и това? Джак нямаше намерение да го осведомява. Линдърман явно пазеше Елси от проституция. Джак се сети за огромното легло. Ами да, Елси и момичето, наречено Дженивиев, правеха любов на това широко Елисейско поле.

От ъгълчето на работната си маса Джак взе правоъгълна линийка и лист гланцова червена хартия. Имаше малка колекция от такава хартия, върху която не можеше да рисува с туш или с молив, а само с маслени пастели. Събираше я от кориците на списания за изкуство, за които Наталия бе абонирана, макар да бе откъснал само някои. Използуваше за рисуване празната им лъскава повърхност. Взе жълт пастел и нарисува танцуваща гола женска фигура, композирана от кръгообразни линии. Кръговете на хълбоците се вгъваха в талията, главата бе наклонена наляво; фигурата се издигаше на пръстите на единия си крак, а другият бе протегнат във въздуха. С кръговете на гърдите обхвана раменете и ръцете до свивката на лактите. Стегнато и динамично, прецени доволен Джак композицията си. Докато пастелът бе все още влажен и можеше да се разтрие с палец, даже да се изличи напълно от повърхността — като че ли това беше желанието му — той разтърка с пръст всяка линия, за да я омекоти и да й придаде светлосянка. Сякаш скулптираше фигурата. Ето, вече бе готово — портрет на танцуващата Елси. Облегна го на гърба на масата. След петнадесет или двадесет минути щеше да изсъхне. Загатването на късата коса бе сполучливо, тя бе разпиляна като пламък от вихреното движение. Без конкретизирани черти на лицето. При все това бе Елси.

Звънецът на външната врата иззвъня. Амелия се беше прибрала.