Джанел Тейлър
Заради теб (14)

Четиринадесета глава

Итън остана във фоайето, а Аманда се насочи към асансьора. Вратата тъкмо се затваряше, но естествено на никого не му мина през ума да я задържи заради жена с бебе.

— Благодаря! — подвикна тя саркастично на някакъв бизнесмен, който се шмугна в кабината и се загледа как вратата се затваря под носа й.

Натисна копчето и зачака. Вратите се плъзнаха и се отвориха. Хората излязоха и Аманда бързо вкара количката вътре. Две жени я погледнаха сърдито, след като им се наложи да се посместят покрай количката.

Най-после спряха на десетия етаж. „Акционерно дружество «Седжуик» — ние градим“ беше изписано с големи златни букви на двойна врата с богата украса. Аманда всъщност не знаеше с какво се е занимавал баща й и никога не е знаела. Веднъж той каза, че купува и продава предприятия, но тази област беше съвсем неизвестна за нея.

Пое дълбоко дъх и натисна дръжката. Много привлекателна служителка седеше зад гише от полирана секвоя. Щом чу коя е Аманда, веднага набра номера на Нора Кори.

— Нора, Аманда Седжуик е тук и иска да се срещне с теб. Дъщерята на господин Седжуик. — Заслуша се момент. — Да, разбрах. — Затвори телефона и се обърна към Аманда: — Веднага ще дойде.

Аманда седна на един кожен стол срещу нея.

— Приемете моите съболезнования — каза служителката.

Тя се усмихна.

— Благодаря.

След минута вътрешната врата се отвори и влезе много сладка червенокоса жена на около двайсет и пет-шест години.

— Вие ли сте Аманда Седжуик? — попита тя. — Аз съм Нора Кори.

Аманда стана.

— Радвам се да се запознаем.

Жената й подаде ръка.

— Много съжалявам за баща ви. Загубих моя преди няколко години и напълно ви разбирам.

Аманда й се усмихна и благодари.

— Госпожице Ко…

— Нора, моля те.

— Нора, надявам се, че ще…

— А кое е това спящо ангелче? — прекъсна я секретарката и клекна до количката на Томи. — Твоят син ли е?

Аманда кимна.

— Следващия месец ще направи годинка.

— Толкова е хубав! — възхищаваше се Нора. — Нямам търпение да си имам бебе. Но първо трябва да си намеря гадже, нали? — Разсмя се. — Здравей, сладурче — прошепна на Томи.

„Слава богу! — помисли си Аманда. — Предчувствам, че тази жена ще се окаже истинска находка.“

— Нора, зная, че без предупреждение е неудобно, но бих искала да те поканя на обяд днес. Толкова много въпроси имам и…

— Ще отидем ли „При Фишер“? — попита Нора, а зелените й очи светнаха. — Страхотен рибен ресторант съвсем наблизо.

— Защо не!

Секретарката се усмихна.

— Супер! Когато наближи месечният ми цикъл като сега, ставам неуправляема и умирам за риба и пържени картофки. Колкото по-мазни, толкова по-добре. Ще ме почакаш ли пет минути да си довърша писмото?

Приятно изненадана, Аманда се усмихна.

— Не бързай.

Нора също се усмихна и изчезна в своя кабинет. Върна се след по-малко от десет минути, а след петнадесет вече седяха на маса в ресторанта и разглеждаха менюто, в което фигурираха над десет най-разнородни блюда от риба и морски дарове. Томи спеше в количката до масата.

— О-ла-ла! — възкликна Нора. — Страхотна гледка!

Аманда вдигна поглед, точно когато Итън се приближаваше към масата до тяхната. Очите на секретарката веднага се залепиха върху него вместо върху менюто.

— Боже мой, колко е секси! — прошепна и направи знак с глава към Итън, преди той да се приближи. — Не ти ли прилича на онзи артист от Канал 4?

Аманда никога не гледаше Канал 4, но се досещаше за кого говори жената, а Итън доста приличаше на артист. Осъзнаваше, че е красив, но не го възприемаше по този начин. Сега, когато го видя през погледа на Нора на обществено място, можеше да прецени обективно, че наистина е секси.

— Боже мили! — продължи Нора. — Раздрънках се за мъже, а ти тъгуваш за баща си. Извинявай.

Аманда докосна ръката й.

— Не се притеснявай. Накара ме да се усмихна.

— Радвам се. Ето го и нашия сервитьор. — След като взеха поръчката и им сервираха газирани напитки, Нора каза: — Много харесвах баща ти. Работих при него само шест месеца, но наистина си падах по него.

— Нора, нашият разговор ще си остане само помежду ни. Не искам да ти причинявам неприятности в работата.

— О, аз не се тревожа. Вече имам нов шеф. Отначало не знаех дали ще ме уволнят, или ще ме преназначат на друга длъжност, но, изглежда, баща ти е оставил блестяща препоръка за мен и един от господата заместник-директори ме грабна. Тази седмица доразчиствам кабинета на баща ти и от понеделник започвам работа на ново място.

— Как се работеше с него? — попита Аманда.

Нора се наведе към нея.

— Не казвай на никого! Той беше най-готиният шеф, който съм имала през живота си. А притежаваше цялата компания! На всички други секретарки от моя етаж шефовете са убийци.

— Как се държеше, че е било лесно да се работи с него? — попита Аманда.

— Ами — сниши глас Нора — тези сведения трябва да запазиш в тайна. Той всъщност не си даваше зор, или поне откакто постъпих на работа преди шест месеца. На практика неговият заместник управляваше корпорацията. Баща ти по-скоро беше нещо като фигурант. Не се занимаваше с текущи въпроси.

— Тогава каква е била дневната му програма? Секретарката извади от грамадната си чанта служебен дневник и го разлисти.

— Ето ти разписание за един ден, който и да е:

Сутрин

9:00 Да се лъснат обувките.

9:30 Кафе с шефа на отдел „Печалби“.

Обяд

12:00 Обяд с Мими. Да се поръчат дванадесет рози, които да я чакат на масата. Да се провери дали „дрънкулката“ е в джоба на сакото.

3:00 Среща с…

— Може ли да се върнем на обяда? — прекъсна я Аманда. — Коя е Мими?

Нора се разсмя.

— Гаджето му. Мими Фартуел.

Аманда погледна крадешком към Итън и той едва забележимо кимна. Беше й казал да изкопчи колкото успее повече информация.

— Нора, ще те попитам нещо съвсем интимно: татко имаше ли много приятелки?

— Само две. Мими за през седмицата и още една за събота и неделя. Казва се Лара О’Хара. Помня името, защото се римува. Божичко! Току-що изтърсих, че баща ти си е имал две гаджета! Натъжих ли те? Все правя гафове!

— Не, Нора, не се притеснявай — усмихна се Аманда. — Чистосърдечна си, а аз, нали разбираш, съм любопитна. Обикновено секретарките на големите шефове трябва да бъдат много дискретни. Имала ли си неприятности заради своята искреност?

— Не — отговори тя. — Моят чичо е голяма клечка във фирмата и той ми намери тази работа. Според мен ме назначиха при господин Седжуик, защото той не беше много в час през последните месеци. Не че съм била посветена в някакъв заговор. Изпълнителните директори знаеха, че господин Седжуик е болен, и когато той поиска да подаде оставка, приеха.

Болен ли? Баща й е боледувал… от рак, а тя дори не е подозирала!

— Казаха ми, че е страдал от рак, но… — Аманда поклати глава.

— Вероятно не е искал да се знае.

Зави й се свят от новините. Мими. Още една жена. Рак. Оставка…

Добре че сервитьорът ги прекъсна, за да им поднесе обяда, въпреки че тя загуби апетит. Замълча, докато Нора поля обилно със сос тартар рибата и я опита. Тогава й зададе следващия въпрос:

— Нора, знаеш ли защо е подал оставка, и то точно преди шест месеца? Заради рака ли?

— О, толкова ли е вкусно или само на мен така ми се струва? — изрече Нора с пълна уста. — Знам, че от това се дебелее най-много, но не ми пука. Само веднъж в месеца си хапвам.

Аманда се усмихна.

— Вкусно е. И аз наистина се радвам, че прие да обядваш с мен.

Нора махна с ръка.

— На мен ми е приятно.

Аманда усещаше настойчивия поглед на Итън.

— Значи си дочула защо е подал оставка — попита още веднъж. — Само заради заболяването си ли?

Надяваше се да не изглежда странно, че не знае почти нищо за баща си.

Секретарката лапаше като невидяла пържени картофи.

— Не, доколкото ми е известно. Научих, но това е само клюка, че останал с разбито сърце след смъртта на Сали и аз си мисля, че се е предал, за да отиде при Сали.

— Сали! Неговата предишна секретарка ли?

— Според клюката от години били заедно. Предполагам, че си е затваряла очите за женските му истории, тъй като е трябвало да урежда всичките му срещи.

На Аманда й стана противно.

— В такъв случай е имала служебен дневник като твоя, изпълнен с назначени любовни срещи и обеди, със забележки да се доставят цветя и дрънкулки. Но това е ужасно!

Нора сви рамене.

— От онова, което чух, господин Седжуик и Сали са имали споразумение. Сали се е ползвала със специалния статут на негова любовница. Мисълта ми е, представяш ли си как се е фукала? А тя със сигурност се е възползвала от положението за своя изгода. Можела е да върти бизнес, без да се допитва до него, след като е била посветена в цялата работа.

— Да не би да твърдиш, че е имала пълна свобода на действие?

— Със сигурност не зная и всъщност доста се съмнявам. Не познавам Сали, но съм чувала, че била най-милата жена на света. Според мен го е обичала истински и е решила, че си струва да бъде една от многото. Но поне във фирмата е била номер едно. Също така се носи слух, че е спал с най-хубавите жени в нашата компания.

Аманда отмести недокоснатата си чиния.

— Сали била ли е омъжена? Има ли деца?

— Ммм, това няма ли да го ядеш? — попита Нора, посочвайки рибата на Аманда. — Ще ми се да опитам твоята.

Аманда се засмя:

— Вземи я.

Нора набоде едно парченце и го прехвърли в своята чиния:

— Сали не се е омъжвала. Струва ми се, че има син, тийнейджър… Хей, да не е от твоя баща? Ох, пак сгафих! Извинявай…

Аманда погледна крадешком Итън и той вдигна вежда с изражение, което намекваше: бинго!

* * *

Итън остави на масата няколко банкноти, като междувременно не изпускаше от поглед двете жени, застанали до входната врата на ресторанта. Чу как Аманда благодари на Нора, после й подаде ръка, но Нора я прегърна. Секретарката спомена, че трябва да се отбие в някоя аптека, а Аманда измисли, че си е забравила ръкавиците на масата, затова си казаха „довиждане“ и Нора си тръгна. Аманда почака Итън и излязоха заедно.

— Ще вземем автобус до къщата — посочи той към близката автобусна спирка. — Ще обсъдим онова, което научихме.

Аманда се съгласи и застанаха на спирката. Тя се наведе, за да разхлаби ремъците на Томи и той отвори очи. Разплака се, Аманда го помилва по челото и го взе на ръце, а Итън сгъна количката.

— Безброй пъти съм се качвала на автобус сама — в едната ръка Томи, в другата количката. Толкова е хубаво да има кой да ти помогне.

— Сигурно е трудно да си самотна майка. Всичко лежи на твой гръб.

Аманда кимна.

— Трудно е. Трудно е да бъдеш родител даже когато и двамата са налице. Но поне разбрах, че ме бива. Понякога ми се струва, че мога да се справя с всичко. — Замълча. — И аз съм една… Сякаш снощи се справих.

Автобусът пристигна, те се качиха и седнаха на задните седалки.

— Справи се изключително добре, Аманда. Ти си много силна жена.

— От време на време ми се иска да не бях — каза тя много тихо. — Зная, че една феминистка не би говорила по този начин, но понякога просто ми се иска да се отпусна.

— Случаят няма нищо общо с феминизма, а с очевидна необходимост. Нали си човешко същество?

Тя му се усмихна вяло и се загледа през прозореца. Итън почувства, че някой внимателно го наблюдава, озърна се и видя ококорените сини очички на Томи Седжуик. Бебето се засмя и грабна показалеца на Итън.

— Виж го ти малкия юнак — каза и сърцето му се сви.

— Здраво стиска, нали? — разсмя се Аманда. — Случва се доста да се боря, за да си измъкна пръста.

Итън усети изведнъж, че не му достига въздух.

— Итън, какво ти е? — попита тя. — Пребледня. — Махна ръчичката на Томи от пръста му. — Кръвообращението ли ти спря Томи? — пошегува се.

Итън се засмя и поклати глава, но в действителност бебето постигна точно същото, ако не в буквален смисъл, то в символичен.