Джордж Р. Р. Мартин
Танц с дракони (76)

Благодарности

Предишната беше много гадна. Тази беше още по-гадна, че и отгоре. Още веднъж, моите благодарности на моите търпеливи редактори и издатели: на Джейн Джонсън и Джой Чембърлейн във „Вояджър“, и на Скот Шанън, Нита Тотлиб и Ан Гроел от „Бантам“. Тяхното разбиране, добро чувство за хумор и мъдри съвети ми помогнаха в трудните части и никога няма да престана да съм им благодарен за търпението им.

Благодаря също на еднакво търпеливите и безкрайно подкрепящите ме агенти: Крис Лотс, Винс Джерардис, прословутите Кай Маккоули и покойния Ралф Вицинанза. Ралф, жалко, че не си тук да споделим този ден.

Благодаря и на Стивън Бучър, на Оси за поддръжката на компютъра ми смазан и бръмчащ всеки път, когато се отбие в Санта Фе за закуска с бурито и бекон джалапеньо.

Тук, у дома, дължа благодарности на моите скъпи приятели Мелинда Снодграс и Даниел Ейбрахам за окуражаването и подкрепата им, и на моя уебмайстор Пати Нейгъл за поддържането на кътчето ми в интернет, и на възхитителната Рая Голдън за ястията и неизменно доброто настроение, с което огря и най-тъмните дни край Теръпин Стейшън. Въпреки че се опита да ми открадне котката.

Колкото и време да ми отне да изтанцувам този танц, със сигурност щеше да отнеме два пъти повече без помощта на моя верен (и саркастичен) слуга и понякога спътник в пътуванията Тай Франк, който се грижи за компютъра ми, докато го няма Стивън, държи вилнеещите виртуални тълпи извън виртуалния ми праг, тича по задачите ми, поддържа папките ми, прави ми кафето, тича насам-натам и взима десет хиляди долара, за да смени една крушка — всичко това докато пише собствените си скапани книги в средите.

Най-сетне, но не и на последно място, цялата ми обич и благодарност към жена ми, Парис, която изтанцува всяка стъпка до мен. Обичам те, Парис.