Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Haunting Olivia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
White Rose (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Джанел Тейлър. Когато си до мен

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-319-8

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Зак много се зарадва, когато се прибра вкъщи след работа и видя, че Кайла си пише домашните. Той взе учебния материал от директорката и предупреди Кайла, че ако не си научи уроците, няма да участва в конкурса за вътрешна красота.

— Уха, пица! — възкликна тя, щом видя двете големи кутии, които бе оставил на кухненския плот. — Лелеее, сигурно си много гладен.

— Всъщност ще имаме гости за вечеря. — Той отиде при нея.

— Не пак Марни и гаднярката Бри — погледна го гневно тя.

Зак спря на място.

— Кайла!

— Съжалявам — каза тя, без наистина да се разкайва.

Би трябвало да добави още един ден наказание за този месец, но имайки предвид бомбата, която щеше да избухне тази вечер и щеше да промени живота й, не можеше да й причини и това.

— А, не, този път няма да идват Марни и Бриана. Става дума за жената, която видя вчера сутринта в града, онази с русата коса…

— Хубавицата — вдигна поглед тя. — Сега с нея ли се срещаш? Заряза Марни заради нея ли?

„Чувствам се страшно неловко“ — помисли си Зак. Чувстваше се неловко от постоянните въпроси на Кайла и със сигурност от чувствата и въпросите, които предстоят тази вечер. Затова реши да купи пица, вместо да сготви нещо изискано. Тази вечер повече ще говорят, отколкото да се хранят.

— Не, не излизам с нея — отговори той. — Ела да ми помогнеш да сложа масата, моля те.

Изненада се, че тя веднага скочи и отиде в кухнята, за да вземе сребърните прибори и чиниите.

— Защо си я поканил на вечеря?

Зак се сепна. Трябваше да каже истината на Кайла още сега, преди Оливия да е дошла. Дъщеря му заслужаваше да чуе истината за себе си от него — да я научи в присъствието на Оливия щеше да й дойде твърде много. Освен това ще й трябва известно време, за да възприеме чутото.

— Миличка, трябва спешно да се обадя по телефона. Можеш ли да довършиш масата?

Тя кимна и се захвана за работа, а Зак излезе навън с мобилния си телефон. Набра домашния номер на Седжуик, номер, който не бе забравил през всичките тези години. Беше го набирал само един-единствен път. Тогава бе едва на седемнайсет години и много влюбен. Крал Седжуик бе попитал как се казва.

— Арчър? Името не ми говори нищо — беше отбелязал Уилям.

— Баща ми е механик в сервиза на Джо.

Беше настъпила тишина. А след това:

— Не се обаждай тук повече. На Оливия не й е позволено да има гадже, докато ми е на гости.

Така бе протекъл първият му и единствен разговор с Уилям Седжуик. Всъщност бе разговарял с него само още веднъж, когато бе научил, че има дъщеря. Когато лакеят на Уилям му я бе донесъл и връчил.

Зак крачеше напред-назад из предния двор. Надяваше се Оливия още да не е тръгнала.

— Ало?

— Оливия — каза той. — Радвам се, че те хванах. Виж, мисля, че ще е по-добре първо аз да кажа на Кайла коя си. През целия й живот сме били само двамата с нея и да й сервирам истината в твое присъствие, ми се струва неподходящо. Преди не се бях сетил за това.

— Вярно е — съгласи се тя. — Мисля, че си прав.

— Дай ни един час — помоли я той. — Мисля, че след като чуе истината, ще пожелае да те види, дори и да е само за няколко минути. Ще иска да се увери, че си истинска.

— Напълно съм съгласна с теб — отвърна Оливия. — Това говори много за теб като баща.

Той замълча за момент.

— Ще се видим по-късно тогава. — Прибра телефона в джоба си, пое си дълбоко въздух и влезе вкъщи. Отдавна не се бе чувствал толкова притеснен. „О, боже!“ — помисли си, когато влезе в трапезарията и видя какво е направила Кайла. Беше запалила свещи на масата. Беше сложила дантелена покривка. Беше намалила осветлението. Беше облякла рокля. А косата й, която обикновено падаше върху лицето й, беше вдигната с красива шнола.

— Кайла, искам да те попитам нещо. — Той я хвана за ръка и я заведе във всекидневната. Седнаха на дивана.

— Какво, татко?

— Повече от ясно е, имайки предвид как си подредила масата и външния ти вид на добро момиче, че се надяваш тази вечер да означава, че Марни е извън играта и че вече в живота ми има нова жена.

— Толкова ли си личи? — усмихна се тя.

Той нежно я погали по главата.

— Да. Но има едно огромно „но“. Да речем, че си падам по жена, която не е Марни. Да речем, че ние — която и да е тази жена — решим да станем гаджета. И с тази връзка ли ще имаш проблеми? Или проблемът ти е само Марни?

Тя сведе поглед.

— Не знам — отвърна и очите й се напълниха със сълзи. — Ти си всичко, което имам. Не искам да те деля с никого.

Той я прегърна и я погали по меката коса.

— Миличка, много добре знам това. Наистина е така. Знам, че сигурно ти е много трудно. Виж какво, трябва да ти кажа нещо. Нещо много важно.

Тя избърса очите си.

— Какво?

— Става дума за майка ти.

Кайла впери поглед в него.

— Какво за майка ми?

Започна се. Той погледна дъщеря си, скъпото му момиченце. Знаеше, че е на път да промени живота й за по-добро, но за едно тринайсетгодишно момиче това щеше да е истински шок.

— Кайла, жената, с която ме видя да разговарям вчера, тази, която ще ни дойде на гости тази вечер… Тя е твоята майка.

Тя остана с отворена уста.

— Тя е моята майка?

Той поклати глава.

— Оливия Седжуик.

Кайла скочи и го зяпна.

— Върнала се е за мен?

Той хвана ръката й.

— Миличка, оказа се, че през всичките тези години тя изобщо не е знаела, че си жива…

— Какво? — прекъсна го Кайла. — Та нали тя ме е родила!

— Ще ти разкажа една история, истинска история, по-голямата част от която чух едва вчера. Знам, че ще имаш много въпроси, питай за всичко.

Тя си пое дълбоко въздух и впери поглед в него, докато й разказваше за връзката си с Оливия, а после за онова, което Уилям Седжуик бе сторил.

— Казали са й, че съм мъртва? — прошепна момичето. — О, боже господи!

— А на мен ми казаха, че майка ти не иска да има нещо с нас. Което не е било истина. Оливия ме обичаше. Обичала е и теб.

Кайла покри лицето си с ръце и се разплака. Той я прегърна.

— Радвам се, че оня, как му беше името, е мъртъв! — извика тя. — Заслужава да е мъртъв.

— Миличка, Олив… — майка ти — ще дойде след около половин час. Готова ли си да се срещнеш с нея? Или да я помоля да дойде утре?

— Тя добра ли е?

— Вчера я видях за първи път след тринайсет години, Кайла. Когато бяхме заедно, беше много добра и мила. Тогава бях лудо влюбен в нея.

— Боже, боже, боже! — възкликна Кайла, обикаляйки нервно из стаята. Първо се усмихна, после избухна в плач. След това отново започна да се смее. После започна отново нервно да повтаря: — Боже! Боже!

— Кай? Добре ли си?

— Аз имам майка! — Беше по-щастлива от всякога, никога не я бе виждал толкова щастлива. — Имам майка!

Тя се хвърли в обятията му, той я прегърна силно, докато тя продължаваше да плаче, да се смее и да повтаря: „Имам майка! Имам майка като всички останали“.

„О, Кайла!“ — помисли си той и сърцето му се сви.

На вратата се звънна и Кайла пребледня.

— Не съм готова! Кажи й да дойде след половин час. Не съм готова! Не, чакай малко. Готова съм. Добре ли изглеждам?

— Много си красива, Кайла — увери я.

Тя се усмихна, пое си дълбоко въздух и го придружи до вратата. Но на прага не бе Оливия, а Марни.

— Кайла! Колко си красива! — възкликна Марни, веднага впери поглед в трапезарията и подредената маса.

— Гости ли чакате? — попита тя с присвити очи.

— Оливия Седжуик ще дойде на вечеря — отговори Зак.

Изражението на Марни премина от болка в яд само за няколко секунди.

„Просто чудничко“ — беше един от любимите й изрази.

— Е, не искам да ви се натрапвам — нерешително изрече. Но нямаше да последва покана и тя да се присъедини към тях.

— Ще ти се обадя по-късно, Марни — каза Зак.

Тя се наведе и притисна гърдите си към него.

— Моля те, направи го — прошепна в ухото му и пъхна езика си в него. Понякога горещият й дъх влизаше навътре и го възбуждаше. Сега обаче изобщо не му подейства. Той мразеше да се преструва, а сега имаше чувството, че прави точно това, но не можеше да дръпне Марни настрана, да й каже истината и да я увери, че нищо между тях не се е променило. Не знаеше дали всичко няма да се промени. Точно сега не бе сигурен в абсолютно нищо. Марни потегли и в края на улицата се размина с кола, която той не разпозна. Зад волана беше Оливия. Надяваше се да не е имало друг инцидент.

— Ето я, идва — каза Зак. — Готова ли си?

Кайла кимна.

 

 

Разговорът изтощи Кайла. В десет часа вече беше заспала на дивана. Оливия й разказа всичко: как е разбрала, че е бременна, реакцията на баща й, дома за неомъжени девойки, това, как е смятала, че Зак я е изоставил, и как са й казали, че бебето й се е родило мъртво. В началото Кайла бе ядосана и гневна, а след това се бе разплакала:

— Как е могъл собственият ти баща да направи подобно нещо? Не го ли мразиш?

„Много добър въпрос“ — помисли си Оливия.

— Все още трябва да обмисля чувствата си към него и към онова, което е сторил.

— Е, аз пък трябва да обмисля чувствата си към майка ми — отбеляза Кайла. — Така че те разбирам много добре. Не си ли много, много ядосана на баща си? — попита я Кайла. — Имам предвид, как въобще е възможно да не си му направо бясна?

— Знаеш ли какво, Кайла? — отвърна й Оливия. — Едно чувство надделява над всички останали: щастието, че си жива.

Кайла се усмихна. Това бе предостатъчно за една вечер. Когато Оливия се върна от кухнята с двата пая, дъщеря й вече спеше на дивана. Зак я занесе на ръце до стаята й на втория етаж, а Оливия ги последва, сърцето й биеше лудо.

— Може ли аз да я завия? — попита. — За първи път?

Той се усмихна.

— Давай.

Тя приседна на ръба на леглото и дръпна розовата завивка, а после впери поглед в Кайла и я погледа как диша за минута-две, как гърдите й се издигат и спускат.

„Ти си моя дъщеря“ — помисли си тя, възхищавайки се на лицето на Кайла, на чертите й, които бяха комбинация от тези на Зак и нейните. Имаше очите на Зак и носа на Оливия. Усмивката на Зак и косата на Оливия. Усети прилив на много силна любов, толкова силна, че от очите й потекоха сълзи.

— Толкова съжалявам, че пропуснах детството ти — прошепна. — Толкова съжалявам, че не бях до теб. И че си живяла с мисълта, че не те искам.

Усети, че една силна ръка докосва рамото й, и се обърна. Зак стоеше до нея.

— Сега си тук. Това е важното. Днес и за в бъдеще.

Тя само кимна.

— Благодаря ти, Зак. Сигурно и на теб никак не ти е лесно. След тринайсет години да започнеш да делиш дъщеря си с друг човек.

— Винаги съм желал точно това, Оливия — каза той. — И Кайла да има майка. Как бих могъл да не искам това за нея?

Тя се усмихна и отново погледна Кайла, която бе прегърнала с една ръка плюшения си Мечо Пух.

— Знам, че утрешният ден ще донесе много въпроси и съм готова да им отговоря.

— Разговорът ти с нея мина много добре — отбеляза Зак. — Това е страхотно начало. Тя реагира много по-добре, отколкото си мислех.

Оливия все още не можеше да повярва, че всичко това е истина. Беше разговаряла със собствената си дъщеря. Нейната дъщеря. И на двете щеше да им трябва време да се опознаят, да се обикнат. Когато Оливия застана на прага на дома на Зак тази вечер, с Кайла се гледаха цяла минута, изучавайки лицата си, телата си, израженията си, маниерите си. Бяха пропуснали толкова много. Оливия неохотно стана от леглото и със Зак излязоха от стаята. Докато слизаха по стълбите, тя каза:

— Зак, днес имах още един инцидент.

— Имах лошо предчувствие, когато те видях да идваш с друга кола — отговори той. — Мислех да те попитам какво е станало, но покрай Кайла съвсем ми излезе от ума. Какво стана?

— Някой спука гумите и написа на предното стъкло на колата ми поредното гадно съобщение. Този път то гласеше: „Богата кучка“.

Зак поклати глава.

— Това е пълен абсурд. Кой си прави подобни детински шеги?

— Може би е Джоана. Каза ми, че с баща ми били сгодени, но според Пърл, която е голяма клюкарка, когато е идвал тук, баща ми се е срещал с различни жени.

— Е, това не се случваше често. Аз със сигурност не съм го засичал из града. Освен това често минавам покрай вилата му и никога не забелязах признаци на живот.

— Значи Джоана живее в някакъв въображаем свят?

Зак сви рамене:

— Изобщо не я познавам.

— Има още един човек, за когото се сетих — започна Оливия. Колебаеше се дали въобще да му каже. — Виж какво, Зак, чувствам се много неудобно, че изобщо подхванах тази тема, но Марни, изглежда, никак не ме харесва.

Той поклати глава.

— Да, съгласен съм с теб. Не знам дали е способна да съсипе антрето на къщата ти и колата ти обаче. Не е в неин стил. Виждал съм я бясна, но не мисля, че е способна на подобно нещо.

„Вероятно не е смятала, че връзката ви е застрашена“ — искаше й се да му каже, но Зак отиде в кухнята, за да направи кафе. По-добре повече да не споменава Марни. След няколко минути той се върна с две чаши кафе. Сложи ги на холната масичка, а след това седна до нея на дивана. Беше толкова близо, че бедрата им щяха да се докоснат, ако тя се наклонеше съвсем малко. Което тя нямаше намерение да направи, разбира се. Но определено й се искаше. Той я погледна и Оливия си помисли, че се кани да се наведе и да я целуне, но той не го направи. Зак взе чашата и отпи от кафето. „Много ми се иска да ме целуне. Повече от всичко друго на света“ — осъзна тя. Това бе първото момче, което бе обичала истински. Раздялата им не бе по тяхно желание. Те мълчаха известно време. Тя се чудеше дали и той си мисли същото.

— Наистина ми се иска да разнищя нещата и да разбера кой ти оставя тези ужасни послания — каза той. Явно не си мислеше същото като нея. Но загрижеността му я трогна. — Ще се отбия до полицейския участък и ще се опитам да разбера как върви разследването.

— Благодаря ти, Зак. Освен това имах много странна среща днес в универсалния магазин. Една напълно непозната жена ме гледаше със страшна неприязън, а когато я поздравих, се обърна и си тръгна. Десет минути по-късно колата ми бе съсипана. — Оливия описа жената, доколкото можа да си я спомни.

— Прилича ми на Жаклин Маккорд — рече Зак. — Като деца бяхме съседи. И нейното семейство не бе пример за морал. Бях единайсет или дванайсетгодишен и наблюдавах как различни момчета влизат и излизат от стаята й през прозореца. На шестнайсет забременя и заряза гимназията. След това не видях около къщата й да се навъртат момчета. Бях на шестнайсет, тя се появи в спалнята ми и ми каза, че мога да правя с нея каквото си поискам. Тя е с четири години по-голяма от мен. Нямам представа защо хареса мен, един гимназист. Казах й, че си имам гадже, и тя побесня. — Той поклати глава.

— Какво стана?

— Отвърна ми, че една ученичка на моята възраст не би могла да ме задоволи като нея, една вече почти зряла жена. Вдигна пуловера си и ми показа гърдите си. Смяташе, че няма да мога да устоя на изкушението. Затова й казах, че никога не бих изневерил на гаджето си, а тя ме нарече загубеняк и си тръгна. Това се повтори поне десетина пъти, преди да напусна Блубери. Когато след пет години се върнах заедно с Кайла, тя направи всичко възможно, за да се сближи с мен — предлагаше услугите си като детегледачка на Кайла, винаги носеше вечеря. Веднъж стигна дотам, че дойде облечена само с шлифер и каза: „Само това ми остана, за да те съблазня“, и разтвори шлифера си. Бе чисто гола.

Оливия си спомни колко красива и привлекателна е Жаклин дори с онова смъртоносно изражение.

— А ти как реагира?

— Загърнах я с шлифера и й казах, че я смятам за много красива жена, но не мога да се обвържа с нея, още повече че имам петгодишно дете, започвам кариерата си и че я уважавам и не бих си позволил да се възползвам от нея. Точно тогава нещата станаха много грозни. Започна да крещи, че след като съм се върнал с диплома от колеж, се мисля за нещо повече от нея. Отне ми доста време да я успокоя.

— Говорили ли сте оттогава?

— Винаги съм мил и любезен с нея, когато я видя в града, но тя ме поглежда с премрежен поглед и отминава.

Оливия отпи от кафето си.

— Е, ако погледна мен така злобно само защото ме е видяла да разговарям с теб, сигурно убива Марни с поглед.

Зак се усмихна.

— Така е. Но Марни не се бои почти от нищо. Отиде при Жаклин още щом тя си позволи да я огледа и й даде да се разбере.

— Значи Марни е огън жена?

Зак се облегна на дивана.

— Трудно ми е да кажа. Нямам никаква представа. С Марни сме гаджета, Оливия. Излизаме вечер, ходим на кино, на ресторант. Не се вбесява лесно. — Той замълча за момент. — Виж какво, Оливия, мисля, че е редно да ти кажа, че с Марни сме двойка. Никога не сме говорили за сериозна връзка, но се виждаме няколко пъти в седмицата. Бяхме заедно миналата вечер, след като си тръгнах от твоята вила.

— Знам — лекичко му се усмихна тя. — Всъщност Марни ми го каза — цитирам дословно — „усещам волана на гърба си“.

Зак бе направо шокиран.

— Тя ли ти го каза?

— Срещнах я тази сутрин.

Той поклати глава.

— Защо е обсъждала интимния ни живот с човек, с когото се е запознала предишната вечер?

— Мисля, че иска да ми каже, че ти си неин.

Той въздъхна:

— Не знам дали съм неин. В момента не знам нищо.

— Разбирам те. Връщането ми сигурно много те е изненадало.

Той я погледна.

— Така е, Оливия.

За момент и двамата замълчаха.

— Зак, ако нямаш нищо против, бих искала утре да прекарам известно време с Кайла. Може да я изведа навън за закуска и да й кажа, че ще организирам конкурса за вътрешна красота. — Тя замръзна. — О, не. Конкурсът. Трябва да кажа на Пърл, че съм майка на Кайла. Не знам дали ще ми позволи да го организирам при тези обстоятелства.

— Е, да видим какво ще каже. Та ти не си сред журито. А да закусите с Кайла е страхотна идея. Не е нужно да идваш много рано. Тя е отстранена от училище за няколко дена.

— Спомена това в „Баркър“. Какво е направила?

— Хванали я да пуши — за втори път.

— Да пуши! — Оливия не можеше да повярва. — Да пуши на тринайсет?

Зак въздъхна.

— Проведохме дълъг разговор. Наказана е да си стои вкъщи за трети или четвърти път този месец. Конкурсът за вътрешна красота дойде в най-подходящия момент. Мисля, че много ще помогне.

Оливия кимна и отпи от кафето.

— Представям си колко е трудно да се отглежда една подрастваща девойка. Съгласна съм, че конкурсът ще се отрази добре на Кайла. Момичетата наистина трябва да се замислят сериозно кои са в действителност. А за едно младо момиче, което току-що е започнало да формира идентичността си, не би могло да му се случи в по-подходящ момент.

И двамата се замислиха, а след това Зак стана, за да напълни отново чашите. Трета чаша кафе определено щеше да й дойде прекалено много, но би използвала какъвто и да е повод, за да не си тръгне. Беше в тази стая, в тази къща със Зак, с дъщеря си — нейната дъщеря! — която спеше горе — беше като сън, от който не искаше да се събужда.

— Можеш да останеш да спиш в стаята за гости, ако не искаш да се прибираш във вилата — предложи Зак, сякаш прочете мислите й. — Два инцидента за толкова кратко време — няма да съм спокоен, ако си съвсем сама там.

Беше толкова изненадана, че го е грижа за нея, че едва не изпусна чашата. Той седна до нея на дивана и я хвана за ръката. Толкова й беше приятно ръката му да докосва нейната. Затвори очи, за да се наслади на чувството, а после усети устните му върху своите. Отвори очи и с удоволствие откри, че не си въобразява, че не сънува. Той устоя на погледа й, давайки й възможност да каже „не“.

— Сигурно съм полудял — каза той. — Нещата и без това са достатъчно объркани. Истината е, че от два часа имам желание да те целуна.

— Аз също — прошепна тя.

— Спомням си първата ни целувка — изрече той. — На плажа, през нощта. Топлият юлски вятър разпиляваше косата ти. Смятах те за най-красивото момиче, което някога съм виждал.

Тя се усмихна, образът на седемнайсетгодишния Зак изникна в съзнанието й.

— И аз си мислех същото за теб.

— Не можех да повярвам, че наистина ме харесваш. Можех да ти предложа единствено себе си, нищо друго, затова предположих, че ме харесваш заради самия мен.

Тя се засмя.

— Така беше.

А после го целуна нежно, нерешително. Даваше му време да промени решението си, да й каже, че е пълна лудост да правят това точно сега. Но той плъзна ръката си през кръста й, придърпа я по-близо до себе си, гърдите му се притиснаха в нейните. Целуна я така, както го правеше преди, с цялата си страст, която таеше в себе си. Тези страстни целувки винаги водеха до секс.

Той се отдръпна и я погледна. За миг й се стори, че пред нея стои онзи Зак, когото бе обичала толкова много. Той я хвана за ръка и я заведе в стаята до хола. Представляваше стая за гости с двойна врата, която той затвори, а след това заключи. Притисна я към вратата и отново я целуна, разкопча блузата й, а после бързо мина и към сутиена. Изстена, щом зърна гърдите й, хвана ги с ръце, дразнейки зърната. Разкопча колана на панталона й и го събу. След това само с един пръст направи същото и с бикините й. Тя стоеше гола пред него, а той отстъпи назад, за да я огледа. Само след миг и неговите дрехи бяха на пода, и двамата се озоваха върху пухкавия килим. Ръцете и устата му обхождаха всеки сантиметър от тялото й, докато тя едва не изкрещя.

— Сега, Зак — каза на пресекулки тя, неспособна да чака нито миг повече.

Той се пресегна към панталона си и извади един презерватив от портфейла. Не я интересуваше, че предишната вечер е правил любов с Марни на същия този килим. Единственото нещо, което искаше в момента, беше да проникне в нея. И той го направи. Ноктите й се впиха в гърба му, докато проникваше в нея, а той изстена. Любеше я страстно и необуздано, докато не се изтощи. Останаха да лежат, за да си поемат дъх. Изведнъж Зак скочи на крака.

— Какво има? — попита тя.

— Стори ми се, че чух шум до прозореца навън — каза, взирайки се през прозореца. Завесите бяха спуснати, но между тях имаше малка пролука. А лампата върху нощното шкафче светеше и някой отвън спокойно можеше да ги види.

— Сякаш някой стъпи на сух клон и го счупи.

— Може да е била миеща мечка — предположи Оливия. „Или пък Марни“ — помисли си тя.

— Може би — съгласи се той.

Той огледа голото й тяло.

— Прекрасна си, Оливия.

Тя се изчерви.

— Ти също.

— Искам да останеш тази нощ.

— Де да можех — каза Оливия, — но условието в завещанието на баща ми е всяка нощ да спя във вилата.

Той завъртя очи.

— Условията на баща ти винаги са били нелогични и непонятни.

Тя се усмихна.

— Знам.

— Дръж телефона до себе си през цялата нощ — настоя той. — Искам да ми се обадиш, щом се прибереш.

Доволна и щастлива, тя се пресегна, за да го целуне, но той вече се беше отдръпнал. Изведнъж осъзна, че е гола, и се почувства пълна глупачка, задето всичко се бе случило толкова бързо. Какво си беше въобразила? Изобщо не се бе замислила. Човекът току-що й бе признал, че предишната вечер е бил с друга жена. Не, не просто с друга жена, а с гаджето си. И въпреки това се беше оставила да бъде съблазнена, да я люби. Не отново. Беше му позволила да прави секс с нея. Секс, точно това бяха правили. Страстен, бърз, неангажиращ секс. Винаги е много приятно, когато го правиш. Не е чак толкова хубаво след това, когато лежиш и се чувстваш… сама.

„Много бих искал да останеш тук тази нощ…“

Мъжете не казват подобни неща, ако наистина не го мислят. Преди няколко години излизаше с един мъж, който със седмици я уговаряше да спи с него, а после, когато най-сетне се съгласи и го направи, й даде банкнота от десет долара, за да си вземе такси, защото трябваше да става рано на другата сутрин, за да ходи на фитнес. Друг неин любовник беше казал първата сутрин, след като се бяха събудили заедно: „Знаеш ли какво искам? Ще ми се да си омлет с швейцарско сирене с гарнитура от пържени картофи. И голяма чаша кафе“. Беше й писнало от неподходящи мъже и още по-лоши връзки. Много добре знаеше какво е да се чувстваш сама в компанията на мъж, в леглото на мъж, в неговите обятия. Сега изобщо не се чувстваше така. Чувстваше се несигурна. Дори не беше сигурна в какво се чувства несигурна.

Мислеше прекалено много. „Много ми се иска да можех да остана тук тази вечер“ — ставаше дума за безопасността й. Бяха я заплашили два пъти. А и вече беше късно. А и Кайла беше тук. Изглеждаше напълно естествено, имайки предвид обстоятелствата, Оливия да преспи в стаята за гости, да бъде тук, когато дъщеря й се събуди на сутринта. Сигурно ще иска да й зададе много въпроси, ще иска да е сигурна, че не е било сън.

— Ще ми се обадиш ли, щом се прибереш? — попита Зак, застанал пред нея почти гол.

— На секундата — обеща тя и се запита дали случилото се между тях не е било сън.