Джанел Тейлър
Когато си до мен (24)

Двайсет и четвърта глава

— Къде, за бога, са те? — попита Зак, заобикаляйки зад кулисите. Отвори страничната врата, огледа навън, но беше тъмно, а липсата на улично осветление не му помагаше. Надяваше се, че ще успее да зърне светлорусата коса на Кайла, но не видя нищо.

— Искам да бъдат арестувани! — изпищя Рори Карли, когато Зак изтича по стълбите към мястото, където бяха застанали Оливия, Пърл и полицаят. — Знаех си, че Кайла стои зад всичко, което се случваше, а сега избяга с дъщеря ми! Искам да арестувате Зак и Оливия още сега!

— А обвинението е? — попита полицаят, сякаш предпочиташе да се разправя с глупавата Рори, отколкото да търси двете изчезнали девойки след всички заплахи за насилие, които бяха получили участничките.

— Не я възпитаха добре! — изкрещя Рори, а после избухна в сълзи. — О, боже мой, къде е бебчето ми? Защо не сте навън да търсите Сесили? — изкрещя тя на полицая.

Зак сграбчи ръката на Оливия.

— Да потърсим Кайла.

Хукнаха навън. И двамата се оглеждаха във всички посоки.

— Зак! — извика Оливия. — Виж! Това е часовникът на Кайла!

Изтичаха до мястото, където проблясваше крайчето на ръчния часовник „Хелоу Кити“.

Тя го взе и го стисна в дланта си.

— Сигурно го е изпуснала нарочно, за да ни насочи къде са я отвели. Няма начин тази закопчалка да се разкопчае сама.

— Дали този, който е дръпнал завесата, е заплашил Кайла и Сесили и ги е отвлякъл? — попита Оливия и се вцепени. — О, боже!

Зак усети, че кръвта му замръзва. Стисна раменете на Оливия.

— Какво?

— Всичко започна да ми се изяснява, Зак. Сесили. Тя беше в твоята къща в деня, преди Кайла да намери бележката под вратата. Може да е сложила черновите в кошчето за боклук. А после е пъхнала оригиналната бележка под вратата рано сутринта. Била е в къщата, Зак. А Кайла беше в дома на Сесили в деня, преди маркерите да бъдат намерени в раницата й. Сесили е направила онези плакати за Бриана, а после е сложила маркерите в раницата на Кайла!

Зак затвори очи.

— Къде, за бога, са те? — каза той. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Ако наистина Сесили беше онази смахната, кой знае какво можеше да стори на Кайла.

— Зак, ако ще е от помощ при търсенето — каза Оливия, — Сесили е прибягвала само до заплахи и мъртви гризачи. Въжето върху леглото ми. Не е наранила никого физически.

— А внезапното хранително отравяне на Бриана? — попита той. — Сигурен съм, че по-късно ще се окаже, че Бриана е закусвала със Сесили тази сутрин. А къде е Шелби Максуел?

Ръцете на Оливия потрепериха.

Зак разгледа часовника.

— Ще намерим Кайла — увери я той. — Ще отидем да проверим и в дома на Сесили, и в училището.

Пред кметството се бе насъбрала тълпа. Спряха две полицейски коли и Зак се затича към тях, за да говори с полицаите. Двама полицаи щяха да придружат Зак и Оливия до дома на Карли, останалите щяха да отидат в основното училище и гимназията.

Зак и Оливия се качиха в неговата кола и потеглиха с висока скорост по булевард „Блубери“. Той тъкмо се канеше да завие наляво към къщата на Карли, когато внезапно спря, после включи мигача и зави надясно.

Надяваше се и полицейската кола да го последва. И тя го направи. В аптеката светеше. Майката на Сесили Карли работеше в аптеката. Затваряше в седем и половина. Сърцето му биеше толкова силно, че той едва чу, че полицаите крещят да отстъпи назад. Зак изтича до входната врата. Беше заключена. После хукна към задната част, където на една табела пишеше: „Само за служители и снабдители“.

Пробва вратата. Тя се отвори.

— Кайла! — извика той. Ослуша се да чуе отговор, шепот, нещо, каквото и да било.

— Зак, мисля, че чух нещо. — Оливия хукна към него. — Сякаш нещо се движи по пода.

Те бързо слязоха надолу, полицаите им крещяха да се върнат назад. Но Зак не им обърна внимание. Имаше една заключена врата зад парното котле в мазето.

— Отстъпете назад! — извика полицаят на Зак. После заедно с колегата си разбиха вратата с крак. Шелби Максуел, готова да заплаче от облекчение, беше завързана в задната част на помещението. Устата й беше запушена. На пода до краката й имаше табла с недоядена храна. Из цялата стая се въргаляха празни шишета от вода. Лицето й беше насинено. Единият й крак бе извит под необичаен ъгъл.

А Тафи, спонсорката на Сесили, лежеше свита на кълбо, ръцете й бяха закопчани с белезници за един стълб. Беше в безсъзнание, едната страна на лицето й беше тъмносиня и подута. След като развързаха Шелби, тя разтърка лицето си. Опита се да отвори уста и да каже нещо.

— Се… — успя да прошепне тя. — Сес-ли — и изгуби съзнание.

Зак чу сирените, което означаваше, че и Сесили ги е чула. Той трябваше да намери Кайла. Трябваше.

— Зак, чуй! — каза Оливия. — Мисля, че чух някой да пее.

Заслушаха се. Оливия беше права. Някой пееше. Прекрасна, мелодична песен идваше от затворената врата в другия край на мазето. Зак и полицаят отидоха там. Полицаят свали пистолета и се опита да завърти топката на вратата. Тя се отвори с лекота.

Кайла бе закопчана с белезници за едно бюро, устата й беше запушена, в очите й се четеше ужас. Сесили беше седнала на бюрото, пълно с козметика. Държеше червило в ръката си, с което намаза брадата на Кайла. Лицето на Кайла вече представляваше истинска дъга от цветове, около очите й бяха нарисувани черни и кафяви линии. Сесили се усмихна.

— Здрасти, господин Арчър, госпожо Седжуик — каза тя. — Помислих си, че няма да е зле да гримирам Кайла по време на почивката. Грозните момичета винаги имат предимство в този конкурс. Така че сега сме квит.

— Сесили Карли — каза полицаят, — моля те, отдалечи се от Кайла.

Тя се усмихна.

— Разбира се, полицай. Бих сторила всичко, за да помогна. — Приближи се до полицая, а после изпищя и се пресегна към една голяма чанта, която беше на пода.

— Не наранявайте детето ми! — извика Рори Карли и бутна Оливия от пътя си. — Сесили! Какво са ти сторили!

— Не можех да й позволя да спечели, мамо — спокойно изрече Сесили, сякаш току-що не бе изпищяла като луда и не се бе опитала да извади ножа от чантата си. Полицаят бе успял да вземе чантата преди нея. — Не можех да позволя на никоя от тях да спечели. А тази кучка Максуел ми каза право в очите, че не е трябвало изобщо да се записвам за участие в конкурса, защото ме хвана да преписвам на изпита по биология в края на първи срок. Щеше да ти каже, мамо! Така че трябваше да направя така, че да изчезне. Трябваше да го направя, нали така? Аз съм най-добра във всичко. Заслужавам да уча в Харвард.

Ти ми го каза.

— Сесили? — Рори беше вперила поглед в дъщеря си, сякаш беше извънземно с четири глави. — Какво си направила, детето ми? Какво си сторила?

Сесили се усмихна, а след това убийственото пламъче се върна в погледа й.

— Трябваше да го сторя, мамо. Всичко излезе извън контрол.

— Какво излезе извън контрол, миличка? — попита Рори. Опитваше се да запази самообладание.

— Всичко, мамо — каза тя, очите й бяха пълни със сълзи. Изведнъж сълзите й пресъхнаха и тя отново стана учтивата, усмихната Сесили. А след това изражението й отново се промени. — А онази кучка Тафи каза, че няма да ме спонсорира. Заяви ми, че ще каже на Пърл, че не съм наред. И всичко това само защото й казах, че ако не ми направи косата като на Рийз Уидърспуун в „Естествена блондинка“, ще навра горещата маша за коса в задника й, а после и в гърлото й. Знаеш ли какво ми каза, мамо?

Рори преглътна. Погледна Зак и Оливия, после затвори очи за миг.

— Какво, миличка? — успя най-сетне да попита майка й.

Сесили се нацупи.

— Каза ми, че косата ми е много тънка и не може да стане като на Рийз Уидърспуун. Каза, че само коса като тази на Кайла Арчър може да бъде подстригана и направена като прическата на актрисата и да изглежда добре. Знаеш ли какво друго ми каза?

— Какво, сладурче? — попита Рори. Гласът й потрепери.

— Каза ми, че косата ми е суха като слама от многото процедури, които съм правила през последната година!

— Сесили Карли, арестувана си за отвличането на Шелби Максуел, Тафи Джонсън и Кайла Арчър — каза полицаят. — Имаш право да запазиш мълчание…

Рори впери поглед в дъщеря си, докато й четяха правата, а после се разтрепери. Един полицай отведе Сесили, а друг помогна на Рори да ги последва.

Зак и Оливия изтичаха при Кайла и махнаха превръзката от устата й. Тя веднага се разхлипа истерично. Зак претърси чекмеджетата на бюрото, за да намери ключа от белезниците. Най-сетне го видя да проблясва върху бюрото, където беше седяла Сесили. Взе го и отключи белезниците. Дъщеря му се хвърли в обятията му. Той я взе на ръце.

— Да я отведем оттук — каза той на Оливия, а после тръгна нагоре по стълбите. Всичко беше свършило. Най-после и то бе свършило благополучно.