Джанел Тейлър
Когато си до мен (23)

Двайсет и трета глава

На конкурса за вътрешна красота дойдоха много хора. Заради скандалите около него практически целият град бе тук. Хората седяха на местата си и коментираха как момичетата се хванали за гърлата. Зак кипеше от яд. Искаше му се да скочи и да каже на глупачките зад него — уж зрели жени — че няма нищо забавно в това, че млади момичета се държат зле едно с друго.

Нямаше нищо забавно в това хората да са злонамерени едни с други.

Онова, което Оливия му бе разказала за Шелби Максуел, не му даваше мира цял ден. Не познаваше добре Шелби. Няколко пъти я бе срещал случайно. Тя не бе живяла в Блубери. И се съмняваше, че в момента живее във Флорида. С нея се бе случило нещо ужасно. А да покаже на полицията една любезно и учтиво написана оставка с копие до работното й място и до работата й като доброволец, нямаше да се сметне за доказателство, че тя е в опасност. Полицията щеше да му каже да се разкара.

Трябваше сам да стигне до истината. Конкурсът. Имаше много, ама много лошото предчувствие, че тази вечер психопатът, който стоеше зад всичко това, ще направи последния си ход, за да спечели. Единственото му успокоение беше, че Кайла ще бъде пред очите му през цялото време. Когато не беше неин ред да говори, тя ще седи на един стол само на няколко сантиметра зад подиума. Зак погледна задната част на залата. Униформеният полицай беше застанал до вратата.

Това обаче не успокои Зак.

Кайла също беше нервна, но не изглеждаше притеснена от заплахите срещу нея или от факта, че някой се старае толкова много да я натопи. Днес бе пробвала толкова много тоалети, а Зак никога досега не бе толкова благодарен, че Кайла го смята за безнадежден като моден консултант. Искаше Оливия да е с нея в стаята й, за да й помогне с прическата, с дрехите, с грима, който Зак бе ограничил до малко фон дьо тен, за да покрие пъпката, която си бе въобразила, че има, и малко гланц за устни.

Първият ред в залата бе запазен за родителите. Зак бе седнал в края, а Оливия — до него. Рори Карли седна до нея, занимаваше се с една видеокамера. Жаклин Маккорд закъсняваше, което не бе изненадващо. Марни бе седнала до Рори. Колийн седна съвсем накрая, изглеждаше изтощена.

Четирите участнички се бяха настанили на столове на подиума. Кайла беше прехапала устни, ту се усмихваше, ту изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне. Седнала до нея, Сесили беше пример за спокойствие и самоувереност. Дийни седеше прегърбена. Заприлича му на сърна, заслепена от фаровете на кола. Очите й бяха широко отворени, бе вперила поглед точно пред себе си, сякаш се страхува да погледне и да види колко хора има в залата.

— Добре дошли на трийсет и първия годишен конкурс за вътрешна красота! — обяви от сцената Пърл Путнам. — Конкурсът възхвалява и оценява добродетелите на нашите момичета на възраст между тринайсет и седемнайсет, които разбират, че истинската красота се крие в душата. Всяко момиче ще прочете есе на тема: „Какво означава за мен вътрешната красота“, а след това ще представи устно изложение на тема: „Най-важният човек в живота ми“. И накрая ще отговаря на три въпроса, по един от всеки член на журито. След това съдиите ще пресметнат резултата и ще обявят подгласничката и победителката. Победителката ще получи две хиляди долара в брой, предоставени от нашите спонсори, ще й бъде предоставена и собствена месечна колонка в продължение на цяла година на тема: „Вътрешна красота“ в „Мейн Дейли Нюз“. — Пърл си пое въздух. — И така, без повече церемонии, позволете ми да ви представя нашите кандидатки!

Всички започнаха да ръкопляскат. Пърл обявяваше името и възрастта на всяко момиче, то ставаше, усмихваше се и пак си сядаше на мястото. Дийни беше облякла толкова дълга пола, че когато стана, я настъпи. Децата в публиката се изкикотиха подигравателно. Тя се изчерви и бързо си седна на мястото.

Зак погледна реда, на който бяха седнали родителите — Жаклин все още я нямаше. Дийни я търсеше. Погледът й бе вперен право напред.

Тъкмо когато Пърл отвори уста, за да каже нещо, вратата на залата шумно се отвори и Жаклин влезе вътре. Бавно отиде до резервирания за родители ред, усмихна се на Дийни и седна на мястото си.

— Добре! — каза Пърл. — Първата участничка е Кайла Арчър.

Кайла се усмихна и отиде до подиума. Прокашля се, за да прочисти гърлото си, и започна да чете есето си:

„Ако някой помоли баща ми да ме опише, той вероятно ще каже, че съм непокорно и трудно дете. Поне така са ме описвали хората през целия ми живот. Учителите и педагогическите съветници, когато съм била на лагер. И наистина съм била трудно дете. Казвала съм неща, за които след това съм съжалявала. Вършила съм неща, за които след това съм съжалявала. Държала съм се зле. Била съм груба. Отстраниха ме от училище, защото ме хванаха да пуша в тоалетната. Разплаках малкото ни съседче — сега то е само на пет годинки — защото му казах, че ще го изядат чудовища. Казвала съм на момичета, че са дебели. Казвала съм на момчетата, че са глупави некадърници. Преписвала съм на контролни. Мога още дълго да изреждам лошите неща, които съм вършила. Бях лош човек. «Бях» е ключовата дума. Конкурсът за вътрешна красота напълно ме промени. Промени начина ми на мислене. Майка ми е печелила конкурса, когато е била на петнайсет години, и искам да я накарам да се гордее с мен. Искам да бъда дъщерята, която една победителка в конкурса би се гордяла да има. Но да имаш вътрешна красота не означава да бъдеш добър човек само за да се харесваш на другите. Това означава просто да бъдеш добър човек заради самата доброта.“

Очите на Зак се напълниха със сълзи. Той забеляза, че и Оливия си бърше очите. Оливия се пресегна и го хвана за ръката.

Кайла продължи да чете. Всяка дума, всяко изречение го изпълваше с все по-голяма гордост. Сърцето му щеше да се пръсне от вълнение. Накрая тя се усмихна и се върна на мястото си, а публиката избухна в бурни аплодисменти. Нито една от останалите участнички не се усмихваше.

Той вдигна палец, за да окуражи Кайла, а тя му се засмя. Искаше му се да скочи на сцената и да я прегърне, но не можеше да го направи. Освен това Сесили вече бе заела мястото си на подиума. Есето й звучеше малко изкуствено според пристрастното му мнение. Есето на Кайла бе много по-сърдечно, по-искрено, много по-честно и истинско. Сесили свърши и също получи бурни аплодисменти, а после Пърл извика името на Дийни.

Тя не помръдна от мястото си. Беше вперила поглед над главите на публиката като заслепена от фаровете сърна.

— Дийни, можеш да започнеш да четеш есето си, когато си готова, скъпа — подкани я Пърл.

Тя и сега не се помръдна. Сесили леко я побутна по рамото и Дийни почти подскочи.

Тя се изправи, погледна публиката, лицето й ставаше все по-бледо и по-бледо. Зак погледна Оливия. По изражението й личеше, че й е много мъчно за момичето. Зак зърна Жаклин, която казваше на Дийни: „Давай, всичко е наред“. Но тя не помръдваше. Най-после направи крачка напред и каза:

— Не мога! Просто не мога! — Дръпна завесата и изчезна зад кулисите.

— Добре! — каза Пърл. — Да направим няколко минутки почивка и ще продължим със следващата участничка.

Тя бързо се скри зад завесата. Публиката започна да шуми, явно очарована от обрата на събитията. След минутка Пърл се върна.

— Внимание, моля. За съжаление Дийни Маккорд не се чувства добре и няма да продължи участието си. Последната ни кандидатка е Бриана Суийтсър.

Марни скочи на крака и започна да ръкопляска.

— Давай, Бри!

Есето на момичето беше хубаво. Нито прекалено консервативно и скучно, нито прекалено идеално и безупречно като това на Сесили. Но не бе и чистосърдечно и искрено като това на Кайла. Тя беше писала, че произлиза от разбито семейство, как това я е направило по-силна, по-независима, накарало я е да разбере, че е много важно да разчита на себе си, за да осъществи мечтите си. Аплодисментите за нея бяха най-силни, а тя грееше, докато се връщаше на мястото си.

След това Пърл обяви началото на устното изложение. Зак нямаше представа каква е разликата между това да четеш есе и да представиш устно есе.

Пърл тъкмо обяви името на Кайла, и Бриана изохка и се хвана за корема.

— О-о-о-х! — изпъшка и падна от стола. — Мамо!

Марни изтича на сцената.

— Бри? Скъпа, какво ти е?

— Стомахът ми. О-о-о-х! — Тя се гърчеше на пода от болка. Зак бе видял Кайла да се гърчи така, когато беше получила хранително отравяне, след като бе яла картофена салата на летния карнавал в Блубери. Бриана продължаваше да се гърчи и да стене, а после повърна върху краката на майка си. Пърл повика портиера. Един млад мъж бавно и тромаво се качи на сцената с кофа и парцал.

— Можеш ли да продължиш? — попита Марни дъщеря си. — След като повърна, по-добре ли се чувстваш?

Вместо отговор Бриана пак повърна. Този път майка й отскочи встрани.

— Може ли някой да ми помогне да занесем Бриана до колата ми? Трябва да я закарам в спешното!

Поне десетина мъже изтичаха на сцената, погледите им бяха съсредоточени върху роклята с дълбоко деколте на Марни, а не върху момичето, което се гърчеше от болка на пода.

Марни погледна Кайла, а след това хвърли на Зак и Оливия най-убийствения поглед, на който бе способна, после излезе от залата с един от мъжете, който носеше Бриана на ръце.

— Горката Бриана — прошепна Оливия. — Прилича ми на хранително отравяне.

— И аз така мисля — прошепна й в отговор Зак. — Съвпадение?

Лицето й посърна.

— Надявам се — отвърна тя. — Наистина много се надявам.

Вече бяха останали само две участнички, Кайла и приятелката й Сесили. Което увери Зак, че виновното момиче е или дъщеря му, или нейната наставница, момиче, на което Кайла разчиташе и уважаваше. Сесили имаше голяма заслуга за преобразяването на Кайла през последните няколко седмици.

Но нямаше нищо особено и нередно у Сесили. А почти целият град знаеше за лошото поведение на дъщеря му. Но Кайла не беше лош човек. Знаеше това със сърцето си, с цялото си същество. Той го знаеше, а и Оливия изглежда го знаеше. Кайла не бе отговорна за злобните заплахи и нападения. Оставаше Сесили Карли. Той впери поглед в нея и забеляза угриженото й лице. Видя, че каза на Кайла: „Надявам се Бри да се оправи“. А после се обърна към публиката и се усмихна, ръцете й бяха скръстени на скута й, изражението й се промени за секунди.

Той продължи да я наблюдава, но виждаше момиче, което се усмихва колебливо. Страхотно. Сега пък си въобрази, че едно изключително мило момиче, което единствено помагаше на дъщеря му, е някакъв зъл демон.

Пърл се качи на подиума.

— Поради внезапно заболяване Бриана Суийтсър прекратява участието си в конкурса. Бих искала да обявя кратка почивка, за да дадем възможност на останалите две кандидатки да съберат мислите си и нашият разсилен да почисти сцената.

Една завеса между подиума и мястото, където бяха Кайла и Сесили, беше спусната толкова бързо, че дъщеря му изчезна от погледа му, преди да успее да скочи.

— Защо спуснаха завесата? — попита Оливия. — Искам и двете момичета да са пред очите ми през цялото време.

Тя изтича при Пърл, която стоеше на първия ред от лявата страна.

Зак чу Пърл да казва: „О, боже!“.

После изтича на сцената и дръпна тежкото въже. Червената кадифена завеса се разтвори.

Столовете бяха празни. И двете момичета бяха изчезнали.